и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.33 и сл. от ЗАП. Със заповед № 383/12.08.2004 г. на Кмета на Община Ардино е постановено да бъде иззет от лицето Сабрие Ахмед Сюлейман недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ втори етаж от къща, находяща се в гр.Ардино, ул.”Оборище” № 11, актувана с акт за общинска собственост № 132/14.05.1999 г., на основание чл.44, ал.2, във вр. с чл.65, ал.1 от ЗОС, поради това, че имотът се държи без правно основание. Недоволна от така постановената заповед е останала жалбодателката Сабрие Ахмед Сюлейман от гр.Ардино, ул.”Оборище” № 11, с ЕГН **********, която я обжалва като незаконосъобразна. В жалбата си сочи, че страдала от различни заболявания и живеела сама в жилището. Твърди, че наемните правоотношения не били прекратени съгласно разпоредбата на чл.46 от ЗОС. Моли съда да отмени обжалваната заповед на Кмета на Община Ардино. В съдебно заседание лично и чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Твърди също, че не била получавала заповед № 295/06.07.2004 г. на Кмета на Община Ардино, поради което не били спазени разпоредбите на чл.46 от ЗОС и чл. 238 от ЗЗД. Ответникът Кмета на Община Ардино, представляван от своя процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да остави без уважение същата като незаконосъобразна и да потвърди заповедта на Кмета на Община Ардино. Сочи, че обжалваната заповед е законосъобразна и издадена при спазване на разпоредбите на чл.65 от ЗОС. Наемният договор бил прекратен по законово установения ред, поради обстоятелството, че жалбодателката ползувала по-голяма жилищна площ в сравнение с полагащата й се. Кметът на общината предоставил на жалбодателката жилище с полагащата й се площ. Претендира разноски. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали намира обжалваната заповед за законосъобразна и моли съда да потвърди същата. След извършената преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, Окръжният съд, констатира: Жалбата е допустима, но по съществото разгледана е неоснователна. Наемният договор на жалбодателката е сключен на 18.01.1993 г. за неопределен срок, при действието на отменения Закон за наемните отношения. Налице е била и настанителна заповед № 2/18.01.1993 г. на Кмета на Община Ардино, поради което са били изпълнени всички изисквания на закона, като наемното правоотношение е било валидно сключено и е породило желаните правни последици. С влизане в сила на Закона за общинската собственост – 01.06.1996 г. е отменен Законът за наемните отношения. Съгласно §7, ал.1 от ПЗР на ЗОС договорите за наем, сключени по установения ред до 01.06.1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на договорения срок, но не повече от три години от влизането на този закон в сила. Посоченият текст се отнася както за срочните наемни договори, така и за безсрочните, което се установява от логическото и систематично тълкуване на разпоредбата. В този смисъл е и решение № 6608/12.07.2004 г. на по адм.д. № 3926/2004 г. на ВАС 5-членен състав. Ето защо наемният договор на Сабрие Ахмед Сюлейман е бил прекратен ex lege с изтичането на три години от влизане в сила на ЗОС, т.е. на 01.06.1999 г. След тази дата наемното правоотношение не съществува и имота се държи без основание. Без значение в случая е обстоятелството, че Кметът на общината е считал, че договорът не е бил прекратен, защото това е станало по силата на закона. Затова и заповед № 295/06.07.2004 г. на Кмета на Община Ардино е без правна стойност, доколкото същата представлява волеизявление за прекратяване на вече прекратено наемното правоотношение. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбодателката, която сочи, че наемният договор следва да бъде прекратен по реда на ЗЗД. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и по предвидения в закона ред, поради което не са налице основания за нейното отменяване. Що се отнася до представените като доказателства заверени копия от експертно решение на ТЕЛК и удостоверение от АИПИМ “Д-р Емилия Персенска”, то същите са неотносими към делото, поради което съдът не ги обсъжда. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Сабрие Ахмед Сюлейман от гр.Ардино, ул.”Оборище” № 11, с ЕГН ********** против заповед № 383/12.08.2004 г. на Кмета на Община Ардино, издадена на основание чл.44, ал.2, във вр. с чл.65, ал.1 от ЗОС, за изземване на недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ втори етаж от къща, находяща се в гр.Ардино, ул.”Оборище” № 11, актувана с акт за общинска собственост № 132/14.05.1999 г., като неоснователна. При този изход на делото следва в полза на Община Ардино да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150 лв. Ето защо и на основание чл.42 ал.1 от ЗАП, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сабрие Ахмед Сюлейман от гр.Ардино, ул.”Оборище” № 11, с ЕГН ********** против заповед № 383/12.08.2004 г. на Кмета на Община Ардино, издадена на основание чл.44, ал.2, във вр. с чл.65, ал.1 от ЗОС, за изземване на недвижим имот – частна общинска собственост, представляващ втори етаж от къща, находяща се в гр.Ардино, ул.”Оборище” № 11, актувана с акт за общинска собственост № 132/14.05.1999 г., като неоснователна. ОСЪЖДА Сабрие Ахмед Сюлейман от гр.Ардино, ул.”Оборище” № 11, с ЕГН ********** да заплати на Община Ардино направените по делото разноски в размер на 150 лв. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
|