Номер: 28, 17.02.2020г., гр.Исперих
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На седемнадесети
януари през 2020 година,
в публично
заседание, в състав:
Председател: Юлияна
ЦОНЕВА
Секретар: Наталия Тодорова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 520 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Исково производство с
правно основание чл.143, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Постъпила е
искова молба вх.№ 2680/01.07.2019г., уточнена с молби вх.№ 2903/11.07.2019г. и
вх.№ 2935/15.07.2019г., от М.И.А., ЕГН-**********, действаща чрез упълномощен
адв.Ф.М.,***, съдебен адрес:*** против Х.Х.В., ЕГН-**********
***, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати следните суми:
- 1 250.00 (хиляда двеста и петдесет)
лева, частично от 4 500.00 лева, платена от ищцата на 19.01.2011г., в
качеството й на поръчител и солидарен длъжник по изпълнително дело № 423/2010г.
на ЧСИ Деян Драганов;
- 1 250.00 (хиляда двеста и петдесет)
лева, частично от 3 600.00 лева, платена от ищцата на 12.07.2013г., в
качеството й на поръчител и солидарен длъжник по изпълнително дело № 423/2010г.
на ЧСИ Деян Драганов;
- общо сумата от 5 974.70 (пет хиляди
деветстотин седемдесет и четири лева и 70 ст) лева, платена от
ищцата за периода от 28.06.2014г. до 28.06.2019г., в качеството й на поръчител
и солидарен длъжник по изпълнително дело № 423/2010г. на ЧСИ Деян Драганов;
- законната
лихва върху тези суми от завеждане на делото до окончателното им заплащане и
- общо сумата от 1 357.34 (хиляда триста
петдесет и седем лева и 34 ст) лева, представляваща сбор от обезщетенията в
размер на законната лихва, дължима върху вноските за периода от 28.06.2014г. до
28.06.2019г., направени по изпълнително дело № 423/2010г. на ЧСИ Деян Драганов,
от датата на вноската до датата на завеждане на иска. Претендира за направените
по делото разноски, като е посочена и банкова сметка ***. В исковата молба се
твърди, че ищцата е подписала Договор за поръчителство, неразделна част от
Договор за кредит за текущо потребление от 13.03.2008г., сключен между
ответника и „Банка ДСК“ ЕАД, с отпуснат по този договор кредит в размер на
15 000.00 лева. В качеството си на поръчител ищцата се задължила да
отговаря солидарно с Кредитополучателя (ответника) за заплащане на дължимите
суми по кредита. В резултат неплащане от ответника на задълженията по кредита,
същият бил обявен за изискуем и на 23.09.2010г. „Банка ДСК“ ЕАД се снабдила с
изпълнителен лист за дължимите суми, солидарно срещу ответника и ищцата, по
ч.гр.д.№ 479/2010г. на РС-гр.Исперих. Въз основа на този изпълнителен лист било
образувано и цитираното горе изпълнително дело № 423/2010г. на ЧСИ Деян
Драганов, по което ищцата е получила покана за доброволно изпълнение и
заплатила исковите суми във вид на доброволни вноски и удържани суми. Въпреки
желанието й да се разберат извънсъдебно с ответника по този повод, той отказвал
да заплати каквато и да било част от платената от нея, като поръчител, сума.
Нещо повече, с Постановление от 21.06.2018г. на ЧСИ Драганов, изпълнителното
дело било прекратено по отношение на основния длъжник, като продължава само по
отношение на ищцата – поръчител по задължението. Въз основа на горното и с
оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗД, ищцата обосновава претенцията си за
заплащане от ответника-длъжник на исковите суми.
В срока за
писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът Х.Х.В.,
ЕГН-********** ***, представя такъв, като оспорва
изцяло исковите претенции като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Също
претендира за разноските по делото. Не оспорва качеството на ищцата на
поръчител по Договора за банков кредит от 13.03.2008г., но счита, че в това си
качество тя не е дължала заплащане на претендираните от нея суми. Твърди, че на
26.02.2010г. е подписано Допълнително споразумение към Договор за кредит, по
силата на което е бил удължен срока за издължаване на кредита с крайна падежна
дата 26.02.2020г. и спрямо него не е била обявена предсрочна изискуемост на
кредита преди 27.08.2010г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение въз основа на документ и изпълнителен лист за
задълженията по кредита. По този начин са били дължими само вноските с настъпил
падеж към 27.08.2010г., но не и вноските за дължимата главница по кредита за
периода от 27.08.2010г. до 26.02.2020г., респ. и за лихвата върху тази
главница, като и към момента на завеждане на исковото производство не е изтекъл
крайният срок за издължаване на кредита. Освен това срещу ответника, в
качеството му на главен длъжник, не бил предявяван и иск от Кредитора в
6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, което счита, че е самостоятелно
основание, освобождаващо поръчителя от задължението за плащане. Освен
възрженията за недължимост въобще на извършените плащанията, противопоставя и
възражения за липса на предпоставки за регресна отговорност на длъжника към
поръчителя, с оглед на това, че поръчителят не е погасил дълга на главния
длъжник чрез изпълнение или друг равностоен на изпълнението способ или поне
повече от припадащата му част от дълга (арг. от чл.127, ал.2 от ЗЗД), като
солидарен длъжник, както и не е уведомил длъжника за предявения иск на
кредитора срещу поръчителя. Прави и възражение за изтекла общата 5-годишна
давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на извършените от ищцата плащания,
считано от датата на извършването им, която е начална дата на тяхната
изискуемост срещу длъжника. Твърди също, че ищцата е получила половината от
сумата по кредита, тъй като имала необходимост от парични средства. Тъй като
предстояло заминаването й в чужбина, двамата се уговорили той да изтегли
кредита, а тя да стане поръчител, като си поделят парите. Конкретно по
отношение на плащането, извършено на 19.01.2011г. на сумата от 4500.00 лева,
твърди, че тази първа вноска е направена от нейно име, но с негови лични средства, които е
предоставил на ищцата. Взел на заем тези пари от негова близка, за да ги
предаде на ищцата за погасяване на кредита, но не подписали разписка, тъй като
не е очаквал да се стигне до съд.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: На 13.03.2008г. между „Банка ДСК” ЕАД, като
кредитор, и ответника Х.Х.В., ЕГН-********** като кредитополучател, е сключен
представения по делото Договор за кредит за текущо потребление, за сумата от
15 000.00 лева. Между страните е уговорено издължаване на кредита на
месечни вноски, с уговорена падежна дата за всяка вноска на 12-то число на
месеца, съгласно Погасителен план – Приложение № 1 към Договора, общо за 120
месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Погасяването на паричното задължение по този договор от страна на
кредитополучателя е обезпечено с поръчителствоно на ищцата М.И.А.,
ЕГН-**********, която поела пред
банката-кредитор солидарна отговорност с кредитополучателя и се задължила при
неизпълнение от негова страна на договорните му задължения да ги изпълни при условията на Договора за кредит съгласно приложения към него Договор за поръчителство от 13.03.2018г.
(чл.2).
На 26.02.2010г. между
Банката и Кредитополучателя Х.Х.В. е подписано Допълнително споразумение към
Договора за кредит от 13.03.2008г., с което постигнали съгласие по отношение на остатъка от дълга в размер на
15 160.00 лева да бъде удължен срока на издължаването му за 120 месеца, с
определена крайна падежна дата за окончателно издължаване – 26.02.2020г., като
споразумението влиза в сила на първата падежна дата след сключването му.
Запазени са приетите по основния договор обезпечения, а именно поръчителството
от страна на М.И.А., която също подписала Допълнителното споразумение, като се задължила да
отговаря солидарно с Кредитополучателя за новия срок от 120 месеца и при
останалите нови условия, посочени в споразумението.
На
23.09.2010г., въз основа на Заповед за изпълнение № 282/30.08.2010г. по
ч.гр.д.№ 479/2010г. на РС-гр.Исперих, „Банка ДСК” ЕАД, се снабдила с изпълнителен
лист срещу длъжника Х.Х.В. и поръчителя М.И.А. за заплащане солидарно на
дължимите суми по процесния Договор за кредит за текущо потребление от
13.03.2008г., възлизащи на 14 982.30 лева – главница, 1 133.13 лева –
мораторна лихва за забавено плащане за периода от 12.03.2010г. до 26.08.2010г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.08.2010г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в
размер на 322.31 лева – заплатена ДТ и 572.30 лева – дължимо юрисконсултско
възнаграждение. Образувано било от Банката и изпълнително дело № 20107620400423
по описа на ЧСИ – Деян Драганов, рег.№ 762 на КЧСИ, с район на действие –
Окръжен съд-гр.Разград срещу длъжника и поръчителя.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза вх.№
75/09.01.2020г., което изследва настъпилата изискуемост и извършените плащания
по погасяване на задълженията по процесния Договор
за кредит от 13.03.2008г., паричният кредит от 15 000.00 лева е бил изцяло
усвоен от Кредитополучателя Х.Х.В. на 13.03.2008г., когато паричната сума
е преведена по открита на негово име
разплащателна сметка № 0000000015213244. Твърдението на ответника, че са имали уговорка с ищцата да
си поделят сумата по кредита, както и че тя е получила половината от сумата по
кредита, тъй като имала нужда от парични средства, не беше доказано в хода на
делото.
