Решение по дело №5265/2019 на Районен съд - Варна

         Р Е Ш Е Н И Е

 

         № 116/23.1.2020г.

        гр. Варна

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в открито съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесета година в състав:  

 

                              СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА                     

  с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5265 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

  Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на „Б.Е.“ АД срещу Наказателно постановление № 110/05.11.2019 г., издадено от Б.Р.К., началник на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, с което на въззивното дружество на основание чл. 51 ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за това, че на 29.09.2019 г. около 12,44 ч. в гр. Варна на ГКПП – Аерогара Варна при проверка, осъществена на граничен контрол за влизане в Република България на пътниците, превозени с полет FB 6618 на Авиокомпания „Б.Е.“ АД ***, е установено, че е превозен пътник, за който се изисква виза за влизане и пребиваване в Република България – гражданин на Русия -  S.M., род. на *** г., представил обикновен паспорт на Русия № *********, издаден на 28.01.2014 г. и валиден до 28.01.2024 г. Превозвачът не е установил наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, каквито се изискват за лицето съгласно Приложение № 1 от Регламент (ЕС) № 2018/1806 на ЕП и Съвета от 14.11.2018 г. и е извършил услугата, превозвайки пътника по линията на Тел Авив – Варна - нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1  ЗЧРБ вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.

          Във въззивната жалба въззивното дружество излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на наказателното постановление.

          В проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, не се представлява.

          В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

 

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

 

          От фактическа страна:

          Дружеството-жалбоподател осъществява дейност като въздушен превозвач на пътници и организира полети на пътници от и към Република България.

          На 29.09.2019 г. около 12.44 ч. на летище Варна пристигнал полет на Авиокомпания „Б.Е.“ АД от гр. Тел Авив, Израел до гр. Варна. След слизане на пътниците, същите били подложени на входящ граничен контрол от служители на ГПУ-Летище Варна.

          При проверка на пътника S.M., роден на *** г., същият представил обикновен паспорт на Русия № *********, издаден на 28.01.2014 г. и валиден до 28.01.2024 г. Пътникът бил отклонен за повторна проверка от св. В.И., на длъжност командир на отделение при ГКПП Аерогара – Варна при ГПУ Летище Варна, която установила, че в паспорта на пътника няма поставена виза, допускаща влизането и пребиваването му на територията на Република България.

          На 23.10.2019 г. св. И. съставила срещу „Б.Е.” АД акт за установяване на административно нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.

          Екземпляр от АУАН е бил връчен на представител на дружеството, който възразил срещу неговата законосъобразност.

          В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили възражения, като на 05.11.2019 г. началникът на ГПУ – Варна издал обжалваното наказателно постановление.

 

          По доказателствата:

          Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на св. В.Г.И., и писмени доказателства: справка от Търговски регистър за „Б.Е.“ АД; заповед на министъра на вътрешните работи; отказ за влизане в страната; заверено копие на паспорт № № *********, издаден на 28.01.2014 г. и валиден до 28.01.2024 г.; бордна карта.

          Съдът кредитира свидетелските показания на св. В.Г.И. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

          Съдът кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

                    

          От правна страна:

          Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

  Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно връчен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

  Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т.1 ЗЧРБ регламентира задължение за превозвача преди да извърши услугата да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква. В Приложение І, т.1 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година, директно приложим в Република България, са посочени всички държави, гражданите на които трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите – членки, измежду които е и Русия.

  От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на процесната дата превозвачът не е изпълнил задължението си преди да извърши превозната услуга да установи наличието на редовни документи за пътуване, сред които и валидна виза или разрешение за пребиваване за пътника S.M..

  Следователно правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество.

 

По отношение на имуществената санкция:

Съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗЧРБ превозвач, който не изпълни задълженията си по чл. 20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице. Административнонаказващият орган е наложил санкция в минималния размер от 2000 лв., поради което не следва да бъдат обсъждани смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН.

 

          По възраженията на въззивното дружество:

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ съдържа изброяване на условията за влизане или транзит през страната, като въвежда задължения за чужденците, които влизат или преминават транзитно през територията на Република България, а не за превозвача, но доколкото в случая препращането към нея не е ограничило правото на защита на жалбоподателя - същият е бил запознат с фактите, въз основа на които е формулирано обвинението, допуснатата неточност не може да се приеме за съществена и водеща до опорочаване на административнонаказателното производство.

В наказателното постановление е посочена нарушената разпоредба - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. И актосъставителят, и административнонаказващия орган са направили препратка към Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година, посочвайки нормативната разпоредба, съгласно която лицето, посочено в АУАН и НП, е следвало да има валидна виза - Приложение І, т.1 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година. Следователно не е налице твърдяното нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.

Съдът намира за неоснователно възражението, че пътникът не е преминал външна граница. Израел не е държава – членка на Европейския съюз, поради което и съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доводи на въззивното дружество относно необходимостта за притежаване или не на виза при преминаване на вътрешни граници.

По изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. 

 

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ

 

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 110/05.11.2019 г., издадено от Б.Р.К., началник на ГПУ – Летище Варна при РДГП – Аерогари, ГДГП – МВР, с което на „Б.Е.“ АД на основание чл. 51 ЗЧРБ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1  ЗЧРБ вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.  

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

 

         

                                                          СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: