РЕШЕНИЕ
№ 3394
гр. Варна, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110116003 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Т.В. сочи, че с ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключил договор
за потребителски кредит №2271404/15.08.2020г. по силата на който трябва да
върне сумата по кредита в общ размер на 2024лв., при получена главница от
1700лв., при ПТР 47.71%, ГЛП 39.65% и план за погасяване на кредита на
десет вноски. Счита договорът за нищожен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.22, от ЗПК, тъй като не е посочен приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му, не е посочено дали лихвеният процент е
фиксиран или променлив, липсва посочване на размера на дължимата се
възнаградителна лихва за целият период на договора. Сочи, че представеният
погасителен план не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като
не става ясно каква част по договора е главница, лихва и такса гарант. Сочи,
че в договора е посочена само абсолютната стойност ГПР, като липсва ясно
описана методика на ГПР и не е ясно как е формиран ГПР. Сочи, че не е ясно
как е формирана посочената в договора годишна лихва, а договорът за
поръчителство е сключен с цел заобикаляне на закона чл.19, ал.4 от ЗПК, като
освен това дружеството поръчител „Ай тръст“ ЕООД е свързано лице с
кредитора по смисъла на ТЗ, също така с договора за поръчителство не се
цели реално погасяване на дълга, тъй като с изплащането на суми между
двете свързани дружества реално не се погасява дълга, а само се постига
оскъпяването на дълга. Сочи, че посоченият в договора за кредит ГПР не е
реално прилаганият между страните. Счита, че предвид възприетото от него
1
становище за нищожност на договора за кредит, не е следвало да заплаща
сумата от 171.76лв. за лихви и възнаграждение за поръчител. И тази сума
следва да бъде върната.
Моли да се осъди ответника да му заплати сумата от 172лв., като
недължимо платена по договор за потребителски кредит от 15.08.2020г.,
заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до окончателното
изплащане на сумата, а при условията на евентуалност да се осъди ответника
да му заплати сумата от 115.59лв. недължимо платено възнаграждение за
поръчител заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до
окончателното изплащане на сумата.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор, в
който сочи, че не оспорва наличието на сключен договор за потребителски
кредит с ищеца за сумата от 1700лв., при лихвен процент по кредита в размер
(ГЛП) на 39.65% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 47.71%.
Съгласно договора, ищецът се е задължил да върне сумата по кредита на 10
равни месечни, в размер на по 202.40лв., с последна падежна дата
20.06.2021г., съгласно инкорпорирания погасителен план в приложение №1
към договора. Не оспорва и обстоятелството, че ищецът е усвоил сумата от
1700лв. и че задължението по договора, е предсрочно погасено на 02.09.2020г.
Оспорва наведените от ищеца доводи за недействителност на Договор
№2271404/15.08.2020г., на основание чл.22 от ЗПК поради неспазване на
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9, 10, 11, 12 и 20, както и чл.19, ал.4
от ЗПК.
Договорът е подписан във формата на електронен документ чрез
размяна на електронни волеизявления по чл.2 от ЗЕДЕУУ с обикновен
електронен подпис по чл.13, ал.1 от ЗЕДУУ, който е електронен подпис по
смисъла на чл.3, т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. На основание чл.13, ал.4
от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис е равностойна на тази на
саморъчния подпис. Дружеството е изпълнило задължението си за
предоставяне на информация на потребителя, съобразно гл.ІІІ от ЗПФУР,
като на 15.08.2020г. е изпратило договора, Общите условия и приложение №1
към него на посочената от кредитоискателя електронната поща
(teodor9000@abv.bg). Кредитора е спазил срока по чл.12, ал.1 от ЗПФУР, в
който срок не е упражнено правото на отказ от Договора за кредит от страна
на кредитоискателя. С оглед гореизложеното, счита, че при сключването на
Договор за потребителски кредит №2271404/15.08.2020г. е спазена
изискуемата от закона форма и същият не е нищожен на основание чл.10, ал.1
от ЗПК. Оспорва, че договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.12 и
т.20 от ЗПК. Не споделя довода за нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК - кредиторът да включи в договорното съдържание условията за
прилагане на лихвения процент. С преддоговорната информация до знанието
на ищецът ясно е доведено съдържанието на всяка една от клаузите на
договора за потребителски кредит както като процентно съдържание от
2
главницата по кредита, така и като парични суми. Оспорва и твърденията
относно нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от 2 ЗПК. В т.10 от
приложение №1 е инкорпориран погасителен план, съдържащ броя на
вноските, датите на плащане на погасителните вноски (падежите),
компонентите на погасителната вноска (главница и лихва), както и общия
размер на месечната вноска. Ищецът твърди, че не е посочено в какъв размер
е таксата, която дължи кредитополучателят, но съгласно сключения договор
за кредит кредитополучателят не дължи такси. Твърди, че погасителният план
има изискуемото се по закон съдържание, освен това той не представлява
задължителен атрибут от договора за потребителски кредит и неговото
наличие не е задължително в каквато връзка са и постановките по решение на
СЕС /, съгласно което чл.10, параграф 2,букви „з" и „и" от Директива 2008/48
на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87 /102/ ЕИО на Съвета,
следва да се тълкува в смисъл, че срочният договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница и че тези разпоредби,
тълкувани във връзка с чл.22 параграф 1 от тази Директива, не допускат
държавата- членка да предвижда такова изискване в националната си правна
уредба. Няма допуснато нарушение по чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, доколкото
изискването за погасителен план не е задължително според Директивата и
посоченото съдебно решение на СЕС по отправеното преюдициално
запитване, като е без значение от какви компоненти е съставен този
погасителен план. В случая тези компоненти са и известни по основание и по
размер. Оспорва и наведените от ищеца доводи за нищожност на договора
поради неспазване на изискванията на чл.11, т.10 от ЗПК. Не споделя и
изложените в тази връзка доводи, че сключването на договор за предоставяне
на поръчителство е било изискване за сключване договора за кредит и че в
тази връзка клаузите му трябва да бъдат включени в ГПР. Сключването на
договор с поръчител е избор на потребителя и е предвидено като възможност,
а не задължение, в приложимите общи условия. Предоставянето на
обезпечение не е задължително условие за сключване на договор за кредит и
за кредитополучателя няма санкция, ако избере необезпечен кредит. Не
споделя изложените доводи, че ищецът по някакъв начин е въведен в
заблуждение относно параметрите на сключения от него договор с
Кредисимо. На ищеца е била предоставена предварително възможност да се
запознае с договора. След получаване на преддоговорната информация и
запознаване с всички условия във връзка с кредита ищецът е въвел
самостоятелно на указаното за това място в сайта команда „Декларирам, че
съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни
и приемам ОУ и Договора.". С това свое действие ищецът е заявил съгласието
си да бъде обвързан от процесния Договор за потребителски кредит, СЕФ и
ОУ. Съгласно раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение", т.11 от ОУ
3
на „Кредисимо" ЕАД с извършване на гореописаните действия заявлението се
счита за подадено, а ОУ на 3 „Кредисимо" ЕАД и Договорът за потребителски
кредит - приети и подписани от него. Сключеният от ищеца договор за
предоставяне на поръчителство е отделен договор, сключен от него с
дружеството „Ай Тръст" ЕООД и при параметри, уговорени от ищеца и
дружеството „Ай Тръст" ЕООД. По силата на този договор срещу парична
престация дружеството „Ай Тръст" ЕООД се е съгласило да сключи договор с
„Кредисимо" ЕАД и да стане солидарен длъжник заедно с ищеца за
изпълнението на всички негови задължения спрямо „Кредисимо" ЕАД, както
и за всички последици от евентуално негово неизпълнение. Ищецът сам е
сключил договора с „Ай Тръст" ЕООД като от страна на представляваното от
мен дружество сключването на договор за предоставяне на поръчителство не
е поставяно като условие за сключване на договор за кредит. Клаузата на чл.4
от процесния Договор не може да се окачестви като заблуждаваща търговска
практика съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП, за което
също изложихме аргументи по-горе. Оспорва и че ищеца има уговорено
възнаграждение по такъв договор, както и че „Кредисимо“ ЕАД е
администрирало плащания в полза на трето лице.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Съдът, след като се запозна с наведените в исковата молба твърдения и
представените доказателства приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните не спорят относно наличието на сключен между тях заемен
договор, предоставянето от страна на кредитора по него на
кредитополучателя на договорената главница и погасяването на същата от
последния. Безспорните факти и обстоятелства се подкрепят и от
представените по делото от страните Договор за потребителски кредит
№2271404, ОУ към него, приложение №1 към договора, извлечение от
системата на „Изипей“ за извършени плащания.
