РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Радомир, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. А.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. А. Административно наказателно
дело № 20241730200194 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .-.-..../17.04.2024 г. началник сектор „Пътна полиция“
в ОД МВР – Перник е наложил на жалбоподателя С. С. Ф. административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни
точки.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в
жалбата правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Радомирският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежна страна и е
процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
1
В АУАН, серия GA № ...../10.11.2023 г. е отразено от фактическа страна, че на
10.11.2023 г. в 14,55 ч. в с. Долна Диканя, на път I-1, на кръстовището с път III-627,
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил „Фолксваген Кади“, с рег. № СВ ..........РН,
лична собственост, като при проверката е установено, че горепосоченото МПС не е
регистрирано по надлежния ред на територията на Република България (МПС е със
служебно прекратена регистрация от 15.05.2023 г. по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП). Въз
основа на констатираното, актосъставителят квалифицирал извършеното нарушение като
такова по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № .-.-..../17.04.2024 г.,
като е наложил на жалбоподателя следните административни наказания, а именно: „глоба“ в
размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
По делото са разпитани актосъставителят Г. Г. и свидетелят по акта А. А., които
потвърждават фактическата обстановка, описана в АУАН. И двамата свидетели сочат, че при
направена справка в информационните масиви на МВР се установило, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация.
От правна страна:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към
съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва
да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен
извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП, са
описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Перник, който е оправомощен със заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.
По съществото на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка,
описана в АУАН и в атакуваното наказателно постановление, предвид ангажираните в хода
на съдебното следствие от страна на административнонаказващия орган доказателства, е
установена и доказана по безспорен начин. Показанията на разпитаните свидетели
кореспондират помежду си. Двамата свидетели изцяло поддържат фактическата обстановка,
2
описана в АУАН, а освен това съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на
жалбоподателя в хода на съдебното следствие не бяха ангажирани доказателства,
опровергаващи фактическата обстановка, описана в АУАН и НП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно
приетата за нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. За това нарушение чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП предвижда налагане на наказание
„глоба“ от 200 до 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12
месеца на всеки водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно прекратяване на
регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в
двумесечен срок да регистрира автомобила, какъвто е и настоящият случай. За тези действия
на контролните органи собственикът не се уведомява, като задължението е за последния. В
случая видно от събраните доказателства и приложени в АНП, жалбоподателят е не само
водач на МПС, а и собственик на автомобила и негово е задължението да пререгистрира
МПС-то след придобиването му. Доказателствата сочат, а и същите не се оспорват от
жалбоподателя, че към момента на проверката именно Ф. е бил собственик на управлявания
от него автомобил.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗДвП установява задължение за приобретателите на
регистрирано ППС за пререгистриране на ППС в едномесечен срок от придобиването му (в
случая жалбоподателят е придобил въпросния лек автомобил на 13.03.2023 г.), а нормата на
чл. 143, ал. 15 ЗДвП указва, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП фактическото
прекратяване на регистрацията се осъществява посредством АИС „КАТ“, като липсва
законово вменено задължение за постановяване на нарочен акт и не се изисква уведомяване
на лицето.
От друга страна, нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП регламентира две кумулативно
изискуеми предпоставки, за да се допускат МПС по пътищата, отворени за обществено
ползване – МПС да са регистрирани и да са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Движението по пътищата на МПС с табели с регистрационен
номер, но със служебно прекратена регистрация, респ. без да е регистрирано по надлежния
ред, сочи на нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, т. е. без значение е, че в
случая МПС е било с табели с регистрационни номера.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за несъставомерност на деянието
3
поради липса на виновно поведение. Съгласно правната теория, вината има две основни
форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност
и самонадеяност, като при първата форма деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По
силата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно,
когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая
такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено
непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, водачът следва да носи
административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Ирелевантно за
отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не
жалбоподателя - собственик на процесния автомобил, че същият е със служебно прекратена
регистрация, каквото твърдение се излага в жалбата. В настоящия случай, незнанието на
факта, че управляваният от Ф. автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи
на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици от нарушаването на реда за
движение по пътищата, а именно управлението на нерегистрирано превозно средство, но е
бил длъжен като водач на превозното средство да познава ЗДвП, респ. длъжен е бил да
предвижда последиците, а и не са налице данни, че не е могъл да ги предвиди (в същия
смисъл: решение № 43/06.02.2023 г. на Административен съд - Перник по к. а. н. д. №
6/2023).
По отношение на размера на наложените административни наказания за извършеното
от жалбоподателя административно нарушение, то същите са кумулативно дадени и
определени в минимума, посочен от законодателя в санкционната норма, а именно „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право нарушителя да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, изключващо възможността за намаляването им от страна на съда и като такива не се
явяват несправедливи. Правилно и на основание чл. 6, т. 5. от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя за извършеното административно нарушение са му
отнети 10 контролни точки.
За правна пълнота настоящият състав следва да отбележи, че в случая не е налице
маловажност на нарушението, обуславящо отмяната на НП на основание чл. 28 ЗАНН, тъй
като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за
движение по пътищата и регистрирането на МПС-та на територията на страната,
установяващи сигурност при контрол на собствеността на ППС-тата и управлението им, а и
конкретните обстоятелства по делото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност
на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Предвид гореизложеното настоящият състав на решаващия съд намира, че
атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно издадено и следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № - - /17.04.2024 г., издадено от
началник сектор „Пътна полиция“ в ОД МВР – Перник, с което е наложено на С. С. Ф., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № ., вх. „.“, ет. ., ап. ., административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни
точки.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5