№ 2972
гр. С, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Ив. Минчев
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Гражданско дело №
20231110163779 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „А БИК“ ЕАД срещу
Сдружение „ЕВЕТ“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
дарение от 10.04.2015г. като привиден и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
дарение от 10.04.2015г., ведно със законната лихва считано от 22.11.2023г., до окончателно
изплащане на задължението и сумата от 8 942,87 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 10.04.2015г. до 20.11.2023г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.04.2015г. между страните бил сключен
договор за дарение, по силата на който ищцовото дружество дарило на ответното сдружение
сумата от 10 000 лева. Преводът на сумата бил осъществен на 21.04.2015г. В чл. 1.02 от
договора била уговорена тежест на дарението, а именно сумата да се използва единствено за
подпомагане реализиране на целите и дейностите на сдружението, като последното няма да
използва дарените парични средства за политически цели. Ищецът твърди, че била налице
абсолютна симулация при сключване на договора за дарение, тъй като и двете страни не
желаели последиците от него, а същият създавал единствено привидни правни последици. В
случая страните не били целели сумата от 10 000 лева да бъде използвана от сдружението, а
от неговия управител Е.М.Е. и тя му била предоставена като част от възнаграждение по
неформален договор за поръчка с предмет осигуряване на съдействие във връзка с участие
на ищцовото дружество в две тръжни процедури организирани от „Първа МБАЛ-С“ ЕАД
/проведена на 08.05.2015г./ и МО /проведена на 17.09.2015г./ Ергин Мюмюн не бил
изпълнил ангажиментите си към дружеството. Показателно за липсата на намерение у
1
ответника да се обвърже с договора било обстоятелството, че паричните средства не били
използвани за реализиране целите и дейностите на сдружението. Ищецът от своя страна бил
осчетоводил плащането на сумата като „разчет“, а не като „дарение“. С оглед нищожността
на договора за дарение и на основание чл. 34 ЗЗД ищецът счита, че ответникът бил длъжен
да му върне предоставената по договора сума ведно със законната лихва считано от датата на
сключване на нищожния договор – 10.04.2015г. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че
договорът е нищожен поради наличието на абсолютна симулация. Аргументира, че дарената
сума в размер на 10 000 лв. е използвана за реализиране на целите на сдружението. Твърди,
че сумата от 10 000 лева била включена в оборотната ведомост на сдружението за периода
на 2015г., в отчета за приходите и разходите на сдружението от нестопанска дейност за
2015г., в аналитичния регистър по сметка 715/1 „Приходи от други дарения без условия“.
Сочи, че сдружението активно осъществявало целите си през 2015г., като били проведени
множество мероприятия. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД е
да докаже, че сключеният между страните Договор за дарение е привиден и че страните по
договора не са желали правните последици от сделката, респ. съдържанието на прикритата с
договора за дарение правна сделка.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника,
изпадането на ответника в забава и размера на дължимата законна лихва. В доказателствена
тежест на ответника е да докаже, че сключеният договор отговаря на условията за
валидност, респ. че е налице основание за получаването/задържането на сумата.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
между страните е сключен Договор за дарение от 10.04.2015г., както и че ответникът е
получил сумата от 10 000 лв. на 21.04.2015г. чрез превод по банкова сметка. Освен
безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от приетия
договор за дарение от 10.04.2015г., както и от представеното извлечение от сметката на
ищцовото дружество, удостоверяващо извършен превод на сумата от 10 000 лева в полза на
ответника на 21.04.2015г.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху твърдението на ищеца, че
сключеният между страните договор за дарение имал привиден характер и прикривал
договор за поръчка, по силата на който ответникът следвало да осигури съдействие на
2
ищеца за участие в две открити тръжни процедури: първата – организирана от „Първа
многопрофилна болница за активно лечение – С“ ЕАД и проведена на 08.05.2015г. за
продажба на монолитна сграда с идентификатор 68134.2097.529.1; втората – организирана
от МО и проведена на 17.09.2015г. за продажба на поземлен имот с идентификатор
68134.4083.731, по който прикрит договор ответникът не бил изпълнил своите договорени
задължения. Ищецът сочи, че показателно за липсата на намерение у страните да се
обвържат с договора за дарение било обстоятелството, че ответникът не бил изпълнил
уговорената в договора тежест на дарението, а именно да използва средствата от него за
реализиране целите на сдружението с нестопанска цел. Това било видно от
осчетоводяването на сумата от 10 000 лева, които били заведени като „разчет“, а не като
„дарение“.
