№ 918
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. М.А
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20241110217495 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на пети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.М.а, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
17495 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-
027040/ 08.11.2024г., издадено от Началник - група в СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с
което на ***., ЕГН-**********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП е
наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200( двеста) лева и Лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДП.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се явява, ползва процесуален
представител – адв. Вл.Н. от САК, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата
съображения. В жалбата се моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и издадено при
нарушения в съставения АУАН. Моли се за присъждане на направените от жалбоподателя
разноски.
Въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща представител. Приложени са
писмени бележки от гл. юрк. *** с пълномощно от наказващия орган. Прави се искане
жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да се потвърди като
правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и се навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.
Съдът като съобрази изложените от страните доводи и възражения, намира за установено
от фактическа страна следното:
1
На дата 01.11.2024г. в 03:38 часа К. Ч. в качеството на командир на отделение в ОПП
СДВР, в присъствието на двама свидетели, съставил АУАН серия GA № 1294683/01.11.2024г.
на ж-ля ***.. В акта било отразено, че на същата дата 01.11.24г. в гр. София, по бул.
"България" с посока на движение от бул. "Т.Каблешков" към Софийски Околовръстен път
жалбоподателят С. Г. управлявал лек автомобил марка *** и не спрял на подаден сигнал по
образец с палка тип MBР като не се подчинил и продължил движението си като ускорил
скоростта на движението си по Околовръстен път, последван е от светлинна и звукова
уредба и е спрян на бул.“България“ 118. В АУАН било отразено също, че водачът управлява
лекия автомобил след употреба на алкохол;проверката била извършена с техническо
средство в 02:52 часа Алкотест Дрегер 7510 проба № 02210, която отчела положителен
резултат от 0,81 промила в издишания от водача въздух. На водача бил издаден Талон за
медицинско изследване № 288461 и 7броя холограмни стикери с номер 089583 за
УМБАЛ“Св.Анна“.
В АУАН нарушенията били квалифицирани по чл. 103 от ЗДП и по чл. 5, ал.3 от ЗДП.
Актът бил съставен в присъствието на св. Р.М. и било отразено, че е съставен при отказ на
жалбоподателя да го подпише.
На 06.11.2024г. началник група в ОПП-СДВР издал мотивирана резолюция № 24-4332-
М002981/ 06.11.2024г., с която прекратил административно-наказателното производство за
нарушението по чл.- 5, т. 3 от ЗДП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление
за нарушение на чл. 103 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ
на обясненията на жалбоподателя, показанията на акт. К. Ч., на св. Румен М.; както и от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от
ЗАНН – АУАН;НП; справка – картон на водача; Заповед № 513з-5073/ 21.07.2015. на
директора на СДВР; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и Заповед № 8121к-12547/
12.09.2024 г. на министъра на МВР за определяне на длъжностните лица от МВР за
съставяне на АУАН; Докладни записки; Талон за медицинско изследване № 288461 и 7броя
холограмни стикери с номер 089583; Мотивирана резолюция № 24-4332-М002981/
06.11.2024г.; пълномощни и др.
Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на
разпоредбите на НПК. Отразените в АУАН констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите
за събиране на доказателствата в наказателния процес.
В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Разпоредбата
на чл.189, ал.2 от ЗДП касае единствено и само административнонаказателното
производство пред административнонаказващия орган. Съгласно НПК годни доказателства
и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на НПК като същите
подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не се установиха в
хода на съдебното следствие. От разпита на актъсъставителя К.Ч. и на св. Р.М. не бяха
установени фактическите констатации, описани в акта. Посочените свидетели потвърждават
длъжностното си качество към момента на провеката, но не дават никаква информация
относно времето, мястото, осъществените от водача на л.а „БМВ“ действия и конкретното
нарушение. Това наложи съдът да предяви на акт. Ч. и на св. М. АУАН. Следва да се
отбележи, че след предявяване на акта свидетелите потвърдиха авторството, съответно и-
участието в качеството на свидетел на нарушението, но не дадоха допълнителна
информация относно възприетите от тях факти, вкл. досежно поведението на жалбоподателя
2
и за предприетите от тях действия. Съдът отдаде този пропуск на есетството на
изпълняваната от свидетелите служебна дейност, поради което е напълно обяснима
невъзможността да пресъздадат непосредствено възприети събития от действителността.
Въз основа на формалното потвърждаване на съставения акт съдът не можа да изгради
представа за възприетото от актосъставителя и свидетеля на процесната дата във връзка с
твърденията на осъщественото нарушение по чл. 103 от ЗДП.
Съдът констатира, че по делото не бяха приобщени други годни доказателствени
източници в подкрепа на твърденията на наказващия орган за извършено административно
нарушение. Въззиваемата страна не прояви необходимата процесуална активност,
произтичаща от разпределението на доказателствената тежест, като не посочи и не
представи годни доказателства. По преписката е приложен документ, съдържащ
информация за процесния случай, а именно Докладна записка от 01.11.2024 г., изготвена от
св.Р.М., в която се съдържат данни за действията на водача на МПС-то на процесната дата и
обстоятелствата относно извършената проверка. Докладната записка не представлява годно
доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като годен
източник на доказателствена информация за установяване авторството на деянието и
обстоятелствата по извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладната
записка на свидетеля Р.М., тъй като не е сред предвидените в НПК доказателства, а не бе
подкрепена от гласни доказателствени средства, събрани в хода на съд.следствие.
От изложеното следва, че административното обвинение е изцяло недоказано, и поради
недоказаност на нарушението, обжалваният санкционен акт следва да бъде отменен, като
съдът не намира за нужно да обсъжда законосъобразността на процедурите по съставяне на
АУАН и НП, компетентността на контролния и адм.наказващ орган, вида и размера на
наложеното наказание.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН въззиваемата страна,
следва да бъде осъдена да заплати, направените от жалбоподателя разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. Видно от сключения Договор за правна помощ и съдействие
жалбоподателят е заплатил на адв. Вл. Н. от САК, сумата в размер на 800 лв. Своевременно
е въведено възражение за прекомерност спрямо размера на адвокатското възнаграждение,
претендирано от жалбоподателя. Адвокатското възнаграждение е определено над
предвидения размер в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и възраженията на въззиваемата
страна в тази насока следва да бъдат приети като основателни. Съдът констатира, , че делото
не се отличава с особена фактическа и правна сложност, а наред с това е протекло в едно
съдебно заседание, като заплатеното адвокатско възнаграждение е над минималния,
предвиден в закона размер за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения.
Поради това съдът приема, че следва да бъде намален размерът и определи такъв от 500
лева, която сума следва да бъде присъдена на жалбоподателя и следва да се възложат тези
разноски в тежест на СДВР.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 24-4332-027040/ 08.11.2024г.,
издадено от Началник - група в СДВР, Отдел "Пътна полиция"-СДВР, с което на ***., ЕГН-
**********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП е наложено
административно наказание - "глоба" в размер на 200( двеста) лева и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на ***., ЕГН-********** сумата в размер на 400
(четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско представителство.
3
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4