№.............
Гр. София,02.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав в
публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр. дело № 1044 по
описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С
решение № 108271
от 07.05.2019
г. по гр.дело № 23203/2018
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 46-ти състав, съдът по предявения от Д.С.С.,
ЕГН ********** срещу Трудово – производителна кооперация „А.Р.“, ЕИК *****иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от
Закон за кооперациите е отменил Решението
/за разпределение на печалбата за 2017 г. поравно между член кооператорите/ на
Общото събрание по т. 4.2 от Протокол от 30.03.2018 г. поради противоречието му
с чл.33, ал.2 от ЗК и чл.68, ал.3 вр.чл.70 от Устава на Кооперацията.
Недоволен от
решението, с което решението на Общото събрание по т. 4.2 от Протокол от
30.03.2018г. е било отменено останал ответникът Трудово – производителна кооперация „А.Р.“,
ЕИК *****, който в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК го обжалва при твърдения за неправилност и незаконосъобразност. По-конкретно
поддържа, че в правомощията на върховния орган на кооперацията – Общото събране
е да прецени и да вземе решение по въпроса за разпределението на печалбата,
предвид което няма как взетото решение да противоречи на Устава.
Въззиваемата страна – Д.С.С.,
ЕГН ********** е взела
становище по въззивната жалба. Оспорила е твърденията изложени във въззивната
жалба. Сочи, че върховния орган на кооперацията – ОбС трябва да взима решенията
си в съответствие с Устава.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски
районен съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебна проверка на постановеното решение в обжалвата му
част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното решение е допустимо. Същото е и правилно, като въззивният
съд споделя мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272
от ГПК препраща към мотивите на СРС.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е с правна квалификация чл.
58, ал. 1 от Закон за кооперациите за отмяна на Решение на Общото събрание на Трудово – производителна кооперация „А.Р.“, ЕИК *****за
разпределение на печалбата за 2017г. поравно между член кооператорите.
Искът по чл. 58, ал. 1 от ЗК
е конститутивен и с него се упражнява потестативното право да се признае за
незаконно или несъобразено с устава на Кооперацията решението на общото
събрание - многостранна сделка. Правото на иск по чл. 58, ал. 1 ЗК принадлежи
на изчерпателно посочени в нормата на чл. 58, ал. 2 ЗК лица и органи и може да
бъде упражнено в преклузивните срокове по чл. 58, ал. 3 и ал.5 от ЗК. Упражняваният
от съда контрол е само за законосъобразност на решението, но не и за
неговата целесъобразност. Надлежно легитимирани да предявят такъв иск са
членовете на кооперацията, Контролният съвет, кооперативният съюз и прокурорът.
По такъв иск съдът може да отмени изцяло или отчасти акта - предмет на
иска, или да отхвърли иска.
При съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства се установява, че проведеното на
30.03.2018г. Общо събрание е взело решение печалбата за 2017 г. да бъде
разпределена поравно между член – кооператорите. Това решение противоречи на
чл. 33, ал. 2 ЗК – общото събрание на кооперацията съобразно с устава
разпределея печалбата и загубите и определя вида на паричните фондове и размера
на отчисленията за тях, реда и начина за набирането и разходването им, както и
противоречи на Устава на Трудово – производителна кооперация „А.Р.“, ЕИК *****.
Печалбата за 2017г. е следвало да бъде
разпределена като дивидент съразмерно на дяловите вноски, а не поравно
между член – кооператорите.
Съгласно чл. 14 и чл. 33 от Закона за кооперациите /ЗК/, правото на
дивидент е субективно имуществено право на кооператора да получи част от
разпределената печалба, съразмерно на дяловото му участие в капитала, като
това право се поражда при условие, че е налице печалба. Видно от
докуметните приложени по делото пред Софийски районен съд ответникът признава,
че има член – кооператори, чиято дялова вноска е над минималната такава от 1200
лева. Следователно решението засяга непосредствено и неблагоприятно правната
сфера на членовете на кооперацията с дялова вноска над 1200 лева, тъй като е в
противоречие със закона и устава ги лишава от правото да получат дивидент в
по-висок размер.
В упражнение на правомощията си по чл.272 от ГПК въззивната инстанци е
длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на въззивника
не следва да бъдат присъдени сторените в настоящото произвоство разноски.
Така мотивиран
Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108271 от 07.05.2019г. по гр.дело № 23203/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 46-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.