М О Т И В И
към присъда № 81 от 23.10.2017 г.
по НОХД № 824/17 г.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК.
Обвинението срещу подс. М.Г.К. е по чл. 198, ал. 1 от НК
за това, че на 16.02.2017
г. гр. Казанлък, обл. Стара Загора, на
ул. "Х. Д."*** е отнел чужди движими вещи - голяма дамска чанта за
документи от изкуствена кожа на стойност 10 лв., голям индивидуален печат на
стойност 25 лв., очила за късо виждане на стойност 250 лв., 5 броя флашки на
обща стойност 50 лв., свидетелство за регистрация на МПС, част 1-ва на стойност
25 лв., мобилен телефон "Самсунг Е1210 М" със СИМ карта към него на
стойност 30 лв., мобилен телефон "Самсунг С 3520 Lafleur“ със СИМ карта към
него на стойност 50 лв., 15 броя секретни ключове на обща стойност 45 лв. и
сумата от 1428 лв. или всичко на обща стойност 1913 лв. от
владението на С.Д.Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил
за това сила (издърпал чрез сила чантата от ръката ѝ).
Подсъдимият
в с.з. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът
му пледира за наказание при условията на чл. 58а и чл. 66 от НК.
Представителят
на РП Казанлък в с.з. поддържа обвинението.
Граждански
иск не е предявен.
На
осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
На 16.02.2017 г., около 20.30 часа
пострадалата св. С.Б. ***, северно от ул. „Т.“ в гр. К., когато била застигната от непознато
за нея лице, което запушило устата ѝ с ръка и употребявайки сила успяло
да издърпа от ръцете чантата ѝ с намиращите се в нея вещи, след което
нападателят побягнал и успял да се скрие. В чантата на пострадалата св. С. Б. имало пари -
сумата от 1428 лв.,
индивидуален
печат, очила за късо виждане, 5 броя флашки, свидетелство за регистрация на МПС
част 1-ва, мобилен телефон м. „Самсунг Е1210 М“ със СИМ карта към него, мобилен
телефон м. „Самсунг С 3520 Lafleur“ със
СИМ карта към него, 15 броя секретни ключове, документи и други вещи. На 19.02.2017 г. св. Д. Д. -
служител на РУ-Казанлък получил оперативна информация, че подс. М.Г.К.
разполагал с нетипично за него голяма сума пари. Св. Д. открил подсъдимия в
района на градската баня в гр. Казанлък.
При проведената беседа с подс. К., последният признал за извършеното от него на
16.02.2017 г. в гр. Казанлък престъпление,
при осъществяването на което
употребявайки сила успял да издърпа от ръцете и да вземе чантата на
пострадалата с намиращите се в нея вещи. Заедно с подс. К., св. Д. посетил дома му, където провел
разговор със св. Ст. Р. К. - майка на подсъдимия. Последната заявила, че на
16.02.2017 г. вечерта подс. К. се прибрал в дома си като ѝ заявил, че
бил намерил пари. Подс. К. дал на св. С. Р. К. сумата от 1000 лв., от
които св. С.К. похарчила 50 лв. за храна
и 50 лв. дала на подсъдимия. След това подс. К. завел св. Д. в района под „З. м.“
на „С. р.“ в гр. К. като за мястото дал
обяснение, че след извършване на деянието се скрил, там отворил чантата на
пострадалата, която успял да издърпа чрез сила от ръцете ѝ, открил парите
намиращи се в чантата, след което изоставил чантата на това място заедно с
останалите намиращи се в нея вещи и си тръгнал. Извършен бил оглед на
местопроизшествие, при който е фиксирана откритата чанта на пострадалата,
заедно с част от вещите, които били разпилени около нея.
Назначената
в хода на разследването оценителна експертиза сочи, че стойността на
противозаконно отнетите вещи се равнявана 485 лв., а отнетата парична сума е
общо в размер на 1428 лв., от които 143 лв. служебни пари на ОДБХ, гр.
Стара Загора и върнати на пострадалата, заедно с фактурите по тях.
Описаната
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подс. К., което
кореспондира на показанията на свидетелите С.Б., Д. Д. и С. К., протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум и експертното заключение на оценъчната експертиза.
Имайки предвид в с.з. установената
фактическа съдът намира, че подс. М.К. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на чл. 198, ал. 1 от НК.
Престъплението е от вида на
съставните.
Запушвайки устата на пострадалата с
ръка и издърпвайки чантата ѝ, съдът счита, че подс. К. спрямо нея е
осъществил сила.
Чрез употребената сила подс. К. е прекратил
фактическата власт на св. Б. и е установил своя трайна фактическа власт като е
имал възможност да се разпорежда с тях както намери за добре. По този начин
подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“ от състава на
престъплението.
От обективираните действия на
подсъдимия следва извода, че към момента на извършване на деянието е действал с
пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е знаел и съзнавал, че
чрез действията си осъществява физическо въздействие върху жертвата с цел
отнемане на вещите, намиращи се в нейно владение.
Следователно подс. К. следва да бъде
признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства необремененото
съдебно минало (реабилитиран по НОХД № 898/11 г. на РС Казанлък с наказание
пробация за кражба) и изразеното критично отношение. Като отегчаващи вината
обстоятелства следва да се приемат лошите характеристични данни (дружи с
криминално проявени лица, диша бронз, употребява алкохол, агресивен и
конфликтен), високата стойност на отнетите вещи 1428 лв., характерът на
престъплението като съставно – състои се от кражба и принуда и начинът, по
който то е било извършено – по тъмно около 20.30 часа през февруари, запушване
устата на жертвата гърбом, водещо до значителен стрес и издърпване на чантата
ѝ.
На подс. К. следва да се наложи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но значително над
предвидения в закона минимум от три години лишаване от свобода, като съдът
счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати при наказание в размер на
четири години и шест месеца лишаване от свобода.
На осн. чл. 58а , ал. 1 от НК
предвид направеното самопризнание на подс. К. следва да се наложи окончателно
наказание в размер на три години лишаване от свобода намалено с 1/3 от
първоначално определеното, което следва да се изтърпи в затвор при общ режим.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски за изготвяне на оценъчна експертиза в размер на
52,08 лв. следва да се заплатят по сметка на ОДМВР Стара Загора.
Веществените доказателства на
съхранение в РУМВР Казанлък - голяма чанта за документи от изкуствена кожа,
служебна карта на МЗХ, голям служебен печат, свидетелство за регистрация на МПС
част 1-ва, мобилен телефон м. „Самсунг Е 1210 М“ със СИМ-карти в него, две
връзки ключове с общо 15 бр. секретни ключа, сумата от 900 лева и множество
визитни картички и листчета хартия с изписани ръкописни текстове на тях следва
да се върнат на притежателя им – св. Б..
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,