Р Е Ш Е Н И Е
№ 260024
гр. Първомай, 18.08.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 164 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Е.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З. О. Б., К. Д.и А.
С.и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Г.А., моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът А.А.А., ЕГН: **********,***,
обл. Пловдив, ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Е.И.К., вписан
в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:
***, му дължи сумата от
24 837, 19 лева (двадесет и
четири хиляди осемстотин тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки) – стойност
на допълнително начислена електрическа енергия за обект на потребление с адрес:
***, и с ИТН: ***, за периода от 25.01.2019 г. до 24.07.2019 г., и отчетена по
партида с клиентски номер ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 17.01.2020 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда, до окончателното й изплащане, и сумата от 938, 30
лева (деветстотин тридесет и осем лева и тридесет стотинки) – обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 03.09.2019
г. до 16.01.2020 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена
Заповед № 7/20.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 14/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
Исковите претенции се обосновават с фактически
твърдения, че електроснабдяването на обект с адрес: ***, и с ИТН: ***, присъединен
към разпределителната мрежа, обслужвана от ищеца в качеството на неин оператор,
се отчитало по партида на ответника с клиентски номер ***.
В резултат на проверка на споменатия имот, осъществена на 24.07.2019 г. в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) от служители на ищцовото дружество и документирана от тях на
основание чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ с Констативен протокол за техническа проверка
и подмяна на средства за търговско измерване № 496664/24.07.2019 г., съставен в
присъствието на свидетели полицейски служители при Районно управление –
Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив и връчен съобразно чл. 49, ал.
4 от ПИКЕЕ на ответника на 29.07.2019 г., било установено, че към захранващия
кабел на сградата преди монтирания електромер били присъединени три други
такива – трижилен 6 мм2, трижилен 4 мм2 и
двужилен 6 мм2, които я снабдявали с неотчитана електрическа
енергия.
Предвид казаното при условията на чл. 51, ал. 1 от
ПИКЕЕ операторът начислил допълнителна консумация на такава чрез всеки от тях
съответно от 56 338 kWh, 46 948 kWh и
24 840 kWh за 180 дни в периода от 25.01.2019 г. до 24.07.2019
г., остойностена по правилото на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ в общ размер на 24 837, 19 лева с ДДС по утвърдената от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) прогнозна пазарна цена за покриване на технологични
разходи на ищеца. За предприетата корекция на сметката последният издал
съответно Фактура № № ***, *** и *** г. и уведомил потребителя с Писмо изх. №
8350579/22.08.2019 г., получено от него на 28.08.2019 г., но сумите останали
неиздължени.
Според оператора клиентът му дължи и обезщетение от 938, 30 лева за вредите
от забавата в размер на законната лихва върху главницата за периода от 03.09.2019
г. до 16.01.2020 г.
Сочи се, че кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните
притезания по реда на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 7/20.01.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 14/2020 г. по описа на
Районен съд – Първомай, І състав, срещу която длъжникът депозирал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
Отговор вх. № 3888/31.07.2020 г., с който ответникът чрез процесуалния си
представител оспорва исковете с доводи, че размерът на доначислената енергия е
неправилно определен за периода от 25.01.2019 г. до 24.07.2019 г., тъй като
неправомерното присъединяване е извършено в началото на месец май 2019 г. след
края на зимния сезон, и се явява прекомерно завишен с оглед обективно
възможното максимално потребление на електрическите уреди в обекта.
В открито съдебно заседание страните чрез
пълномощниците си поддържат процесуалните си позиции.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК,
съдът намира от фактическа страна следното:
През процесния период от 25.01.2019 г. до
24.07.2019 г. ищцовото дружество (с предишно фирмено наименование „Е. Б. Е.” АД) реализирало дейност по електроразпределение въз
основа на Лицензия № 140-07/13.08.2004 г. от ДКЕВР и предоставяло услугата
„пренос през електроразпределителната мрежа” при публично известни Общи условия
(л. 7 – л. 8 от ч. гр. дело № 14/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай),
одобрени с Решение № ОУ-014/10.05.2008
г. на ДКЕВР, по силата на чл. 11, т.
1 от които следвало да извършва пренос на електрическа енергия и мрежови услуги
до границата на собственост на електрическите съоръжения на клиента. „Клиент”
по смисъла на чл. 1, т. 5 от тези общи клаузи е ползвателят на мрежата –
физическо или юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от крайния снабдител „Е. Б. Е.” АД.
В съответствие с чл. 8, т. 1, т. 5 и т. 6 от цитираните
Общи условия от клиента се изисква да заплаща дължимите суми за пренос към
крайния снабдител в обявените срокове и да не променя схемата на свързване на
електрическите съоръжения, да не преустройва, ремонтира или заменя елементи на
средствата за търговско измерване, да не изменя показанията им или да
препятства правилната им работа, да не снема или поврежда тях или поставени им
от представител на ответника или овластен орган знак, пломба или друго
контролно приспособление, да не се присъединява към електроразпределителни
линии, уредби и съоръжения – собственост на оператора, да не ползва електрическа
енергия без техническото й отчитане и да не нарушава нормалното функциониране на
мрежата.
Според чл. 54, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия в
случай на установено неточно измерване и/или неизмерване на електрическата
енергия или че при метрологична експертиза бъде разкрито несъответствие на
метрологичните и техническите характеристики с нормираните, мрежовият оператор съставя
констативен протокол, който в изпълнение на чл. 63, ал. 1 от Общите условия
следва да е подписан от неговите представители и клиента. При хипотеза че
последният не присъства и/или откаже да положи подпис, ал. 2 и ал. 3 от същия
текст указват изготвеният в присъствието на свидетели протокол да му бъде
изпратен с препоръчано писмо с обратна разписка. Дружеството изчислява
количеството електрическа енергия за не повече от 30 дни, базирайки се на
консумацията за аналогичен период от предходната година, и уведомява в срок от
седем дни потребителя и „Е. Б. Е.” АД за корекцията.
В хода на съдебното дирене са разпитани свидетелите
С. Р.Г. – трудово зает при ищцовото дружество на длъжността „електромонтьор” от
16.05.2016 г. до момента, А. Д. З.и Т. Й. Й.– съответно роднина по сватовство и
съсед на ответника. Преценката на показанията им, която по отношение на тези на
първите двама е съобразена с предписанието на чл. 172 от ГПК предвид възможната
им заинтересованост от изхода на спора поради съответно служебната и
родствената им връзка с посочилата ги страна, се кредитират, тъй като възпроизвеждат
конкретно, логично и обективно преимуществено преки възприятия относно
релевантните факти и кореспондират както помежду си, така и с останалите
доказателствени източници.
Въз основа на визираните гласни доказателства и
представените писмени такива се изяснява, че през 2019 г. ответникът съжителствал
със съпругата си в жилище, находящо се на втория етаж в кооперация на адрес: ***,
което било отоплявано с локално парно на дърва и въглища и присъединено към
електроразпределителната мрежа на ищеца и по данни от Препис-извлечение от
сметка (л. 5 от ч. гр. дело № 14/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай)
идентифицирано от него с ИТН *** за снабдяване с електрическа енергия, отчитана
чрез електромер фабр. № *** по партида на ответника с клиентски номер ***. През ранната пролет на 2019 г. при неформална сбирка с приятели, сред
които и свид. Забънов, ответникът споделил, че възнамерява да приспособи парния
котела в дома си да функционира с електричество, а в края на месец март или
началото на месец април 2019 г. с помощта на свид. Йорданов монтирал към парната
инсталация в избеното си помещение на гореуказания адрес самоделен метален
цилиндричен водосъдържател със закачени към него кабели.
На 24.07.2019 г. по повод съмнение
за загуби на електроенергия представители на мрежовия оператор в лицето на М. Г. Ш., Е. Н. В.и свид. Г. – съответно „Ръководител група” и „електромонтьори”, предприели техническа
проверка на измервателната система в гореспоменатата жилищна сграда в присъствието
на пристигналите по техен сигнал на телефон 112 полицейски служители при
Районно управление – Първомай И. М. Б.и Е. П. М. и на ответника, при която
установили, че към захранващия кабел на електромерното табло, разположено в
помещение на партерния етаж на постройката, са свързани преди електромер три проводника
модел СВТ с параметри съответно 2 х 6 мм2, 3 х 4 + 2, 5 мм2
и 4 х 6 мм2, захранващи с ток самоделно направения отоплителен
котел на ответника в избената му клетка.
Чрез тяхното отстраняване след приключване на
процесуално-следствените действия на полицейските органи свид. Г. възстановил
правилната схема на свързване и документирал констатациите в Констативен
протокол № 496664/24.07.2019 г. за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване (л. 6 от гр. дело № 492/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), подписан от него и останалите присъстващи лица,
с изключение на ответника, който отказал и на когото документът бил изпратен от
оператора на 25.07.2019 г. и връчен на 29.07.2019 г. по пощата, съгласно
приложеното Ивестие за доставяне ИД PS ***1 (л. 17 от гр. дело № 492/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив), издадено от „Б. П.” ЕАД.
Със Споразумение за решаване на НОХД № 248/2019 г.
по описа на Районен съд – Първомай, одобрено с влязло в сила на 24.10.2019 г. протоколно
Определение № 75/24.10.2019 г., (л. 9 – л. 10 от НОХД № 248/2019 г. по описа на
Районен съд – Първомай), ответникът бил признат за виновен и санкциониран с наказания
„пробация” и „глоба” за престъпление по чл. 234в, ал. 1, предл. 1 от НК с оглед
на това, че на неустановена дата през месец март 2019 г. до 24.07.2019 г. в гр.
Първомай, обл. Пловдив, сам е осъществил неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа на „Е.” ЕАД – Пловдив – като ползвател на средство
за техническо измерване с фабр. № *** (клиентски № ***, ИТН ***) в частен дом
на жилищна кооперация с адрес: ***, неправомерно е присъединил към захранващия
кабел на кооперацията преди електромера три кабела СВТ, както следва: на кабел
СВТ 2 х 6 мм2 – едното жило на фаза, а другото на нула; на кабел СВТ
4 х 6 мм2 – и четирите жила на фаза; на кабел СВТ 3 х 4 + 2, 5 кв. мм2
– трите жила 4 мм2 на фаза, а жило 2, 5 мм2 е
свободно, с което е създал условия за неотчитане на потребената електрическа
енергия.
Със Справки за коригиране на сметката за
електроенергия от 25.07.2019 г. (л. 8 – л. 10 от гр. дело № 492/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив) ищецът начислил по партидата
на ответника на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ допълнително
електропотребление за 180 календарни дни в периода от 25.01.2019 г. до 24.07.2019
г. за всеки от кабелите, както следва: за двужилен СВТ 2 х 6 мм2 с пропускателна способност от 11, 5 kW – 24 840 kWh, за трижилен СВТ 3 х 4 +
2, 5мм2 с
пропускателна способност от 21, 735 kW – 46 948 kWh, и за трижилен СВТ 4 х 6 мм2 с
пропускателна способност от 26, 082 kW – 56 338 kWh, остойностено при цена за единица kWh с
ДДС от 0, 19332 лева за периода от 25.01.2019 г. до 30.06.2019 г. и от 0,
197292 лева за периода от 01.07.2019 г. до 24.07.2019 г. в размер съответно на 4
815, 22 лева (с начислен ДДС), 9 100, 85 лева (с начислен ДДС) и 10 921,
10 лева (с начислен ДДС). Отделно от горното, за така извършената корекция му издал
Фактури съответно № № *** (л. 13 от гр. дело № 492/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), *** (л. 12 от гр. дело № 492/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив) и *** (л. 11 от гр. дело № 492/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив)/22.08.2019 г., платими
в срок до 02.09.2019 г., и го уведомил с Писмо изх. № 8350579/22.08.2019 г. (л.
14 от гр. дело № 492/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив), доставено
му на 28.08.2019 г., в уверение на което сред доказателствените материали
фигурира Известие за доставяне ИД PS ***X (л. 15 от гр. дело № 492/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), издадено от „Б. П.” ЕАД.
Впоследствие кредиторът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесните
притезания по реда на чл. 410 от ГПК, подавайки на 17.01.2020 г. в Районен съд
– Първомай Заявление вх. № 291/17.01.2020 г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 14/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай), което било
уважено изцяло с издаване на Заповед № 7/20.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 14/2020 г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав (л.
13 от ч. гр. дело № 14/2020 г. по
описа на Районен съд – Първомай), получена от длъжника на 29.01.2020 г. Осведомен на 19.02.2020 г. за постъпилото от последния на
06.02.2019 г. Възражение вх. № 580/31.01.2020 г. (л. 21 от ч. гр. дело №
14/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай) срещу изпълнителния титул, в
законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК
заявителят предявил разглежданите установителни искове с Искова молба вх. №
7059/27.02.2020 г. (л. 2 – л. 5 от гр. дело № 492/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив) до Окръжен съд – Пловдив, който с Определение №
414/02.03.2020 г. по гр.
дело № 492/2020 г. разпоредил изпращане на делото по подсъдност на
настоящия съд.
Назначената съдебно-техническа експертиза (л. 61 – л. 67) излага заключение, което, като
компетентно, обективно и всестранно изготвено, се ползва с доверието от
решаващия състав, че на 24.07.2019 г. е разкрито неправомерно присъединяване
към електроразпределителната мрежа на ищеца преди електромера на три кабела СВТ
2 х 6 мм2, СВТ 3 х 4 + 2, 5 мм2 и СВТ 4 х 6 мм2,
водещо до неизмерване на консумираното чрез тях количество електрическа
енергия, което, изчислено при съблюдаване на методиката по чл. 51, ал. 1 от
ПИКЕЕ по ½ от пропускателна способност на присъединителните съоражения
съответно от 11, 5 kW, 21, 735 kW и
26, 082 kW за 24-часово натоварване за 180 дни, се равнява съответно на 24 840 kWh, 46 948 kWh и 56 338 kWh, а оценено съобразно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ по
утвърдените с Решения № № Ц-11/01.07.2018 г. и Ц-19/01.07.2019 г. на КЕВР цени съответно
за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. и от 01.07.2019 г. до 30.06.2020
г., възлиза на стойност с ДДС съответно от 4 815, 22 лева, 9 100, 85 лева
и 10 921, 10 лева.
При очертаните фактически положения по
правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК от правна
страна се приема
следното:
Исковите претенции, отправени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, черпят материалноправното
си основание от чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, тъй като концентрират
спора върху съществуването на вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК и които произтичат от договор за продажба на електрическа енергия. Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата, което за
парични престации чл. 86, ал.1, изр. 1 от ЗЗД приравнява на законната лихва,
или обезщетение за неизпълнение.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната си защита ищецът носи
тежестта да докаже елементите от фактическия състав, който го
легитимира като носител на спорните вземания по възникнало продажбено
правоотношение с ответника, а от него
се очаква да проведе пълно доказване на обстоятелствата, на които позовава
възраженията си.
Според чл. 91, ал. 2, изр. 1 от ЗЕ сделките с
електрическа енергия се извършват при спазване на този закон и на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), издадени от ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.).
Съобразно чл. 94а, ал. 1 и §1, т. 28а, б. „а”
от ДР на ЗЕ в меродавната за казуса редакция от ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г., в сила от
21.05.2019 г., снабдяването с електрическа енергия на присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
лицензионна територия обекти на битови и небитови крайни клиенти, като каквито
дефинициите на §1, т. 27г, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ определят купуващите я за
собствено ползване съответно за битови и небитови нужди, когато не са избрали
друг доставчик, се осъществява от „крайния снабдител”, който е „енергийно
предприятие“ по разума на §1, т. 24 от ДР на ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г.) – а именно
лицензирано по чл. 39, ал. 1, т. 10 от ЗЕ за електроснабдяване лице, и който за
целта при условията на чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г.) и чл. 15,
ал. 2, т. 3 от ПТЕЕ (в редакцията от ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.) сключва с тях договори за
продажба при публично известни общи условия и регулирани от КЕВР цени.
При уредбата на чл. 104а, ал.
1 от ЗЕ и чл. 14, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 11, т. 3 от ПТЕЕ крайните
клиенти ползват електроразпределителната мрежа по договори за услугите „достъп до“ и „пренос на електрическа енергия
през нея“ при публично известни общи условия с нейния оператор (в този смисъл Решение № 85/27.06.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2528/2021 г., IV г. о.), който също е „енергийно предприятие” и по
определението на §1, т. 34б, б. „а“
от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г.) извършва електроразпределение въз основа
на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. След придобиването й не подлежи на
лицензиране за други дейности, както гласи забраната на чл. 44, ал. 3 от ЗЕ.
Купуващите енергия крайни
клиенти и посочените в §1, т. 41а, б. „а“ от ДР на ЗЕ ползватели на електроразпределителна мрежа за собственото им електроснабдяване са групирани от §1,
т. 41б от ДР на ЗЕ в категорията „потребители на енергийни услуги“.
Чл. 120, ал. 1 от ЗЕ (в редакцията от ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г.) налага
количеството на доставената енергия да се измерва с разположени до или на
границата на електроснабдения имот средства за търговско измерване – собственост
на оператора на електропреносната или на съответната електроразпределителна
мрежа, които §1, т. 58 от ДР на ЗЕ дефинира като технически средства с метрологични характеристики, предназначени и използвани
за измерване самостоятелно или свързано с едно или повече други такива при
продажбата на електрическа и топлинна енергия или природен газ.
Възможността за едностранно преизчисляване от
крайния снабдител на сметките за потреблението за минал период в случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия е законово въведена за първи път с
редакциите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, приети със
Закона за неговото изменение и допълнение, обнародван в ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
Чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ след последното му изменение от ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г., в сила от
21.05.2019 г., гласи, че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, част от които зададени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, които според чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ подлежат на
приемане от КЕВР
по предложение на енергийните предприятия и които уреждат принципите, начините и
местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база
данни. Коментираната законодателна
промяна създава в чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 1, т. 5 от ЗЕ изискване
общите условия на доставчика и на мрежовия оператор да съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ както в полза на доставчика при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване
или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ (б. „а”), така и в интерес на абоната
при неправилно и/или неточно измерване в резултат на повреда на уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ (б. „б”).
По аргумент от §2 от ПЗР на ПИКЕЕ, а и с
оглед действието на гражданскоправните норми във времето, процесното
правоотношение се подчинява именно на сега действащите ПИКЕЕ (обн, ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), доколкото основанието за преизчисляване на
потребената енергия по него е установено с Констативен протокол от 24.07.2019
г., (в този смисъл Решение №
60269/27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о., Решение № 60215/09.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2020 г., III г. о.,
Решение № 61/02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2021 г., III г. о., и
Решение № 99/07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2021 г., III г. о.).
В чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ е регламентирано, че
операторът на съответната мрежа извършва
проверки на измервателните си системи за съответствието им с изискванията на
тези правила и съгласно чл. 49, ал. 1 от
ПИКЕЕ съставя за тях констативен протокол, подписван, съобразно чл. 49,
ал. 2 от ПИКЕЕ, от негов представител и от ползвателя или негов представител, а
при отсъствие или отказ от страна на последните двама – както е записано в чл.
49, ал. 3, изр. 1 от ПИКЕЕ – от свидетел, който не е служител на оператора. Ал.
4 от чл. 49 на ПИКЕЕ задължава последния в хипотезата на чл. 49, ал. 3, изр. 1
от ПИКЕЕ да изпрати протокола в седемдневен срок от издаването му на ползвателя
с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с подадените
от него данни за контакт.
В чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ е указано следното:
когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или
техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните,
нарушения в целостта и/или функционалността му, съмнения за добавяне на чужд за
него елемент, същото да се демонтира и постави в безшевен чувал, който да се
затвари с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер,
като номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния
протокол, и да се изпрати на компетентния орган за метрологичен контрол в срок
до 14 дни от датата на проверката. Чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ допуска правилната
схема на свързване при нарушаване да се възстанови, без измервателният прибор
да се демонтира, ако изправността му не е засегната. При
констатирано неправомерно присъединяване или намеса в измервателната система
чл. 58 от ПИКЕЕ предписва на оператора незабавно да информира за това
Министерството на вътрешните работи.
В изпълнение на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ нормират методика и ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на
съответните мрежи според следните конкретни причини за неизмерването й или
неправилното й измерване: липса на
средство за търговско измерване (чл. 50, ал. 3), неизправност на същото, която
не се дължи на външна намеса (чл. 52, ал. 1), неизмерване или измерване с
грешка извън допустимата (чл. 50, ал. 1), промяна на схемата за свързване (чл.
50, ал. 2), повреда или неточна работа на тарифния превключвател (чл. 53, ал.
1), несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и тези,
въведени за нея в информационната база (чл. 54, ал. 1), измерени
количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за
търговско измерване (чл. 55,
ал. 1 ) и неправомерно присъденияване (чл. 51, ал. 1).
Съгласно чл. 56 ал. 1 и ал. 3 от ПИКЕЕ в изброените
ситуации, освен в тази по чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ, операторът на
електроразпределителната мрежа фактурира преизчислените количества по
действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на
електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, определена от
КЕВР на съответния мрежови оператор, и предоставя фактура и справка за
преизчислените количества, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“, на
ползвателя на мрежата, който според чл. 56, ал. 2 от ПИКЕЕ му заплаща така формираната
сума.
Прочитът на
изложените нормативни постановки позволява да се обобщи, че за снабдяване с
електрическа енергия на обекта си, присъединен към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение,
когато не е избрал друг доставчик, крайният
клиент е обвързан с „крайния снабдител“ по смисъла на §1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ
с договор за продажба с типичните характеристики по чл. 183 от ЗЗД и при общи
условия (в този смисъл Решение № 137/12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2578/2021
г., IV г. о., и Решение № 99/07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2615/2021 г., III г. о.), който
създава за енергийното дружество ангажимент, закрепен и в чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ
(в редакцията от ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г.), периодично да доставя електрическа енергия до
имота на абоната, а за него – да заплаща за нея на продавача цената, утвърдена
от регулатора. Но в случаите на едностранната й корекция за минал период,
лимитативно уредени в Раздел ІХ от ПИКЕЕ, освен в този по чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ, за който чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ въвежда изключение,
правото на доставчика да я получи от крайния клиент е делегирано на оператора
на електроразпределителната мрежа по силата на нормите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2
от ПИКЕЕ, за които съдебната практика на ВКС, уеднаквена с Решение №
137/12.07.2022 г. по гр. д. № 2578/2021 г., IV г. о., Решение №
85/27.06.2022 г. по гр. д. № 2528/2021 г., IV г. о., Решение №
77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., III г. о., Решение №
60269/27.05.2022 г. по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о., Решение №
61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г., III г. о., Решение №
99/07.07.2022 г. по гр. д. № 2615/2021 г., III г. о., и Решение №
55/30.05.2022 г. по гр. д. № 1421/2021 г., IV г. о., константно поддържа,
че попадат изцяло в обхвата на законовата делегация на чл. 83, ал. 2, изр. 2
във вр. с ал. 1, т. 6 от ЗЕ, която овластява КЕВР да приеме цялостната
подзаконова регламентация на отношенията между посочените участници на
енергийния пазар, че кореспондират с интересите и на потребителите, и на
енергийните дружества, и че не противоречат на нормативен акт от по-висок ранг
и в частност на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 1, т. 5
от ЗЕ, които създават императив единствено
за включване в съдържанието на съответните общи условия на ред за уведомяване
на клиента при корекция на сметка по ПИКЕЕ, но не и на реда и начина на самото
й извършване, отреден от чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ в предмет на ПИКЕЕ, нито на общите правила по
чл. 183 и чл.
200 от ЗЗД, че срещу
доставена електроенергия се плаща цена.
По съображения че ПИКЕЕ гарантират обективност
и добросъвествност на проверките и достоверност на констатациите им, след
влизането им в сила мрежовият оператор вече разполага с възможността да
коригира едностранно сметките само поради обективния факт на неизмерването или
неточното измерване, установен при стриктно съблюдаване на регламента на Раздел
ІХ от ПИКЕЕ, като не е нужно да доказва продължителността на некоректното
отчитане, причиняващото го виновно поведение на клиента и реално потребеното
количество електроенергия. В тежест именно на последния се възлага при
оспорване на установените по този ред данни да наведе доказателства за
консумацията с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната
енергийна ефективност и експлоатационния им режим (в указания смисъл Решение №
118/18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т. о.,
Решение № 115/20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., ІІ т. о., Решение № 115/20.05.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 4907/2014 г., IV г. о., Решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
1650/2014 г. на I т. о., Решение № 173/16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о., Решение № 203/15.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2605/2014 г., I т. о., и Решение № 104/16.08.2016 г. на
ВКС по т. д. № 1671/2015 г., I т. о.). Освен това при действието на актуалните
ПИКЕЕ евентуалният пропуск да се изпълнят чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал.
1, т. 5 от ЗЕ не рефлектира върху правото на едностранно преизчисление, а само
би се оказал пречка потребителят да бъде поставен в забава за плащане на коригираната
сума (в този смисъл Решение №
77/30.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2708/2021 г., III г. о., Решение №
60269/27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1054/2021 г., III г. о., и Решение №
61/02.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1898/2021 г., III г. о.).
От събраните доказателства е видно, че през
процесния период в жилището си на адрес: ***, ет. 2, присъединено на ниво ниско напрежение към
електроразпределителната мрежа на ищеца в качеството му на неин оператор по
смисъла на §1, т. 34б, б. „а“ от ЗЕ (в редакцията от ДВ бр. 41 от 21.05.2019 г.) и идентифицирано от него с ИТН ***, ответникът е потребявал електрическа
енергия за собствени битови нужди, отчитана чрез електромер фабр. № *** по
партида с клиентски
номер ***, на която е титуляр. Казаното
очертава профила му на „битов”
и „краен клиент”, „ползвател на електроразпределителната мрежа” и „потребител
на енергийни услуги” по разбирането съответно на т. 2а, т. 27г, т. 41а, б. „а” и т. 41б,
б. „а” и б. „б” от §1 на ДР на ЗЕ, и респективно му придава качеството на страна по валидни договори за продажба на
електрическа енергия и за пренос на такава през електроразпределителната мрежа,
сключени съответно с лицензирания за съответната територия „краен снабдител” и
с ищеца при общите им условия, като тези на мрежовия оператор (л. 7 – л. 8 от
ч. гр. дело № 14/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай), одобрени с Решение № ОУ-014/10.05.2008 г. на ДКЕВР, са съобразени с чл. 104а, ал.
1, т. 5 от ЗЕ.
Следователно правната сфера на абоната е
обременена със задължение да заплаща стойността на консумираната в дома му
електроенергия на доставчика, а в съответните случаи по Раздел ІХ от ПИКЕЕ на основание подзаконовото възлагане в чл.
56, ал. 2 от ПИКЕЕ – на ищцовото дружество.
Изяснено е, че при осъществена на 24.07.2019 г. от негови представители в кръга на
правомощието им по чл. 45 от ПИКЕЕ проверка на измервателната система в
кооперацията на горепосочения адрес в избеното помещение на ответника е
разкрито неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на
ищеца преди електромера на три кабела СВТ 2 х 6 мм2, СВТ
3 х 4 + 2, 5 мм2 и СВТ 4 х 6 мм2, водещо до неизмерване
на потребеното чрез тях количество електрическа енергия, без да влияе на
изправността на средството за тъговско измерване, което поради това по
указанието на чл. 49, ал. 8 от ПИКЕЕ не е било демонтирано. Нарушението на целостта
на електроразпределителната линия е обективирано в удовлетворяващ изискванията
на чл. 49 от ПИКЕЕ за форма Констативен протокол № 496664/24.07.2019 г. за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване (л. 6 от гр. дело № 492/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив), който е
подписан при хипотезата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ от проверяващите и от двама
свидетели – полицейски служители при Районно управление – Първомай,
сигнализирани съгласно чл. 58 от ПИКЕЕ, тъй като, ответникът, макар и присъствал,
е отказал да положи подпис. По порядъка на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ протоколът му
е изпратен още на 25.07.2019 г. и връчен на 29.07.2019 г. по пощата.
Макар, както вече се отбеляза, възможността
на оператора да коригира сметката на потребителя да не е предпоставена от
негово виновно поведение, в случая въз основа на Споразумение за решаване на
НОХД № 248/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай, одобрено с влязло в сила
на 24.10.2019 г. протоколно Определение № 75/24.10.2019 г. (л. 9 – л. 10 от
НОХД № 248/2019 г. по описа на Районен съд – Първомай), което, съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, има
силата на присъда и при режима на чл. 300 от ГПК е задължително
за съда, разглеждащ
гражданските последици от инкриминирания акт, относно факта на извършването му,
неговата противоправност и вината на дееца (в този смисъл Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, Решение №
14/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1493/2009 г., IV г. о., и Решение № 47/23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о.), настоящият състав е обвързан да
приеме, че на неустановена дата през месец март 2019 г. до 24.07.2019 г. в гр.
Първомай, обл. Пловдив, ответникът виновно сам е сторил въпросното неправомерно
присъединяване, с което е създал условия за неотчитане на потребената в дома му
електрическа енергия.
Съобразно чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ на база така
оформения констативен протокол в полза на оператора е възникнало правото по чл.
51, ал. 1 от ПИКЕЕ да преизчисли
количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от 180 дни от датата на
констатиране на присъединяването по една втора от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната
мрежа, при 24-часово натоварване, и да ги фактурира по реда на чл. 56, ал. 1 и
ал. 3 от ПИКЕЕ. Със Справки за коригиране на сметката за електроенергия от
25.07.2019 г. (л. 8 – л. 10 от гр. дело №
492/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив) и Фактури № № *** (л. 13 от гр. дело № 492/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), *** (л. 12 от гр. дело № 492/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив) и *** (л.
11 от гр. дело №
492/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив)/22.08.2019 г. ищецът действително е начислил допълнително потребление за
максимално възможния 180-дневен период от 25.01.2019 г. до 24.07.2019 г., но
това би било допустимо, ако липсват данни за момента на нелегалното свързване
към мрежата. В казуса обаче със сила на пресъдено нещо от наказателния съд е
установено, че това е сторено през месец март 2019 г. Точната дата остава
неизяснена, но от показанията на свид. Йорданов, който възпроизвежда спомени,
че в края на месец март или началото на месец април 2019 г. е помагал на
ответника да монтира в избата си функциониращо с ток съоръжение, което впоследствие
е било заварено от проверяващия екип като неправеморно инсталирано към мрежата,
може да се заключи, че присъединяването датира не по-рано от 20.03.2019 г. и че
именно от този ден сметката подлежи на преизчисляване. С чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ
е нормативно преодоляна невъзможността да се определи началният момент на
корекцията, но ако е възможно, то прилагането на целия 180-дневен период би
противоречало на целта на корекционната процедура – да възстанови настъпилото
без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение.
Предвид горното, изчислено за 126-те
календарни дни от 20.03.2019 г. до 24.07.2019 г. по методиката на чл. 51, ал.
1, изр. 1 от ПИКЕЕ, приложена и от експертизата,
количеството неотчетена енергия за кабел СВТ 2 х 6 мм2 е 17 388
kWh (в т. ч. 14 214 kWh за 103 дни от 20.03.2019 г. до 30.06.2019 г. + 3 174 kWh за 23 дни от 01.07.2019 г. до 24.07.2019 г.), за кабел СВТ 3
х 4 + 2, 5 мм2 – 32 863 kWh (в т. ч.
26 864 kWh за 103 дни от 20.03.2019 г. до 30.06.2019 г.
+ 5 999 за 23 дни от 01.07.2019 г. до 24.07.2019 г.), и за кабел СВТ 4 х 6
мм2 – 39 436 kWh (в т. ч. 32 237 kWh за 103 дни
от 20.03.2019 г. до 30.06.2019 г. + 7 199 kWh за 23 дни
от 01.07.2019 г. до 24.07.2019 г.), а общата й стойност, пресметната по цената,
указана в чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ и утвърдена от КЕВР за единица kWh с ДДС в размер на 0, 19332 лева за 103 дни от 20.03.2019 г. до
30.06.2019 г. и от 0, 197292 лева за 23 дни от 01.07.2019 г. до 24.07.2019 г.,
възлиза на 17 403, 32 лева (с начислен ДДС), до който размер главният иск се
явява основателен, а за разликата до пълния му предявен такъв, както и за
периода от 25.01.2019 г. до 20.03.2019 г., следва да се отхвърли.
С Писмо
изх. № 8350579/22.08.2019 г. (л. 14 от гр. дело № 492/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив), което е получил на 28.08.2019 г.,
длъжникът е известен от оператора за увеличението. Респективно същият дължи и
сумата от 657, 46 лева
– обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху признатото задължение от 17 403, 32 лева за периода от 03.09.2019 г. до 16.01.2020 г., пресметната чрез онлайн лихвен калкулатор, както и законната лихва от
датата на сезиране на заповедния съд – 17.01.2020 г., до окончателното
издължаване, с изключение на интервала от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., през
който е важим запретът на чл. 6 от Закон за мерките
и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците в първоначалната му редакция, обнародвана в ДВ, бр. 28 от 2020 г.,
в сила от 13.03.2020 г.
С оглед на разрешението на спора се
обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да
възстанови на ищеца съразмерно на уважената част от исковете съдебноделоводните
му разноски, претендирани, съгласно Списък по чл. 80 от ГПК (л. 71), и
действително сторени, както следва:
Ø в настоящото производство в общ размер на 724, 69
лева, от които 384, 91 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на предявените
искове, 199, 78 лева – изплатено възнаграждение и разходи на вещо лице за
изготвяне на съдебно-техническа експертиза, и 140, 00 лева – възнаграждение за
квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда в размер на
200, 00 лева по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, и
Ø в заповедното производство в общ размер на 411, 22
лева, от които 361, 22 лева – внесена държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
От ответната страна възстановяване на разходи по производството не е заявено.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че А.А.А., ЕГН: **********,***, обл. Пловдив, ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Е.И.К., вписан в регистъра на Адвокатска колегия
– Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, дължи на „Е.” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З. О. Б., К. Д.и А.
С.и по процесуално пълномощие от юрисконсулт К.Г.А., както следва:
Ø
сумата от 17 403,
32 лева (седемнадесет хиляди четиристотин и три лева и тридесет
и две стотинки) – стойност на допълнително начислена електрическа енергия за
обект на потребление с адрес: ***, и с ИТН: ***, за периода от 20.03.2019 г. до
24.07.2019 г., и отчетена по партида с клиентски номер ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.01.2020 г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, до окончателното й
изплащане, с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., и
Ø
сумата от 657, 46 лева (шестстотин
петдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки) – обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 03.09.2019 г.
до 16.01.2020 г., за принудителното изпълнение на които вземания е издадена
Заповед № 7/20.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело № 14/2020 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, като
за разликата над уважения до пълният предявен размер, а по отношение на иска за
стойност на електрическа енергия – и за периода от 25.01.2019 г. до 20.03.2019
г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН: **********,***, обл. Пловдив, ***, процесуално
представляван по пълномощие от адв. Е.И.К., вписан в регистъра на Адвокатска
колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на „Е.”
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от З. О. Б., К. Д.и А. С.и по процесуално
пълномощие от юрисконсулт К.Г.А., както следва:
Ø
сумата от 724,
69 лева (седемстотин двадесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки) –
съдебноделоводни разноски в исковото производство за държавна такса за разглеждане на предявените искове, за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и
за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, и
Ø сумата от 411, 22 лева (четиристотин и единадесет лева и двадесет и две стотинки) – съдебноделоводни
разноски по ч. гр. дело № 14/2020 г. по описа на Районен съд –
Първомай, І състав, за държавна такса
за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от
юрисконсулт.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от решението,
а след влизането му в сила досиетата на НОХД № 248/2019 г. и ч. гр. дело № 14/2020
г. – и двете по описа на Районен съд – Първомай, І състав, ДА СЕ ВЪРНАТ, а
второто – и ДА СЕ ДОКЛАДВА на състава, ведно със заверен препис от решението.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД