Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 11.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Десислава Йорданова
при секретаря
Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №3252 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №279700 от 28.11.2017г., поправено с решение №527754/07.11.2018г. по реда на чл.247 ГПК, постановени по гр.д.№18035/2014г. по описа на
СРС, 75 с-в, са отхвърлени
предявените от ЕТ„И.И.С.2." с ЕИК****** срещу Е.М.И.с
ЕГН********** и „А."ЕООД с ЕИК****** искове с правно основание чл.27 ЗЗД вр.чл.30 ЗЗД и чл.33, ал.1, пр.2 от ЗЗД, за прогласяване унищожаемостта на договор за покупко-продажба от 04.04.2013г. на багер „Коматсу PC
35- 8". Отвърлен е предявения от ищеца срещу Е.М.И.иск
с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на товарен автомобил „Ивеко 79-12" с ДК№******. Ответникът „А."ЕООД е
осъден да предаде на ищеца на основание чл.108 от ЗС владението на товарен
автомобил „Ивеко 79-12" с ДК№******. Ответникът „А."ЕООД
е осъден да заплати на ищеца 200 лева разноски, а ищецът е осъден да заплати на
ответника Е.М.И.654 лева разноски.
Срещу решението на СРС в частта с която е отхвърлен предявения
срещу втория ответник „А."ЕООД иск
с правно основание чл.27 ЗЗД вр.чл.30 ЗЗД (за унищожаване на процесния
договор за
покупко-продажба от 04.04.2013г. на багер „Коматсу PC 35- 8" като сключен при заплашване) и в срока
по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца ЕТ„И.И.С.2.".
Жалбоподателят твърди, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че процесният договор представлява
търговска сделка по смисъла на чл.286 ТЗ и не може да бъде унищожена поради
крайна нужда и явно неизгодни условия предвид разпоредбата на чл.297 от ТЗ, но
същата следва да бъде унищожена като сключена при заплашване от страна на К.М.И.и
първия ответник Емил Милков Иванов. Моли решението да бъде обезсилено в
обжалваната част като недопустимо поради липса на произнасяне по предявения иск
с правно основание чл.27 ЗЗД вр.чл.30 ЗЗД.
Алтернативно претендира отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и
уважаване на предявения срещу втория ответник „А."ЕООД иск с правно
основание чл.27 ЗЗД вр.чл.30 ЗЗД за унищожаване на процесния договор за покупко-продажба от 04.04.2013г. на багер „Коматсу PC
35- 8" като сключен при заплашване, както и присъждане на направените по
делото разноски.
Ищецът е
подал въззивна жалба и срещу постановеното решение
№527754/07.11.2018г. по реда на чл.247 ГПК, с искане- идентично на това по
жалбата срещу решение №279700 от 28.11.2017г.
Ответниците в първоинстанционното
производство Е.М.И.и
„А."ЕООД са подали
в законоустановения срок отговори
на въззивните жалби, с които ги оспорват като неоснователни. Молят решението да бъде потвърдено в обжалваната
част. Ответникът Е.М.И.моли да бъде прекратено въззивното
производство по отношение на него, тъй като решението не е обжалвано в частта,
в която предявените срещу него искове са отхвърлени. Претендират разноски.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на
атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваните първоинстанционни решения са
валидни
и допустими. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. Изложеното във въззивната жалба относно допустимостта на обжалваното
решение касае евентуално искане по реда на чл.250 от ГПК, каквото не е
направено от жалбоподателя.
На първо
място следва да се отбележи, че ответникът Е.И.не е страна в настоящото въззивно производство, тъй като същият не е необходим
другар, не е поискал да бъде конституиран като ответник по въззивните
жалби на ищеца (точно обратното- изрично е заявил, че желае евентуално
образувано с негово участие производство да бъде прекратено), решението в
частите с които първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените срещу Е.И.искове не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Решението в обжалваната му част е правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към изложените от СРС мотиви. Независимо
от това и във връзка с доводите
във въззивните жалби е необходимо да се добави
и следното:
Според
правната теория и константната съдебна практика, за да е осъществен съставът на
чл.27 ЗЗД вр.чл.30 ЗЗД, е необходимо чрез действията
на едната страна по сделката или трето лице, да се възбуди основателен страх у
другата страна по сделката, който да деформира нормалния процес на сформиране
на волята. В тези случаи заплашването е основание за унищожаемост
на договора, тъй като е нарушен мотивационният процес, предхождащ
волеизявлението и то съдържа порок. При заплашването увреденият сключва
сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще
настъпят. Страховите представи могат да имат за
предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната
по сделката, така и на други, близки на нея лица. Законът не уточнява начина,
по който се предизвикват страховите представи, а страхът
е субективна категория, която трябва да се преценява с оглед личността и
конкретната обстановка. Категоризирането на действията, с които заплашващият си
служи се извършва обективно, но критерият относно това дали е предизвикан
основателен страх, трябва да е конкретен и субективен, защото се преценява
поведението на конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т.е. трябва
да се установи дали без поведението на заплашващия, лицето би сключило
сделката. Тъй като при заплашването се въздейства върху волята на конкретната
личност, от това следва, че при формиране на преценката дали са предизвикани страхови представи, под чието въздействие е сключена
сделката, респ. осъществен ли е фактическият състав на чл. 30 ЗЗД, от значение
са личностовите характеристики, социалния и
психически статус на лицето, което твърди, че е било обект на принуда и
заплаха. Поради това доказателствата за качествата и социалните умения на
личността, данните за психическа уязвимост, емоционална неустойчивост и други,
са относими елементи към фактическия състав на
заплашването като основание за унищожаване на сделка. Идентични по характера си
средства за заплаха, използвани за възбуждане на страх и целящи дадено лице да
бъде мотивирано да сключи определена сделка, в сходни житейски ситуации спрямо
едни лица могат да формират страхови представи, а
спрямо други - да не формират такива представи, предвид различните личностови характеристики и социални умения на лицата,
обект на заплахата. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства
настоящият състав намира, че в конкретния случай ищецът не е провел пълно и главно
доказване с позволените от закона доказателствени
средства, че посочените от него лица- К.М.И.и първия ответник Е.М.И.са извършили
действия, които са възбудили основателен страх у него, който да деформира
нормалния му процес на сформиране на волята по отношение на процесната
сделка за покупко-продажба от 04.04.2013г. на багер „Коматсу PC 35- 8" и последната да е сключена от него,
за да избегне неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще настъпят.
Единствените доказателства в тази връзка са показанията на съпругата му, които
следва да бъдат преценявани в светлината на разпоредбата на чл.172 от ГПК. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са в
дългогодишни търговски отношения, а образуваното по случая досъдебно
производство е прекратено поради липса на данни за извършено престъпление
включително въз основа на показанията на съпругата на ищеца, която заявява че
не е присъствала на разговора между ищеца и първия ответник, който описва в
показанията си по настоящото дело.
Поради изложеното
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да се потвърди като правилно в обжалваната му част.
По разноските.
При този изход на спора ответникът по жалбата има
право на разноски, но по делото липсват данни за сторени такива- представено е
пълномощно за процесуално представителство, но липсва договор за правна защита
и съдействие, както и не е е представен списък по
чл.80 от ГПК. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№279700 от 28.11.2017г., поправено с решение №527754/07.11.2018г. по реда на
чл.247 ГПК, постановени по гр.д.№18035/2014г. по описа на СРС, 75 с-в в
обжалваната му част.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на
чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/