РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Белоградчик, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Н.а
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20241310200207 по описа за 2024 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по Жалба на М. Ц. П. от гр. Белоградчик, обл. Видин, с ЕГН
**********, против Наказателно постановление № 698/ 07.11.2024 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 266, ал. 1 ЗГ, са й наложени
наказания: Глоба в размер на 500 лв. – за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 1 от ЗГ
и Глоба в размер на 500 лв. – за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.
В Жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
предвид изложените в същата съображения. Твърди се, че в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се също така, че случая е маловажен. Моли се, съда да
приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като приеме, че случая е маловажен и
да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Въззиваемата страна, са депозирали Писмено становище, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт М. Д., в което молят съда да
потвърди Наказателното постановление и да остави без уважение жалбата.
1
Подробни аргументи за това, са развити в становището.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – А.
Н. А. – актосъставител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално
допустима – подадена от лице с право на жалба – наказаното физическо лице,
в законния срок и пред компетентния съд. Разгледана по същество същата е и
основателна.
Съображенията на съда са следните :
Свидетелят на въззиваемата страна – А. Н. А. – „Горски стражар“ в ТП
ДГС – Белоградчик, описа следната фактическа обстановка: На 23.08.2024г.
свидетелят бил извикан от служители на РУ – Белоградчик, да извърши
проверка в мазе на жалбоподателката П., на адрес: гр. Б., обл. В., бул.
„....................“ № .. вх. .., а именно: дали съхраняваната там дървесина има
необходимите документи. Св. А. А. при проверката установил, че дървесината
не била маркирана с контролна горска марка и за нея не е имало издаден
превозен билет за произхода й. Установената за съхранение дървесина била
0.100 пр. Куб. м. дърва за огрев от дървесен вид габър.
За нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ, свидетелят А. А. съставил
на жалбоподателката М. П., АУАН № 698 от 23.08.2024 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно
постановление № 698/ 07.11.2024 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което
на осн. чл. 266, ал. 1 ЗГ, на жалб. П., са наложени наказания: Глоба в размер на
500 лв. – за нарушение на чл. 213, ал.1, т. 1 от ЗГ и Глоба в размер на 500 лв. –
за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ.
От правна страна съдът намира следното:
В този вид производства, съдът извършва цялостен служебен контрол за
законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство и е длъжен да отмени наказателното постановление, в случай, че
констатира нарушения на процесуалния и материалния закони, дори и когато
не са инвокирани доводи в този смисъл от страна на жалбоподателя.
Освен това, процесуално задължение на съда е, в хода на делото, да
провери изцяло законосъобразността на наказателното постановление в това
2
число и да прецени налице са предпоставките на чл. 28 от ЗАНН – съставлява
ли нарушението маловажен случай. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. Преценката на адм.
наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН подлежи на
съдебен контрол, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 12.12.2007 г. по т.н.д.
№ 1/ 2007 г. на ОСНК на ВКС. Освен това, в Жалбата против процесното
Наказателно постановление, са наведени доводи за приложение на чл. 28
ЗАНН.
От установената по делото фактическа обстановка, както и предвид
констатациите обективирани в АУАН и в обжалваното Нак. постановление,
действително се установява, че на инкриминираната дата, на посоченото
място, жалбоподателката е съхранявала дървесина, която не е била маркирана
с КГМ и за нея не е бил издаден превозен билет, доказващ законния й
произход. Съхранението на дървесина която не е маркирана и за която не е
издаден превозен билет съставляват нарушения на императивните разпоредби
на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ. Безспорно е, че от страна на контролните
органи са констатирани административни нарушения в горепосочения смисъл.
Въпреки това обаче, съдът изцяло споделя доводите изложени в
жалбата, че извършените нарушения са от категорията на маловажните такива.
В настоящото производство субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК и
НПК. Поради това и при преценката, дали случая е маловажен, следва да се
имат предвид разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. В ЗАНН
законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай",
поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено
административно нарушение като "маловажен случай", да се изведат от чл. 93,
т. 9 от НК. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
От анализа на цитираната правна норма следва, че за да се направи извод
3
дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай,
следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните
последици, характерът на вредните последици, ако такива са настъпили от
нарушението, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
"Маловажен случай" ще е налице, само ако съвкупната преценка на
посочените обстоятелства, обуславя по-ниска степен на обществена опасност
на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от съответния вид.
Съдът приема, че такъв е и конкретния случай. Съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства обуславя по – ниска степен на обществена
опасност, поради което и съдът приема, че административните нарушения, за
които е санкциониран жалбоподателят, следва да се квалифицират като
"маловажен случай".
На първо място съдът отчита обстоятелството, че нарушението е за
първи път, както и че по делото не са събрани данни за наличието на други
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Освен това, видно от материалите по делото, количеството дървесина,
което е било съхранявано, е 0.100 пр. куб. м. дървесина. От приложеното по
административнонаказателната преписка Постановление за отказ да се
образува ДП от 01.11.2024 г. на РП – Видин, се установява, че пазарната
стойност на съхраняваната от жалбоподателката дървесина, е 10.55 лв. Т.е.,
вредните последици, които са настъпили са незначителни в количествено
изражение. Поради това, макар и нарушенията да описват признаците на
такива от формална страна, то те са с изключително ниска степен на
обществена опасност. Съхраняваното количество дървесина е много малко и
на значително ниска стойност – 10.55 лв.
Съдът, при цялостната и съвкупна преценка на доказателствения
материал, събран в хода на производството, счита, че нарушението извършено
от наказаното лице е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
с останалите случаи, поради което и случая е изцяло относим към категарията
на маловажните такива.
Видно е, че наложеното на жалбоподателката наказание в общ размер на
1 000 лв. – за двете нарушения, надвишава повече от 100 пъти стойността на
съхраняваната дървесина. Това несъответствие между тежестта на
4
нарушението и размера на наказанието, допуснато от наказващия орган,
съставлява основание за отмяна на крайния акт – издаденото Наказателно
постановление.
В случая, изцяло приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като
наказващия орган е следвало да предупреди нарушителя, че при последващо
такова нарушение, ще го санкционира, а не веднага да пристъпва към
ангажиране на административнонаказателна отговорност, тъй като по този
начин нарушен се явява един от основните принципи на административния
процес – наказанието да отговаря на тежеста на нарушението. Съдът приема,
че разглеждания случай е типичен пример за маловажност на нарушенията,
което обстоятелство е следвало да бъде отчетено от наказващия орган, а не
същия да пристъпва към налагане на санкция, надвишаваща дори
законоустановения минимум за всяко нарушение.
И след като адм. – наказващия орган не е приложил разпоредбата на чл.
28 ЗАНН, което е бил длъжен да стори, то съдът следва да отмени издаденото
НП като издадено в нарушение на процесуалния закон.
По разноските:
Предвид изхода на делото – съдът изцяло отменя издаденото
Наказателно постановление, то въззиваемата страна е тази, която следва да
понесе в своя тежест направените от жалбоподателя разноски в настоящото
производство. Такива обаче не са направени, няма данни за адвокат, не са
претендирани разноски, поради които и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 698/ 07.11.2024 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на М. Ц. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., обл. В., бул. „..................“ № ..., вх. .., ап. .., осн. чл. 266, ал. 1 ЗГ,
са й наложени наказания : Глоба в размер на 500 лв. – за нарушение на чл. 213,
ал.1, т. 1 от ЗГ и Глоба в размер на 500 лв. – за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2
ЗГ, поради маловажност на случая.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
5
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6