№ 194
гр. Свиленград, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100389 по описа за 2022 година
Предявен е иск на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седА.ще и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иска от съда да признае за
установено по отношение на ответника Г. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: с. Райкова
могила, общ. Свиленград, съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 245/2022г. по описа на
Районен съд – Свиленград, за следните суми: 72,37 лв. – главница, представляваща
стойността на електрическа енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в с.
Райкова могила, общ. Свиленград, с ИТН ************, за периода от 20.07.2021г. до
19.09.2021г., 1,80 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода
от 08.09.2021г. до 23.03.2022г., законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 24.03.2022г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между страните по делото съществува облигационно
правоотношение, базирано на публично известни Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени от ДКЕВР и
влезли в сила на 27.06.2008г. По силата на същите ищецът, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си. Съгласно разпоредбата на чл.94а от Закона за
енергетиката, крайният снабдител осигурявал снабдяването с електрическа енергия на
обектите на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензионна
територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Ответникът не бил
упражнил правото си на промяна на доставчика на електроенергия. Ответникът имал
качеството на битов клиент, съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ. По силата на чл.7, т.1 от ОУ на
ищцовото дружество, то се задължавало да снабдява с ел. енергия обекта на ответника с
ИТН: ************, находящ се в с. Райкова могила, общ. Свиленград, а ответникът – да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването му с ел. енергия (чл.11, т.1 от
ОУ). Ищцовото дружество доставило на ответника електрическа енергия за горепосочения
1
обект на потребление за периода от от 20.07.2021г. до 19.09.2021г на стойност 72,37 лв.,
които до този момент не били заплатени. Поради забава в заплащане на сумата ответникът
дължал и мораторна лихва в размер на 1,80 лв. за периода от 08.09.2021г. до 23.03.2022г.
За събиране на вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред Районен съд - Свиленград, по което било образувано
ч.гр.дело № 245/2022г. по описа на съда. По делото била издадена заповед за изпълнение,
която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ответникът
предявил настоящия установителен иск в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Предвид изложеното, ищецът моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
направените разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. В хода на производството същият заявява, че не поддържа оспорванията си.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно
убеждение, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното:
От приложеното за послуждане частно гражданско дело № 245/ 2022г. по описа на
РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати
сумата 72,37 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия, доставена
в обект на потребление, находящ се в с. Райкова могила, общ. Свиленград, с ИТН
************, за периода от 20.07.2021г. до 19.09.2021г., сумата 1,80 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 08.09.2021г. до 23.03.2022г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.03.2022г. до окончателното й изплащане, както и съдебни разноски. Заповедта по чл.410
от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а настоящият иск е
предявен в срока по чл.415 от ГПК, с оглед на което се явява процесуално допустим.
Видно от представената справка от Служба по вписванията – гр. Свиленград
ответникът Г. А. М. и съпругата му С.Р. М. са собственици на недвижим имот, находящ се в
с. Райкова могила, общ. Свиленград, представляващ дворно място с площ 1130 кв.м. – ПИ №
165, за който е отреден УПИ V-156 в кв.13 по плана на селото, ведно с построените в
дворното място масивна жилищна сграда и други подобрения в имота.
Безспорно е между страните, а и от представените писмени доказателства става ясно,
че те са се намирА. в облигационни правоотношение, при което ответникът е бил
потребител и че е била доставена електроенергия по партидата на ответника за посочения
недвижим имот.
Ищецът по делото разпространява и продава електрическа енергия, като за имота на
ответника с измервателна точка - ИТН ************, е издал фактури с получател на
доставката Г. А. М., а именно фактура № *********/23.08.2021г. на стойност 165,79 лв. и
фактура № **********/23.09.2021г. на стойност 203,78 лв.
В препис извлечение от сметка за същия адрес: с. Райкова могила, общ. Свиленград,
с ИТН ************ също е посочено, че потребителят е Г. А. М.. Видно от последната, в
периода 20.07.2021г. до 19.09.2021г. по партидата на ответника е доставена ел. енергия на
стойност 72,37 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Процесният установителен иск е предявен на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, т.е.,
настоящото исково производство се явява продължение на заповедно производство.
По делото безспорно се установява, че ищецът е предоставял електрическа енергия в
периода 20.07.2021г. до 19.09.2021г. на посочената в исковата молба стойност за обект с
измервателна точка ИТН ************ и адрес: с. Райкова могила, общ. Свиленград.
Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от ДР на ЗЕ, „Клиент“ е клиент на едро или краен
2
клиент на енергия или природен газ, включително предприятие за природен газ, което
купува природен газ; „Клиент на едро“ е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа енергия с цел препродажба, както и физическо или юридическо лице,
различно от оператор на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен
газ с цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или
природен газ за собствено ползване. В случая, несъмнено е нА.це хипотезата на „Краен
клиент“. От друга страна, съгласно чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, одобрени с Решение
на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г., клиент/
потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имот /има се предвид вещно право на ползване – арг. чл.6,
ал.2 ОУ/, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН
България Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, като в чл.6, ал.2 от Общите условия е уточнено,
че правата и задълженията на клиента/потребителя може да се упражняват и от друго лице
при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е
заявил своето изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална
заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за
определен срок.
Затова, получателят на процесните фактури Г. А. М. има качеството
клиент/потребител на електрическа енергия за процесния имот, тъй като е собственик на
същия. Поради това, между ищеца и получателя на фактурите е нА.це облигационно
правоотношение по вА.дно сключен договор за доставка на електрическа енергия при общи
условия.
Безспорно е и това, че ищцовото дружество е „Краен снабдител“ по смисъла на § 1, т.
28а от ДР на ЗЕ и чл. 98а ЗЕ и продава електрическа енергия срещу заплащане. Съгласно
нормата на чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ, продажбата на електрическа енергия се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от
клиентите, като крайният снабдител е длъжен да публикува одобрени от ДКЕВР общи
условия на договорите най - малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат
в сила в тридесетдневен срок от публикуването им, а в последващ период от 30 дни
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответния краен
снабдител заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения. Ето защо, когато потребителят не се е възползвал от
горепосочената правна възможност, следва да намерят приложение установените в чл.298,
ал.1, т.2 от Търговския закон последици, а именно: общите условия на ищеца – краен
снабдител стават задължителни за потребителя с последователното изтичане на посочените
два периода. При положение, че по делото не е представен и не се твърди да е сключен
индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по повод
предоставяните от ответника услуги /на основание чл. 98а, ал. 5 ЗЕ/, то следва, че в
отношенията между тях се прилагат Общите условия.
По делото няма спор относно изпълнение задължението на доставчика, няма и спор,
че ответникът в процесния период не е изплащала задълженията си за доставка на ел.
енергия. Ищецът, като доставчик на ел. услуги е следвало да предостави тези услуги, а
насрещната страна по правоотношението е следвало да заплати тяхната стойност в 10-
дневен срок от датата на фактуриране на дължимата сума, съгласно чл.18, ал.2 от общите
условия. Т.е., изискуемостта настъпва съобразно уговореното от страните, така че
потребителите са длъжни да заплащат месечната сума за ползваната от тях електрическа
енергия в 10-дневен срок след фактурирането им. Дължимостта им не зависи от получаване
на специална покана от кредитора – ищец. Безспорно, 10-дневният период по всяка от двете
фактура е изтекъл и сумите се дължат.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и ще се уважи.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се
3
присъдят направените в производството разноски, каквито се претендират и за които се
представят доказателства. Същите се установиха в размер на 475 лева, от които 75 лв. – за
внесена държавна такса, 300 лв. – за възнаграждение за особен представител на ответника и
100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото, в тежест на
ответника остават и разноските по заповедното производство, като съобразно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Предвид изхода по
настоящия спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца
за присъждане на направените в заповедното производство разноски в размер на 75 лв. и те
ще следва да му се присъдят.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по иска с правно основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК, по отношение на Г. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: с. Райкова могила, общ.
Свиленград, съществуването на вземането на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със
седА.ще и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“, № 37, ЕИК: *********,
за сумата 72,37 лв. – главница, представляваща стойността на електрическа енергия,
доставена в обект на потребление, находящ се в с. Райкова могила, общ. Свиленград, с ИТН
************, за периода от 20.07.2021г. до 19.09.2021г., сумата 1,80 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 08.09.2021г. до 23.03.2022г.,
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.03.2022г. до окончателното й изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 245/2022 г. по описа на Районен съд -
Свиленград.
ОСЪЖДА Г. А. М., с ЕГН: **********, с адрес: с. Райкова могила, общ. Свиленград,
да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД със седА.ще и адрес на управление в
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“, № 37, ЕИК: *********, сумата 475,00 лв. /четиристотин
седемдесет и пет лева/ - направените в исковото производство съдебни разноски и сума в
размер на 75,00 лв. /седемдесет лева/ - направените разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 245/2022 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4