Решение по дело №1517/2014 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 666
Дата: 15 декември 2014 г. (в сила от 29 декември 2014 г.)
Съдия: Валентина Иванова Тодорова
Дело: 20145510101517
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2014 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                    15.12.2014г.                      гр. Казанлък

В ИМЕТО НА НАРОДА

Казанлъшкият районен съд,                               I - ви граждански състав

На 26.11.                                                                                        2014 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Ат. Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Валентина Петрова

гражданско дело № 1517 по описа за 2014г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал.1  от СК.

Производството е образувано по искова молба от Ф.С.А., ЕГН ********** *** против А.Я. Алиев с ЕГН ********** ***. Ищцата твърди че с ответника са сключили граждански брак на 19.09.1994 г. в гр.Казанлък, който брак е първи и за двамата. От брака си имат родено едно дете – пълнолетно към настоящия момент. Сключили брак след кратка връзка, като непосредствено след сключването на брака им се родило детето им. Първоначално живеели при бабата на ответника - в гр.Казанлък, по-късно се преместили да живеят с.Тъжа. Още в началото на брака им през 1996 г. ответникът започнал да й изневерява с други жени, като по-късно разбрала, че това се е случвало и докато е била бременна с детето им. Изневерите му стигнали толкова далеч, че същият избягал и заживял с друга жена, от която в последствие имал още деца. Тези негови постъпки дълбоко я наранили и накарали да се чувства унизена и отчаяна, като същевременно се надявала тези негови увлечения да отминат и той да се върне при нея и така - 16 години. С течение на времето разбрала, че ответникът няма да се върне и намерила ново свое семейство, където и понастоящем живеела. Дългата фактическа раздяла ги отчуждила един от друг и на практика бракът им съществувал формално, нямало как и да бъде заздравен, тъй като ответникът живеел от години с друга жена, а тя с друг мъж. С оглед на изложеното счита, че бракът им е формален, лишен от съдържание, като дългата фактическа раздала по между им довела до неговото дълбоко и непоправимо разстройство, поради което счита, че бракът им следва да бъде прекратен. Моли, съдът след като се убеди в основателността на твърденията й, да постанови съдебно решение, с което да прекратите брака им като дълбоко и непоправимо разстроен без съда да се произнася по въпроса за вината, след прекратяването на брака да продължи да носи брачното си фамилно име - А., за да не се налага да сменя документите си за самоличност.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК адв.К.Г.-особен представител на ответника по гр.д.№1517/2014 г.на КРС-А.Я. Алиев заявява, че предявеният иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК, е допустим. По отношение на основателността ще вземе становище в края на съдебното дирене, когато въз основа на събраните доказателства по делото ще направи извод дали е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, даващи основание за предявения иск за развод. Заявява, че няма контакти с ответника и не би могла да приеме, че изложените факти и обстоятелства в исковата молба са верни.

В откритото съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа изложеното в  исковата молба.

Особеният представител на ответника претендира за прекратяване брака на страните, поради трайната им фактическа раздяла.

         Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за граждански брак, издаден от Община Казанлък, въз основа на  акт за граждански брак №  0228/19.09.1994г. страните са сключили граждански брак на 19.09.1994г., като съпругата е приела да носи фамилно име – А.. Страните не спорят, че от брака си имат родено едно дете, пълнолетно към настоящия момент.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели З С и А С, без роднински връзки  със страните. От показанията на свидетелките се установи, че страните са сключили граждански брак през 1994г., а от 1997г.  са във фактическа раздяла. След раздялата съпрузите не поддържали  отношения. 

Съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е фактът, че страните от 1997г. се намират във фактическа раздяла. Периодът на фактическа раздяла и обстоятелството, че не са положили усилия за заздравяване на брачната връзка са довели до отчуждение между съпрузите. Всеки от тях има свой собствен  личен живот. Бракът им е изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала. Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.  Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. При това положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се уважи като съдът не се произнася по вината, тъй като ищцата изрично заяви желание съдът да не се произнася по този въпрос, а и ответникът не е направил такова искане.

С оглед заявеното от ищцата в исковата молба съдът счита, че след прекратяване на брака  тя следва да продължи да носи брачното си фамилно име  А..

Съдът определя окончателна държавна такса за прекратяването на брака в размер на 50 лв., като следва да се приспадне внесената от ищцата при подаване на исковата молба ДТ от 25лв. и разликата от 25 лв. да се заплати от ответника.

По аргумент на разпоредбата на чл.  329 , ал.1 от ГПК разноските, направени от ищцата по делото остават за  нейна сметка.

Ето защо, КРС

 

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Ф.С.А., ЕГН ********** *** и А.Я. А с ЕГН ********** ***, за който е съставен Акт за граждански брак № 0228/19.09.1994 г. на Община Казанлък, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

 След развода съпругата  Ф.С.А., ЕГН ********** *** ще продължи да носи брачното си фамилно име А..

ОСЪЖДА А.Я. А с ЕГН ********** *** да заплати по сметката на КРС ДТ за прекратяването на брака в размер на 25 лв..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: