Р Е Ш Е Н И Е
гр.
С. 29.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 12955 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, предявени от К.Х.Т. срещу „Н.Т.“
ЕООД: за признаване за незаконно и за отмяната на дисциплинарното уволнение,
извършено със заповед от 27.10.2015 г., както и за заплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ за период от шест месеца в размер на 12 000 лв., ведно
със законната лихва и разноските по делото. Ищецът твърди, че уволнението му е
незаконосъобразно, тъй като е нарушен чл.193, ал.1 от КТ, като тази връзка
излага съображения срещу извършения по нотариален ред опит за връчване на книжа
от работодателя му, като счита, че този ред на връчване не е приложим в
дисциплинарното производство; сочи, че заповедта е подписана от лице – адвокат Д.П.Р.,
без дисциплинарна власт. Ответникът оспорва исковете.
Поддържа, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, като
твърди, че на Т. са поискани писмени обяснения чрез изпращане на нотариална
покана, която процедура счита за допустима и законосъобразна. Заявява, че
ищецът е извършил описаните тежки нарушения на трудовата дисциплина - отсъствие
от работа без основателна причина в продължение на повече от 19 дни преди
налагане на дисциплинарното наказание, което нарушение било установено и
обективирано в съставения от нотариус Р.Д.констативен протокол от 9.10.2015 г.
Излага доводи, че искането за даване на обяснения и заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание са подписани от упълномощено от работодателя лице с
изрично пълномощно. СРС е уважил
исковете, като е заключил, че работодателят в случая е нарушил императивната
норма на чл.193, ал.1 от КТ. За да
направи този извод, съдът е приел, че К.Т. е бил поканен да даде обяснения за
вмененото му дисциплинарно нарушение чрез нотариална покана, като на 9.10.2015
г. било залепено уведомление, при което
не били спазени изискванията на чл.47, ал.1 и ал.3 от ГПК, както и адресът не
бил посетен поне три пъти в рамките на един месец. Поради извършените нарушения
при залепването на уведомление, СРС е приел, че нотариалната покана не е била
връчена редовно, което от своя страна е опорочило процедурата по чл.193, ал.1
от КТ. Срещу
първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „Н.Т.“ ЕООД. Жалбоподателят счита, че ищецът
въобще не е възразил относно спазването на чл.47 от ГПК при връчване на
нотариалната покана. Оспорва изводите на СРС за нарушаване разпоредбите на чл.47 от ГПК.
Позовава се на собствената си добросъвестност, както и на недобросъвестността
на уволнения служител. К.Т.
счита жалбата за неоснователна. Пред
СГС не са събрани нови доказателства. След преценка доводите
на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено
следното от фактическа и правна страна: Обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съгласно
чл.269, изр. второ от КТ съдът следва да отговори на повдигнатите във
въззивната жалба въпроси. Въззивният съд счита, че
разпоредбата на чл.195, ал.2 от КТ не урежда изчерпателно способите за връчване
на книжа на работника/служителя, поради което приложимо е и връчване по
нотариален ред. Съдът
изцяло споделя изводите на СРС, че в конкретния казус не са били поискани
обяснения от служителя по реда на чл.193, ал.1 от КТ, поради нередовно връчване
на оТ.равената за това нотариална покана. В исковата молба ищецът изрично е
изложил възражения срещу опита на работодателя да му връчи книжа по нотариален
ред, като е оспорил и да е узнал за наличието на такива книжа при нотариус.
Така изложеното в исковата молба обуславя проверка от страна на съда на
процедурата по връчването на въпросните книжа, включително спазването нормите
на чл.47 от ГПК, при съобразяване на наложилата се в това отношение съдебна
практика. Вярно е, че Т. не се е позовал изрично на нарушения на чл.47 от ГПК,
но същият е оспорил изцяло законността на осъщественото връчване, като по този
начин го е превърнал в предмет на обсъждане от съда. Разпоредбата
на чл.50 от ЗННД изрично сочи, че при връчване на съобщения и книжа се прилагат
разпоредбите на чл.37-чл.58 от ГПК. В конкретния случай връчването е
осъществено преди изменението на ГПК с ДВ бр.86/2017 г., като, за да е налице
редовно залепване на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК (в редакцията преди ДВ
бр.86/2017 г.), е необходимо нотариусът да е посетил адреса няколко пъти в рамките на един месец, по различно време. Нормата
на чл.47, ал.1 от ГПК е ясна и непротиворечива; необходимостта от неколкократни
посещения на адреса в рамките
поне на един месец следва както от тълкуванията, дадени в съдебната практика, така и от
законовите разпоредби на чл.40, ал.1 и чл.41, ал.1 от ГПК (в редакцията преди ДВ бр.86/2017 г.), макар към тях да липсва изрично
препращане в разпоредбата на чл.47, ал.1 от ГПК. Видно от делото, не се установява
преди залепването на уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК К.Т. да е бил търсен на
адреса му няколко пъти в рамките на един месец. Това прави връчването на
поканата за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ нередовно. По
изложените съображения настоящият съдебен състав следва да потвърди обжалваното
пред него първоинстанционно решение. Ответникът по жалбата
има право на 800 лв. разноски за адвокат пред СГС. Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.07.2017 г. на СРС, Г.О., 69 състав, постановено по гр. дело № 74611 по описа за 2015 г.
ОСЪЖДА „Н.ТП“ ЕООД, ***, със съдебен адрес ***, да заплати на К.Х.Т.,
ЕГН **********,*** – адвокат И.М., разноски пред СГС в размер на 800 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.