Решение по дело №1215/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1460
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Даниела Динева Драгнева
Дело: 20227040701215
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1460           Година 08.12.2022         Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд Бургас, Х състав, на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

 

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор                                                                                                                                   

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело номер 1215 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.220 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по жалба на П.С.Ф. с адрес ***, със съдебен адрес *** срещу решение № 32-177065/31.05.2022г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас. Счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и процесуалните правила, както и в несъответствие с целта на закона и прави искане да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена и да се отмени обжалваното решение.

Ответникът - Директора на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставане без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

На 06.03.2021г. с МД с MRN 20BG001007016840R3 П.Ф. е поставил под режим допускане за свободно обращение употребяван пътнически автомобил-катастрофирал, марка Шевролет, модел Аваланж, бр.места 5, цвят черен, работен обем 5300 куб.см., мощност 320 HPDIN, двигател № BENZIN, шаси № 3GNFK22049G192407. Автомобилът е превозен от пристанище на натоварване Ню Йорк, USA до пристанище на разтоварване Бургас, България с контейнер HLBU1065187. Митническата стойност на стоката, допусната за свободно обращение е 4 889,57 лева, определена на основание чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, предвид декларирания в ел.д. № 4/16 метод за определяне на стойността с код 1 „Договорна стойност на внасяните-стоки“, като е взета предвид цената на лекия автомобил по приложената към МД фактура/Invoice #34233 от 28.12.2019г. издадена от Global Auto Exchange, 416 Commerce Way Suite 140 Longwood, FL32750, САЩ (л.54 от делото) декларирана в размер на 2 200,00 USD, преизчислена по валутния курс за митнически цели 1,81095 BGN/USD, приложим към датата на приемане на МД плюс разходите за международен транспорт в размер на 500,00 USD за един автомобил (по фактура № 2015 океански товар за 3 бр. ползвани автомобили с обща цена 1 500 USD). Данъчната основа е изчислена в размер на 4 889,57 лева, като са определени, взети под отчет и заплатени вземания за мито в размер на 488,96 лева и ДДС в размер на 1 123,43 лева.

С оглед възникнали съмнения относно действителната цена на стоката е извършен последващ контрол на митническата декларация и е взета предвид налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси VIN 3GNFK22049G192407, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 20.12.2019г. за сумата от 4 400,00 USD, със статус „продаден“ (SOLD) и с посочен продавач Bowen Donna Rae и Bowen Logan Irvon и купувач Insurance Auto Auctions.

С писмо изх.№ 32-254289/09.08.2021г. (л.40 от делото) от жалбоподателя са изискани доказателства с потвърждение на декларираната цена (търговско досие по сключената сделка, договор с продавача, договор с крайния получател на автомобила, оферта, поръчка, ценови листи, потвърждения, проформа фактура и друго кореспонденция), както и документи относно извършените плащания към доставчика – продавач на стоката и всякакви други данни, сведения и документи удостоверяващи цената по сделката.

В отговор с вх.№ 32-327240/15.10.2021г. (л.39 от делото) от П.Ф. е посочено, че не пази никаква документация.