Дължимите погасителни
вноски не са били изплащани редовно от Кредитополучателя на уговорените падежни
дати, като плащането им е извършвано с преводи от разплащателната сметка на Кредитополучателя до 15.07.2010г. Последното
плащане за обсъждания период е от 16.04.2010г., към която дата са били погасени
общо 5 288.55 лева, включващи главница, лихва, такса закъснение,
санкционираща лихва върху главницата и амортизация/управление.
На 27.08.2010г. Банката е
обявила предсрочна изискуемост на кредита, като експертизата не е установила
документи за извършено уведомяване от Банката към длъжника и поръчителя за
настъпилата изискуемост на задължението. На същата дата е депозирано от Банката
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист едновременно
срещу длъжника и поръчителя по ч.гр.д.№ 479/2010г. на РС-гр.Исперих, когато
според експертното заключение (т.4), изискуемите и неизплатени задължения по
Договора за кредит са възлизали в размер на заявените от Банката и присъдени от
заповедния съд суми от 14 982.30 лева – главница и 1 133.13
лева – мораторна лихва за забавено плащане за периода от 12.03.2010г. до
26.08.2010г.
Няма спор между страните,
че са узнали за изискуемите към Банката задължения въз основа на изпратените им
и представени от тях Покани за доброволно изпълнение, съответно изх.№
07199/11.11.2010г. за длъжника Х.Х.В. и изх.№ 07194/11.11.2010г. за поръчителя М.И.А.,
по образуваното срещу тях изпълнително дело № 20107620400423 по
описа на ЧСИ – Деян Драганов, рег.№ 762 на КЧСИ, с район на действие – Окръжен
съд-гр.Разград. Никоя от страните не е противопоставила възражения по
отношение на претендираните задължения, като са извършили плащания по
погасяването им въз основа на доброволно изплащани и принудително удържани от ЧСИ суми, како
следва (т.5 от експертното заключение):
Длъжникът Х.Х.В. е
изплатил към Взискателя „Банка ДСК“ ЕАД / „ОТП Факторинг България“ ЕАД до
25.04.2018г. (респ. към датата на проверката, извършена от вещото лице – 30.12.2019г.)
сума в размер на 9 136.70 лева.
Поръчителят М.И.А. е
изплатила към Взискателя „Банка ДСК“ ЕАД / „ОТП Факторинг България“ ЕАД до
13.06.2019г. – сума в размер на 13 359.44 лева.
Плащанията и на двамата са
извършвани след 27.08.2010г., като към датата на завеждане на настоящото дело –
01.07.2019г. общият дълг е възлизал в размер на 22 496.13 лева по данни от
разчетните документи по изпълнителното дело, без разграничение за главница и
законна лихва за забава, а към датата на проверката на вещото лице –
30.12.2019г. непогасеният дълг към Банката е възлизал на 625.95 лева.
Плащанията, извършени от
ищцата са както следва:
- на 19.01.2011г. е изплатила сума от 4 500.00 лева, от които
към Взискателя – 4 103.26 лева, такси към ЧСИ – 396.44 лева и банкови
такси – 0.30 лева;
- на 12.07.2013г. е изплатила сума от 3 600.00 лева, от които
към Взискателя – 3 269.46 лева, такси към ЧСИ – 329.94 лева и банкови
такси – 0.60 лева;
- за периода от
28.06.2014г. до 28.06.2019г., заявен с исковата молба, е изплатила обща сума от
5 974.70 лева, от които към Взискателя – 5 407.54 лева, такси към ЧСИ
– 553.80 лева и банкови такси – 13.36 лева. Видно от изготвената от вещото лица
таблица на извършените плащания за претендирания период по конкретни дати (т.8
от заключението), фактически те са извършени в периода от 04.12.2014г. (първото плащане) до 13.06.2019г. (последното плащане), преди предявяването на иска. Експертизата (т.9) изчислява и
размера на законната лихва върху вноските, изплатени от поръчителя за
обсъждания горе период от 04.12.2014г.
