Решение по дело №544/2022 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 883
Дата: 8 септември 2022 г. (в сила от 8 септември 2022 г.)
Съдия: Мирослава Неделчева
Дело: 20223230100544
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 883
гр. Добрич, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20223230100544 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация Добрич” АД, ЕИК ********, представлявано от изп. директор
инж. Т. Г., със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”***” №** срещу
Н. Х. Й., ЕГН **********, гр.Д., ул. „***” №**. Исковете са с пр. осн. чл.422
от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.203 от ЗВ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите от: 2559.37 лв., представляваща
стойността на предоставените от ВиК услуги за ползвана, пречистена и
отведена вода за периода от 31.01.2020г. до 26.11.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда,
както и 462.75 лв. – сбор от обезщетение за забава в размер на законната
лихва в изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга,
считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дн.
срок за плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено
фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения
по-горе период, начиная от 31.01.2020г. до 26.11.2021г., за които е била
издадена Заповед №1447/01.12.2021г. по ч. гр. д. №3724/2021г. по описа на
ДРС.
В ИМ ищецът твърди, че ответникът е ползвател на услуги на ищцовото
дружество и има открита индивидуална партида с кл. №62173 за обект,
находящ се в гр.Д., ул. „**” №**. В обекта имало монтиран един водомер,
съобразно чиито показания били отчитани потребените количества вода.
Инкасаторът /служител на ищцовот дружество/ е начислявал ежемесечно е
1
отчитал потреблението на длъжника и е начислявал консумацията в карнета.
Възникнало е задължение на Й. към дружеството, поради неплатени
фактури от страна на горецитирания потребител, с оглед на което ищецът е
подал в ДРС заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу лицето, въз основа на
това е било образувано ч. гр. д. №3724/2021г. и е била издадена Заповед
№1447/01.12.2021г., като е разпоредено длъжникът ЗН. Й. да заплати на
ищцовото дружество сумите от 2559.37 лв., представляваща стойността на
предоставените от ВиК услуги за ползвана, пречистена и отведена вода за
периода от 31.01.2020г. до 26.11.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, както и
462.75 лв. – сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в
изплащането на всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано
от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дн. срок за
плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено
фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения
по-горе период, начиная от 31.01.2020г. до 26.11.2021г., а също така и
разноските по заповедното производство – 60.44 лв. за държавна такса и
50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя
да предяви установителни искове, за да докаже по основание и размер
вземането си срещу потребителя.
В указания срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба, като
моли съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи сумите по
издадената заповед по ч. гр. д. №3724/2021г. по ДРС. Претендират се
съдебните разноски.
С разпореждане от 14.03.2022г. ДРС е изпратил на ответната страна
препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е
било получено лично от ответника на 03.05.2022г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
Н. Й. не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение, при наличие на предпоставки за това, а именно:
непредставяне в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяване
на негов представител в съдебно заседание по делото, липса на искане от
ответника делото да бъде разгледано в отсъствието му. Съдът констатира, че
е указал на ответната страна последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването и, както и от неангажирането и на
процесуален представител в съдебно заседание. Отчитайки, освен пасивното
процесуално поведение на ответника и вероятната основателност на исковете,
предвид на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства и съобразно инкорпорираното в ИМ искане от страна на ищеца
по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, ДРС с протоколно определение в открито съдебно заседание,
2
проведено на 25.08.2022г. е прекратил съдебното дирене и е приел, че ще се
произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът може да постанови неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание,
както и когато искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно
чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в
него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването на неприсъствено решение. Такава е и
настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени
доказателства, предявените искове са вероятно основателни.
Предвид наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение и на основание на чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 от
ГПК, трябва да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца
процесните парични задължения на сочените основания и във визираните
размери, а именно: 2559.37 лв., представляваща стойността на предоставените
от ВиК услуги за ползвана, пречистена и отведена вода за периода от
31.01.2020г. до 26.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда, както и 462.75 лв. – сбор
от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на всяка
една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от изискуемостта,
настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дн. срок за плащане от датата
на фактурирането на услуга, на всяко непогасено фактурирано месечно
задължение за предоставена ВиК услуга през посочения по-горе период,
начиная от 31.01.2020г. до 26.11.2021г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса за настоящото производство в размер на
91.93 лева /л.26/ и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
/представено пълномощно на л.47/.
Ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №3724/2021г. по описа на
ДРС /същото е изискано, приложено по настоящото дело и приобщено към
доказателствения материал/ в размер на 60.44 лв. – държавна такса и 50.00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,
чл.124, ал.1 от ГПК, чл.203 от ЗВ и чл.86 от ЗЗД и по реда на чл.238 от ГПК
във връзка с чл.239 от ГПК, Добричкият районен съд



3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът Н. Х. Й., ЕГН **********, гр.Д., ул. „***” №** дължи на ищеца
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” АД, гр.Д. , ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. „***” №**, представлявано от
управителя инж. Т. Г., присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение №1447/01.12.2021г., издадена по ч. гр. д. №3724/2021г. по описа
на ДРС, суми, а именно: 2559.37 лв. /две хиляди петстотин петдесет и девет
лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща стойността на
предоставените от ВиК услуги за ползвана, пречистена и отведена вода за
периода от 31.01.2020г. до 26.11.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, както и
462.75 лв. /четиристотин шестдесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ –
сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащането на
всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга, считано от
изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дн. срок за
плащане от датата на фактурирането на услуга, на всяко непогасено
фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга през посочения
по-горе период, начиная от 31.01.2020г. до 26.11.2021г

ОСЪЖДА Н. Х. Й. , ЕГН **********, гр.Д., ул. „***” №** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” АД, ЕИК ********, представлявано от
инж. Т. Г., със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”***” №**
сторените съдебни разноски в производството по гр. д. №544/2022г. в размер
на: 191.93 лв. /сто деветдесет и един лева и деветдесет и три стотинки/, от
които: 91.93 лв. – заплатена от ищеца държавна такса и 100.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25, ал.1 от
Наредба за правната помощ.
ОСЪЖДА Н. Х. Й. , ЕГН **********, гр.Д., ул. „***” №**, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” АД, ЕИК ********, представлявано от
инж. Т. Г., със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”***т” №**
сторените съдебни разноски в производството по ч. гр. д. №3724/2021г. по
описа на ДРС в размер на 60.44 лв. /шестдесет лева и четиридесет и четири
стотинки/ - държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.


Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4