№ 3
гр. Варна, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора И. Хр. Н.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600311 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане от защитниците на осъдения Б. И. С. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 60/2021г. на
Окръжен съд – Търговище, по което с решение от 19.07.2022г. била изменена
присъдата по НОХД № 692/21г. на РС – Търговище в частта на наложеното на
осъдения наказание за престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1
от НК. Счита се, че решението е постановено при съществени нарушения на
закона и процесуалните правила по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се
производството да бъде възобновено, решението – отменено, като осъденият
бъде признат за невинен. Алтернативно, след отмяна на решението, делото да
бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането за
възобновяване се поддържа от защитниците на осъденото лице. Адв. П.
поставя акцент на допуснати от съда процесуални нарушения в дейността по
събиране на доказателства и анализа им, в основата на последвало
неправилно приложение на материалния закон, поради което моли за отмяна
на въззивното решение и признаване на осъдения за невинен. Адв. П. намира,
че двете съдебни инстанции не са направили правилен анализ на
доказателствата, кредитирайки показанията на пострадалата,
несъответстващи на поведението и другите обективни действия, които е
1
имала, необсъждайки и постановление за отказ да се образува ДП от
следващата година, когато тя отново е подала сигнал на 112. Счита, че делото
е инспирирано с оглед постигане желаното от нея решаване на спора за
родителските права върху децата.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането
за неоснователно. Намира, че искането е в съответствие с интерпретацията на
защитата на събрания фактически материал, но в конкретното производство
апелативният съд действа като касационна инстанция и няма правомощия да
установява нови фактически положения. По приетите от двете инстанции
факти осъденият не може да бъде оправдан. Прокурорът не счита, че са
налице сериозни нарушения в аналитичната дейност на съдилищата, особено
на въззивния съд, който пространно е анализирал всички факти и е
кредитирал едната група от взаимноизключващите се доказателства. Моли
искането да бъде оставено без уважение.
Осъденият С. пред настоящата инстанция поддържа становището на
защитниците си и моли производството да бъде възобновено.
Варненският апелативен съд провери правилността на атакуваните
присъда и въззивно решение съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и
за да се произнесе, съобрази следното:
С присъда №10/10.03.2021г. по НОХД № 692/2021г. на РС Търговище,
Б. С. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.144 ал.3
във вр. с ал.1 и във връзка с чл.26 ал.1 от НК и по чл.54 от НК му било
наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години. Предявеният от
пострадалата Д. С. граждански иск бил уважен за сумата от 2 500лв, като за
разликата до пълния предявен размер от 6000лв, съдът го отхвърлил като
неоснователен. На подсъдимия били присъдени разноските по делото.
Присъдата била обжалвана от Б. С., чрез упълномощения му защитник -
адв.Д.П. от АК- Търговище. Въззивното производство протекло по ВНОХД
№ 60/22г. на Окръжен съд гр. Търговище. С Решение № 53/19.07.22г.
присъдата била изменена в частта относно наказанието, като на основание на
чл.55,ал.1,т.2,б."б" от НК наложеното наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, отложено с изпитателен срок от три години, било заменено с
наказание пробация, включващо две пробационни мерки: по чл. 42а, ал.2, т.1
и т. 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест
месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца. С въззивното решение Б. С.
бил осъден да заплати на гр.ищец и частен обвинител Д. С. С. разноските за
повереник в двете инстанции. Присъдата в останалата и част била
потвърдена.
Решението на ТОС е извън кръга на подлежащите на касационна
проверка по чл. 346 от НПК и с оглед нормата на чл. 412 ал. 2 т. 1 от НПК
присъдата влязла в законна сила на 19.07.22г.
2
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от изрично
упълномощени защитници на оправомощения осъден, и в законния срок по
чл. 421, ал. 3 от НПК – на 10.10.22г., срещу присъда на РС и решение на ОС,
постановено като въззивна инстанция, непроверени по касационен ред,
поради което е допустимо.
Разгледано по същество се явява неоснователно по следните
съображения:
1. По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения
на разпоредбите на чл. 13, чл. 14 ал. 1 и чл. 303 ал. 1 от НПК, довели до
ограничаване на процесуалните права на осъдения, относими към оплаквания
по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК.
Принципните разлики в отношението на защитата и съда към
стойността на отделни доказателства, подлежащите на събиране за изясняване
на предмета на доказване и дължимия аналитичен подход, не налагат извод,
че съдът е нарушил правилата за формиране и оценка на доказателствената
съвкупност в нарушение на принципите на наказателното производство.
Съдът дължи независим и безпристрастен подход при установяване на
обективната истина, законосъобразно изграждане на вътрешно убеждение и
постигане на несъмнен извод по фактическата основа, което и съставът на
ТОС в разглежданото производство е изпълнил при надлежно спазване на
процесуалните правила.
Въззивният съд, сезиран с жалбата на осъдения, е разгледал обстойно
възраженията на защитата, отразени в искането и пред настоящата инстанция,
положил е допълнителни усИ. за изследване на отделни факти и
обстоятелства, провел е самостоятелно съдебно следствие. Установил е нови
фактически положения, прецизирал е отделни факти, изследвал е задълбочено
източниците на доказателства, хронологията и контекста на активните
действия на участниците в производството. Отстранил е несъответствия в
изводите на първоинстанционния съд при излагане на собствени
съображения, достигнати при съобразяване на конкретни доказателства.
Законът не поставя изискване за решаващо значение на определени
източници при формиране на кредитираната доказателствена съвкупност.
Никое доказателство не може да има предварително определена сила. В
случая съдилищата не са надценили доказателствената стойност на
показанията на пострадалата. За да ги приемат като достоверни, и двете
съдебни инстанции са провели задълбочено изследване на собствената им
стойност и обвързаността им с останалите източници. При попълване на
доказателствената съвкупност и в хода на въззивното следствие, правилно в
решението е установена подкрепа на съобщеното от свидетелката от
обективни, необвързани със семейните отношения между нея и осъдения,
източници свид. Йорданов и свид. Каменовска; данните от проведеното
обаждане на тел. 112, косвено обвързани с обясненията пред въззивния съд
относно репликата на осъдения по електронната кореспонденция от
3
30.10.2020г.; връщането на бащата на пострадалата от Белгия и участието му
в изясняване на случилото се на 15.11.2020г., експертно установеното при
свид. С. „Разстройство в адаптацията в неговия подвид Тревожно депресивна
реакция“. Към показанията на свид. Х. Х. и свид. С.А. съдът е приложил
особено внимание и ги е счел за добросъвестни, макар и изхождащи от
родственици на пострадалата. Аргументите за наличието на противоречия в
думите на пострадалата, между нея и други свидетели, са били съобразени от
въззивния съд, който е положил старание за изясняване на действителните
възприятия и спомените за тях, като в мотивите на решението е изложен
подробен коментар. Както поради високия емоционален заряд, така и поради
отдалечеността във времето, наличието на пълен синхрон, последователно и
еднообразно възпроизвеждане на събитията, би било житейски неестествено
и процесуално дискредитиращо подобни показания. Правилата на анализ,
включително правно-логичните критерии, утвърдени и в съдебната практика,
за проверка на показанията на пострадалата и членовете на семейството й, са
били съответно приложени от въззивния съд.
От друга страна, обсъждането на твърденията на подсъдимия и неговите
родители свидетелите Л. И. и И.И., не е установила подпомагане в
изясняването на обективната истина и пряко повлияване от защитната
позиция на пълно отричане на авторството. Съдържащите се в разпечатките
от социалната платформа “Месинджър“ данни не са могли да бъдат
проверени по отношение на тяхната автентичност, поради което и съдът не е
могъл да ги коментира като доказателства по делото. Съдът е събрал и
изключително задълбочено обсъдил и, т.нар. от защитата, „оправдателни
доказателства“, за естеството на отношенията между съпрузите, между тях и
възходящите им – преди, по време и след случилите се инкриминирани
събития.
Обективният подход на въззивния съд е проявен и с оглед
невъзприемането на всички аргументи, ползвани при формиране на изводите
на първоинстанционния съд, а именно прецизирането на повода за
преместването на свид. Д. С. в хотел на 30.10.2020г. и изключването на
показанията на свид. А., възпроизвеждащи съобщено му от малката му
внучка.
С оглед на изложеното от въззивния съд не са допуснати твърдените по
искането нарушения като превратно интерпретиране на относими
доказателства; неточно изясняване на подлежащите на правна оценка
фактически действия; погрешно оценяване на определени действия;
непопълване на делото с относими към предмета на доказване източници; не
е пренебрегнато изискването за установяване на категорична, а не
предполагаема, позиция по фактическата обстановка.
2. По възраженията за осъждане в отсъствие на доказателства за
осъществяване на признаците на състава по 144, ал. 3, предложение първо във
вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, съставляващи оплаквания за
4
съществени нарушения в приложението на материалния закон по чл. 348 ал. 1
т. 1 от НПК.
Видно е обаче, че в искането за възобновяване, това оплакване е
свързано с твърдения за необоснованост на съдебния акт, което не
представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК и не може да
бъде предмет на проверка и в производството по гл. 33 от НПК. В настоящото
производство не могат да бъдат приети нови фактически положения, а
извършваната проверка е в рамките на установените от решаващите съдилища
факти, като съставът на ВАпС не може да подменя вътрешното убеждение на
съда по същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при
формиране на вътрешното убеждение във връзка с оценката на
доказателствата и при изпълнение на задълженията за обективно, всестранно
и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Както по-горе бе
преценено, в разглежданото производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствените
източници. При извеждане на значимите за обективната и субективна
съставомерност на поведението на подсъдимия обстоятелства са спазени
изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, поради което не са
налице пороци, които да поставят под съмнение законосъобразността на
процеса по формиране убеждението на двете редовни инстанции.
Правилното прилагане на материалния закон е последица от дължим
законосъобразен анализ на релевантните към предмета на доказване групи
факти. Изградена по такъв начин, правната оценка на извършеното от
осъдения задължително трябва да отрази основните обективни и субективни
признаци, да очертае изпълнителното Д.ие и общественоопасните последици
от него.
В решението на въззивния съд всеки от приетите за доказани факти е
отнесен към съответен признак на престъпния състав по чл. 144 ал. 3 от НК.
Убедително е очертана безпротиворечива и стабилна съвкупност, която
обосновава правната квалификация на извършеното продължавано
престъпление. Налице е изключително обхватен и едновременно прецизен
анализ на практиката на ВКС по други наказателни производства със сходни
обвинения и институти. По възраженията, депозирани и пред състава на ТОС,
и пред настоящия състав, въззивното решение дава убедителни отговори от
стр. 17 до стр. 23, които не се нуждаят от допълнително обосноваване.
Налице е законосъобразен коментар на изследваните обстоятелства от
обективна и субективна страна „…каквито са били по време на извършване на
Д.ието, а не след минаването на определено време“, съгласно ТР № 53/89 г на
ОСНК на ВС, времето, мястото, интензитета, лексикалното значение на
употребените изрази и контекста, в който са били изложени, при изследване
на личностните представи, подбуди и мотиви на осъдения. Не се установява
непълнота, вътрешна противоречивост на съображенията по отношение на
правната квалификация по установените фактически положения.
5
Именно спецификата на случая, обтегнатите отношения, лишаването на
бащата от възможността за постоянни контакти с децата, в един етап, след
подаване на искова молба за развод, като родителите са се водили от
собствената си преценка, въззивният съд е преценил като изострило
обстановката, напрегнало и снижило волевите задръжки на осъдения.
Съответно е констатирал изключително смекчаващо вината на Б. С.
обстоятелство и променил изводите на първоинстанционния съд по
отношение на обема на ангажиране на наказателна отговорност, свеждайки я
до най-лекото възможно наказание – пробация, при налагане само на
задължителните мерки в минималния им размер. В този смисъл е било
удовлетворено и искането на защитник на подсъдимия в хода на пренията
пред ТОС.
По изложените съображения съставът на настоящата инстанция намери,
че в хода на наказателното производство не допуснати съществени
процесуални нарушения по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, поради което и не
се установява основание за възобновяване на производството, отмяна на
съдебните актове постановяване на оправдаването на осъдения, както и за
връщане на делото във въззивния съд.
Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитниците на осъдения Б.
И. С. за възобновяване на наказателното производство и отмяна на влязлата в
законна сила присъда № 10 от 10.03.2022 г. по НОХД № 692/21г. на Районен
съд – Търговище, изменена по ВНОХД № 60/2022 г. с решение №
53/19.07.22г. на Окръжен съд – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6