до 28.06.2019г. (от датата на плащане на всяка вноска до датата на
завеждане на исковата молба), възлизаща в общия размер от 1 367.08 лева.
В производството по
настоящото дело ищцовата страна е направила разноски в общ размер на
1 143.27 лева, от които 393.27 лева – заплатена ДТ при образуване на
делото; 150.00 лева – припадащата се част от възнаграждението на вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза и 600.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 24.06.2019г. За тези разноски
представя Списък по чл.80 от ГПК. Ответната страна е направила разноски в общ
размер на 980.00 лева, от които - 150.00 лева е припадащата се част от
възнаграждението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза и 830.00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 25.07.2019г.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск
има своето правно основание в разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗД – осъдителен
обратен иск на поръчителя срещу длъжника по Договор за кредит, обезпечен с
поръчителство, който представлява регресна претенция на поръчителя спрямо
главния длъжник, чието задължение е изпълнил, като правният интерес е
възстановяване на поръчителя на платените от него суми. Претенцията включва
всичко платено на кредитора, ведно с направените от поръчителя разноски по
изпълнението, платените лихви и неустойки.
По делото не
се оспорва качеството на ищцата на поръчител, обезпечаващ изпълнението на
задълженията на ответника, в качеството му на Кредитополучател по сключен между
него и „Банка ДСК“ ЕАД Договор за банков кредит от 13.03.2008г. По този начин
тя се е задължила по същия начин към кредитора, както и длъжника, за чието
задължение отговаря в условията на солидарна отговорност, като кредиторът може
да търси изпълнение от всеки всеки един от тях, включително и от двамата
едновременно, за плащане на целия дълг (арг. от чл.141
от ЗЗД).
Условията на договора за кредит са
били ясно и конкретно договорени между страните - кредитор и кредитополучател,
респ. ясно регламентирани и по отношение на поръчителя относно размера на
дължимата парична сума, срока и начина за нейното връщане, крайният срок на издължаване.
От заключението на назначената по
делото експертиза категорично се установи, че вследствие неплащането на
уговорените погасителни вноски на съответните падежи, Банката е упражнила
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, считано от 27.08.2010г. Тъй
като кредиторът е предявил претенции за изпълнение солидарно към длъжника и
поръчителя по ч.гр.д.№ 479/2010г. на РС-гр.Исперих и по повод на започналото
принудително изпълнение, в съответствие с поетото от нея задължение спрямо
кредитора, ищцата е извършила плащания в изпълнение на чуждото задължение –
това на главния длъжник спрямо кредитора, което е породило и правото й на
регресно вземане по чл.143, ал.1 от ЗЗД спрямо длъжника.
По делото категорично се доказа, че
ищцата-поръчител е изпълнила изискуемо и действително задължение по договора за
поръчителство, съобразно констатациите на експертизата, като е погасила
по-голямата част от дълга по кредита в размер на 13 359.44 лева.
Възражението на ответника, че ищцата
не е отправила до него уведомление по реда на чл.143, ал.1 от ЗЗД за предявения иск
на кредитора, е неоснователно, тъй като неуведомяването има за последица
липсата на отговорност на длъжника към поръчителя, ако длъжникът е изпълнил
задължението преди да бъде уведомен (арг. чл.143, ал.2 от ЗЗД). В конкретния
случай, към момента на извършеното от поръчителя плащане длъжникът-ответник не
е бил изплатил дълга си, поради което и поръчителят не губи регресните си права
спрямо него. Тези регресните права на поръчителя са проявление на общия принцип
в гражданското право за забрана на неоснователното обогатяване. Плащането
освобождава длъжника от задължението му, с което той се обогатява неоснователно
за сметка на поръчителя. Този несправедлив резултат се преодолява с помощта на
регресните права, които законодателят дава на поръчителя. Вземането на
поръчителя се различава от вземането на първоначалния кредитор по своето
основание, момента на възникването и по размер. Размерът му обхваща
действително заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на
задълженията на длъжника, защото включва действителния размер на дълга, лихвите
и разноските, включително и тези по изпълнението. То възниква в момента, когато
поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. От този момент
той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е
погасено, а за длъжника възниква задължението да му плати онова, което той е
заплатил за негова сметка.
В отношенията между страните основната последица от неуведомяването на
длъжника от страна на поръчителя за направеното от него плащане, съгласно
чл.143, ал.2, изр.2 от ЗЗД е, че длъжникът може да противопостави на поръчителя
възраженията, които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. Това са
правопогасяващи възражения, каквото е и противопоставеното от ответника Х.Х.В.
възражение за погасяване на вземането поради изтичане на погасителната давност.
Това възражение е основателно по отношение плащанията на поръчителя М.И.А.
извършени, съответно на 19.01.2011г. и на 12.07.2013г. Както беше обсъдено
по-горе, от момента на извършеното плащане поръчителят става кредитор на
длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника
възниква задължението да му плати онова, което той е заплатил за негова сметка.
За това вземане на поръчителя важи общата 5-годишна погасителна давност по
чл.110 от ЗЗД, която за обсъдените горе плащания и към датата на предявяване на
иска – 01.07.2019г. е била вече изтекла. Регресната претенция по отношение на
плащането, извършено на 19.01.2011г. се явява погасена, считано от
19.01.2016г., а за плащането, извършено на 12.07.2013г. е погасена, считано от
12.07.2018г. Ето защо по отношение на тези вземания предявеният иск следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на плащанията,
извършени в периода от 04.12.2014г. до 13.06.2019г. и доказани в исковия размер
от 5 974.70 лева, вземането не е погасено по давност и следва да бъде
уважено за всичко, което е платено от поръчителя, ведно със законната лихва от
деня на плащането, съгласно чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, която
за периода от 04.12.2014г. до 28.06.2019г. е доказана от експертизата в размера
от 1 367.08 лева, но следва да бъде присъдена до размера на поисканото –
1 357.34 лева, както и следва да бъде присъдена законната лихва върху
главното задължение за периода от датата на подаване на исковата молба –
01.07.2019г. до окончателно изплащане на задължението.
Възражението на длъжника-ответник
срещу настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, е неоснователно. Същият не
доказва да е извършил плащания по кредита, които да правят спорна установената
от експертизата дата на предсрочна изискуемост – 28.07.2010г. Към момента на настъпването й, не са били в
сила разрешенията по ТР № 8/02.04.2019г. на ОСГК по тълк.д.№ 8/2017г., на които
се позовава ответната страна.
При горния изход на делото и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени направените
съдебни и деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а
именно до размера от 852.57 (осемстотин петдесет и два лева и 57 ст) лева.
Респ., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответната страна също има право на
разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, като следва да се
присъдят такива до размера от 249.18 (двеста четиридесет и девет лева и 18 ст)
лева.
Воден от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД, Х.Х.В., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.А.,
ЕГН-**********, съдебен адрес: ***, следните
суми:
- общо сумата от 5 974.70 (пет хиляди
деветстотин седемдесет и четири лева и 70 ст) лева, платена от
ищцата за периода от 04.12.2014г. до 13.06.2019г., в качеството й на поръчител
и солидарен длъжник по изпълнително дело № 423/2010г. на ЧСИ Деян Драганов;
- законната
лихва върху тези суми от завеждане на делото – 01.07.2019г. до окончателното им
заплащане и
-
общо сумата от 1 357.34 (хиляда триста петдесет и седем лева и 34 ст) лева,
представляваща
сбор от обезщетенията в размер на законната лихва, дължима върху вноските за
периода от 04.12.2014г. до 28.06.2019г., направени по
изпълнително дело № 423/2010г. на ЧСИ Деян Драганов, от датата на вноската до
датата на завеждане на иска.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ за заплащане на сумите:
- 1 250.00 (хиляда двеста и петдесет)
лева, частично от 4 500.00 лева, платена от ищцата на 19.01.2011г., в
качеството й на поръчител и солидарен длъжник по изпълнително дело № 423/2010г.
на ЧСИ Деян Драганов и
- 1 250.00 (хиляда двеста и петдесет)
лева, частично от 3 600.00 лева, платена от ищцата на 12.07.2013г., в
качеството й на поръчител и солидарен длъжник по изпълнително дело № 423/2010г.
на ЧСИ Деян Драганов, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.Х.В., ЕГН-**********
ДА ЗАПЛАТИ на М.И.А., ЕГН-********** сумата от 852.57
(осемстотин петдесет и два лева и 57 ст) лева –
направени от страната съдебни и
деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, М.И.А., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Х.В.,
ЕГН-********** сумата от 249.18
(двеста четиридесет и девет лева и 18 ст) лева – направени от страната съдебни и
деловодни разноски по производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: