№ 547
гр. Пазарджик, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20225200500540 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя ЗК "Лев Инс" АД се явява юрисконсулт Р. Б. Ч..
Ответниците И. Р. А., Н. Р. И., Е. Р. И. и А. Р. И. редовно призовани, не
се явяват. От упълномощения от тях адвокат П. Д. К. е постъпила писмена
молба със становище по хода на делото и по съществото на спора, съответно
възражение за прекомерност.
Третото лице помагач О. А. Ч. редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Юрк. Ч. – Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3110 по
1
описа на съда за 2020 година е осъдено ЗК"ЛЕВ ИНС"АД, ЕИК***, гр. ***,
представлявано от *** и *** да заплати на Н. Р. И. от гр. ***, И. Р. А. от гр.
***, Е. Р. И. от гр. *** и А. Р. И. от гр. *** - в качеството им на наследници на
Ф. А.а И., ЕГН********** - сумата от 25 000лв /двадесет и пет хиляди лева/,
частичен иск от 50 000 лв., за причинени неимуществени вреди от смъртта на
Н.Е. Р., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017г. до окончателното
изплащане.
Присъдени са разноски в полза на адв. П. К. -възнаграждение в размер
на 1536 лв. с ДДС на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
В срок така постановеното решение се обжалва от ЗК"ЛЕВ ИНС"АД,
като се сочи обжалваем интерес 10 000 лева.
Считат, че решението е незаконосъобразно, поради противоречие с
материалния и процесуален закон, необосновано - правните изводи не
кореспондирали с доказателствата и практиката.
Присъдената сума била недължима , като алтернативно подържат , че е
завишена.
Определеното в полза на ищцата обезщетение било недължимо и като
присъдено над лимита, определен нормативно относно претенциите за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, заявени от лица от
разширения родствен кръг на пострадал от пътно-транспортно произшествие.
Считат , че определеното обезщетение е несъразмерно с оглед
критериите на чл.52 от ЗЗД.
С подадената искова молба, ищеца Ф. А.а И. твърдяла, , че за нея са
настъпили немуществени вреди в резултат от смъртта на Н. Р., настъпила във
връзка с ПТП от 29.10.2017 г. с л.а. „БМВ” с per. № РВ 1203 СА. Ищцата била
баба на починалата, като до момента на нейната смърт поддържали близки
отношения. Ищцата изживявала тежко загубата на своята внучка, която е
омъжена по обичаите на съответната група, не живеят от години заедно.
Не се установявало, че ищцата следва да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на внучката си вместо най-близките й
роднини - съпруг, майка и пр. доколкото нямало данни за влошени отношения
с най-близките родственици на пострадалата.
Не било установено наличието на особена близост между ищцата и
2
пострадалата, оправдаваща получаване на обезщетение наред с близките й.
Съществуването на добри и социално активни отношения в бита, без изявени
конфликти, не обосновавало изключителност на отношенията, такава че всеки
родственик на пострадалия да получи обезщетение вместо по-близкия кръг
или наред с тях. Касаело се до отношения между лица, независими личности в
социално, финансово и емоционално отношение, всеки от които е създал
собствен социален кръг, не са и членове на едно общо семейство, не живеят
отдавна в едно домакинство.
С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се произнесъл, че
материално легитимирани за обезщетяване за неимуществени вреди са само
най-близките на пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и
възходящи (родители), като това право не е абсолютно, тъй като проявлението
на тези вреди следва да бъде установено пълно и главно. С Постановление №
5/24.XI.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, на неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е бил сключен брак.
Както било посочено в Тълкувателно решение №1/2016г. по ТД
№1/2016г. на ОСНГТК, най-близките на починалия (по смисъла на двете
постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че
те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. За да могат
да получат обезщетение за неимуществени вреди лица извън този кръг от
лица с право на обезвреда, то същите следва да са създали с починалия
постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на
която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
В същото Тълкувателно решение изрично се посочвало, че обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се
направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
3
Това предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Доказателства, позволяващи такива изводи не били събрани в
производството.
Не се сочели ,а и не било установено да са възникнали особени
житейски обстоятелства, по причина на което ищцата и пострадалата да са
имали отношения с особена връзка, различни от обичайните добри отношения
между сродници. Не било установено ищцата, независимо от възрастта си да
е страдала например от заболяване, поради което да е била зависима
изключително от грижите на пострадалата, след смъртта й да няма кой да
полага грижи за нея - хипотеза, при която е обосновано да се допусне, че са
налице оправдани очаквания за взаимна грижа, помощ, емоционална
подкрепа поради именно тези обстоятелства и техния особен характер.
Не било установено и да не е имало други родственици, поради което
между тях да е съществувала по-силна връзка.
В обжалваното съдебно решение не се съдържали правни изводи
относно това кои установени по делото обстоятелства съдът е определил като
особени, - в различие от обстоятелствата, които определят традиционните за
българското общество семейни отношения.
Същевременно, определеното парично обезщетение, присъдено ведно с
компенсаторна лихва било и прекомерно в определения размер на
главницата, като несправелдиво.
Действащият към момента на предявяване на претенцията на ищеца
§96. (1) от Преходни и заключителни разпоредби на ЗАКОН за изменение и
допълнение на Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 101 от 2018 г.), в сила
от 07.12.2018г., определял лимит по претенциите на лицата по чл. 493А, ал.2
от КЗ, като: „До влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени
вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. но под
условие на установяване на особени обстоятелства по смисъла на
Тълкувателно решение № 1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на
21.06.2018г.
4
Възражението за съпричиняване, направено своевременно от ответника
било обсъдено частично, неправилно не било отчетено като доказано от съда.
Пострадалата била без колан и считат , че при наличие на колан не би
настъпило увреждане с фатален край, както и ,че тя допринесла още и със
знанието си ,че водача на автомобила – неин съпруг е неправоспособен.
Считат, че е налице съпричиняване 80%.
Поради изложеното възразяват и по размера на адвокатско
възнаграждение.
Молят решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.
В срок е постъпил писмен отговор от ответниците , чрез процесуалния
им представител.
Намират жалбата за неоснователна.
Кръгът на лицата имащи право на обезщетение за причинени
неимуществени вреди бил посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/ 69 г., като
с Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС кръга на лицата,
имащи право да получат обезщетение за смъртта на близък е разширен. Това
може да бъде „всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания“. Като се изхожда от мотивите на Тълкувателното решение
следвало да се приеме, че ищцата е от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на Н. Р., която е нейна
внучка. В мотивите на решението било посочено, че освен най-близките на
пострадалия - неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящите /родители/,
особена близка привързаност може да съществува между починалия и
неговите братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения баби/дядовци и внуци, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират
с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. В случая,
между ищцата и починалата била създадена „трайна и дълбока емоционална
връзка“ предвид семейните им отношения като баба и внучка,
характеризираща се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост, по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС. От смъртта на нейната внучка ищцата търпи
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
5
да бъдат обезщетени.
По делото била доказана не просто формална родствена връзка между
загиналото момиче и нейната баба, а фактически близка и постоянна връзка,
съвместни взаимни грижи /съответно отглеждане на детето от бабата, поради
отсъствието на нейните родители/, както и огромното непреодолимо
страдания на бабата от смъртта на Н.. Още повече, в случая грубо е нарушен
естествения ред, загинала е внучката, с която бабата е била силно свързана,
живеели са в общо домакинство, тя я е отгледала от съвсем малка и се е
грижила за нея.
Оборено било твърдението на ответника, че не е налице изключение от
обичайните отношения между баба и внук, който в случая, съгласно
Тълкувателно решение № 1/2018 г. по тълкувателно дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС се приема, че се дължи обезщетение за причинени вреди на
определен кръг от родственици, извън кръга на най- близките.
Застрахователното обезщетение съответствало на принципа на
справедливостта.
Нямало безусловно признато от закона или практиката право на
обезщетение за неимуществени вреди, а има въведени изисквания за факти и
обстоятелства, които трябва да се съобразят и съответно да се докажат- с чл.
52 ЗЗД или друга законова разпоредба не е въведена презумпция за търпени
морални вреди при конкретна загуба. След като и за най- близките се изисква
такова доказване, то съответно и за разширения кръг на близки също е
необходимо такова доказване. При наличие на установена трайна и дълбока
семейна връзка, а не само факта на формално родство, и страдание при
подобна загуба, законът и съдебната практика, а и европейските разпоредби,
въвеждат изисквания за компенсиране на вредите.
Доказано било, че ищцата изключително тежко е приела смъртта на
своята внучка. Загубата се отразила изключително негативно на
здравословното и емоционалното й състояние, търпяла е много болки и
страдания във връзка с причинената смърт.
По делото съдът правилно счел, че се касае за доказани интензивни
душевни страдания на ищцата, причинени от смъртта на нейната внучка, а не
просто за формална родствена връзка, т.е. налице са признаците на т.нар.
“изключение“ по смисъла на задължителната съдебна практика, поради което
6
следва да определи размер на обезщетението от 25 000 лева, при отчитане на
другите обстоятелства, като така определеното обезщетение не може да се
оцени като завишено.
Позовават се на съдебна практика.
Присъденото обезщетение по размер не противоречало и на съдебната
практика и установения лимит на отговорност.
Дори да се приеме, че разпоредбата на § 96. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е
възникнало застрахователното събитие, следва да се има предвид, че тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по- малка
сума от посочените в чл.1. параграф 2 от Втора директива 84/5. кодифицирана
с Директива 2009/103/EQ на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност",
чиито чл,9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно
увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за . пострадал
или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай
на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие,
независимо от броя на пострадалите.
При констатиране на това противоречие между европейското и
националното право следва съдът, в рамките на своята компетентност, да
приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то
дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните
разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това
дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е
необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред.
Според Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Augstakas tiesas Senats (Латвия) с акт от 16 май 2012 г„ постъпил в Съда на 1
юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2
от Втора директива 84/5, не допуска национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при
използването на моторни превозни средства, да покрива обезщетението за
7
неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на
гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от
Втора директива 84/5.
От събраните гласни доказаелства се установявало ,че връзките, които
са имали помежду си ищцата и починалата, са трайни и дълбоки,
характеризиращи се с взаимна обич, близост и подкрепа.
Поради смъртта на внучката си Ф. А.а И. е търпяла много болки и
страдания. Установено било, че тя е отгледала внучката си, тъй като
родителите й често са били извън България. Към датата на ПТП Н. е била на
22 години, младо, здраво, жизнено момиче, отговорна и амбициозна,
помагала е във всичко на семейството. Ф. И. е била изключително близка със
своята внучка, като бабата е прекарвала всеки удобен момент с нея. Ф. И. не е
могла да приеме и преодолее смъртта на внучката и тя почива в хода на
процеса на 28.07.2021 г.
Със смъртта на внучката си ищцата загубила морална и физическа
подкрепа, която винаги е имала и на която е разчитала. Неочакваната й смърт
е предизвикала значителни по интензитет негативни преживявания ,като
търпените болки и страдания са се отразили изключително негативно и на
здравословното й състояние.
При определяне размера на обезщетението , съдът съобразил и
съдебната практика.
Следвало да се има предвид, че при застраховка ’’Гражданска
отговорност” на автомобилистите, волята на законодателя е да се постига все
по-пълно компенсиране на вредите, причинени на пострадали при ПТП, като
постоянно се увеличават лимитите на отговорност, тъй като при пътни
инциденти, неочаквано и несвоевременно, умират или остават с тежки
увреждания, здрави, най-често млади хора, в работоспособна възраст, с много
перспективи и възможности пред себе си. Затова, установените минимални
лимити на отговорност на застрахователите непрекъснато се увеличават и при
лимит 30 000 лв. през 2000 г., през 2005 г. лимита е 480 000 лв, а от 2006 г.
установения лимит е 1 000 000 лв. - 33 пъти по-голям, от 2010 г. лимита е 5
000 000 лв., а от 2012 г. е установен минимален лимит 10 000 000 лв. /чл. 266
8
КЗ/, като съответно се увеличават и премиите по ЗГО. Процесното ПТП е
настъпило през 2017 г., когато лимита на отговорност на застрахователя е 10
000 000 лв. Волята на законодателя е гарантиране възможността за плащане
на все по- високи обезщетения и постигане на по-пълна компенсация на
причинените вреди, а съдебната практика следва лимитите на отговорност.
Всяка следваща година трябва да се присъждат все по-големи обезщетения, в
противен случай е безсмислено постоянно да се увеличават лимитите и
съответно премиите. Като не се присъждат обезщетенията, които са
предвидени, то парите предназначени за пострадалите, вместо да
компенсират вредите им, остават само като печалби в застрахователите.
Лимита не е някаква недостижима сума, той е предвиден именно, за да
репарира в пълен обем нанесените вреди от морално естество, това са
напълно реални и достижими суми, които следва да бъдат присъждани на
пострадалите с оглед тежестта на причинените увреждания. Прието било в
съдебната практика, че независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, при определяне на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически условия, но
като ориентир за размерите на обезщетенията следва да се имат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетение момент.
Неоснователни били възраженията на ответника, че е налице принос от
страна на починалата Н. Р.. Съдът правилно приел, че не е налице твърдяното
от ответника съпричиняване.
Механизмът и причините за настъпване на процесното ПТП са
установени с окончателен съдебен акт по наказателното дело, като вината,
противоправността и причинната връзка на деянието с настъпилите
увреждания е доказана.
Установено било от събраните по делото доказателства, че оглед на
конкретния механизъм на ПТП, правилно поставен колан би бил ефективен
само доколкото би задържал пострадалата към седалката и тя няма да изпадне
от автомобила. Предпазния колан обаче не винаги би могъл да бъде
ефективен в хода на странично търкаляне, в частност във фаза, когато е
обърнат по таван /с колелата нагоре/. В такава позиция, в каквато е намерен
9
автомобилът в случая, предпазният колан е малко вероятно да допринесе за
по-благоприятен изход за живота на пътниците, респ. за пътника па предна
дясна седалка - Н. И.. Заключението на вещото лице е, че с оглед механизма
на ПТП, използването на предпазния колан не е имало значение за по-
благоприятен изход за живота на пътниците.
Относно знанието у пострадалата, че водачът на автомобила не е
притежавал свидетелство за правоуправление, същото не е съпричиняващ
фактор. В тази връзка следвало да се има предвид Решение № 59/ 10.06.2011
г. на ВКС по т.д. № 286/ 2010 г. I т.о. и Решение № 16/ 04.02.2014 г. по т.д. №
1853/ 2013 г. на ВКС.
Претендират разноски.
Юрк. Ч. – Допусната е техническа грешка - 25 000 лв. си е. Поддържам
подадената от представляваното от мен дружество въззивна жалба по
съображения подробно изложени в същата, както и бе посочено в доклада,
към който нямам възражения. Нямам доказателства и нямам доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Юрк. Ч.: - Ув. окр. съдии, моля да уважите изцяло подадената от
представляваното от мен дружество въззивна жалба, като отмените
решението на първоинстанционния съд, като неправилно и
незаконосъобразно, по подробно изложени във въззивната жалба доводи.
Като вземете предвид също така и настъпилия летален изход на
претендиращата и встъпилите в процеса нейни наследници, за които считам,
че също не би следвало да получат обезщетение, независимо от даденото им
право от закона. С оглед на което, моля да отмените първоинстанционното
решение и да постановите друго такова, с което да установите сумата за
недължима, алтернативно за прекомерна, по съображения и за принос на
вредоносния резултат. Моля да вземете предвид, че същите се доказа, че са
били съпрузи, с оглед на което считам, че е ноторно известно, че следва да
10
знае, че няма свидетелство за правоуправление и както и че са били в
началната точка на пътуването си са били заедно. С оглед на което, считам че
следва да е знаела и че е употребил алкохол и наркотици лицето.
Претендирам разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
Представям списък по чл. 80 от ГПК на разноски. Правя възражение за
прекомерност, алтернативно моля да не присъждате или в минимален размер,
съобразно изхода на спора. Моля да оставите без уважение подадения
отговор,
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
09.12.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:38
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11