В тази насока на първо място следва да бъде уточнено, че изпълнението на тежестите,
уговорени в договора за дарение, не е предмет на предявените искове. Дарението е
едностранен договор, по силата на който за надарения възникват единствено права.
Уговорката за тежест не е част от същественото съдържание на договора за дарение и не
променя неговия характер. Договорът остава едностранен и в това си качество не подлежи
на разваляне при неизпълнение на тежестта, а дарителят, в чиято полза е уговорката, може
да претендира единствено обезщетение в случай, че тежестта не е изпълнена. Що се касае до
нищожността на договора като привиден и прикриващ друг вид сделка /договор за поръчка/,
изпълнението на тежестта няма пряка връзка с преценката за нищожност, тъй като тя се
извършва към датата на сключване на договора за дарение и не обхваща настъпилите
впоследствие обстоятелства, какъвто е въпросът за изпълнението на тежестта от страна на
надарения. Въпреки това, неизпълнението на възложената върху надарения тежест би могла
да представлява косвено доказателство /индиция/ за липса на намерение от страна на
надарения да се обвърже с договора за дарение, и същевременно за реалното му намерение
да поеме задължения по договор за поръчка, когато средствата по дарението не са
употребени за договорените цели /каквато е тежестта/, а напротив – употребени са за целите,
предмет на твърдяното прикрито мандатно правоотношение. В тази насока от събраните по
делото доказателства се установява следното.
От съдържанието на договора за дарение се установява, че с него дарителят желае да
направи дарение в полза на сдружението, като за тази цел дарителят се съгласява да отстъпи
на сдружението незабавно, доброволно, безусловно и безвъзмездно сума в размер на 10 000
лева, а сдружението приема и получава с благодарност направеното от дарителя дарение. В
чл. 1.02 страните са договорили тежест на дарението предмет на договора, а именно: 1.
Дарителят желае да предостави дарението, предмет на този договор единствено за
подпомагане реализиране на целите и дейностите на сдружението, вписани в Централния
регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено-полезна дейност при
Министерство на правосъдието на РБ. 2. Сдружението се съгласява, че няма да използва
дарените по този договор парични средства за политически цели. 3. С оглед установяване
изпълнението на тежестите по чл. 1.02. (1) и (2) дарителят има право, при поискване да
3
получи справка за разходване на дарените по този договор средства. Договорът не е оспорен
от страните досежно неговата автентичност и съдържание, а единствено досежно
действителната воля на страните при сключването му.
От съдържащите се данни в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че ответникът
Сдружение „ЕВЕТ“ представлява сдружение с нестопанска цел, осъществяващо дейност в
обществена полза. Регистрираните от сдружението цели са следните: Интеграция на
малцинствените и религиозни общности и съблюдаване на правата им на територията на РБ.
Съдействие за повишаване чувствителността на европейските, националните, регионалните
и местните институции по проблемите на етносите, малцинствените и религиозни общности
в страната и активизиране на между културния диалог. Предоставяне на възможности на
местни формални и неформални общности от районите в Р. България с етнически
хетерогенно население, да встъпят в конструктивен и толерантен диалог по проблеми и
задачи, свързани с развитието на общността. Изграждане на лидерски капацитет по места,
като основа за повишаване на социалния капитал. Идентифициране на проблемите, свързани
с междуетническия и междурелигиозен диалог и мобилизиране на ресурсите на групите в
обществото за тяхното решаване под формата на идеи за проекти, политики и инициативи
на местно и национално ниво. Иницииране създаването на Държавна А за толерантност към
Министерски съвет на Р. България. Създаване на подходящо пространство, което да даде
възможност на малцинствените общности, включително уязвимите групи, за ползване на
услуги, които обичайно отнемат значителна част от времето за тяхната реализация.
Разработване и реализиране на здравни и образователни програми, създаване на работни
места, организиране социалното подпомагане на нуждаещи се граждани. Приоритетно
направление с работата с деца и младежи. Осъществяване на младежки дейности и
инициативи; Решаване на проблемите и спазването на правата на децата и младежите;
Улесняване интегрирането на младите хора от малцинствените и религиозните групи в
обществото, насърчаване на тяхната инициативност и бъдеща социална и професионална
реализация; Развитие на интересите и потребностите на младите хора в сферата на
технологиите, културата, спорта и други чрез участие в разработването на местни,
регионални и национални концепции и стратегии; Участие в проекти и програми за
финансиране от европейски и други донорски програми, фондове и финансиращи
институции, свързани с дейността. Подпомагане изграждането, ремонтирането и
съхранението на религиозни, културни и исторически паметници на територията на РБ.
Според данните в публичния ТРРЮЛНЦ, средствата, които сдружението използва, за
постигане на тези цели са: Създаване на информационен център, който предлага услуги на
етносите, малцинствените групи и младежите в страната и Европейския съюз и им
предоставя информация за широк кръг от въпроси, като: свободно време, спорт, културни
събития, жилищно настаняване, сдружения, временни работни места, професионално
ориентиране и реализация. Издаване на печатни и електронни материали; Подготвяне на
медийни програми и рекламни материали с образователна и информационна цел;
Изработване на икономически програми и проекти в регионите и общините за повишаване
на квалификацията на младите хора от малцинствените и религиозни общности за
4
предоставяне на качествени и достъпни услуги в съответствие с потребностите и интересите
им; Участие в международни, национални, регионални и местни проекти по въпросите за
правата на малцинствата, включително уязвимите групи и утвърждаване на устойчив модел
за интеграцията им в социалната среда. Утвърждаване на гражданския контрол върху
спазването на малцинствените права от институциите на местно и национално ниво.
По делото е приет и отчет за дейността, съдържащ описание на дейностите на
гражданско сдружение „ЕВЕТ“ /Европейска визия за етническа толерантност/ за 2015г., в
което са описани множество проведени събития, семинари и програми, организирани от
сдружението, насочени към осъществяване на декларираните от него цели за интеграция на
малцинствата, проведени за периода от 29.01.2015г. до 16.12.2015г. Отчетът е приет от
управителния съвет на ответното сдружение на 15.01.2016г. Оспорването на ищеца относно
редовното приемане на отчета за дейността е неотносимо към предмета на спора, който
/както вече беше уточнено/ е валидността на договора за дарение, а не изпълнение на
задълженията на ответника, свързани с годишното приключване.
От приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че сумата от 10 000 лева, получена по договора за дарение, е изразходвана за: 1. Отпечатване
на наръчник; 2. Изработка на метални /месинг/ значки, цветни, смола 300 броя; 3. Закупени
внодни билети за спектакъл „Букет“ на 01.05.2015г., с. Р; 4. Техническо обезпечаване на
семинар 01.05.2015г.; 5. 35 броя билети от С до Истанбул и обратно; 6 провеждане на
семинар м.09.2015г. Тези разходи съответстват на целите на сдружението, декларирани в
ТРРЮЛНЦ и отчета за дейността, като същевременно липсват данни тези разходи да са
свързани с твърдените две тръжни процедури или с извършване на политическа дейност.
Съдът кредитира експертното заключение при условията на чл. 202 ГПК като пълно,
ясно и компетентно изготвено. Възраженията на ищеца, че заключението не следвало да
бъде кредитирано, тъй като не отговаряло на данните, съдържащи се в годишния финансов
отчет на сдружението, са неоснователни. Видно от разясненията, дадени от вещото лице в
проведеното на 10.12.2024г. открито съдебно заседание, посочените в експертизата суми
съответстват напълно на сумите за приходи и разходи, посочени в отчета за приходите и
разходите, част от годишния финансов отчет на сдружението. Вещото лице е уточнило, че в
оборотната ведомост всички разходи било също предназначени за основната дейност на
сдружението, като разликата е, че били дадени сбито като разходи към доставчици, а не по
конкретни дейности, каквато е била задачата на вещото лице. Експертът е уточнил, че може
да каже с категоричност за какви цели са разходвани средствата, защото през 2015г., освен
сумата от дарението в сдружението е имало единствено 3000 лева касова наличност и
наличност по сметки от предходен период, поради което липсва каквато и да било пречка да
се установи каква сума за какъв разход е била използвана.
Възражението на ищеца за липса на доказателствена стойност на заключението, тъй като
вещото лице било работило само по счетоводните записи на ответното сдружение, както и
че счетоводството му не било водено редовно, също не могат да бъдат възприети от съда.
Задачата вещото лице да работи по счетоводните записи на ответника е поставена от самия
5
ищец, който чрез това доказателствено средство се домогва да докаже, че сумите са
разходвани за други цели, различни от целите на сдружението. След като резултатът от
извършената от вещото лице проверка показва, че средствата от дарението са използвани за
целите на сдружението, това означава, че твърдението на ищеца за противното е недоказано,
а не че ответникът не е установил за какво е разходвал сумата. Както е указано с доклада по
делото, доказателствената тежест за установяване симулативния характер на договора се
носи от ищеца, който го твърди.
Предвид гореизложеното съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че липсата
на намерение на страните да се задължат по договора за дарение се установява от липсата на
изпълнение на уговорената в него тежест. От събраната доказателствена съвкупност по
делото не се установява дарената сума да е използвана от ответника за целите на твърдения
от ищеца договор за поръчка по повод участие в тръжни процедури, нито за други разходи
извън декларираните цели на сдружението. Същевременно по делото липсват други
доказателства и доказателствени средства от които да се установява твърдяната от ищеца
симулация. Както е уточнено в хода на съдебното дирене, установяването на симулацията
чрез свидетелски показания в случая е недопустимо на основание чл. 165, ал. 2 ГПК поради
липса на начало на писмено доказателство – доказателство, изходящо от ответника или
удостоверяващо негови изявления пред държавен орган, които да правят вероятно
твърдението на ищеца, че съгласието е привидно. Соченото от ищеца обстоятелство, че
преводът бил заведен от ответника с основание „разчет“ вместо „дарение“ не представлява
такова начало на писмено доказателство и не удовлетворява изискването на чл. 165, ал. 2
ГПК, освен това видно от оборотната ведомост, сумата е заведена като „приходи от други
дарения“. Твърдението на ищеца, че сумите били разходвани за „други“ разходи според
счетоводните книги на ответника не съответства на отчета за паричните потоци на
ответното сдружение, където всички разходи са заведени като плащания за нестопанска
дейност – за услуги и други плащания.
Ето защо съдът намира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се
установява твърдението на ищеца, че страните са сключили договора при пълна липса на
намерение да се задължават по него, респективно с намерение да прикрият договор за
поръчка по силата на който ответникът следвало да осигури съдействие на ищеца за участие
в две открити тръжни процедури, организирани от „Първа многопрофилна болница за
активно лечение – С“ ЕАД и от МО. Обективираната в договора за дарение воля на страните
относно предмета на правоотношението не е опровергана и същият е правно валиден.
Предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за дарение от 10.04.2015г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на иска за прогласяване нищожността на договора за
дарение, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане
на сумата от 10 000 лева като дадена при начална липса на основание, също е неоснователен,
доколкото договорът за дарение, по който е дадена тази сума, е правно валиден и
представлява годно основание за имущественото разместване. Неоснователен е и искът с
6
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8 942,87 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 10.04.2015г. до 20.11.2023г., както с оглед неоснователността на
обуславящия иск за главница, така и предвид постановките на Тълкувателно решение №
5/2017г. на ОСГТК на ВКС, според което при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за
забава от поканата, а не от датата на имущественото разместване.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът. Същият е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева, платено изцяло в брой
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, които следва да му бъдат
присъдени.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А БИК“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С, ул. „С.Ш.“ № 2Л, ТЦ „Б“, ет. 3, срещу Сдружение „ЕВЕТ“, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 18, ет. 6, обективно
кумулативно съединени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 5 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за
дарение от 10.04.2015г.като привиден, и осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 34 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
дарение от 10.04.2015г., ведно със законната лихва считано от 22.11.2023г., до окончателно
изплащане на задължението и сумата от 8 942,87 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 10.04.2015г. до 20.11.2023г.
ОСЪЖДА „А БИК“ ЕАД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С,
ул. „С.Ш.“ № 2Л, ТЦ „Б“, ет. 3, да заплати на Сдружение „ЕВЕТ“, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „В“ № 18, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 2100 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7