Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 13.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четвърти
декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2375 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във
вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от ”А.з.с.н.в.” ЕАД-гр. *** с ЕИК ***против Р.Х.И.
с ЕГН **********.
Твърди се,
че процесните вземания произтичат от Договор за
потребителски паричен кредит №***., сключен между ***в качеството на кредитор и
ответника в качеството на кредитополучател, по силата на който кредитора
предоставил на кредитополучателя
потребителски паричен кредит с главница в размер на 14 420лв., включваща
чиста стойност на кредита от 14 000лв. и комисионна /такса за разглеждане на
кредита/ от 420лв. За кредита била сключена и месечна застраховка със
застрахователна премия от 9,87лв., която била включена в размера на всяка
отделна месечна погасителна вноска. Сочи се, че чистата стойност на кредита от
14 000 лв. била преведена по посочена от кредитополучателя банкова сметка ***.07.2017г.,
с което кредитора изпълнил задължението си по договора. Излага се, че съгласно
чл. 6, ал. 1 от ОУ към Договора, усвоената парична сума по кредита за срока на
действие на Договора се олихвявала с възнаградителна
лихва, месечният размер на която бил плаващ и формиращ се от сбора на
тримесечния SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 6,38. Сочи се, че лихвата се
изчислявала от датата на отпускане на кредита, като страните договорили към
датата на подписване на договора възнаградителната
лихва да е в общ размер на 5 253,64лв. Сочи се, че подписвайки Договора,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я
върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в
погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Или общата сума, която
Кредитополучателят се задължил да върне при сключване на Договора била в размер
на 20 858,04лв., която съгласно клаузите на Договора била платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
173,82 лв., без последната вноска, която била изравнителна и в размер на 173,46
лв. Първата погасителна вноска била дължима на 21.07.2017 г., а последната била
с падеж на 21.06.2027 г., съгласно погасителния план, неразделна част от
Договора, в който бил посочен размерът и падежът на всяка отделна погасителна
вноска. Размерът на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна част от
главницата на отпуснатия кредит и договорната лихва върху нея към момента на
предоставяне на кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/. Съгласно чл. 12, ал.
1 от ОУ към Договора, при забава в плащанията на дължимите от Кредитополучателя
суми, същият дължал на Кредитодателя, освен всички
просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава,
изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на
длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер
на 324,25лв., дължимо за периода от 21.09.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда. В съответствие с разпоредбата на чл.9 от ОУ на сключената
застраховка застрахователното покритие било прекратено автоматично и за периода
след 21.02.2018г. не били начислявани месечни застрахователни премии. Излага
се, че страните договорили, че крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 21.06.2027 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“
от ОУ към Договора, съгласно които кредиторът имал право да обяви всичките си
вземания по предоставения кредит, в т. ч. изтекли и непогасени вноски,
остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за
забава, такси и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане
на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. Твърди
се, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост било връчено на
ответника чрез съдебен изпълнител по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на 12.10.2018г.
Твърди се,
че на 21.05.2018 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1
от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016
г., които договори били сключени между ***и „А.з.с.н.в.” ЕАД с ЕИК ***по силата
на които вземането на ***от Р.Х.И., произтичащо от Договор за потребителски
паричен кредит № ***одобрен и подписан на 05.07.2017 г., било прехвърлено в
собственост н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството - кредитор, което вземане било индивидуализирано в Приложение 1
от 21.05.2018г. към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 21.05.2018 г.
Навеждат се
доводи, че в чл. 4.3. от рамковия договора за цесия, А.з.с.н.в. в качеството на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което А.з.с.н.в. имала изрично пълномощно от ***. В изпълнение
на поетите договорни задължения и изискванията на закона, на ответника било
изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на ***с Изх. № ***посредством ***, като пратката била върната с
отбелязване „Отказана“. На ответника било изпратено и второ Уведомително писмо
с изх. № ***от името на ***посредством ЧСИ ***, с рег. № ***и район на действие
***което било връчено чрез завлепване на уведомление.
Към исковата молба също се прилагали заверени копия от уведомленията за
извършената цесия от страна на ***, които да бъдат връчени на ответника, ведно
е исковата молба и приложенията към нея
Твърди се, че
кредитополучателят не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която била погасена до подаване на заявлението в съда, е в
размер на 561,17 лв., с която са погасени 200,92 лв. възнаградителна
лихва, 290,93 лв. главница и 0,23 лв. лихва за забава.
Тези суми били
претендирани по реда на чл.410 от ГПК и присъдени в
производството по ч.гр.д.№*** но били дадени указания към кредитора за
предявяване на иск за установяване на горните му вземания.
Като
следствие от изложеното се претендира да
се признае за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 14 129,07лв., представляваща главница; сумата от 603,07
лв., представляваща договорна лихва за
периода от 21.09.2017г. до 21.05.2018г.; сумата от 324,25 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.09.2017г. до датата на подаване на заявлението, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018г. до окончателното
изплащане.
При условия на
евентуалност се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати горните суми в полза на ищеца, приемайки, че с
връчване на исковата молба длъжника бил уведомен за настъпване предсрочна
изискуемост на кредита.
Ответникът Р.Х.И.
е депозирал писмен отговор в предоставения му срок по чл.131 от ГПК, чрез
назначения особен представител адв.Е.Й., с който
исковете се оспорват.Оспорва се връчването на съобщението за цесия, както и се
навеждат доводи, че предсрочната изискуемост на кредита не била обявено към
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Релевира
се възражение за нищожност на договорните разпоредби за възнаградителна
лихва, ГЛП от 6,49%, ГПР, фиксирана надбавка в размер на 6,38% и пазарен лихвен
индекс от 0,11%, като неравноправни и при липса на индивидуално договаряне. Релевира се и възражение за нищожност на чл.6 от ОУ,
установяващ променлива лихва. Навеждат се доводи и за нищожност на договора,
т.к. не бил подписан от представител на банката
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№***поради което се явяват
допустими и следва да се разгледат по същество.
От представения
препис на Договор за потребителски паричен кредит от 05.07.2017г., сключен
между ***, в качеството на кредитор и ответника Р.Х.И., в качеството на
кредитополучател се установява, че по силата
на това съглашение кредитора се задължил да отпусне на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 14 000лв.
Страните уговорили такса за разглеждане на кредита в размер на 420лв. и застраховка
към кредита с месечна застрахователна
премия в размер на 9,87лв., при което общо дължимата сума за главница е била
определена в размер на 14 420лв.
Видно е от
писменото съглашение, че страните по него са уговорили плаваща възнаградителна лиха при условия,
регламентирани в чл.6 от Общи условия, представляващи част от оформеното
писмено съглашение и като такива, подписани на всяка своя страница от
кредитополучателя. Според основните клаузи на договора, съдържащи се на първата
му страница, размерът на възнаградителната лихва към
датата на възникване на правоотношението – 21.07.2017г., е бил 5 253,64лв.,
разпределен на месечни вноски с посочен размер на всяка от тях и падеж в
погасителния план, също представляващ неразделна част от съглашението и
подписан от длъжника. Не се твърди и не
се установява този размер на възнаградителната лихва
да е бил изменян през процесния период от време.
Установява
се също така от процесния договор, че страните са
уговорили срок на връщане на кредита на 120 месечни вноски за периода от
21.07.2017г. до 21.06.2027г. при посочени размер, падеж и елементи на вноската (главница
и договорна лихва) в погасителния план.
Видно е още,
че в чл.12, ал.1 от ОУ страните са постигнали съгласие, че в случай на забава в
плащанията на дължимите суми ще бъде дължимо от кредитополучателя
обезщетение в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница.
Според обективираното в чл.12, ал.2 от ОУ, страните са уговорили
право в полза на кредитора да прекрати едностранно кредитното правоотношение и
да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит за предсрочно изискуеми в пълен размер при посочени
хипотези, сред които допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни
вноски, при условие, че просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен
срок, считано от датата на падежа.
От
изслушаното в о.с.з. на 04.12.2019г. заключение по допуснатата ССЕ се
установява, че кредитора е предоставил заемната сума на кредитополучателя, като
сумата от 8 786,67лв. е послужила за погасяване на задължение по друг
договор за заем, който е бил рефинансиран, а остатъка до 14 000лв. – в
размер на 4 213,33лв. е бил преведен по банковата сметка на ответника в ***на
05.07.2017г. Установява се също така, че кредитополучателя е заплатил по
договора суми в общ размер на 521,69лв., с които са били погасени вноски с падеж 21.07., 21.08. и 21.09.2017г.,
в това число 200,92лв. възнаградителна лихва; 290,93лв.
главница; 29,61лв. застрахователна премия и 0,23лв. лихва за забава. Непогасена
е останала главница в общ размер на 14,129,43лв. по вноски с падеж от
21.10.2017г. до 21.06.2027г., а непогасената договорна лихва за периода от 21.10.2017г.
до 21.05.2018г. се изчислява на 603,08лв. Установява се още от експертното заключение,
че лихвата за забава до датата на входиране на
заявлението по чл.410 от ГПК – 01.11.2018г., се изчислява на 134,13лв. Обсъденото
експертно заключение се възприема изцяло от съда като обективно, компетентно и
неоспорено от страните,
Установява се от приложения препис на Рамков
договор за цесия от 20.12.2016г., индивидуален договор за цесия от 21.05.2018г.
и препис-извлечение от Приложение №1 към него, че заемодателя ***е прехвърлил
на ищеца „А.з.с.н.в.” АД вземанията, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит. Представено е и писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.
От
представените преписи на пълномощни, изходящи от ***с №*** се установява, че дружеството
е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” да уведоми от
името на цедента всички длъжници
по вземания, които са били цедирани с рамковия договор от 20.12.2016г. и
индивидуалния договор от 21.05.2018г.
Видно е от
приложените преписи на уведомителни писма, изходящи от ищеца на 28.05.2018г. и 24.08.2018г.,
че с тях е било предприето уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземанията,
произтичащи от процесния договор за потребителски
кредит. Същите съдържат уведомление от цедента, чрез цесионера, като има позоваване на соченото по-горе
пълномощно от ***. Съдържат и изявление, че поради неизпълнение на поетите
задължения по процесния договор за кредит, всички
вземания, произтичащи от него са изискуеми изцяло и в пълен размер. Видно е, че
уведомителното писмо от 28.05.2018г. е
било върнато на подателя с отбелязване на отказ да бъде получено, но без да е посочено
от кое лице. Уведомителното писмо от 24.08.2018г. е било връчено чрез съдебен
изпълнител на основание чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на
28.09.2018г., като преди това длъжника е
бил търсен в продължение на месец посредством три посещения на адреса, но не е
бил намерен. Уведомленията са били изпращани на адрес в ***.
Видно е от процесния договор за потребителски кредит от 21.07.2017г.,
че при подписване на съглашението кредитополучателя е посочил горния адрес като
свой настоящ и постоянен, какъвто е и вписания в НБД „Население”, според
изготвената за нуждите на настоящото производство справка.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че се установи в производството по делото валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника
Р.И., в качеството на заемател и ***, в качеството на
заемодател по сключен между тях Договор за потребителски паричен кредит от 05.07.2017г.
Съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за недействителност на кредитния
договор, т.к. не бил подписан от законен представител на банаката
или надлежно упълномощен представител. В съответствие с разпоредбата на чл.301
от ТЗ когато едно лице
действа от името на търговец
без представителна власт се смята,
че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. В случая,
независимо от наличието или липса на представителна власт на подписалия процесния договор представител на кредитодателя,
търговецът несъмнено е узнал за сделката към момента, когато е превел
уговорената кредитна сума, при което не само не се е противопоставил, но е и
изпълнил поетото със съглашението задължение. Ето защо, договорът несъмнено е
произвел действие за кредитора.
Неоснователно
е и възражението, че договора не е породил действие, т.к. кредитодателя
не е имал статут на банкова институция. При справка в Търговски регистър се установява,
че в предмета на дейност на ***е предоставянето на заеми. Регистрирането му по
ЗКИ и лицензирането му по този закон по никакъв начин не
се отразява на валидността на правоотношението с ответника.
Нарушенията по ЗКИ, в случай на извършени
такива, подлежат на установяване и санкция по правилата,
регламентирани със същия.
Съдът
намира, че се установиха елементите на правоотношението и уговорено в тежест на
заемополучателя задължение да върне предоставената му
в заем сума от 14 000лв. и начислена такса от 420лв. или общо 14 420лв.,
както и месечна застрахователна премия по сключен договор за застраховка по
кредита в размер на 9,87лв.
Устнови се, че страните по договора са постигнали съгласие и за възнаградителна лихва, която към момента на сключване на
договора е била в размер на 5 253,64лв., ясен от обективираното
на първата страница от писменото съглашение, съдържаща съществените елементи.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нищожност на клаузите,
регламентиращи възнаградителна лихва, ГЛП, ГПР,
фиксирана надбавка и пазарен лихвен индекс. Същите са индивидуално уговорени,
т.к. са ясно посочени на първата
страница от кредитното съглашение, подписано от длъжника. Възнаградителната
лихва, от която се претендират в настоящото производство вноските до
обявяването на кредита за предсрочно изискуем, е била определена и по размер
при сключване на договора. Същата не е била изменяна за процесния
период от време – 21.09.2017г.-21.05.2018г., поради което ирелевантно
за решаване на спора е дали е била нищожна клаузата от Общите условия,
предвиждаща възможност за изменение на договорната лихва.
Въз основа
заключението по обсъдената съдебно-икономическа експертиза, съдът приема за
установено, че ответника е погасил вноските с падеж до 21.09.2017г. и не е
извършил други плащания.
С оглед на
това, за кредитора е възникнало правото да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем в съответствие с уговореното в чл.12, ал.2, б.”б” от ОУ към договора.
Безспорно е, че това право не е било упражнено преди цедиране
на вземанията в полза на ищеца с индивидуалния договор за цесия от 21.05.2018г.,
поради което е преминало в патримониума на цесионера.
Съдът
намира, че се установи надлежно упражняване на правото за обявяване на
предсрочната изискуемост от цесионера преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. Както приема съдебната практика
(изразена в Решение № 148 от 02.12.2016г. на ВКС, по т.д.№ 2072/2015г., I т.о.) при липса на уговорка в договора
относно връчването на кореспонденция, връчен редовно
от външна страна и съответно достигнал до длъжника
е документ, който му е предаден лично
или на негов
пълномощник срещу подпис или по
възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД) или от частен съдебен
изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При
връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат
правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за
получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по
чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за
връчени. В случая се установи, че изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост е било
връчено на длъжника, чрез съдебен изпълнител, по правилата на чл.47 от ГПК,
преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК и следва да се приеме за
връчено.
Сдът счита, че на посочното
основание следва да се приеме за връчено и съобщението за цесия, което е било
изпратено от цедента, чрез упълномощения за това цесионер.
С оглед
горното, съдът счита, че ответника дължи на ищеца произтичащите от процесния договор за кредит вземания, които се установиха,
че са за непогасена главница в размер на 14 129,43лв. и за договорна лихва
в размер на 603,07лв., която е за периода от 21.10.2017г. (датата на падеж на
първата непогасена вноска) до 21.05.2018г. (която дата предхожда обявяването на
предсрочната изискуемост.
Ответникът
дължи на ищеца и обезщетение за забавено плащане на дължимите суми по падежиралите вноски за периода от 21.10.2017г. до 11.10.2018г.,
и върху цялата непогасена главница за периода от 12.10.2018г. (когато се счита
връчено изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост) до датата на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, което се установи, че възлиза в размер на 134,13лв.,
според обсъденото заключение по ССЕ. Обезщетението за забава е дължимо, не само
съгласно уговореното в чл.12, ал.1 от ОУ, но и по правилото на чл.86 от ЗЗД при
забава след датите на уговорен падеж за просрочените вноски и след връчване на
изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост, съдържащо и покана за
плащане
Предвид
горното, съдът счита, че се установи в настоящото производство съществуването
на претендираните вземания на ищеца за сумата от 14 129,07лв.,
представляваща непогасена главница по процесния
договор за кредит, сумата от 603,07лв., представляваща възнаградителна
лихва за процесния период и сумата от 134,13лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за посочения
по-горе пириод от време.
Недоказано
остана съществуването на търсеното вземане за обезщетение за забава за
разликата над сумата от 134,13лв. до пълния претендиран
размер от 324,25лв., поради което иска в тази част следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 301,13 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. или общо разноски в размер на 351,13лв. От тях
ответника дължи сумата от 347,62лв., съразмерно частта от вземанията, чието
съществуване се установи в исковото производство.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 301,13лв.,
за вещо лице в размер на 200лв., за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП и за възнаграждение
на особен представител в размер на 900лв. или общо 1 501,13лв. Съразмерно
уважената част от иска, ответника му дължи разноски в размер на 1 486,12лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че
Р.Х.И. с ЕГН ********** ДЪЛЖИ
н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, ***следните суми: 14 129,07лв. – главница,
представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит, сключен на 05.07.2017г.; 603,07лв. – възнаградителна
лихва за периода от 21.09.2017г. до 21.05.2018г.; 134,13лв. – обезщетение
за забава за периода
от 21.09.2017г. до
01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 01.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.11.2018г.
по ч.гр.д. №***като ОТХВЪРЛЯ иска за установяне съществуването на вземане за обезщетение за
забава над размера на сумата от 134,13лв. до пълния претендиран
размер от 324,25лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Р.Х.И. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД,
ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, ***сумата
от 347,62лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство и сумата
от 1 486,12лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: