№ 227
гр. Сливен, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на десети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20242200500301 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Г. С. Д., ЕГН ********** от
** против решение № 260002/14.02.2024 г. по гр.д. № 493/2021г. на Районен
съд – Сливен, с което е било отхвърлено искането на жалбоподателя по чл.349
от ГПК за възлагане на допуснатия до делба недвижими имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Сливен, одобрени със Заповед РДП8-
31/19.04.2006 г. на ИД на АК, с адрес на имота: **, находящ се на етаж 7 в
сграда с идентификатор *******, с предназначение Жилищна сграда -
еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор *******.
Предназначение на самостоятелния обект с идентификатор *******: Жилище,
апартамент. Брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост 63,90
кв. м. Прилежащи части: Избено помещение № 1 и 1.02 % идеални части от
общите части на сградата. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: *******, под обекта: *******, *******, над обекта: *******,
1
*******. С обжалваното решение процесният имот с идентификатор *******
е бил изнесен на публична продан, при справедлива пазарна стойност в размер
на 64 805.00лв. Въззивникът Г. С. Д. е бил осъден да заплати държавна такса в
размер на 1296.05лв., а останалите съделители – З. Г. С. и С. Г. С. са били
осъдени да заплатят по сметка а съдебната власт държавна такса в размер на
648.05лв. всеки. З. С. и С. С. са били осъдени да заплатят на жалбоподателя по
75.00лв. разноски за вещо лице.
Решението е обжалвано като незаконосъобразно. Страната посочва, че
цената на която е бил изнесен за публична продан делбеният имот е „смешна“.
Жалбоподателят посочва също, че съделителите – З. и С. С.и, както и
процесуалният представител на З. С. не са присъствали в проведените съдебни
заседания, което ги прави „бегълци“. Най – тежкото нарушение според
жалбоподателя се състои в това, че екземпляра на съдебното решение, което е
получил не е подписан и не е подпечатан. Предвид на това той счита, че
обжалвания съдебен акт е нищожен на основание чл.75, ал.2 от ЗН.
Моли се съдът да отмени обжалваното съдебно решение като
незаконосъобразно и да уважи искането на страната по чл.349 от ГПК.
Страната няма направени нови доказателствени или процесуални искания.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната
жалба нито от З. Г. С., нито от С. Г. С..
В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично. Заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.
В с.з. въззиваемият З. С. редовно призован се явява лично, както и с
представител по пълномощие адв.Д., който заявява, че оспорва въззивната
жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемата С. С. не се явява и не се представлява.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 16.02.2024г. и
в рамките на законоустановения срок – на 28.02.2024 г. е била депозирана
въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
2
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Основните оплаквания на въззивника са, че решението което е получил
не е било подписано от съдия и че по делото не са взели участие всички
съделители, което прави решението нищожно на основание чл.75, ал.2 от ЗН.
Съдебното решение, което е в кориците на делото е надлежно подписано
от съдията докладчик С. С.. То се намира на стр.339-340 от дело 493/2021г. по
описа на СлРС. Няма законово изискване съдебните решения да бъдат
подпечатвани с някакъв печат, поради което такъв не е положен.
Жалбоподателят е получил препис от съдебното решение, който не съдържа
подпис на съдията постановил акта. По негово желание би могъл да се сдобие
и със заверен препис от решението. Липсата на подпис върху преписа от
решение изпратен на страна не прави постановения съдебен акт нищожен.
По отношение твърдяната липса на участие на всички съделители, съдът
намира същото за неоснователно. По делото са били конституирани като
страни всички съсобственици на процесния имот – жалбоподателят Г. С. Д., З.
Г. С. и С. Г. С.. Всички те са били редовно призовавани по делото съобразно
способите предвидени в ГПК. Обстоятелството, че някой не желае да вземе
участие в проведените съдебни не опорочава съдебния акт и не го прави
нищожен.
По въпроса за постановения отказ от възлагане на имота по реда на
чл.349 от ГПК, съдът намира съдебното решение за правилно.
В разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК изрично е предвидено, че за да се
възложи неподеляемото жилище (каквото в случая се явява процесният имот)
на бившия съпруг е необходимо той към момента на възлагане да упражнява
родителските права по отношение на (непълнолетните /малолетни) деца от
брака. В случая такива деца няма и няма правна възможност процесният имот
да бъде възложен на жалбоподателя при тази хипотеза (чл.349, ал.1 от ГПК).
Не е възможно имотът да се възложи и при хипотезата на чл.349, ал.2 от ГПК
на жалбоподателя, тъй като тя е приложима само, когато всички страни са
придобили имота по наследяване. В случая жалбоподателят е придобил своя
3
дял при развода с бившата си съпруга, а останалите съделители са нейни
наследници. Налице е смесена съсобственост, поради което според трайната
практика на ВКС не може да се възлага имот по реда на чл.349, ал.2 от ГПК.
Определената от съда справедлива цена на имота е съобразена с
изготвеното по делото заключение на ВЛ. Съделителите ще получат всеки
според квотата си от право на собственост от действителната цена, която ще
се получи за имота при осъществяване на публичната продан.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.
По правилата на процеса въззивната страна следва да бъде осъдена да
заплати на въззиваемата деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 900.00лв.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 4260002/14.02.2024 г. по гр.д. № 493/2021г.
на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Г. С. Д., ЕГН ********** от ** да заплати на З. Г. С., ЕГН
**********, от ******* деловодни разноски за въззивна инстанция в размер
на 900.00 (деветстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от получаване на съобщение за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5