О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1020 Година 19.03.2019 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На деветнадесети
март Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 1516 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба на
В. С. Ч., с която против ответницата М.С.Д. са предявени установителни искове
по чл. 124, ал. 1 ГПК, с искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, обективно кумулативно
съединени с иск за делба и осъдителен иск за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС.
След като се запозна с исковата молба, съдът
намери, че предявеният с нея осъдителен иск за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС
е недопустим, поради което следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото в тази му част, по отношение на него, да се прекрати
(чл. 130 ГПК). Не само защото в първата фаза на делбеното производство e
допустимо обективно съединяване с иска за делба само на установителни искове
свързани с имуществата, квотите и лицата, но не и на осъдителни и конститутивни
искове, с изключение на иска по чл. 30 ЗН, какъвто предявеният в случая осъдителен
иск по чл. 31, ал. 2 ЗС не е. Последният представлява само искане за
разрешаване на сметки между съделителите, което по изрично разпореждане на чл.
346 ГПК може да се предяви за съвместно разглеждане с иска за делба само в
първото заседание след допускането й, а не и преди или след това (чл. 346 ГПК).
Но и защото, нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС разпорежда, че вземането за
обезщетение по същата възниква от деня на писменото поискване. Поради това
липсата на такова означава, че вземането е неизискуемо, а осъдителен иск за
неизискуемо вземане е недопустим, с изключение на случая по чл. 124, ал. 2 ГПК,
какъвто процесният не е. При него с иска по чл. 31, ал. 2 ЗС се предявява за
защита едно невъзникнало и неизискуемо вземане, за заплащане на което едва с
исковата си молба ищецът отправя писмена покана до ответницата (л.
2-3).
Поради това с петитума иска осъждането й да му заплаща такова обезщетение за
делбените имоти, не от предявяването на исковата му молба в съда, а от
връчването на препис от същата на ответницата (л.
3).
А дори и да е заявена извън делбеното производство, такава претенция по чл. 31,
ал. 2 ЗС е недопустима, след като не е била изискуема към момента на
предявянето й (Р 1478-2009-IV г.о., Р 197-1993-I г.о., Р 869-2002-I г.о.).
В
останалата й част, по отношение на останалите предявени искове по чл. 124, ал.
1 ГПК и чл. 69, ал. 1 ЗН, исковата молба е нередовна, защото не отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3-5 и чл. 128, т. 2 ГПК, освен което подлежи
и на вписване, но не е вписана. Поради това следва на ищеца да се даде срок за
отстраняване на тези й нередовности (чл. 129, ал. 2 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото гражданско дело № 1516
по
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд В
ЧАСТТА МУ, по предявения от ищеца В.С.Ч. иск за осъждането на ответницата М.С.Д.
да му заплаща обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС в размер на 100 лева месечно за
лишаването му от ползване на делбените имоти, считано от връчване на препис от
исковата молба до окончателното приключване на делбата им.
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба в останалата й част.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощниците му съобщение на ищеца В.С.Ч., в едноседмичен
срок от получаването му, с поправена исковата молба по чл. 129, ал. 5 ГПК, с
препис за ответницата съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да отстрани следните
нередовности на исковата си молба, а именно:
1).
да уточни петитума й, за да стане ясно предявява ли въобще и установителни
искове за признаване за установено по отношение на ответницата, че той е
собственик по наследство от родителите им на ½ идеална част от
процесните три делбени имота или поддържа
досегашното си неясно искане по тези искове – да се признаело за установено по
отношение на ответницата, че с нея били при равни права съсобственици по
наследство от родителите си на същите имоти, защото това е част от иска за
делбата им, по която съдът се произнася с решението по допускането й по чл.
344, ал. 1 ГПК, а не отделни установителни искове за собствеността им,
съединени с иска за делба (чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК);
2).
да уточни и като последица от уважаването на кои точно искове (за
делба или установителните за собственост)
иска отмяната по чл. 537, ал. 2 ГПК на констативния н.а. 189/2018 г. до размера
на ½ идеална част от делбените имоти, защото тази отмяна може да бъде
последица на уважаването и на двата иска (ТР
3-2012-ОСГК и Р 81-2018-I г.о.) (чл.
127, ал. 1, т. 5 ГПК);
3).
ако предявява и установителни искове за ½ идеална част от правото на
собственост на всеки от трите делбени имота, да посочи и цената на всеки от тях,
защото за оценяеми, а цената им не е посочена, която да определи съгласно правилото
на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – ½ идеална част от данъчната оценка на всеки
от тези имоти, за снабдяване с удостоверение за която съдът ще му издаде
исканото съдебно удостоверение, при
условие, че представи по делото документ за внесена по сметка на съда държавна
такса за издаването му в дължимия се размер от 5 лева (чл.
127, ал. 1, т. 3 ГПК);
4).
ако предявява и установителни искове за ½ идеална част от правото на
собственост на всеки от делбените имоти, да уточни съответно на обстоятелствата
и петитума на тези искове, с който да поиска признаване за установено по
отношение на ответницата, че той е собственик по наследство от родителите им на
½ идеална част от правото на собственост върху същите имоти, които да се
опишат в обстоятелствената част и петитума на поправената искова молба само съобразно данните по чл. 60 ЗКИР,
като се представят и скици на всеки от тях, издадени от С., за снабдяването му
с които съдът ще му издаде исканото съдебно удостоверение, при условие, че
представи по делото документ за внесена по сметка на съда държавна такса за
издаването му в дължимия се размер от 5 лева (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, във
вр. с чл. 6, ал. 3 ПВ);
5).
ако предявява и установителни искове за ½ идеална част от правото на
собственост на всеки от делбените имоти, да представи по делото и документ за
внесена по сметка на съда държавна такса за всеки от тези искове в размер на 4
% върху ¼ от цената им, но не по-малко от 50 лева, защото такава такса
се дължи за всеки от тези искове съгласно чл. 71, ал. 2 и чл. 72, ал. 2 ГПК,
във вр. с чл. 1 ТДТКССГПК, а документ за внасянето й не е представен (чл. 128,
т. 2 ГПК).
6).
да впише исковата си молба в С. (ТР № 3/2010 г. на ВКС).
УКАЗВА
на ищеца, че ако в дадения срок не отстрани посочените нередовности на исковата
си молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, същата ще му бъде върната.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от
ищеца само в частта му, с която се прекратява частично производството, с частна
жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
същия, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: