Р Е Ш Е Н И Е
№ 1697
гр.
Пловдив, 11. октомври 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО
АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ,
като разгледа КАНД № 1349 по описа на съда за 2022г.,докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
С
решение № 738/06.04.2022г., постановено по АНД
№ 7381/2021г. районен съд-Пловдив, XI нак. състав е отменено Наказателно постановление (НП)
№ 599071–F610030/08.09.2021г. на Зам. директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с
което на „Транс Панов“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 182, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е наложена имуществена санкция
в размер на 11 734,98 лв. за нарушение на чл. 78, ал. 2 от ЗДДС.
Така постановеното решение е обжалвано с касационна
жалба от ТД на НАП-Пловдив, подадена от процесуален представител по пълномощие.
В жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени
доводи за наличие на касационни основания – съществено нарушени процесуални
правила, нарушение на материалния закон. Моли решението да бъде отменено, като
вместо това се постанови такова, с което се потвърди издаденото НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба – „Транс Панов“ ЕООД, чрез адв. К.-пълномощник, оспорва жалбата и моли
решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Подробни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и
предлага решението на ПРС да се остави в сила.
Пловдивският административен съд, в настоящия
състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни
основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, поради което производството е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя установената от ПРС
фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен
начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Фактите по делото
не са спорни, както и не е спорно извършеното нарушение, изразяващо се в
неотразяване на получен данъчен документ – кредитно известие в отчетните
регистри за съответния данъчен период – м.09.2020г., което е довело до
определяне на данъка в по-малък размер. Не е спорно също така, че корекцията е
извършена като кредитното известие е отразено в дневника за покупки и СД за
м.03.2021г., т.е. преди съставяне на АУАН, по инициатива на наказаното лице.
В случаи от вида на разглеждания обаче, националната
юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е
отстранено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не
надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на
правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно
облагане, което се констатира, че не е било направено/в този смисъл Решение на
СЕС по дело С-259/12 на СЕС/.
Това е така, защото в случая е налице национална
правна уредба, съгласно която за несвоевременното изпълнение на задължението за
деклариране се налага санкция, чийто размер съответства на 100% от недекларираната
сума, но не по-малко от 1000 лева и то при положение, че към момента на
установяване на нарушението, същата вече е била декларирана, макар и с известно
закъснение. При това положение и като се вземат предвид видът и тежестта на
нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и начинът за
определянето на нейния размер, настоящият съдебен състав приема, че наложената
санкция е в несъответствие с принципа на пропорционалност.
Все в тази насока следва да бъде съобразено, че
преценката дали така наложената санкция е пропорционална на допуснатото
нарушение, следва да бъде основана и на практиката на СЕС по дело С-259/12,
което е с предмет: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на
данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно
отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението -
Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция.
Делото е образувано по преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен съд
(България) с акт от 15 май 2012г., постъпил в Съда на 24 май 2012г. Запитването
е отправено в рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция
за приходите - Пловдив и „Родопи-M 91“ООД по повод наложена на последното
административна санкция заради несвоевременно счетоводно отразяване и
деклариране на анулирана фактура. В разгледания от Пловдивския административен
съд казус се касае до неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с
оглед факта, че се отнася до неотразяване на данъчен документ, което задължение
е вменено със ЗДДС и наказуемо по чл.182 ал.1 ЗДДС, както е и в процесния
казус, няма пречка и следва да бъде съобразена практиката на СЕС. Това е така,
защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на
неспазване на предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените лица
следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдебна практика при липсата на
хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими
при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство
режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях
са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване
на правото на Съюза и на неговите общи принципи/в този смисъл Решение от 19 юли
2012г. по дело Redlihs, C-263/11/. При това положение, санкциите, които
държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране
на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане и по-специално, за
да гарантират спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за
коригиране на отчетността им след анулирането на фактура, по която са извършили
приспадане, в т.ч. и какво в случая се касае за коригиране отчетността след
издаване на ДКИ, не биха могли на първо място да поставят под въпрос
неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не
допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да
бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС/в този смисъл Решение от
29 юли 2010г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski,
C-188/09 и Решение от 29 март 2012г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10/.
СЕС сочи в решението си, че за да се прецени дали определена санкция е в
съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както
и начинът за определянето на нейния размер/Решение по дело Redlihs, посочено
по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика/. В заключение СЕС
указва, че Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и
273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност, с оглед на обстоятелствата по
спора в главното производство и по-специално на срока, в който нарушението е
отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на
данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря
данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело
С-263/11 СЕС в решението си, т.55, сочи, че правото на Съюза трябва да се
тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на
пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице да се наложи
глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС
към стойността на доставените стоки.
Директивите като акт на ЕС, съдържащи правни норми,
следва да бъдат транспонирани в националното законодателство на
държавите-членки. Въпреки това обаче дадени разпоредби от директивите могат да
имат директен ефект, както е постановено за първи път в дело 41/74 Van Duyn
ECLI:EU:C:1974:133 и дело 148/78 Ratti ECLI:EU:C:1979:110. Когато разпоредбите на
една директива са безусловни и достатъчно прецизни, тези разпоредби могат да се
използват от лице срещу държавата. Една разпоредба на законодателството на ЕС е
безусловна тогава, когато не подлежи като прилагане и ефект на предприемане на
каквито и да било мерки нито от страна на институциите на ЕС, нито от
държавите-членки. Освен това дадена разпоредба е достатъчно прецизна, за да
бъде използвана от лице и приложена от съда тогава, когато задължението, което
тя вменява, е формулирано по недвусмислен начин. Независимо дали дадена
разпоредба има директен ефект, националното законодателство следва да се
тълкува в светлината на езика и целта на дадена директива, за да бъдат
постигнати нейните намерения, съобразно концепцията за националните съдилища
като част от държавата-членка, субект на задълженията по тази директива. Макар
това задължение за „конформно тълкуване“ да се прилага първоначално спрямо
вътрешното законодателство, конкретно изпълняващо директивата, задължението е
по-широкообхватно. СЕС пояснява, че: „Принципът националното законодателство да
се тълкува конформно със законодателството на ЕС изисква националните съдилища
да направят всичко в рамките на правомощията си, като вземат предвид националното
законодателство в неговата цялост, с оглед гарантиране директивата да се
прилага изцяло и постигане на резултат, съответстващ на преследваната от нея
цел /Дело C-69/10 Samba Diouf ECLI:EU:C:2011:54, параграф 60/.
Описаната и неспорна между страните фактическа
обстановка дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в
конкретния случай предвидената в разпоредбата на чл.182 ал.1 ЗДДС имуществена
санкция се явява непропорционално висока спрямо тежестта на санкционираното от
националната норма нарушение. Това е така, защото, както вече се посочи и
по-горе, закъснението е в рамките на шест месеца, а самото нарушение е отстранено
преди образуване на административнонаказателното производство. Поради което
налагането на санкция в размер на 11734,98 лева, което е 100% от
недекларираната в срок сума, е в несъответствие с принципа на пропорционалност.
Казано по друг начин, санкционната норма на чл.182 ал.1 ЗДДС надхвърля
необходимото за постигане на целите на Директива 2006/126/ ЕО, изразяващи се в
осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на
данъчно облагане.
Спазването на принципа за примата на европейското
право над националното законодателство налага националните правоприлагащи
органи да откажат прилагане на противоречащата национална правна норма. Налице
е самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление
поради незаконосъобразност, произтичаща от наличието на противоречие на чл.182
ал.1 ЗДДС с принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5 §4 от Договора
за Европейски съюз.
От изложеното следва, че като е отменил обжалваното
пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валидно,
допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от спора на ответника по
касация се дължат направените разноски, които се констатираха в размер на 900
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
ПАдС. За неоснователно съдът намира възражението на касатора за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като същото е определено съобразно правилата на чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХI касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 738/06.04.2022г., постановено по АНД № 7381/2021г. по описа на ПРС, ХI н.с.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на "Транс Панов" ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 900 /деветстотин/ лева, разноски за касационната съдебна
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: