№ 74 / 5.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Тодора Владинова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 225 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Е.Т.Е. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx срещу Наказателно Постановление № 17 – 0996 - 002961 издадено на 31.08.2017г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 50.00 лева и 100.00 лева за извършени административни нарушения по чл.147, ал.1 и чл.5, ал.3 т.2 от ЗДвП.
В жалбата до съда наказаното лице не оспорва фактическата обстановка, изложена в обжалва наказателното постановление, но твърди, че не е извършило нарушенията виновно, тъй като управлявания от него автомобил, с който е бил спрян за проверка, не е бил негова собственост. Също така се релевира оплакване за наличие на изтекла погасителна давност. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Е.Е., редовно призована, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите от това законови последици.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда се констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 09.06.2017г., около 18:40ч. в гр.Монтана, на ул. ,,Извора” в района на пл.,,Славейков” служителите в сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана Ц.И. и Е. Николова спрели лек автомобил БМВ 325 ТДС с рег. № М 37 09 ВХ, управляван от жалбоподателя Е.Е.. При проверката било установено, че МПС – то не е било предоставено на ГТП за 2017г. и е бил спрян от движение на 13.06.2017г. Автомобилът бил собственост на Кристиян Руменов Йонов. Въз основа на констатираното бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение и впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът възприе същата за безспорно установена и подкрепяща се от събраните писмени доказателства.
Видно от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – Справка от ОДМВР – гр.Монтана с УРИ № 301000 – 3700 от 24.02.2020г., както и от справка за собственост на лек автомобил марка БМВ 325 ТДС с рег.№ М 37 09 ВХ е, че към момента на проверката спреният автомобил е бил собственост на лице, различно от неговия водач, както и че на 13.06.2017г. е бил спрян от движение. Съдът кредитира писмените доказателства като правдиви предвид липсата на оспорване от която и да от страните в процеса.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление съдът намира същото за незаконосъобразно.
Видно от писмените доказателства, удостоверяващи правото на собственост върху управляваното МПС е, че към момента на проверката същото е имало за собственик лице, различно от неговия водач. Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация. В този смисъл е и препращащата разпоредба по чл.147, ал.1 от ЗДвП. След като от доказателствата по делото се установява, че водачът на лекия автомобил не е бил негов собственик, същият е бил неправилно санкциониран и подведен под административна отговорност за бездействие, което той не е бил в правомощията си да извърши. Няма доказателства и да е налице хипотезата на чл.4, ал.3 от наредбата и жалбоподателят да е ползвал същия на правно основание, различно от правото на собственост. Поради тази причина и по отношение на това нарушение не е налице годен субект на административна отговорност, тъй като собственикът, а не водачът, е следвало да предприеме действия по регистрацията на автомобила.
По отношение на второто административно нарушение по чл.5, ал.3 т.2 от ЗДвП съдът намира, че с оглед отразената в писмената справка от ОДМВР – гр.Монтана информация, че управляваният лек автомобил е бил спрян от движение след датата на проверката – 13.06.2017г., то с аргумент на противното следва да се приеме, че към 09.06.2017г. същият е отговарял на изискванията на закона. Ето защо и в този случай наказателното постановление се явява незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона.
Наведеното в жалбата възражение за давност по чл.34 от ЗАНН съдът намира за неоснователно, доколкото същото касае съставянето на акт в случаите, когато е било установено административното нарушение. В случая АУАН е бил съставен незабавно с установяване на нарушенията. Не е налице и хипотезата на ал.3 от същия закон, тъй кат обжалваното наказателно постановление е било издадено преди да е бил изтекъл 6 – месечния срок от съставянето на акта.
При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, които да обусловят отмяната на санкциониращия административен акт на процесуално основание.
Поради изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 17 - 0996 - 002961 издадено на 31.08.2017г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, с което на Е.Т.Е. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени наказания глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева и 100.00 (сто) лева за извършени административни нарушения по чл.147, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3 т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: