№ 12827
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110137983 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответникът З. Ж. Ч., като собственик на недвижим имот, е
бил потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в
..... Твърди, че за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е доставял в имота на ответника
топлинна енергия, чиято цена последната не е заплатила, поради което моли съда да осъди
последния да му заплати следните суми: сумата от 3935,42 лв. - главница, представляваща
стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 455,64 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до
31.05.2021 г., сумата от 52,53 лв., представляваща цена на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 10,22 лв., представляваща лихва за забава
върху цената на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от 01.07.2018 г. до
31.05.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът З. Ж. Ч., чрез назначения му особен представител – адв. М. З., е
депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва иццяло предявените искове,
като моли, същите да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност въвежда
1
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „/фирма/ счита исковете за основателни
и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б
от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Според пар. 1, 41 б, б. „а“
(изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) „потребител на енергийни услуги“ е
краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчика. Съгласно нормата на
пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Като се съобрази посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за
доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика,
респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и
лицето, което купува ТЕ за битови нужди.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства /на лист 18-20/, че
за посочения период ответникът е притежавал право на собственост върху процесния имот,
поради което настоящият съд намира, че същата притежава качеството на
потребител/клиент на топлинна енергия - чл. 153 ЗЕ.
Ето защо, съдът счита, че последният се явява пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
2
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия 2016 г. за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода са възложени на „/фирма/.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по изготвената и приета
по делото съдебно-техническа експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот са
били изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба. През исковия период на
ответника са били начислени суми за топла вода, за отопление и за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация. Според експертизата, за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в
размер на 3294,27 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал.
1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на
сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
3
суми са били завишени или занижени. Според съдебно – техническата експертиза, при
отчитане на резултата от изравнителните сметки, изготвени в края на отчетния период,
посочената сума в настоящия случай следва да бъде увеличена със сумата от 390,19 лв.,
представляваща сума за доплащане. Или общата дължима сума за ползвана топлинна
енергия за процесния период е в размер на 3684,46 лв.
Ответникът не установи плащане, поради което искът се явява основателен именно за
тази сума от 3684,46 лв., а за разликата над нея до пълния предявен размер от 3935,42 лв.
същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 52,53 лв. за периода за периода от м.05.2018 г.
до м.04.2020 г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите условия на договорите
между /фирма/ и търговец за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 4 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на
ищеца от 2016 г. следва, че макар да са изискуеми след изтичането на 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят месечно дължимите суми, длъжникът изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната
енергия в 45-дневен срок от издаване на общата фактура за целия отчетен период –
съответно от 15.09.2019 г. и от 15.09.2020 г. Предвид изложеното, за периода от 15.09.2019
г. до 31.05.2021 г. лихвата за забава върху задължението по общите фактури, издадени за
отчетния период от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. е в размер на 430 лв. /изчислена от съда по
реда на чл. 162 от ГПК – въз основа на направени собствени изчисления/.
Искът е основателен именно за тази сума, а за разликата над нея до пълния предявен
размер от 455,64 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
4
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от
10,22 лв. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Същото е неоснователно, доколкото към датата на подаване на исковата молба в
съда не е изтекъл 3-годишният давностен срок за нито едно от претендираните вземания.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски за настоящото
производство. Същият е направил такива за държавна такса за разглеждане на предявените
искове (178,15 лв.), за възнаграждения на вещи лица (500 лв.), за възнаграждение за
назначаване на особен представител на ответника (550 лв.) и за юрисконсултско
възнаграждение (150 лв.) в общ размер от 1378,15 лв., която съобразно уважената част от
исковете следва да бъде редуцирана до сумата от 1289,40 лв., която ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски за
настоящото производство, но доколкото такива не са направени, то не следва да бъдат и
присъждани.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД З.
Ж. Ч., ЕГН **********, да заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление ..., следните суми: сумата от 3684,46 лв. - главница, представляваща стойност
на доставената топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. в имот с
абонатен № ..., находящ се на адрес: ...., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 430 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 31.05.2021 г., както и сумата от 52,53 лв.,
представляваща цена на извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 30.06.2021 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главници и лихви в останлата част, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. Ж. Ч., ЕГН **********, да заплати
на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., до сумата от 1289,40 лв. –
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „/фирма/, ЕИК ...., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
5
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6