Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер…………………. Година 2021 град Варна
Варненският административен съд
Девети
касационен състав
на
четиринадесети октомври година две хиляди двадесет и първа
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена
Данаилова
Мария Даскалова
секретар
Анна Д
прокурор
Атанасов
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
К.Д. №1567
по описа на съда за 2021 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК във връзка с чл.
63,ал.1 от ЗАНН.
Производството по делото е образувано по касационна
жалба от И.К.З., ЕГН: **********, срещу Решение № 260631/21.05.2021 г. по АНД №
4829/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е ПОТВЪРДЕНО Наказателно
постановление № 19-0436-000217/09.08.2019 г. на Началника на Второ районно
управление при Областна дирекция гр. Варна на Министерство на вътрешните
работи, с което на И.К.З. са наложени следните административни наказания: по
пункт 1 „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8
от ЗДвП и по пункт 2 „глоба“ в размер на 10.00 /десет/ лева на осн. чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. С решението на Районен съд – Варна И.К.З. е осъден
да заплати Областна дирекция гр. Варна на Министерство на вътрешните работи
сумата от 240.00/двеста и четиридесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Касаторът поддържа, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че
неправилно е прието, че нарушенията са извършени, тъй като по пункт първи, на
мястото е нямало пешеходна пътека, а по пункт втори не е доказано, че той е
шофирал автомобила. Молбата към съда е за отмяна на атакуваното решение, както
и на процесното НП.
В съдебно заседание касаторът редовно призован, се
явява лично и поддържа жалбата си на изложените в нея основания.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява,
не се представлява. Депозирани са писмени бележки, в които се оспорва жалбата и
са изложени съображения за законосъобразност на атакуваното въззивно решение.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище за
основателност на подадената жалба.
За да постанови решението си,
въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 10.07.2019г. касатора З.
управлявал л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № В 64 73 НН, собственост на Й Н . С него
в автомобила било детето му и св.М Д . Около 11,45ч. З. ***, в близост до
детска „Ян Бибиян“. По същото време по тази улица вървял св.М С , който бил
служител на ІІ РУ-Варна. З. минал покрай него и свидетелят видял автомобила спира
на пешеходна пътека, която се намирала непосредствено пред входа на детската
градина и в близост до кръстовището между ул.“Дойран“ и ул.“Соколска“. Св.С видял още, че от мястото на шофьора слиза
висок възрастен мъж със синя шапка, бяла тениска и сиви панталони. Когато
стигнал до него свидетелят му направил забележка, че е паркирал върху пешеходна
пътека и в зоната на кръстовище и трябва да премести колата. З. му отговорил,
че бърза и че трябва да заведе детето си на градина. Тогава св.С му казал, че е избрал неправилно място за
паркиране, на което шофьорът му отговорил, че ще остави жена му да премести
колата. След това свидетелят продължил пътя си. Когато обаче изминал 10-15
метра и се обърнал видял, че автомобила не е преместен. За това и се обадил по
телефона на св.Н.С - ПИ при ІІ РУ-Варна, който също пристигнал на мястото.
Междувременно св.С се върнал до
автомобила и провел разговор с З., който също бил там, като го попитал той ли е
собственик на автомобила и дали и друг път не е паркирал автомобила в нарушение
около детската градина. Касатора посочил имената си. В това време дошъл и св.С ,
който също видял, че колата е паркирана на пешеходната пътека. Той поискал
документите на З., като му обяснил, че ще му бъде съставен фиш. Нарушителя
заявил, че желае да му бъде съставен акт и предоставил на св.С шофьорската си книжка, но не и контролния
талон към нея. Междувременно, св.Д привела автомобила в движение и потеглила по
ул.“Дойран“.
Св.С съставил против З. акт за това, че на
10.07.2019г., в11,45ч. на ул.“Соколска“ и ул.“Дойран“ на кръстовището пред ДГ
„Ян Бибиян“ е паркирал автомобила на пешеходна пътека „М 8.1“ и за това, че не
представя контролен талон. Нарушенията били квалифицирани като такива по чл.98
ал.1 т.5 от ЗДП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Нарушителя отказал да подпише
акта, което било удостоверено с подписа на св.М Д , който по това време минавал
от там. Тогава, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН З. не направил и не
депозирал възражения. Св.С изготвил
докладна записка относно случилото се.
Въз основа на съставения акт против З. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което
наказващият орган възприел изцяло описаните в него фактически констатации
и правната квалификация на нарушенията
по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДП и по чл.100 ал.1 т.1 от същия закон. За първото на
основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДП била наложена „Глоба“ в размер на 50лв., а за
второто- „Глоба“ в размер на 10лв. на основание чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП.
За да потвърди наказателното
постановление, въззивния съд е приел, че нарушенията са безспорно доказани и в
хода на производството не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
По касационната жалба.
Разгледана по същество касационната жалба се явява
частично основателна по следните съображения.
Въззивния съд е изложил подробни мотиви относно
липсата на нарушения на процесуалния закон при реализиране на
административнонаказателната отговорност на ответника, които настоящата
инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря.
Настоящият състав като касационна инстанция не споделя
извода на съда, че нарушението по пункт първи от НП е доказано по безспорен
начин. За да приеме обстоятелството, че нарушителя е спрял МПС върху пешеходна
пътека, съдът е дал вяра на свидетелските показания, като същевременно е
пренебрегнал представените по делото писмени доказателства. Видно от тях, в
хода на въззивното производство е представена извадка от Генерален план за
организация на движението на територията на Община Варна (ГПОД), одобрен със
Заповед №1424/17.04.2018 г. Видно от графичното изображение на плана, нито на
кръстовището между улиците „Дойран“ и „Соколска“, нито на самата улица „Дойран“
пред входа на детска градина „Ян Бибиян“ е предвидено да бъде нанесена
„Пешеходна пътека“ тип М8.1. По ГПОД няма предвиждане на място да бъде поставен
и знак Д-17, обозначаващ наличието на „пешеходна пътека“. Липсата на такава се
потвърждава и от писмото, с което е представен по делото ГПОД. В последния
абзац на писмото е посочено, че подобна пешеходна пътека не е включена в плана,
което е отчетено като пропуск и са направи стъпки за коригиране на плана. Това
обстоятелство е още едно неоспоримо доказателство, че към 10.07.2019 г. на
ул.“Дойран“, в района на детска градина „Ян Бибиян“ е нямало пешеходна пътека
тип М8.1.
Само за прецизност и с цел да се избегне налагането на
незаконосъобразна практика по приложението на чл.98, ал.1 т.5 от ЗДП,
настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че за определяне на
видовете пътна маркировка, условията, редът и правилата за използването й за
сигнализация на пътища, отворени за обществено ползване министъра на
регионалното развитие и благоустройството е издал Наредба №2 от 17.01.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътна маркировка. В чл.3, ал.3 т.1 от същата
изрично е посочено, че Пътната маркировка в населените места и селищните
образувания се нанася съгласно
проект, разработен въз основа на генералния план за организация на движението. Тоест,
ако една пешеходна пътека не е предвидена в ГПОД, то дори и да я има
„нарисувана“ на пътното платно, следва да се приеме, че е нанесена
незаконосъобразно и не би следвало да се приема, че спирането или паркирането
върху нея представлява нарушение на ЗДП.
Що се отнася до нарушението по пункт втори от НП,
настоящият състав намира същото за безспорно доказано от събраните по делото
гласни доказателства. Не се възприема защитната теза на З., че не той е шофирал
автомобила. От една страна касатора е имал възможност да посочи този факт
веднъж преди съставянето на АУАН, втори път да впише подобно възражение в самия
АУАН и трети път да подаде възражение в 3 дневен срок след връчване на акта.
Едва в съдебното производство З. твърди, че не той е шофирал автомобила.
Неговото твърдение се опровергава от показанията на св. С . От друга страна
показанията на св. Д правилно не са
кредитирани от въззивния съд, тъй като не съответстват на установената
фактическа обстановка, установена от показанията и на актосъставителя.
Предвид изхода на спора и направените искания и
възражения в частта за разноските съдът намира, че при липса на искане от
страна на касатора за присъждане на разноски, такива се следват единствено за
ответника по касация и същите следва да се присъдят съразмерно на отхвърлената
част от жалбата. При това положение за производството пред въззивната инстанция
З. трябва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 40 лв., съразмерно на
отхвърлената част от жалбата му, при присъдени от първата инстанция 240 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. За касационната инстанция, съдът намира, че за
юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди сумата от 100 лв., с оглед
депозирането единствено на писмено становище по делото. Съобразно уважената
част на касационната жалба, касатора следва да бъде осъден да заплати разноски в
размер на 16,67 лв.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2
от АПК, настоящия състав на административния съд като касационна инстанция
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260631/21.05.2021 г. по АНД № 4829/2020 г.
по описа на Районен съд – Варна, в частта в която е ПОТВЪРДЕНО Наказателно
постановление № 19-0436-000217/09.08.2019 г. на Началника на Второ районно
управление при Областна дирекция гр. Варна на Министерство на вътрешните
работи, с което на И.К.З. е наложено административно наказание: по пункт 1
„глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП,
както и в частта в която И.К.З. е осъден да заплати на Областна дирекция гр.
Варна при Министерство на вътрешните работи разноски до размера от
200.00/двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0436-000217/09.08.2019
г. на Началника на Второ районно управление при Областна дирекция гр. Варна на
Министерство на вътрешните работи, с което на И.К.З. е наложено административно
наказание: по пункт 1 „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева на осн. чл.
183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260631/21.05.2021 г. по АНД № 4829/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в
останалата му част.
ОСЪЖДА И.К.З. да
заплати на Областна дирекция гр. Варна при Министерство на вътрешните работи
сумата от 16,67/шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.