ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1561
гр. Пловдив , 26.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20205300501988 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано е по възражение по чл.423 от ГПК, подадено от М. Щ. Й.
, ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. И. К., против
Заповед №2237/04.03.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. №3299/2014г. по описа на РС- Пловдив, ІV гр.с.
Във възражението се твърди, че издадената срещу жалбоподателката
заповед за изпълнение не е била връчена редовно, тъй като получилото я
лице М. Я. М.- снаха, не е от кръга на домашните й и към датата на
връчването не й е била снаха. Твърди се и че обичайното
местопребиваване на жалбоподателката към момента на връчването не е
било в България, а в Германия, поради което спрямо нея не е следвало
да се издава заповед за изпълнение. Предвид горното и на основание
чл.423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК се иска приемане на подаденото
възражение, като на основание чл.423, ал.3 от ГПК издадените заповед
за изпълнение и изпълнителен лист се обезсилят.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на възражението
от заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, с
който същото се оспорва и се иска оставянето му без уважение.
Пловдивският окръжен съд след като, като взе предвид
1
изложените във възражението и отговора становища на страните и
извърши служебна проверка, намира за установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява че
ч.гр.д. №3299/2014г. по описа на РС- Пловдив, ІV гр.с., по което е издадена
процесната заповед за изпълнение, е унищожено, поради изтичане на 5-
годишния срок на съхранение. От представеното извлечение от деловодната
програма на съда е видно, че делото е било образувано на 28.02.2014г. по
подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК *********, против длъжника М. Щ. Й., ЕГН **********.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение
№2237/04.03.2014г. На 09.04.2014г. съдът е разпоредил да се издаде
изпълнителен лист въз основа на издадената заповед за изпълнение.
Във възражението жалбоподателката твърди, че заповедта за
изпълнение е била връчена на 21.03.2014г. на лицето М. Я. М.- снаха,
като тези твърдения не се оспорват от противната страна и се подкрепят
от представеното копие от разписката за връчване на заповедта,
изготвено от процесуалния представител на жалбоподателката преди
унищожаване на заповедното производство.
При тези данни възражението е процесуално допустимо.
Жалбоподателката твърди, че е узнала за издадената заповед за
изпълнение на 10.07.2020г. при извършена справка в Районен съд-
Пловдив. Доколкото по делото не са ангажирани доказателства от страна
на ответника за по- ранна дата на узнаване, то следва да се приеме
посочената във възражението такава. Възражението е подадено на
30.07.2020г., т.е. в рамките на едномесечния срок от узнаването по
чл.423 от ГПК, поради което следва да бъде разгледано по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 423, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който
е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде
възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е
била връчена надлежно /т.1/ и когато заповедта за изпълнение не му е
била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България /т.2/.
2
В случая по делото няма спор, че заповедта за изпълнение е била
връчена на жалбоподателката по реда на чл.46, ал.2 от ГПК чрез друго
лице- М. Я. М., която е посочена в разписката като „снаха“. Изложените
във възражението твърдения, че посоченото лице не е от кръга на
„домашните“ на жалбоподателката и към датата на връчването не й е
била „снаха“ не са подкрепени с доказателства. Действително от
приложената по делото справка се установява, че посоченото лице към
датата на връчването е имало регистриран друг постоянен и настоящ
адрес, но само по себе си това не изключва възможността фактически да
е живяла в едно домакинство с жалбоподателката на адреса на последната.
Що се отнася до твърдението, че към датата на връчването лицето М. Я.
М. не е била снаха на жалбоподателката, то за това обстоятелство по
делото не са ангажирани никакви доказателства. Предвид горното
настоящият състав на съда намира, че удостоверителното изявление на
връчителя, отразено в разписката, не е опровергано, поради което
връчването следва да се приеме за редовно.
От събраните по делото доказателства не се установяват и
твърденията на жалбоподателката, че към датата на връчване на
заповедта за изпълнение същата не е имала обичайно местопребиваване на
територията на страната. Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.7 от Кодекса
на международното частно право обичайно местопребиваване на физическо
лице е мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без
това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер,
които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от
намерението му да създаде такива връзки. От приложеното заверено копие
от изпълнителното дело, образувано въз основа на оспорената заповед за
изпълнение, действително е видно, че жалбоподателката не е била
откривана за връчване на книжата на регистрирания от нея постоянен и
настоящ адрес. От нейна страна обаче не са били ангажирани никакви
доказателства за установяване на твърденията й, че от 2013г. живее в гр.
Г., Германия, както и че е създала трайна връзка от личен или
професионален характер с това място, въз основа на която да може да се
3
направи извод за обичайно местопребиваване в същото.
Жалбоподателката има регистриран постоянен и настоящ адрес в
България, като на 23.11.2017г. е подписала с ответника споразумение за
разсрочване на задълженията й към дружеството. Предвид горното следва
да се приеме, че не е налице и основанието по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК за
приемане на възражението.
С оглед неоснователността на подаденото възражение и на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да
заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл.423,ал.1, т.1 и т.2 от ГПК,
подадено от М. Щ. Й., ЕГН **********, чрез пълномощника й по
делото адв. И. К., против Заповед №2237/04.03.2014г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №3299/2014г. по
описа на РС- Пловдив, ІV гр.с.
ОСЪЖДА М. Щ. Й., ЕГН **********, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №250, ЕИК
*********, сумата от 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4