РЕШЕНИЕ
№ 7564
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20211110173528 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът ЗАД „фирма“ АД твърди, че по договор за застраховка „Каско” е
заплатил на застрахования сума в размер на 10 149,11 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Фолксваген”, модел
„Пасат”, с рег. № ...., настъпили в резултат от ПТП на 26.11.2016г. на път I-8.
Виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.
№ ..., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответното дружество. Ответникът не е изпълнил в цялост задълженията си по
договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца
регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение, като е останал
задължен за сумата от 2 938,98 лв., с включени 15 лв. ликвидационни
разноски. Ищецът моли съдa да му присъди последната сума, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 22.12.2021г. до плащането.
Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „фирма“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен
отговор на исковата молба. Заявява, че не оспорва да е застраховател на
гражданската отговорност за л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег.
1
№ ...., към датата на ПТП, както и че е заплатил на ищеца сумата от 7 210,14
лв., до който размер счита, че е отговорността му. Оспорва размера на
вредите, като твърди, че е платил съобразно уговореното между страните в
споразумение от 27.06.2014г. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с
изключение на неговия размер, са безспорни между страните, поради което и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало
регресното вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява волята на
страните, обективирана в приетото по делото споразумение, сключено между
тях на 27.06.2014г. С цитираното споразумение страните са уговори начин, по
който следва да бъде изчислявано дължимото обезщетение по предявени
регресни претенции. Споразумението не е оспорено от ищеца, не са наведени
основания за неговата недействителност, като и съдът не констатира
противоречието му с императивни правни норми. Липсват и данни същото да
е изменяно или прекратявано от страните, поради което и при съобразяване
свободата на договаряне, съдът намира, че дължимото обезщетение следва да
се изчисли на база уговорения в договора начин.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ
размерът на причинените щети на л.а. марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с
рег. № ....., определен към датата на ПТП – 26.11.2016г., съгласно сключеното
между страните споразумение от 27.06.2014г., възлиза на 8 636,41 лв. На
2
основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата в размер на 15 лв.,
съгласно т.6 от споразумението от 27.06.2014г., поради което същата следва
да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият
размер на дълга възлиза на 8 651,41 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 7 210,14
лв., поради което искът за разликата от 1 441,27 лв. следва да бъде уважен и
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 2 938,98 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от иска в размер на 436,83
лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и адвокатско
възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на адв.М., видно
от представеното по делото платежно нареждане.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от иска в размер на 114,66 лв., представляващи
депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по
чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „фирма“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД
„фирма“ АД, ЕИК *********, на основание чл.411 КЗ сумата от 1 441,27 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
ПТП, настъпило на 26.11.2016г. на път I-8, ведно със законната лихва от
22.12.2021г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 436,83 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ до
пълния предявен размер от 2 938,98 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „фирма“ АД, ЕИК
*********, да заплати на ЗАД „фирма“ АД, ЕИК *********, сумата от 114,66
лв. разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4