№ 557
гр. гр. Добрич, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500437 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХХI от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.рег.№1779/14.06.2022г. по вх. регистър
на РС Каварна подадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.В. срещу разпореждане №207/20.05.2022 г., постановено по
ч.гр.д. №171/2022 г. по описа на Районен съд Каварна.
Жалбоподателят не е доволен от размера на присъденото в заповедното
производство адвокатско възнаграждение. Счита, че съдът неправилно е
намалил размера на претендираното възнаграждение под минимума по
Наредба №1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Излага се, че при намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът не
може да присъжда възнаграждение под минимума по наредбата.
Жалбоподателят настоява обжалваното разпореждане да бъде отменено и на
дружеството – заявител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Съдът, като прецени доводите, изложени в жалбата и като взе предвид
събраните по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от оправомощена за
това страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на глава ХХI
от ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
1
същество, същата е основателна.
По подадено заявление от „***“ ЕООД в развилото се производство по ч.
гр. д.№171/2022г. по описа на РС Каварна е издадена Заповед
№85/20.05.2022г. за изпълнение на парично задължение, с която
е разпоредено длъжникът Г. СТ. ИВ., ЕГН ********** от гр.Каварна да
заплати на заявителя следните суми: 186,54 лв., представляваща главница за
незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
**********/01.05.2019 г. за отчетен период от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 19.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата
15,49 лв., представляваща лихва за периода 19.05.2019 г. до 12.03.2020 г.;
сумата 38,04 лв., представляваща лихва за периода 14.05.2020 г. до 17.05.2022
г.; сумата 143,98 лв., представляваща главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № **********/01.06.2019 г. за
отчетен период от 01.05.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 19.05.2022
г. до окончателно изплащане на вземането; сумата 10,72 лв., представляваща
лихва за периода 19.06.2019 г. до 12.03.2020 г.; сумата 29,36 лв.,
представляваща лихва за периода 14.05.2020 г. до 17.05.2022 г.; сумата 47,02
лв., представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по
фактура № **********/02.07.2019 г. за отчетен период от 01.06.2019 г. до
30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 19.05.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането; сумата 3,11 лв., представляваща лихва за периода 19.07.2019 г. до
12.03.2020 г.; сумата 9,59 лв., представляваща лихва за периода 14.05.2020 г.
до 17.05.2022 г., както и сумата 75,00 лв., представляваща направените по
делото разноски, от които 25,00 лв. внесена държавна такса и 50,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
С атакуваният съдебен акт първоинстанционният съд е отхвърлил искането
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 50
лв. до претендирания размер от 300 лв. В мотивите на акта се сочи, че
присъденото адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото и защитавания материален интерес.
В заповедното производство заявителят се е представлявал от адвокат И.Л..
Представен е договор за правна защита и съдействие, от който се установява,
2
че дружеството – заявител е платило на адвокат И.Л. сумата от 300 лева за
представителство в производството по чл. 410 от ГПК. Заявителят
своевременно е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 412, т. 6 ГПК, заплатените от заявителя
в заповедното производство такси и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от длъжника.
Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА.
С Наредба №1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за
процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.
Правото на разноски представлява имуществено субективно право.
Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон и е
основана на гражданско правоотношение, чийто състав е трикомпонентен – 1.
неоснователно предизвикан спор; 2. направени разноски по повод участие в
съдебно производство по повод така повдигнатия правен спор и 3. съдебен
акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските с оглед резултата
от делото.
Отговорността за разноски е ограничена обективна деликтна отговорност
за вредите от предявяване на неоснователен или недопустим иск и включва
само внесените такси и разноски по производството, както и
възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви други разходи и
пропуснати ползи от страната по делото - Решение №189 от 20.06.2014 г. на
ВКС по гр.д.№5193/2013 г., IV г.о. Отговорността за разноски има за основна
цел да възстанови направените реални разходи, които са предизвикани от
нуждата от правна защита в дадено производство. Вземането за разноски не
може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на
блага.
С Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004,
Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира
на частноправен субект (какъвто е Висшият адвокатски съвет) правомощия
3
във връзка с определяне на икономически условия (в настоящия случай –
приложими минимални адвокатски възнаграждения), то тя осъществява
нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл.
102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема
съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда,
чл. 10 ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО (сега чл. 101 ДФЕС) са
нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на
споразумения, приемане на решения или съгласувани практики,
противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния
ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като
делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат
решения, засягащи икономическата сфера.
С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016
Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба
на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да
договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски
за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава
конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1
ДФЕС.
Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното
действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена
инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното
законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е
необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по
законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по
дело 106/1977 на Съда на ЕО.
Изложените по-горе обстоятелства дават право на съда да определи
размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на
конкретното дело, без да е обвързан, нито от уговорения от заявителя и
процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито
от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в
4
Наредба №1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В разглеждания случай става въпрос за подаване на заявление издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Настоящият състав на Съда, като се
съобрази с изложените по-горе съображения относно съответствието на
националната правна уредба за вземанията за разноски в гражданския процес
с правото на Европейския съюз, и като прецени действителната фактическа и
правна сложност на правния спор, размера на претендираното вземане и
актуалните икономически условия, счита че на заявителя се следват
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв.
При това следва да се уважи частната жалба на заявителя, като се отмени
разпореждане №207/20.05.2022 г. в отхвърлителната му част.
Разноски за настоящото производство не са претендирани от
жалбоподателя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №207/20.05.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№171/2022 г. по описа на Районен съд Каварна в отхвърлителната му
част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Да се издаде от Районен съд Каварна заповед за изпълнение на парично
задължение в полза на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.В. срещу Г. СТ. ИВ., ЕГН ********** от гр.Каварна за сумата
от 250 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5