Спорът е относно това спазени ли са законовите изисквания чието
нарушаване съгласно чл.22 от ЗПК които са задължителни и нарушаването
им води до недействителност на договора.
По първото изискване за спазване на условията по чл.10, ал.1 от ЗПК
съдът намира, че няма нарушения, ищецът е получил свое копие от договора,
същото е написано на разбираем език, а графично са спазени изискванията за
размер на шрифта.
По изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 отново от ЗПК съставът
намира, че са на лице следните пропуски които са неотстраними и
незаменими:
Липсва ясно посочване на елементите от т.9 и т.9а от чл.11, ал.1, като
никъде не се съдържат условията за прилагане на лихвения процент по
4
кредита, не е записано определеният лихвен процент на каква база е изчислен-
месечен или годишен е, не е посочени при какви условия се предвижда да
бъде променян, не е посочено на какъв период от време ще се променя, при
какви условия и процедури ще става това. Посочените липси водят до
неравноправие на потребителя получаващ кредит, тъй като за него остава
неизвестно кога, по какъв начин и с колко би бил променен лихвеният
процент по кредита.
По изискванията за посочване на разбивка в погасителния план за
размера на погасяване на различните пера от всяка вноска – чл.10, ал.1, т.12
съдът намира, че липсват нарушения. Представеният погасителен план
съдържа две пера-главница и лихва и липсват възражения за скрити други
пера, като за всяка от договорените вноски изрично е посочено, каква част от
нея е за погасяване на главницата и каква за погасяване на договорената
лихва.
Изискването на ал.2 от чл.10 е спазено, като това се установява от
представените подписани от ищеца ОУ и липсата на възражение от негова
страна в тази насока.
По делото са приети като доказателства и са останали неоспорени
разпечатки от трето неучастващо лице финансов посредник, от които се
установява, че ищецът в периода от 2.09.2020г. до 15.01.2021г. е превел чрез
това лице в полза на ответника общата сума от 9 935.50лв., като липсват както
твърдения така и доказателства за наличие на други договорни отношения
между страните в този период и поради това съставът приема, че посочената
сума е превеждана за погасяване на дълга по договора за кредит и е
значително по-голяма от посочената в погасителния план окончателно
дължима се сума за плащане.
Предвид възприетото съставът намира, че договорът за заем е сключен в
нарушение на разпоредбите на ЗПК и при това положение по него
заемополучателят е дължал връщане на кредитора само на получената сума и
договорената лихва възлизащи общо на посочената в погасителния план сума
от 2 024лв., а изплатеното от ищеца е значително над тази сума, като от
събраните по делото доказателства не става ясно защо е така.
Съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен, като се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 172лв.
получена без основание по смисъла на чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Предвид извода за основателност на претенцията и направеното искане
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 50лв.
разноски по делото за заплащане на държавна такса и 480лв. за осъществено
процесуално представителство, която сума следва да бъде изплатена в полза
на адвоката, тъй като е дължима при условията на чл.38, ал.1 от ЗАдв.
Ето защо, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК175330437 със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ №146/сграда А/, ет.4, Бизнес център
България да заплати на Т. А. В. ЕГН********** от гр.Варна, ***сумата от
172лв. получени без основание при погасяване от страна на ищеца на
задължението му по договор за потребителски кредит от 15.08.2020г., заедно
със законната лихва от датата на сезиране на съда-6.12.2022г. до
окончателното изплащане на сумата на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД и 50лв. сторени
по делото разноски за заплащане на държавна такса на осн. чл.78 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК175330437 със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Витоша“ №146/сграда А/, ет.4, Бизнес център
България да заплати на адвокат М. В. М. от гр.Пловдив, *** сумата от 480лв.
възнаграждение за осъществена в полза на Т. А. В. ЕГН********** от
гр.Варна, *** процесуална защита по гр.д.№16003/2022г. на ВРС, на осн.
чл.78 от ГПК вр. чл.38, ал.1 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
датата на уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6