С рег.№ 32-175881/31.05.2022г. е изготвена докладна записка до директора на ТД Митница Бургас (л.16-22 от делото), в която на основание чл.29 от Регламент № 952/2013г., чл.19, ал.7 от ЗМ е предложено да бъде издадено решение, с което да се определи нов размер на митническата стойност за стоката поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 20BG001007016840R3. Посочено е, че след проверка на приложените към митническата декларация документи и допълнителната информация, митническите органи са установили липсата на доказателства в подкрепа на декларираната цена – договори, поръчки, оферти, кореспонденция или други предшестващи сделката; приложената към митническата декларация фактура не съдържа всички необходими елементи удостоверяващи договорните условия по сделката – условие на доставка, условие на плащане, начин и срок на плащане, клаузи при неизпълнение и др., като е прието, че същата не може да послужи в подкрепа на данните в митническата декларация; не са предоставени изисканите кореспонденция, заявки и поръчки, посочени в писмо рег.№ 32-254289/09.08.2021г.  Посочено е, че при проверката на данните в приложените към МД документи и доказателства митническите органи са установили, че приложеното удостоверение за собственост МПС (Certificate title) издадено в страната на износа с дата 28.11.2019г. c VIN 3GNFK22049G192407 е установено, че същото е собственост на Bowen Donna Rae и Bowen Logan Irvon. В полето, което удостоверява прехвърлянето на собствеността като купувач е вписан Insurance Auto Auctions, с дата на продажбата 13.12.2019г. Отбелязано е, че от приложената към митническата декларация фактура #34233 от 28.12.2019г. с доставчик „Global Auto Exchange“ и получател П.Ф. би следвало да се установи покупко-продажба между страните на автомобил „2009 Chevrolet Avalanche, VIN 3GNFK22049G192407 за цена 2 200 USD. Посочено е още, че на дата 20.12.2019г. е проведен аукцион, съгласно наличната информация на ел.страница www.autoauctions.io, на който автомобилът с VIN 3GNFK22049G192407 е закупен за цена от 4 400,00 USD. На сайта са налице и 10 бр. изображения, удостоверяващи състоянието на автомобила, които показват, че той е повреден. Информацията се потвърждава и от описанието на автомобила към датата на деклариране за свободно обращение, съдържащо се в ел.д 6/8 на митническата декларация – „употр.товаро-пътн. автомобил – катастр.“. С оглед на изложеното е обоснован извод, че няма доказателства за промяна в състоянието на автомобила към 20.12.2019г. – датата на аукциона и към датата на допускане за свободно обращение – 06.03.2020г. Въз основа на изложеното е прието, че продажната цена от аукциона проведен на 20.12.2019г. в размер на 4 400,00 USD е единствената установена действителна платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и тя следва да послужи за определяне на неговата митническа стойност съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., към която на основание чл.71, §1, буква д) i) от Регламента, следва да се прибавят и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза.     

Със съобщение peг. № 32-401786/10.12.2022г. (л.23-29 от делото) по реда на чл.22, §6 Регламент № 952/2013г., жалбоподателя е уведомен, че ще бъдат предприети действия за издаване на решение с цел определяне на нов размер на задълженията, като ще бъде взета предвид продажната цена посочена в аукциона в размер на 4 400,00 USD, увеличена с транспортните разходи. Митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение ще бъде изчислена в размер на 8 873,66 лева (4 400,00 х 1,76137 USD/BGN + 905,48 BGN транспортни разходи). Митото е посочено в размер на 887,37 лева, като са взети предвид разходи свързани с вноса в размер на 238,60 лева и е определена данъчна основа 9 999,63 лева и ДДС в размер на 1 999,93 лева.

С решение № 32-177065/31.05.2022г. на директора на ТД Митница Бургас (л.7-16 от делото), на основание чл.70, §1 във връзка с чл.71, §1, б.“д“, подб.“i“ от Регламент № 952/2013г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение от МД с MRN 20BG001007016840R3 е определена митническа стойност в размер на 873,66 лева, възникване на вносно митническо задължение на 06.03.2020г. (дата на приемане на митническата декларация) и  на основание чл.85, §1 от Регламент № 952/2013г. при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито е определено вносно митническо задължение в размер на 887,37 лева. На основание  чл.55, ал.1 от ЗДДС е определена и данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗДДС за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение в размер на 9 999,63 лева, съответно на основание чл.54, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.77, §1, б.„а“ и с чл.77, §2 от Регламента е определена дата на възникване на задължението за ДДС – 06.03.2020г. и съгласно чл.66, ал.1, т.1 и чл.67, ал.1  от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 1 999,93 лв. На основание чл.105, §3 и §4 от регламента е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 398,41 лева и ДДС в размер на 876,50 лева, общо в размер на 1 274,91 лева (представляващ разликата между изчислен и заплатен размер на база декларираните данни – 1 612,39 лева (488,96 лева мито + 1 123,43 лева ДДС) и установения от митническите органи 2 887,30 лева (887,37 лева мито + 1 999,93 лева ДДС) възложени на П.Ф..

Решението е връчено на П. Илиев на 15.06.2022г., видно от приложеното известие за доставяне (л.15 от делото) и е обжалвано с жалба вх.№ 32-206760/22.06.2022г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.220, ал.1 от ЗМ.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Решение № 32-177065/31.05.2022г. на директора на Митница Бургас е  издадено от компетентен орган, съобразно правомощията му по  чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ, при спазване на предвидената от законодателя писмена форма.

В хода на административното производството, приключило с издаване на оспореното решение, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неговата незаконосъобразност. Жалбоподателят е бил уведомен за образуваното производство, съответно предоставена му е възможност да изрази становище и да ангажира допълнителни доказателства и правото му на защита не е било нарушено.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в хода на административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като обжалваното решение е издадено след срока по чл.19б, ал.1 от ЗМ. Действително в посочената норма е предвидено, че решение, с което се установяват митническо задължение и/или други публични държавни вземания, се издава в най-кратък срок, но не по-късно от 30 дни от започването на производството, но този срок, като всеки един срок за издаване на индивидуален административен акт е инструктивен, а не приклузивен. В този смисъл е и постоянната практика на ВАС, обективирана в решение № 4481/11.05.2022г. по адм.д.№ 8550/2021г., решение № 7321/16.06.2021г. по адм.д.№ 2023/2021г., решение № 7499/16.06.2020г. по адм.д.№ 3267/2020г. и др.

В допълнение на изложеното, следва да се има в предвиди, че в чл.22 §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс също е предвиден 30-дневен срок за издаване на решението, но само за случаите, в които митническите органи действат въз основа на заявление, но не и за служебно образувани производства, с оглед нормата на чл.29 от Регламента. В случая, административното производство е започнало по инициатива на митническите органи, тоест служебно и спрямо него се прилага давностния срок за установяване на митнически задължения, предвиден в чл.103, §1 от Регламента, а именно 3 години от датата на която е възникнало митническото задължение. В случая, процесното митническо задължение е възникнало на 06.03.2021г., когато е подадена и приета митническата декларация, поради което този срок не е изтекъл към момента на издаване на обжалваното решение и не е налице съществено процесуално нарушение.

Решението е издадено в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.

Процесният автомобил, предмет на митническо остойностяване е поставен под режим „допускане до свободно обращение“ на 06.03.2021г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК).

Митническия кодекс и Регламента за изпълнение 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение), въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

Съгласно чл.70, §1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно §2, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

В правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е извършването на последваш контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

Аналогично, в нормата на чл.140 от Регламента за изпълнение, е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности – в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 от МК, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

В цитираната норма на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. е предвиден общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, а в нормата на чл.74 са предвидени вторичните методи за определяне на митническата стойност, когато тя не може да се определи съгласно чл.70. В този смисъл, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза. При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, което в случая не е сторено. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност, в този смисъл е и решение № 3699/18.04.2022г. постановено по адм.д.№ 11027/2021 г. на ВАС.

По реда на чл.48 от МК, във вр. чл.84 от ЗМ, митническа декларация с MRN 20BG001007016840R3 е била предмет на последващ контрол, относно верността на данните за реално платената цена за автомобила, посочен в същата, релевантна за определяне на митническата му стойност, съответно и за дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС. В хода на тази проверка административният орган е изложил съображения за възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност и в последствие е издал процесното решение, с което е процедирал за досъбиране вносно мито и ДДС на база новоопределената митническа стойност на внесения автомобил. Той се е позовал на разпечатка от интернет сайт, за да обоснове извода, че действителната договорна стойност на процесния автомобил закупен от жалбоподателя е 4 400,00 USD, а не както е посочено в митническата декларация – 2 200,00 USD. Тези изводи са необосновани, доколкото не намират опора в данните от административната преписка. Данните в посочения от органа интернет сайт биха могли да доведат до съмнения относно действителната покупна цена на процесния автомобил, но те не са достатъчни за да послужат за нейното определяне. В представената разпечатки от сайта www.autoauctions.io, се съдържа информация за продажба на автомобил с идентичен номер на VIN на този закупен от жалбоподателя, но не е отразено, че именно жалбоподателят е закупил процесния автомобил за сумата от 4 400,00 USD. Също така, тази информацията не представлява служебна и/или официална такава, за да се разчита на нейната достоверност, респ. да се използва като база данни или за сравнение. Както и самият административен орган посочва в удостоверение за претърпяло щети МПС (Certificate of title - л.114 и представен в превод - л.112 от делото) издадено в страната на износа с дата 04.12.2019г. c VIN 3GNFK22049G192407 е вписан като собственик Bowen Donna Rae и Bowen Logan Irvon. Това удостоверението е от 04.12.2019г., т.е с дата предхождаща датата на аукциона – 20.12.2019г., като е напълно възможно в този времеви период да е била реализирана предходна продажба на автомобила. Също така фактурата Invoice, представена от жалбоподателя е от дата 28.12.2019г. т.е след издаването на удостоверението и провеждането на самия аукцион на който митническите органи се позовават и в същата като продавач е посочен „Global Auto Exchange“, но с посочена цена 2 200 USD. Административният орган без да оспорва автентичността на представените документи, доказващи придобиване на стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност и е определил тази стойност въз основа на информацията съдържаща се в интернет сайта. Безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че оспорващият е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. В решението не е посочена и причината за незачитане на данните за платената сума в приложената фактура от жалбоподателя, при условие, че не се отрича автентичността ѝ. Тя е представена в превод на български език в съдебното производство и установява по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил; вида и техническите характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно трайната практика на ВАС, обективирана в решение № 9350/13.07.2020г. по адм.д.№ 14433/2019г., решение № 15563/15.11.2019г. по адм.д.№ 6328/2019г. и др., в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Всичко изложено, сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, съответно на липсата на основания за увеличаване на стойността на автомобила.

В случая, предвид преценката на органа за наличието на основателно съмнение дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума и доколкото не може еднопосочно и безпротиворечиво да се установи каква е действителната договорна стойност на стоката, с оглед данните установено в посочения интернет сайт, е било налице основанието за пристъпване към прилагане на методите по чл.74, § 2, респективно по чл.74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за определяне на митническата стойност. Вместо да стори това и да ползва един от посочените методи, било чрез използване на договорната стойност на идентични или сходни стоки, съответно изчислената стойност или стойността основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза, съгласно изискванията на чл.74, § 2 или чрез разумни способи по смисъла и по реда на чл.74, §3 от Регламента, органа неправилно е определил митническата стойност на автомобила единствено въз основа на данните посочени в интернет сайта. Така предвидените процедура и методи за определяне на по-висока митническа стойност, вменяват задължението на митническите органи да положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. На това принципно положение е основана и процедурата по чл.140, §1 от Регламента за прилагане, с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения, и да е съобразена с възможностите му. В този смисъл, като не е спазил разписаното в Регламента императивно правило за начина на определяне на митническата стойност на внесения автомобил, органът е допуснал нарушение на материалния закон, което е довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност, съответно и до незаконосъобразно определяне на допълнителни задължения за мито по така осъществения внос на лек автомобил.

Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, незаконосъобразно с обжалваното решение са определени и задължения за мита и ДДС.

С оглед гореизложеното съдът намира, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион в интернет сайт на трета държава, директорът на ТД Митница Бургас е постановил незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.220 от ЗМ.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общ размер на 590,00 лева, от които 10,00 лева платена държавна такса и 580,00 лева платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като съобразно чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, при материален интерес от 1 274,91 лева, еднократния размер на дължимото минимално възнаграждение е 319,24 лева, а в случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 580,00 лева, което не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас, десети състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 32-177065/31.05.2022г. на директора на Териториална дирекция Митница Бургас.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на П.С.Ф. с адрес ***, разноски по делото в размер на 590,00 лева (петстотин и деветдесет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.

 

СЪДИЯ: