О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./26.09.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 25.09.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно частно търговско дело № 1426 по описа за 2019
г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „БАНКА ДСК” ЕАД против
Разпореждане № 2232/26.07.2019 г. на ДРС по ч.гр.д. № 1112/2019 г.
по описа на същия съд, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по заявлението на „БАНКА ДСК” ЕАД против длъжника С.Н.Д. от
гр. Вълчи Дол по договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2017 година
за сумата от 17189.89 лева, в това число главница в размер на 15 964.74 лева,
договорна лихва в размер на 831.41 лева за периода 25.12.2018 г. до 27.05.2019
г., 25.40 лева лихвена надбавка за забава за периода от 26.09.2018 г. до
27.05.2019 г., 248.34 лева законна лихва за периода 28.05.2019 г. до 23.07.2019
г. 120 лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от подаване
на заявлението 25.07.2019 г. до изплащане на главницата и разноски в размер на
393.80 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането и удовлетворяване
на искането по чл. 417 от ГПК при твърдения, че обявената от банката предсрочна
изискуемост на задължението е сведена до знанието на длъжника -
кредитополучател по реда на ГПК, чрез действия по връчване на покана чрез ЧСИ и
последващи удостоверявания на връчването. Изводът на ДРС, че фактическият
състав по чл. от ГПК не е изпълнен, тъй като липсват данни за връчване по
месторабота на длъжника намира за необоснован като счита, че ЧСИ има права на
достъп до отделните регистри в съответствие с уреденото в чл. 431 ал.3 от ГПК,
т.е. във връзка с изпълнението, връчването на настоящата покана част от каквото
не е. Отделно сочи, че последният трудов договор на длъжника е прекратен на
22.01.2018 г., поради което и не е извършено връчване чрез работодател, факт,
който поради техническа грешка вероятно не е отразен в констативния протокол,
съставен относно редовността на връчването. Претендира и разноските за държавна
такса за настоящото производство.
Жалбата е редовна и допустима за разглеждане, подадена от лице,
легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на първата инстанция и по
същество е основателна.
ВРС е сезиран със заявление от „БАНКА ДСК” ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист против длъжника С.Н.Д. от гр. Вълчи
Дол по договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2017 година за сумата
от 17189.89 лева, в това число главница в размер на 15 964.74 лева, договорна
лихва в размер на 831.41 лева за периода 25.12.2018 г. до 27.05.2019 г., 25.40
лева лихвена надбавка за забава за периода от 26.09.2018 г. до 27.05.2019 г.,
248.34 лева законна лихва за периода 28.05.2019 г. до 23.07.2019 г. 120 лева
разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението 25.07.2019 г. до изплащане на главницата и разноски в размер на
393.80 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Представеното извлечение от сметка към заявлението удовлетворява
изискванията за формална редовност и от същото могат да се извлекат прецизни
данни за договора за кредит от 01.03.2017 г., за датата на отпускане на сумата
и размера, за крайния падеж на задължението 01.03.2027 година, за просрочените
месечни вноски – 5 на брой до датата, на която банката е приела, че следва да
обяви договора за предсрочно изискуем, съдържа дата на предсрочна изискуемост
28.05.2019 г., посочени са дните в забава, както и общо дължимата сума по договора,
в това число главница, лихви и такси.
Съгласно чл. 418 ал.3 от ГПК, когато
според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено
обстоятелство, то същото следва да се удостоверено с официален или изходящ от
длъжника документ.
Т.18 от ТР по ТД№ 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС относно необходимостта банката да заяви по реда на чл. 417 от ГПК
дължими от длъжника суми касае хипотези на упражнено право при условия на
настъпила предсрочна изискуемост и визира като задължителна предпоставка
свеждане до знанието на длъжника на волята на банката да направи кредита
предсрочно изискуем.
Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този
момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем.
В настоящия случай изискването по чл.
418 ал.3 от ГПК е изпълнено чрез процедура по връчване на уведомление до
длъжника кредитополучател чрез възлагане на ЧСИ съгласно чл. 43 от ЧСИ.
ЧСИ при
спазване на правилата по чл. 47 от ГПК е удостоверил редовно връчване след
трикратно посещение на адреса и съставен констативен протокол на 22.03.2019 г.
без да удостовери след проверка в съответните регистри, до които има достъп,
наличие или не на действащи трудови договори.
От друга
страна обаче самият заявител е посочил в т. 14 от заявлението, че освен
регистрираните адреси на длъжника, друг начин на връчване не е можел да се
осъществи, тъй като трудовите договори с адресата са били прекратени. Това, че
не е представил доказателства за този отрицателен факт към заявлението не може
да обоснове отказ на ВРС да издаде заповед за изпълнение, доколкото съдът
служебно може да провери противното чрез служебна справка до регистрите на
действащи трудови договори на НОИ, каквато не е извършил.
Отделно, с частната жалба е представена и справката от
регистъра на трудовите договори, видно от която последният трудов договор на
длъжника С.Д. е прекратен на 22.01.2018 г.
Изложеното налага извод, че кредиторът е
упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с
изявление, за което законът създава фикция за връчване, преди подаване на
заявлението, поради което и са налице условията за незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист.
В контекста на изложеното съдът счита,
че заявлението и приложените доказателства към него удостоверяват подлежащо на
изпълнение вземане в полза на банката, поради което и следва да се издаде
заповед за изпълнение и постанови незабавно изпълнение на същата за главницата
и лихвите.
Следва да се уважи и искането за
разноски пред настоящата инстанция в размера на заплатената държавна такса от
171.90 лева.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 2232/26.07.2019 г. на ДРС по ч.гр.д. № 1112/2019 г. по описа на същия съд.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и изпълнителен лист в полза на «БАНКА ДСК» ЕАД, ЕИК ********* гр. София против длъжника С.Н.Д., ЕГН **********
от гр. Вълчи Дол по договор за кредит за текущо потребление от 01.03.2017
година за сумата от 17189.89 лева, в това число главница в размер на 15 964.74
лева, договорна лихва в размер на 831.41 лева за периода 25.12.2018 г. до
27.05.2019 г., 25.40 лева лихвена надбавка за забава за периода от 26.09.2018
г. до 27.05.2019 г., 248.34 лева законна лихва за периода 28.05.2019 г. до
23.07.2019 г. 120 лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението 25.07.2019 г. до изплащане на главницата, разноски в
размер на 393.80 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение пред
заповедния съд и разноски за държавна такса в размер на 171.90 /сто седемдесет и един и 0.90/ лева в производството пред
ВОС.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ЗАПОВЕДТА.
Заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителният лист да се издадат от първоинстанционния съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: