Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 26.06.2020 г. град К.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
К. районен съд
II граждански състав
На първи
юни година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело №3135 по описа за 20** година, за да се произнесе, взе предвид
следното :
В исковата молба ищецът твърди, че е
жител ***, като живее в къща, находяща се на административен адрес: ул. ***.
Заявява, че през септември месец 2017
г. в близост до жилището му възникнал инцидент с негово участие. ПовО.за инцидента бил, че в този периО.от
време, (а и към момента е така) покрай
имота редовно намирал непочистени и несъбрани изпражнения, оставени от домашни
любимци. На 05.09.17 г. бил в дома си, а съпругата му почиствала поредното
кучешко изпражнение оставено на тротоара. В един момент оттам минало момче,
което живеело близо до тях и което въпреки отправяните му многократни забележки
не събирало изпражненията, които кучето му оставяло край дома им. Между него и
съпругата му възникнал разговор, при който тя се почувствала нагрубена и
унизена, поради което потърсила неговата помощ, подкрепа и защита. ПО.влияние
на състоянието на съпругата му, подгонил момчето, като за да го задържи
възпроизвел изстрел във въздуха с притежаваното от него газово оръжие.
Инцидентът приключил, но малко по-късно бил потърсен от служители на РУП К. по
повО.случилото се на 05.09.17 г. Дал обяснения по случая и за негова голяма
изненада разбрал, че срещу него за действията му в този инцидент се водело
наказателно производство 1203/17 г. на РУП К. и прокурорска преписка 4595/17 г.
по описа на РП К.. Разбрал, че според органите на досъдебното производство,
през въпросния ден той е извършил две престъпления – хулиганство и заплаха с
убийство. От този момент неговият живот се преобърнал. Приел, че може би не е
следвало да стреля във въздуха с притежаваното от него газово оръжие, и че за
това може да бъде наказан, но не можел да приеме, че го обвиняват в това, че е
заплашвал момчето с убийство, че го е заплашвал, че ще го лиши от живот.
Сочи, че бил привлечен
като обвиняем, като в дадените от него обяснения не се е признавал за виновен.
За негова изненада РП К. преценили, че трябва да бъде предаден на съд за това,
че е заплашвал момчето, че ще го лиши от живот, и че дори тази негова заплаха,
която твърди, че не е отправял в действителност породила основателно притеснение в това момче да не я осъществи.
След приключването на
разследването по досъдебното производство
бил изготвен обвинителен акт от РП - К., който на 08.02.2018 г. бил
внесен за разглеждане от съда. Образувано било НОХД № 126/18 г. по описа на РС К..
С Присъда от 28.05.2018 г.
по НОХД № 126/2018 г. по описа на РС – К. бил признат за невиновен и оправдан
по обвинението по чл. 144, ал. 3 от НК, и за което бил предаден на съд. Със
същата присъда бил признат за виновен за извършено деяние, представляващо
престъпление по чл. 325 от НК, като на основание чл. 78а НК бил освободен от
наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в
размер на 1 000 лева. Този съдебен акт бил обжалван и протестиран от страните в
процеса, като със решение 41/20.03.** г. по ВНОХД 1141/18 г. ОС – С. потвърдил
първоинстанционната присъда. След влизане в сила на първоинстанционния съдебен
акт, заплатил по сметка на РС К. сумата от
1 000 лв., представляваща размера на наложеното му административно
наказание.
В резултат на действията
на органите на досъдебното производство и прокуратурата, изразяващи се в
незаконното повдигане на обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3
от НК и привличане в качеството му на обвиняемо лице за това деяние по
досъдебно производство 1203/17 г. на РУП К. и прокурорска преписка 4595/17 г.
по описа на РП К., изготвянето на обвинителен акт по това досъдебно
производство и внасянето му за разглеждане от съда, поддържането на обвинението
в хода на съдебното следствие и съдебните прения, подаването на протест срещу
оправдателната присъда, както и поддържането на подадения протест пред
въззивната инстанция и не на последно място поредното искане да бъде признат за
виновен и да му се наложи наказание претърпял вреди от неимуществен характер.
Заявява, че за времето на
проведеното досъдебно производство, претъпял редица унижения и страдания.
Гореописаните действия на органите на досъдебното производство силно го смутили
и притеснили. Той знаел, че не е заплашвал никого с убийство, но въпреки това
го третирали като престъпник и бил привлечен към наказателна отговорност, като
му било повдигнато обвинение, че е извършил гореописаното престъпление. Още
след като бил привлечен като обвиняем това се разчуло и хората започнали да
странят от него. Коментирало се, че било доказано, че е заплашвал момчето с
оръжие. Неговите приятели го успокоявали, че докато не приключи разследването
не се знае какво ще стане. Окуражавали го, че П.няма да се подведе и с оглед
доказателствата ще прекрати делото. Бил се поуспокоил, когато дошло съобщението
от съда, че има образувано НОХД № 126/18 г. на РС К.. Бил предаден на съд и се
искало да бъда осъден за нещо, което не е извършил. Хората много бързо разбрали
за случилото се и коментарите отново се появили. Вече не само познатите му, но
и близките му приятели, започнали да го избягват и да го наричат престъпник.
Правели си шеги с него относно бъдещето му пребиваване в затвора и какво щяло
да му се случи там. Твърди, че е възрастен човек. Започнал да се притеснява и
страхува от бъдещето, изгубил съня си. Всеки път когато отивал на дело имал
чувството, че повече няма да се върне вкъщи понеже ще бъда осъден. В деня на
заседанията стоял близо до сградата на съда и треперел от страх какво ще стане
с него. Кошмарен бил денят, в който делото приключило и П.отново поискала да
бъде признат за виновен, осъден и да му се наложи наказание. Оправдателната
присъда на РС – К., била като глътка свеж въздух до момента, в който разбрал,
че има подаден протест. Имал чувството, че светът е свършил. Не знаел как е
минало времето докато ОС – С. произнесъл своето решение, с което потвърдил
оправдателната присъда по НОХД 126/18г. на РС К..
Сочи, че дори и след
приключване на наказателното производство отрицателните му преживявания, свързани
с този периО.не се преустановили. За голяма част от близките и познатите му,
неговото име се асоциирало с недобро обществено поведение. Неоснователното
обвинение, че е извършил това престъпление, неизбежно рефлектирало върху
авторитета му и чувството за лично достойнство. Чувствал се обиден и огорчен.
Заради това дело се променил и изгубил вяра в органите на досъдебното
производство и прокуратурата. Тези три години и половина, в които срещу него се
водело наказателно производство, бил привлечен като обвиняем и даден на съд
били най-лошите години в живота му. Събуждал се с мисълта, че хората го смятат
за престъпник, нямало ден, в който да не изпитва страх от бъдещето, лягал с
мисълта каква ли несправедливост ще му донесе следващия ден. Независимо, че бил
признат от съда за невиновен, според РУП К. той бил осъден. Служителите на КОС
при РУП К. взели притежаваното от него оръжие и до момента въпреки, че бил
оправдан не му го връщали.
Заявява, че тези
претърпени от него вреди от неимуществен характер оценява на 5 000 лева.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от
5 000 лв. - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
обвинението по досъдебно производство 1203/17 г. на РУП К. и прокурорска
преписка 4595/17 г. по описа на РП К. в извършване на деяние представляващо
престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК, за което бил оправдан, ведно
със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на Решение 41/20.03.**
г. по ВНОХД 1141/18 г. ОС С. до окончателното изплащане на сумите, както и
направените по делото разноски и дължимите такси. Посочва банкова сметка, ***,
по която ответникът следва да изпълни задължението си съобразно постановения
съдебен акт, а именно: ВG 94 RZВВ 9155 1010 9149 20. М съдебно заседание исковата молба се
поддържа от адвокат С. Ч., който моли съда де уважи предявеният иск като
основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът Областна дирекция н.МВР – С., чрез гл. юрисконсулт М. А. е подал писмен отговор, с който
заявява, че счита така предявеният иск за неоснователен.
Заявява, че подадената
искова претенция е насочена срещу Прокуратурата на Р.Б. и Областна дирекция на
МВР – С., като счита, че в частта си, срещу ОДМВР – С. като ответник е
неоснователна.
ОДМВР
- С. не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск поради факта,
че същият е предявен на основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ - Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда.
Дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи
и други полицейски органи при условията и по реда н.НПК. Никъде в исковата
молба не се споменава за действия, респективно бездействия н.органи на ОД на М.-
С.З. осъществяващи дейност по разследване на престъпления.
Счита, от така описаните
обстоятелства, визирани от ищеца в исковата молба, е видно, че от страна на
органите на разследване при ОДМВР – С., не са осъществявани никакви процесуални
действия, които да са му причинили нематериални вреди. Счита, че не са налице
предпоставките, изискуеми от чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорност на
ОДМВР – С., тоест не е налице надлежна пасивна легитимация по отношение на
ОДМВР – С..
Съгласно разпоредбите на
НПК, досъдебното производство се образува с постановление на прокурора или със
съставянето на протокол за първото действие по разследването, което от своя
страна се докладва на прокурора незабавно, но не по късно от 24 часа /чл. 212 НПК/. Отбелязва, че съгласно чл. **7 от НПК, писмените указания на прокурора до
разследващия орган са задължителни и не подлежат на възражение, т.е. налице е
едно изпълнение на законни разпореждания и указания и не би следвало да се
ангажира отговорност по отношение на ОДМВР - С. поради спазването на закона.
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди, причинени на граждани
от разследващите органи, прокуратурата или съда от обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Заявява, че в исковата
молба не се твърди и не се сочат конкретни незаконни актове, действия или
бездействия на органите на досъдебното разследване, в частност разследващи
полицаи. В приложените доказателства, също няма данни за незаконни актове,
действия или бездействия на разследващите полицаи по конкретното дело. Съгласно
разпоредбата на чл. 46 от НПК прокурорът повдига и поддържа обвинение за
престъпления от общ характер, като ръководи разследването и осъществява
постоянен надзор за законосъобразност. В този смисъл при наличието на орган,
осъществяващ ръководство и надзор за законност не би могла да се ангажира
отговорност от страна на ОДМВР - С.. Нито в исковата молба се твърдят конкретни
нарушения, нито в представените писмени доказателства се съдържат данни, които
да обосноват отговорността на ОДМВР - С., за действия/бездействия или незаконни
актове на разследващите полицаи по конкретното наказателно производство, които
да са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
Съгласно
принципите и правилата за провеждане на досъдебно производство
"господар" на тази фаза е Прокурорът. Той ръководи разследването и
следи за законосъобразното му провеждане. Разпоредбата на чл. 2**, ал. 1 от НПК
предвижда привличането като обвиняем на лице да се осъществява, след доклад на
делото, пред съответната прокуратура и преценка на събраните доказателства, с
оглед наличието на обосновано предположение за извършването на престъпление от
това лице. Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява
съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли
основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство,
събрани ли са доказателствата по делото, необходими за разкриване на
обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и
пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт -
чл. 235 НПК. Прокурорът дава писмени указания по водене на разследването, конто
съгласно чл. **7 от НПК са задължителни за разследващия орган и не подлежат н.възражение.
Предвид изложените доводи
счита, че ОДМВР - С. не е пасивно легитимирана да отговаря солидарно с
Прокуратурата на Р.Б. по предявеният иск.
Излага следния анализ:
В конкретния случай има
обвинителна присъда спрямо ищеца. Налице е основанието за освобождаване от
отговорност по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ.
При прочит на присъда № 26
от 28.05.2018 г. по НОХД № 126/2018 г. на РС – К. и решение № 41/20.03.20** г.
по ВНОХД 1141/20** г. на ОС С. се установява, че признатия за виновен за
извършено хулиганство Тошо Т.Н. е извършил действие с притежавания от него
газов пистолет - възпроизвел е изстрел. Заради това си действие той е бил
привлечен като обвиняем и е бил подсъдим за престъпленията по чл. 325 и 144 от НК. Това действие - стрелбата с оръжието е била основната и единствена причина
да му бъдат повдигнати обвинения и по двете престъпления. С едно деяние ищецът
е извършил и двете престъпления, в идеална съвкупност съгласно правната теория.
Настъпилия от наказателното преследване вредоносен резултат е в
причинно-следствена връзка именно с това поведение на пострадалия - умишленото
използване на оръжие. Това използване, чрез възпроизвеждане на изстрел, е
прието за доказано по несъмнен начин от наказателния съд. Единствено
противоправното поведение и изключителната вина на Тошо Т.Н. са станали
причина, както за повдигането на обвинението по чл. 325, така и по обвинението
по чл. 144 от НК.
На следващо място, счита,
че исковата претенция е недоказана, както по основание, така и по размер.
Ако не се приеме, че не е
налице основанието за освобождаване от отговорност по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ, то
моли съда да приеме, че е налице основанието по ал. 2 от същия текст. В този
смисъл счита, че определената цена на иска от 5 000 лева е значително завишена,
предвид съдебната практика и следва да се вземе предвид и че ищецът е
допринесъл в значителна степен за повдигането на обвинение.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение, за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В конкретния случай претенцията е само за неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на държавата в настоящата хипотеза, съгласно ЗОДОВ,
следва да бъде доказана вредата, причинната връзка между действията на органите
по чл. 2 от закона и вредоносният резултат. При липса, на който и да е от
елементите от фактическия състав, не би могло да се ангажира отговорността на
държавата.
Счита, че по отношение на
ОДМВР – С. не са налице изискуемите елементи от фактическия състав, визиран в
хипотезите а чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Сочи, че никъде в исковата
претенция, не са посочени доказателства, от които да се изведе обоснован извод,
че в действителност са претърпени някакви вреди от страна на ищеца. Счита, че
не става ясно и в какво конкретно се изразяват същите. Налице е само, едно
бланкетно изброяване на субективни преживявания, каквото изброяване може да се
види във всяко идентично дело, водено срещу държавата. По тези „общи
приказки" не е възможно да се извърши преценка, дали въобще са налице
съответните психични състояния, както и налице ли е пряка причинно-следствена
връзка между воденото наказателно производство и съответните Субективни
психо-емоционални усещания.
Отговорността не възниква
автоматично при наличие на досъдебно производство, а следва да са налице
актове, действия или бездействия, с които са причинени вредите. Непосочването
на конкретни действия на служители в ОДМВР - С., които да се намират в
причинно-следствена връзка с твърдените от ищеца вреди, води до невъзможност да
вземем отношение и да изложат своите твърдения в тази насока.
Дори да се приеме, че са
причинени неимуществени вреди на Тошо Н., то счита, че те са от субективен
характер и засягат личната му самооценка. От друга страна имайки предвид
константната практика на ВКС, при определяне на обезщетения за причинени
неимуществени вреди, при липса на физически увреждания, факта че наказателното
производство е приключило в разумни срокове и от гледна точка на критериите за
справедливост считам, че размерът на претендираното обезщетение е значително
завишен, присъждането на такова обезщетение по-скоро би представлявало източник
на неоснователно обогатяване и е в противоречие с изискванията за
справедливост. Чл.52 от ЗЗД въвежда критерия "справедливост", което
понятие следва да се преценява с оглед конкретните обстоятелства.
Обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, но следва да бъде
съобразено с действително претърпените вреди. В този смисъл ако приемете искът
за доказан по основание, то моля размерът на обезщетението да бъде намален.
Моли съда да отхвърли като
неоснователна и недоказана предявената срещу ОДМВР - С. искова молба, ведно със
законните последици от това, както и да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание юрисконсулт М. Алексиев като пълномощник на
ответника моли съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът П.на Република Б., чрез прокурор И. Червенков е подал писмен отговор, с който
заявява, че счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Заявява, че оспорват
изцяло по основание съответно и по размер исковите претенции по чл. 2, ал. 1, т. З от ЗОДОВ. Като акцесорна страна оспорват и
претенцията за законна лихва върху сумите - обезщетения за неимуществени вреди.
Считат, че молбата не
съдържа пълно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът.
Спрямо ищеца е било повдигнато обвинение по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 144,
ал. З, вр. с чл. 144, ал. 1 от НК. Независимо от тежестта на обвинението е била
определена най-леката мярка за процесуална принуда -„подписка".
Заявява, че срещу
Прокуратурата на РБ е предявена искова претенция за неимуществени вреди, които
ищецът твърди, че е търпял в резултат на повдигнато обвинение по чл. 144, ал.З НК, по което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 20.03.20** г.
Твърди, че с приложената
присъда е доказан само първият елемент от ФС на отговорността по ЗОДОВ и при
условията на пълно и главно доказване, ищецът следва да докаже търпените вреди,
техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение.
Счита, претенцията за
недоказана. Липсват доказателства, че е търпял вреди, изразяващи се в засягане
на авторитета и личното му достойнство, както и че приятели и познати започнали
да го отбягват.
Сочи че ищецът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за претърпени негативни
последици, както и че те са пряк резултат от процесното обвинение.
Възразяват срещу размера
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от 5 000 лева, като
завишен и не в съответствие с чл. 52 ЗЗД.
Считат, че предявената
претенция от 5 000 лв. е и прекомерна, тъй като наказателното производство по
повдигнатото обвинение по чл. 144, ал.З НК е приключило в разумен срок - 1 г. и
2 месеца. Не следва да се отчита периода от образуване на производството срещу
неизвестен извършител до датата на повдигане на обвинението. Взета е била
най-леката мярка за неотклонение - „подписка". Производството е преминало
и през две съдебни инстанции, без да се е отличавало с интензитет.
Освен това, по същото
наказателно производство ищецът е бил осъден по повдигнатото обвинение по чл.
325, ал. 1 НК, с приложение на чл. 78а НК, като търпените вреди са и във връзка
с обвинението, по което е бил осъден. Не се твърдят и трайни вреди.
Имайки предвид трайната
съдебна практика, липсата на изпълняване мярка за неотклонение „Задържане под
стража" и липсата на друга ограничения, респ. по-значителни вредни
последици за ищеца, счита иска за значително завишен. Заявява, че според
възприетото в т. II
на ППВС № 4/**68г. въпрос на фактическа преценка, с оглед на конкретните факта
и обстоятелства, както и личността на увредения е определянето на конкретния
паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно
константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди
е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД, като
справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди от
значение е как обвинението се е отразило върху здравето, личния живот,
чувствата, честта и достойнството на увредения. Паричното обезщетение за
морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им, като
не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта
определянето на парично обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване
на претърпените вреди.
Твърди, че претенцията на
ищеца е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на
икономическия стандарт в РБ. и на съдебната практика по аналогични случаи,
включително и тази на ЕСПЧ. Изложените обстоятелства в исковата молба сочат на
обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство. Размерът
на обезщетението за репариране на неимуществените вреди в съответствие със
залегналия в чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е съобразен с
вида, характера и интензитета на упражнената принуда, а и с продължителността
на периода, в който ищецът е имал процесуалното качество – обвиняем, считано от повдигането на
обвинението до решаване делото от съда, през който период ищецът е бил с
най-леката мярка за процесуална принуда и по отношение на него не са били
налагани друга принудителни мерки и ограничения от каквото и да било естество.
Оспорват, като
неоснователна претенцията относно дължима законна лихва, като заявяват, че в
процесния случай лихвата е дължима от датата, на която съдебният акт е придобил
стабилност, за която дата не се съдържат твърдения в исковата молба и не са
ангажирани и доказателства. Крайният момент на увреждането е датата, на която
наказателното производство е приключило с влязъл в сила надлежен съдебен или
прокурорски акт. Това е и моментът, от който при уважаване на главния иск, ще
се дължи лихва върху обезщетението според т. 4 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС.
Считат исковите претенции
за недоказани по основание и размер, тъй като тежестта на доказване лежи върху
ищеца и той следва да представи доказателства в подкрепа на фактическите
твърдения в исковата молба, както и за наличието на пряка причинно-следствена
връзка между претендираните морални вреди и незаконното обвинение.
Оспорват претендирания
размер на обезщетението, тъй като увреждането е от най-ниска степен, поради
краткия период на увреждане, особено след като се отчете разумната
продължителност на воденото досъдебно производство, вида на обвинението и взетата
най-лека мярка за процесуална принуда.
Противопоставят се и
възразяват да се приемат приложените медицински документа, тъй като ищецът не
твърди вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние.
Във връзка с направеното
искане за присъждане на разноски, част от които е и адвокатски хонорар, моли да
се прецени, че делото не се отличава с изключителна фактическа и правна
сложност, поради което счита, че възнаграждението за адвокатски хонорар не
следва да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание
представителят на Прокуратурата счита, че исковата претенция е неоснователно и
недоказана, породи което моли съда да я отхвърли.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка :
От
представените като доказателства материали по досъдебно производство №284ЗМ-1203/2017
г. по описа на РУ - К. се установява, че с постановление на Р.п.- К. , на ищеца е повдигнато обвинение за това,
че на 05.09.2017 г. в град К., на улица „***“ до дом №** е извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – престъпление по чл.325, ал.1 от НК и за това, че на 05.09.207 в
град К., на улица „***“ до дом №** се заканил на Т.Ц.Р. с убийство с думите „Ще
те убия“ и действие, изразяващо се в насочване на газов пистолет „***“ и възпроизвеждане на изстрел и това
заканване възбудило основателен страх за осъществяването му престъпление – по чл.144, ал.3 във вр. с
чл.144, ал.1 от НК.
С постановление от 04.01.2018 г., ищеца е привлечен като обвиняем, взета му е мярка
за неотклонение "подписка" и е разпитан в качеството му обвиняем.
На 08.02.2018 г. е изготвен
обвинителния акт по ДП № №284ЗМ-1203/2017 г. по описа на РУ – К., по пр.вх.
№4595/2017г. по описа на Р.п.- К.
Образувано е НОХД №126/2028 г. по описа на Районен съд – К..
С присъда №26/28.052018г., постановена
по НОХД 126/2018г. по описа на Районен съд – К. съдът е признал Т.Т.Н. за
виновен в това, че на 05.09.2017 г. в град
К., на улица „***“ до дом № ** е извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, с което
е извършил престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал.
1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Със същата присъда съдът е
признал за невиновен Т.Т.Н. в това, че на 05.09.2017 г. в град К., на улица „***“
до дом № ** се заканил на Т.Ц.Р. ЕГН ********** с убийство с думите: „Ще те
убия!“ и с действие, изразяващо се в
насочване на газов пистолет марка „***” с възпроизвеждане на изстрел и това
заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което по
обвинението по чл. 144, ал. 3 вр. с чл. 144, ал. 1 от НК и го оправдал.
Постановената
оправдателна присъда по НОХД 126/2018г. по описа на Районен съд – К. е протестирана
от Р.п.- К. във връзка с което е
образувано ВНОХД №1141/2018г. по описа на Окръжен съд – С.. С решение №41/20.03.20**г.,
постановено по ВНОХД №1141/2018г. по
описа на Окръжен съд – С., съдът е потвърдил присъда №26/28.052018г.,
постановена по НОХД 126/2018г. по описа на Районен съд – К.
Решението на Окръжен съд - С., постановено по ВНОХД
№1141/2018г. е окончателно и е влязло в законна сила, считано от датата на
постановяването му – 20.03.20**г.
От представената справка за съдимост от 18.10.2017г. на
Районен съд – К. се установява, че ищеца Т.Т.Н. не е осъждан.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Н.П.Н. и М.А. Н..
Свидетелката
Н./съпруга на ищеца/ твърди, че инцидента е станал преди около три години и половина. Обвинявали
го за нещо, които той не бил извършил – опит за убийство. Заявява, че след това
имало голяма промяна в поведението и здравословното му състояние „не можел да
спи, с високо кръвно“. Твърди, че навсякъде в махалата се говорило, че съпругът
и е заплашвал с убийство. Това много го тормозило, тъй като бил честен,
отговорен човек, спазвал всички норми на обществения живот „свали му се
авторитета достойнството“. Сочи, че хората се отдръпнали и спрели да
контактуват с тях. Съпругът й много се измъчвал тъй като имало „заплаха за затвор“.
„Заплахата от затвор беше написана на документите
– точката, члена под който е привлечен под отговорност“. Бил много
обиден и огорчен. Мисълта,
че може да влезе в затвора го измъчвала „той е човек на възраст, как ще го преживее
той и семейството“. След оправдателната присъда на съда в К. „започна нов
тормоз“, тъй като имало обжалване. След обвинението „има високо кръвно и
непрекъснато сме по лекари, защото то не може да се нормализира“.
От
показанията ня свидетеля Н. се установява, че „познавам тъста си от около 22
години“, виждали се почти всеки ден. Знаел от него за случай, за който бил
обвинен отпреди около три години и половина, че е заплашвал с убийство. Сочи,
че преди този случай ищецът бил енергичен човек, „отворен за разговори и
работа“, а след това „енергията изчезна, намаляха й приятелите му, явно бързо
се разпространи“. Заявява, че бил отчаян и „все повтарял, ако ме вкарат в
затвора какво ще правим“. Сочи, че преди този случай целият квартал го уважавал
и имал много приятели „в един момент осезаемо намаляха“. Причината за това
била, че хората започнали да си мислят, че той един вид е убиец. Твърди, че
след първото дело ищецът леко се обнаждил, но след като разбрали, че е обжалвано
„той загуби всякаква вяра и надежда, и в общи линии така си е до ден днешен“.
Показанията
на свидетелите Н. и Н. са преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. След тази преценка съдът
кредитира изцяло свидетелските показания, тъй като същите са непосредствени,
логични и взаимнодопълващи се. Обстоятелството, че разпитаните по делото
свидетели са лица попадащи в изброените по чл.172 от ГПК не дават основание на
съда да счете техните показания за недостоверни или проявяващи
заинтересованост, а и по делото не са събрани доказателства опровергаващи
свидетелските показания.
При
така установените фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
За
да бъде налице фактическият състав по чл. 2, ал.1,
т.2 от ЗОДОВ ангажиращ отговорността на Държавата за вреди причинени от
неоснователно наказателно преследване следва лицето, спрямо което е поддържано обвинение,
да е било оправдано или образуваното наказателно производство да е било
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Следва също така да е налице причинна
връзка между настъпилите вредни последици и действията н.съответния държавен
орган, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършване на
престъпление.
Съдът
намира, че пасивно процесуално легитимирани да отговарят по настоящия иск са
както Прокуратурата на РБ, така и ОД на М.- С.З. тъй като осъществяването на
наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство е
комплект от действия и актовете на органите на досъдебното производство, които
са взаимосвързани, но от различна компетентност и които в своята съвкупност са
довели до причиняването на вреди на ищеца. За да се достигне до повдигане на
обвинение н.ищеца, безспорно по досъдебно производство № 1203/2017 г. по описа н.РУ
К. е била осъществявана дейност от оперативни работници и разследващи полицаи
при РУ "Полиция" - К., което представлява структурна част на ОД на М.–
С.З. което в качеството си на юридическо лице на бюджетна издръжка се явява
надлежен ответник по иска по чл. 2 ЗОДОВ /цит. ТР/. От друга страна органите
на прокуратурата имат водеща и контролираща функция в досъдебното производство,
като в случая привличането на ищеца като обвиняем, вземането на мярка за
неотклонение, внасянето на обвинителен акт в съда, поддържането н.обвинението в
съда и подаването на протест пред въззивната инстанция са все действия, които
са извършвани от представители на ответника Р.п.– К. Ето защо Прокуратурата на
РБ и ОД на М.- С.З. отговарят солидарно към увреденото лице /в т.см.
Определение № 930/24.08.2010 г. на ВКС по гр.д. № 459/2010 г., IV г.о/.
В
случая е безспорно, че срещу ищеца е било образувано и водено досъдебно
производство, по което той е бил обвинен в престъпление. Безспорно е и това с присъда №26/28.052018г. постановена по
НОХД 126/2018г. по описа на Районен съд – К. съдът е признал за невиновен Т.Т.Н.
в това, че на 05.09.2017 г. в град К., на улица „***“ до дом № ** се заканил на
Т.Ц.Р. ЕГН ********** с убийство с думите: „Ще те убия!“ и с действие, изразяващо се в насочване на
газов пистолет марка „***”
с възпроизвеждане на изстрел и това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му, поради което по обвинението по чл. 144, ал. 3 вр. с чл.
144, ал. 1 от НК и го е оправдал.
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявения от ищеца
иск е доказан напълно в своето основание. Според чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, в относимата му за случая част,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, а според чл.
4 от същи закон държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице. В случая от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин, че срещу ищеца е било
водено досъдебно производство, като на същия е повдигнато обвинение в
извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с чл. 144, ал. 1 от НК, по което след това е бил изцяло
оправдан с влязло в сила на 20.03.20**г. решение по ВНОХД №1141/2018г. по
описа на Окръжен съд – С..
По делото се установи още от показанията на свидетелите Н.Н. и М. Н., че в
резултат на това обвинение се е нарушило емоционалното равновесие и са
настъпили неблагоприятни последици в психо-емоционалното и физическото състояние
на ищеца. Установи се, че след повдигане на обвинението срещу него ищеца бил
много притеснен, паднал духом, страхувал
се, че ще влезе в затвора, чувствал се обиден и огорчен, имал проблеми със съня.
Промяната в психо-емоционалното състояние на ищеца била видима, тъй като преди
повдигане на обвинението срещу него същият бил човек, който имал планове за
бъдещето, а след това изпитвал страх, че ще влезе в затвора, бил унил. В случая
повдигането на обвинението е намерило и отзвук и в социалната среда на
ищеца, приятелите го избягвали. което довело до увеличаване на страховете и
притесненията на ищеца относно това какво мислят и говорят хората за него. Тези
неблагоприятни последици, пряка и непосредствена последица от обвинението на ищеца
в извършването на посоченото престъпление, по което той след това е изцяло
оправдан, несъмнено представляват претърпени от същата неимуществени вреди от
повдигнатото й обвинение.
По
отношение размера на дължимото се на ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от обвинението, по което е оправдан, съдът съобрази, че
същото се определя с оглед обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид всички
особености на конкретния случай (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС и Р №
832-2010-IV г.о. на ВКС).
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на ищеца е
повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на
чл.93, т.7 от НК, тъй като за престъплението по 144, ал.3 от НК закана за убийство
е предвидено наказание лишаване от свобода повече от пет години. Само по себе
си предприемането на такива процесуални действия, особено срещу лице спрямо
което до този момент е неосъждано е свързано със значителен стрес. От събраните
по делото гласни доказателства се установи нарушаване на емоционалното равновесие
и настъпване на неблагоприятни последици в психиката на ищеца в резултата на
повдигнатото обвинение. Същият е бил притеснен, че ще влезе в затвора, станал
унил, имал проблеми със съня. Повдигнатото обвинение се отвозило неблагоприятно
върху личната сфера засегнала е честта, достойнството и авторитета на ищеца.
Следва да се има предвид и ноторното обстоятелство, че разгласяването на факта, че срещу определено лице е повдигнато
обвинение в определено престъпление води до накърняване на доброто му име достойнството
и репутацията му в обществото като порядъчен гражданин, който до този момент не
е имал проблеми с правозащитните органи и не е бил осъждан. Поради това личната сфера на
ищеца, част от която е правото му на добро име, самочувствието на ищеца и
авторитета му пред съпруга, близки и приятели са били накърнени в резултата на
предприетите действия по повдигане и поддържане на обвинение, за което в
последствие е бил оправдан.
Съдът намира, че за да бъде определено съобразно чл.52 от ЗЗД
– по справедливост обезщетението следва да се има предвид от една страна
характера и вида на засегнатото субективно право, интензивността на настъпилите
неблагоприятни изживявания на ищеца, както и продължителността им. От друга
страна следва да се вземат предвид обстоятелствата свързани с характера на
осъществените срещу ищеца действия. В тази връзка съдът намери, че действията
по повдигане и поддържане на обвинението са засегнали неимуществено благо –
доброто име, достойнството и репутацията на ищеца. От друга страна, произлезлите
от този факт неблагоприятни последици в психиката на ищеца, макар да са имали
негативно въздействие не са отразили до степен да засегнат тежко здравето му,
поради което съдът намира, че интензивността им не следва да е преценява като
изключително висока. Представения в съдебно заседание болничен лист от
22.05.2020г. на Т.Т.Н., в
който е посочена основна диагноза „нестабилна стенокардия“ не налагат
категоричен извод, че влошеното здравословно състояние на ищеца е в резултат на
повдигнатото му обвинение. По делото не се представени медицински документи за
здравословното състояние на Т.Т.Н. отпреди 04.01.2018г. датата на повдигане на
обвинението, от което би могло да се направи сравнение с актуалното му
здравословно състояние. Следва да се отчете и обстоятелството, че наказателното
производство, в рамките на което ищеца е била обвинен в извършването на
посоченото престъпление, не е приключило в неговата досъдебна фаза, а в рамките
на въззивното съдебно производство по ВНОХД №1141/2018г. по описа на Окръжен
съд – С., след подаден от Р.п.- К.
протест срещу постановената от Районен съд - К. оправдателна присъда. Следва да
се отчете и обстоятелството, че обвинението на ищеца в извършването на
посоченото престъпление е поддържано за един значителен период от време - от
повдигането му на 04.01.2018 г. до влизане в сила на 20.03.20** г. на оправдателната
присъда, тоест за период година и три месеца. Съдът взе предвид и обстоятелството, че ищеца
е на 75 години, възраст при която пострадалия по – трудно би се възстановил от
нанесените неприятни изживявания и стрес. От друга страна следва да бъдат отчетени
обстоятелствата, че спрямо ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение
"подписка". Ето защо степента на отрицателното въздействие на
повдигнатото обвинение по отношение на личността на ищеца е била ниска в
сравнение с хипотезите на лицата по отношение на които се прилага по тежка
мярка за неотклонение и/или има по продължителен период на разследване, като следва
да бъде отчетено обстоятелството, че
вредните последици от негативното влияние на повдигнатото обвинение са се
разпрострели в ограничени – местни, а не национални граници, и то само в кръга
на близките, познатите и приятелите на ищеца /решение №936/13.11.2018 на ВКС по
гр.дело №3251/2007г., I
г.о./. Следва да се вземе предвид, че
макар продължителността от повдигане на обвинението до влизане в сила на
оправдателната присъда да касае един значителен период от време от година и три
месеца, все пак производството е приключило в един разумен срок.
При
така изложените обстоятелства и с оглед на критериите на справедливост заложени
н чл.52 от ЗЗД съдът намира, че за обезщетяване на настъпилите неимуществени
вреди на ищеца адекватно би било обезщетение в размер ва 3 500 лева. Този
размер удовлетворява обществените критерий при справедливост при съществуващите
в страната обществено – икономически условия на живот /икономически растеж,
стандарта на живот, средностатическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната/ с оглед конкретните обстоятелства по делото /решение
№997/27.10.2008 на ВКС по гр.дело №1784/2007г., I г.о., решение №485/25.06.2009 на ВКС
по гр. дело №650/2008г./. Над размера от 3 500 лева до претендирания
размер от 5 000 лева иска за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като съдът намира че степента и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди не обуславя определяне на обезщетение
в размер по – голям от 3 500 лева.
От влизането в сила на 20.03.20** г. на оправдателната
присъда, постановено по ВНОХД №1141/2018г. по описа на Окръжен съд – С. на
ищеца по това повдигнато и поддържано по отношение на същия обвинение, е
възникнала и отговорността на Държавата за обезвреда на тези причинени й от
същото обвинение неимуществени вреди (т. 4 от ТР 3/2005 г. на ОСГК н.ВКС).
По отношение на претендираните
от ищеца разноски, съдът възприема следното:
Направено е възражение от юрисконсулт
М. А.в качеството му на пълномощник на ответника ОД на М.– С.З. за намаляване
на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, поради прекомерност. Възражението е направено своевременно.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за
размера на минималните адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, /приложима
в настоящия случай/ при защита по дела с
определен материален интерес от 1000 до
5000 лева, каквото е настоящото, размерът на минималното адвокатско
възнаграждение е 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева. Те минималния
размер на адвокатското възнаграждение е 580 лева. Договореното и заплатено от
ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 800 лева.
Настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, същото е
разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание, поради което, съдът
намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно и следва да присъди на ищеца адвокатско възнаграждение от 650 лева.
На
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, предвид изхода на делото,
ответниците следва да заплатят солидарно на ищеца сумата от 462 лева внесена
такса и адвокатски хонорар съразмерно с
уважената част от иска.
На
основание чл. 10, ал. 3 вр. с § 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, ищеца следва да заплати на ответника
ОД на МВР юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска
за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 лева
Воден от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република Б., ,
представлявана от Главния прокурор на Република Б. и Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – С., улица „солидарно да заплатят на Т.Т.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 3 500.00
лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с чл. 144, ал. 1
от НК по досъдебно производство № 284 ЗМ 1203/2017 г. по описа на РУ „Полиция“
– К. и пр. преписка № 4595/2017 г. по описа на Р.прокуратура - К. по което е
оправдан с влязла в сила на 20.03.20** г. /датата на постановяване на решение №
41/20.03.20** г. по ВНОХД № 1141/2018 г. по описа на Окръжен съд - С., с което
е потвърдена присъда №26/28.05.2018г. по НОХД №126/2018г. по описа на Районен
съд - К. ведно със законната лихва върху сумата от 3 500,00 лева, считано
от 20.03.20** г. до окончателното й заплащане като отхвърля иска за
неимуществени вреди в останалата му част - над размера от 3 500.00 лева до
претендирания размер от 5 000,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република Б., представлявана
от Главния прокурор на Република Б. и Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – С., улица солидарно да заплатят на Т.Т.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 462.00 лева, представляващи направени по делото, разноски
съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.Т.Н., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – С.,
улица сумата от 30.00 лева, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно отхвърлената част от иска.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 236,
ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от ответниците
Прокуратура на Република Б. и Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – С. по посочената от ищеца
банкова сметка ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :