Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……..……/29.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : С. НАЙДЕНОВА
мл.съдия МАРИЯ
ИЛИЕВА
секретар Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 5593 по описа за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 270210 от 11.11.2019 г., постановено по гр.д. № 37468/2018 г. на СРС, 43 състав,
са отхвърлени предявените от
С.С.Н. срещу С.Я.Н. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК, вр.чл.21, ал.4, т.1, предл.2 СК за признаване на
установено, че ищецът е изключителен собственик в резултат на пълна трансформация
на негово лично имущество, на недвижим
имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 12084.2700.823 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, с адрес с.Волуяк, Столична община, район ********с площ от 1177 кв.м.,
заедно с изградената в поземления имот СГРАДА с идентификатор № 12084.2700.823.1, със
застроена площ от 110 кв.м., предназначение:
жилищна сграда еднофамилна, подробно индивидуализиран имота в
решението, както и предявения от С.С.Н. срещу А.С.Ц. отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено,
че ответникът не е собственик на 1/2 идеална част
от същия гореописан недвижим имот
с идентификатор № 12084.2700.823 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, с адрес с.Волуяк, Столична
община, район ********заедно с 1/ 2 идеална част
от всички подобрения
и приращения в поземления имот, включително построената без строителни книжа
едноетажна еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 110 кв.м., с идентификатор
12084.2700.823.1.
С
решението са отхвърлени и предявените от
А.С.Ц. срещу С.С.Н., насрещни искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 6400,00 лева, представляваща обезщетение за ползване на притежаваната от него 1/ 2 ид.ч. от имота, за
времето от 21.05.2018 г. до 11.04.2019 г„ както и сумата от 265,25 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата, за периода от
21.05.2018 г. до 11.04.2019 г.
С последващо определение по чл.248 от ГПК от 27.02.2020 г. първоинстанционният съд е изменил решението си относно
разноските като е осъдил ищеца да плати на ответника С.Н. 800 лв. разноски.
Това определение не е обжалвано
самостоятелно.
Решението е обжалвано
от ищеца чрез пълномощник
адв.Д. Х.само в частта, в която е отхвърлен иска му срещу С.Я.Н. с правно основание
чл.23, ал.1 СК, вр.чл.21, ал.4, т.1, предл. 2 от СК, с оплаквания за неправилност на решението в
тази част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, нарушения при
допускане на доказателствата и необоснованост при преценка на събраните по
делото доказателства. Твърди, че събраните по делото доказателства сочели, че в
покупната цена на имота не са били вложени общи средства на бившите съпрузи,
напротив, вложени били лични средства на ищеца и на неговите родители, и затова
нотариалният акт бил издаден само на името на ищеца. Моли решението да се отмени
в обжалваната му част и иска да се уважи, претендира разноски.
Насрещната
страна по жалбата-ответницата С.Н., оспорва същата чрез пълномощник адв.А.Ц., с възраженията, че за покупката на имота не се
доказало да са вложени средства на родителите на ищеца или такива лични на
ищеца. Моли решението в обжалваната част да се потвърди, претендира разноски.
Решението
е обжалвано и от ищеца по насрещния иск- от А.Ц. в частта, в която предявените
от него срещу С.Н. искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД
са били отхвърлени, с оплаквания за неправилност поради необоснованост-
несъответствие на изводите със събраните по делото доказателства. Оспорва
извода на съда, че нотариалната покана не била връчена надлежно, като възразява
да е спазен чл.47, ал.1 от ГПК при връчването й, също че определената с
поканата дата за среща е без значение за възникване задължението на ответника
за бездействието му да предаде имота на ищеца по иска, а и ответникът С.Н. не оспорвал да ползва ид.част
на ищеца от имота заедно с родителите си. Моли да се отмени решението по
насрещните искове и те да се уважат, претендира разноски.
Насрещната
страна по жалбата на А.Ц. - ответникът по насрещните искове С.Н., не е взел
становище по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение
е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявените с исковата молба и с
насрещната искова молба претенции.
При произнасянето
си по правилността
на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание
за обжалване.
Ищецът по главния иск С.С.Н. твърди, че бракът им
с ответника С.Н. е прекратен
с влязло в сила на 28.02.2014 г. решение на СРС, като
придобитият по време н абрака им недвимиж
имот с нотариален акт № 31, том
I, дело № 28 от 2004 г. по описа на
нотариус Д.Т., поземлен имот с идентификатор №
12084.2700.823 по КК и КР, с адрес:
с.Волуяк, Столична община, район „*********с площ от 1177 кв.м.,
заедно с изградената в поземления имот сграда с идентификатор №
12084.2700.823.1, със застроена
площ от 110 кв.м., предназначение: жилищна сграда еднофамилна, е негова лична
собственост, т.като
е закупен със средства от
изтеглен от баща му банков
кредит
10 000 лв. дарени му от родителите , а капарото по предварителния договор за закупуването на имота /сключен от неговата
майка/ е заплатено
то майка му. Твърди, че родителите му
започнали да живеят в имота с негово съгласие, като започнали да ремонтират, разширяват и изграждат изцяло със собствени
средства и труд сградата, намираща се в имот, и че родителите му изплатили и всички вноски по изтегления
договор за кредит., а съпругата му не е участвала нито със средства, нито
с труд.
Ответницата С.Н. оспорва иска, като възразява, че родителите
на ищеца не са имали достатъчно средства да се издържат сами, че били
подпомагани от нея и нейните роднини и не са влагали никакви лични средства за
придобиването на процесния имот. Въпреки доводи за
влагане на нейни лични средства и на
нейни роднини в придобиването и подорбенията на
имота, неоспорва, че след развода имотът е преминал в обикновена дялова
съсобственост, от която ищецът притежава 1/ 2 ид.ч.
Ищецът по насрещите искове А.Ц. твърди, че процесният имот, от който той притежава 1/ 2 ид.ч. по сделка-замяна със С.Н. след развода й, се ползвал
само от ответника и от неговите родители,
поради което за ищеца възниква право да
поиска обезщетение по чл.31 ЗС, за което е отправил до ответника и писмена
покана, имотът продължавал да се ползва от Н. и семейството му. Ето защо, в иска
осъждане на първоначалния ищец да му заплати сумата от 6400,00 лева,
представляваща обезщетение за ползване на притежаваната от него 1/ 2 ид.ч. от имота, за
времето от 21.05.2018 г. до 11.04.2019 г., както и сумата от 265,25 лева,
представляваща обезщетение за забава в плащането на главницата, за периода от
21.05.2018 г. до 11.04.2019 г. и разноски.
С отговора на насрещните искове ответникът по тях С.Н. оспорва същите както
и изложените в насрещната искова молба обстоятелства, като по отношение на акцесорния за лихва за забава изразява и становище, че не е
определен срок за заплащане на главницата, поради което не е налице изпадане в
забава.
За да отхвърли главния иск за установявана пълна транформация
при придобиване на имущество по време на брак по чл.23, ал.1 от СК, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не доказа личния
характер на вложените в придобиването на имота средства, въз основа на
преценка, че събраните по делото писмени доказателства не установяват, че
теглените от родителите на сина Н. кредити са му били дарени на него лично,
нито че с тези пари от кредитите е заплатена покупната цена.
По насрещните искове е приел, че не е доказано ответникът лично да ползва
целия недвижим имот, включително идеалната част на ищеца, нито че ищецът по
него А.Ц. да е поканил ответника по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС, тъй като е
приел отправената до ответника покана, не е редовно връчена по реда на чл.47,
ал.1 ГПК- не е търсено лицето в продължение на месец, а и датата, на която
нотариусът е приел, че поканата е редовно връчена - 22.05.2018 г. е след
датата, на която адресатът - настоящ ответник е бил поканен на среща - 11.05.2018
г. , и така е счел, че не са настъпили последиците в поканата - че при
бездействие от страна на ответника, ще бъде породена отговорността му за
заплащане на обезщетение. Предвид отхвърлянето на главната искова претенция, е
приел за неоснователна акцесорната такава - за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въззивният съд, при преценка на
събраните пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и възраженията на
страните, достигна до същите решаващи извод за неоснователност на главния иск
на С.Н. срещу С.Н. по чл.23, ал.1 от СК и на насрещните искове на А.Ц. срещу С.Н.
по чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което и на основание чл.272
от ГПК препраща към мотивите на решението в тези обжалвани части, без да е
нужно да ги повтаря.
В допълнение и по наведените с въззивните жалби
оплаквания, се допълва и следното:
ПО ГЛАВНИЯ ИСК ПО ЧЛ.23, АЛ.1 ОТ СК:
Въззивният съд намира, че
събраните по делото доказателства не водят до извод, че е оборена презумпцията
по чл.21, ал.3 от СК. Процесният имот в с.Волуяк е
бил придобит по време на брака на С. и С. Назмиеви,
при което по силата на закона се счита че е придобит с общи средства,
независимо на чие име е издаден нотариалният акт, удостоверяващ придобиването
на правото на собственост върху него. В съответствие с трайната практика на ВКС,
презумпцията на чл. 21 СК за съвместен
принос при придобиване на имот от съпрузите следва да бъде оборена по
категоричен начин, като в тежест на страната, който поддържа, че в резултат на
трансформация притежава личен дял от имота, е да установи при пълно и главно
доказване, че при придобиването са вложени негови лични средства, чийто размер
също следва да се докаже по категоричен начин, а в случая това не е сторено. Не
се събраха никакви доказателства, че сумата по тегления от майката на ищеца
кредит от 10 000 лв. е била дарена от нея на ищеца, нито доказателства, че
сумата от 1050 евро, заплатена от майката на ищеца по силата на предварителния
договор с продавачите, е била дарена от нея на С.Н., нито че тази сума от
капарото е покрила продажната цена от 1479,70 лв., която сума от 1479,70 лв. е удостоверено с
нотариалния акт да е платена от С.Н. на продавачите. Ето защо законовата
презумпция за съвместен принос на двамата съпрузи С. и С. Н.в придобиване на процесния имот в с.Волуяк, не е опровергана. В тази връзка въззивният съд съобрази и направеното от родителите на
ищеца признание с изявлението им по отговор на искова молба по друго дело №
5132/2018 г. на СРС, че след прекратяване на брака на сина им със С.Н. този
имот се притежава от тях в обикновена съсобственост. Обстоятелството кой и с
какви средства е погасявал кредита към банка, теглен от бащата на ищеца, е без
значение към придобиване правото на собственост върху процесния
имот в с.Волуяк, защото принадлежността на правото на собственост и прилагане
на презумпцията по чл.21 от СК се определя към момента на неговото придобиване,
и не се променя от настъпващи в последствие факти по изплащане на кредита, дори
и сумата от кредита от 10 000 лв. –или част от нея в размер на 1479.80 лв.
да е била вложена като покупна цена за
имота, доколкото не се доказа в настоящия процес тази сума от 10 000
лв.-или част от нея в размер на 1479,80 лв. да е била дарена от бащата на сина.
Ето защо главният иск по чл.23, ал.1 от СК е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
ПО НАСРЕЩНИТЕ ИСКОВЕ НА А.Ц. СРЕЩУ С.Н.:
За да възникне в полза на съсобственик правото на вземане за обезщетение от друг
съсобственик по чл.31, ал.2 от ГПК, е необходимо първо да се установи този друг
съсобственик за полза общия имот /лично или чрез трето лице по заем за
послужване/ в повече от притежаваното право в съсобствеността, и второ,
неползващия съсобственик да е поканил ползващия съсобственик да му предостави
ползването. В случая ищецът по насрещния иск не доказа, че е отправил такава
покана към ответника преди предявяване на насрещния иск. Съгласно чл. 50 от ЗННД,
при връчването на нотариални покани са приложими правилата на чл. 37 - 58 ГПК. Приетата
по делото покана, за която е налице нотариално удостоверяване да е връчена по
реда на чл.47, ал.1 от ГПК, не доказва връчването и при спазване на чл.47, ал.1
от ГПК в приложимата редакция с изменението в ДВ бр. 86/2017 г./ по данни от
самото нотариално удостоверяване на гърба й от 22.05.2018 тг.
Видно от това нотариално удостоверяване, адресатът С.Н. е търсен 4 пъти на адреса- който е установено
да е негов постоянен и настоящ, като между първата и последната има период
по-малко от 1 месец, при което независимо то факта, че между 1-то, 2-то и 4-то
посещения на адреса има поне 1 седмица, то общият срок е такъв под 1 месец, с
което е нарушено изискването на чл.47, ал.1 от ГПК адресатът да е търсен в
продължение на 1 месец, и едва ако не се намери същия или др. лице, което е съгласно
да получи съобщението, връчителят може да предприеме
действия по залепване на уведомление. В случая срокът от 1 месец търсен на
адреса не е спазен, което лишава нотариално връчване от законосъборазност,
и така не е налице надлежно връчено на ответника писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС.
Наред с това, не е доказано в настоящия процес, че ответникът по иска С.Н. е
ползвал лично или чрез трето по заем за послужване, процесния
имот за исковия период. Признание на такива факти от ответника Н. няма по
делото, нито такова признание има от родителите на ответника в горецитирания отговор на искова молба по № 5132/2018 г. на
СРС. Ето защо искът за обезщетение за лишаване от ползване е неоснователен,
респ. такъв се явява и обусловеният от него акцесорен
иск за лихва за забава.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваните
части подлежи на потвърждаване, вкл. и в частта за разноските по определението
по чл.248 от ГПК, спрямо което няма и отделна жалба и не може да се
преразглеждат тези разноски.
При този изход на спора направените от въззивника
С.Н. и от въззивника А.Ц. разноски остават в тяхна тежест. На ответницата по главния иск С.Н. въззивникът-ищец С.Н. дължи разноски за въззивната
нистанция по чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 800 лв.
за платено адв. възнаграждение по представения с
отговора на въззивната жалба договор с адв.А.Ц..
Въззивното решение ще подлежи на
касационно обжалване в цялост, предвид вида и цената на главния иск по чл.23,
ал.1 от СК и на насрещния иск по чл.31, ал.2 от ЗС, вкл. и по отношение на акцесорния насрещен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД макар
неговата цена да е под 5000 лв., но същият е обусловен от главния насрещен иск по чл.31, ал.2 от ГПК, чиято цена е над 5000лв./ в този смисъл определение № 294 от 09.07.2018 г.
по ч. гр. д. № 2386/2018 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, определение № 77 от 22.02.2021 г.
по т. д. № 1421/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 270210 от 11.11.2019 г., постановено
по гр.д. № 37468/2018 г. на СРС, 43 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, В КОИТО е отхвърлен
предявеният от С.С.Н. срещу
С.Я.Н. иск с правно основание чл.23, ал.1 СК,
вр.чл.21, ал.4, т.1, предл.2 СК и са отхвърлени предявените насрещни искове от А.С.Ц. срещу С.С.Н. с
правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД , и
в частта за разноските съгласно определение по чл.248 от ГПК от 27.02.2020 г. по същото дело.
ОСЪЖДА С.С.Н., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***-чрез
адв.Д.Х., да заплати на сонование
чл.78, ал.3 от ГПК на С.Я.Н., ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, кантора 427-чред адв.А.Ц., сумата 800 лв. разноски за въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.