Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 280 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ от „Г.А.Р.“ ООД, дружество регистрирано в Румъния срещу Я.И.Д..
Ищецът твърди, че със запис на заповед
от 15.08.2018г., издаден с уговорка без протест и разноски, „Н.с.м.“ ЕООД се е
задължил безусловно и неотменимо да заплати на „Г.А.Р.“ ООД сумата от 262095 евро на уговорения в записа падеж –
15.09.2018 г. Записът на заповед е авалиран от ответника Д.. Твърди, че сумата
по този запис на заповед не е платена на падежа, поради което е подадено
заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, и е
образувано ч. гр. д. № 62460/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 45 състав, по което
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от
15.11.2018 г. и изпълнителен лист, с които „Н.с.м.“ ЕООД и Я.И.Д. са осъдени да
заплатят солидарно на ищеца сумата от 262095 евро, представляваща главница по запис на заповед от 15.08.2018
г., ведно със законната лихва от 26.09.2018 г. до изплащане на вземането, както
и разноските по заповедното производство за държавна такса от 10252.27
лева. Правният си интерес от предявяване
на настоящия иск, с предмет установяване
съществуването на присъденото със заповедта вземане, ищецът обосновава с
подаденото от длъжника Д. възражение
срещу издадената заповед по реда на чл. 414 от ГПК. С допълнителната искова
молба ищецът заявява, че не оспорва
съществуването на каузалното правоотношение, за обезпечаване на което е издаден
записа на заповед, но оспорва обстоятелството, че издателят на записа на
заповед „Н.с.м.“ ЕООД е изпълнил своите задължения по договора. Твърди, че
пшеницата не е доставена, съгласно уговореното от страните в Анекси 1 и 2 място
на доставка – DAP Пристанище Варна. Независимо от това ищецът, съгласно
договореното от страните, е заплащал
своевременно авансово 90 % от стойността на стоките, въз основа на издадените
от „Н.с.м.“ ЕООД фактури, като остатъкът от 10 % е следвало да
бъде заплатен след доставяне на стоката. Поддържа, че е допустимо вземането на
кредитор, основано на абстрактна сделка – авал по запис на заповед, да бъде
реализирано по съдебен ред едновременно с реализирането на вземането му по
каузалното правоотношение, обезпечено с менителничния ефект. Посочва, че е поискано откриването на производство по
несъстоятелност на длъжника „Н.с.м.“ ЕООД, във връзка с което е образувано т.д.
№ 2149/2018 г. по описа на СГС. Този факт, както и обстоятелството, че
дружеството не разполага с имущество, което да удовлетвори вземането на ищеца,
обосновава наличието на интерес за ищеца да се снабди с изпълнително основание
срещу авалиста Д.. Ето защо моли да бъде
установено по отношение на страните, че ответникът Д. дължи на „Г.А.Р.“ ООД
сумата от сумата от 262095 евро, представляваща
главница по запис на заповед от 15.08.2018 г., ведно със законната лихва
от 26.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените
в настоящето производство разноски,
както и разпределение на отговорността на направените разноски по
заповедното производство.
Ответникът Я.И. Д.
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Посочва, че процесният
запис на заповед е издаден като обезпечение на вземания на ищеца по договор за
покупко-продажба № 400-453-Р от 13.04.2018 г. и по-конкретно по Анекс № 1-В от
15.08.2018 г. Сумата, вписана в записа на заповед е същата като вписаната в
издадената от „Н.с.м.“ ЕООД фактура №
**********/15.08.2018 г., по която е платена само 90 % от стойността –
235 888.50 евро. Твърди, че издателят на записа на заповед „Н.с.м.“ ЕООД е
изпълнил задължението си да достави в склад, посочен от купувача-ищец
процесното количество пшеница 1700 метрични тона, за което е издаден документ
от трето дружество. Посочва, че ищецът е предявил пред Арбитражния съд при БТПП
претенция за осъждане на „Н.с.м.“ ЕООД да му предаде 3080 метр. тона българска
пшеница, в което количество са включени
и 1730 метр. тона по фактура № **********/15.08.2018 г. Поддържа, че не е
налице неизпълнение от страна на „Н.с.м.“
ЕООД на задълженията му по договора за покупко-продажба № 400-453-Р от
13.04.2018 г., обезпечени с процесния запис на заповед. При условията на
евентуалност твърди, че ако има неизпълнение, то е по вина на ищеца. Поддържа,
че не може едновременно да се предяви иск срещу издателя на записа на заповед
за реално изпълнение на договора, във връзка с обезпечаване на който е издаден
записа на заповед и иск срещу авалиста
за плати сумата по записа на заповед. Посочва, че авалистът не може да отговаря
за повече отколкото се е задължил издателят – страна по договора. А до такава
хипотеза може да стигне, ако бъде постановено положително за ищеца арбитражно
решение и към момента на постановяване на решението цената на метричен тон
пшеница е под уговорената. Ако предявеният пред арбитражния съд иск бъде
отхвърлен, то със сила на пресъдено нещо ще се установи, че не съществува
задължението на издателя, което е обезпечено с процесния запис на заповед. Претендира
направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Съгласно установената съдебна практика,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 149/05.11.2010г.
по т. дело № 49/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 5/02.02.2012г. по т. дело
№ 75/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 173/12.01.2011г. по т. дело №
901/2009г. на ВКС, І т. о. и др., в производството по иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът – заявител в заповедното производство при направено
възражение от ответника – длъжник за наличие на каузално правоотношение, за
обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като
документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК,
не е достатъчно да докаже само редовността на записа на заповед от външна
страна, но следва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането
на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът – погасяването му.
Кредиторът не следва да доказва съществуването на каузално отношение, въз
основа на което е поето подлежащо на изпълнение задължение, ако възражението на
длъжника, че не е поел задължение по ценната книга, е общо. В производството по
чл. 422 ГПК съдът извършва проверка за съществуването на каузално отношение,
ако длъжникът е направил възражение за наличието на такова правоотношение, за
обезпечаване на изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил
като документ за издаване на заповедта за изпълнение, като в този случай
тежестта на доказване е на ищеца - поемател по записа на заповед, а ответникът
– издател на записа на заповед следва да докаже твърдяното плащане. Записът на
заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на
съдържанието, поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото
време обаче записът на заповед се издава заради конкретни отношения между
издателя и лицето, в чиято полза се поема задължението за заплащане на
определена сума. Следователно причината за издаване на записа на заповед се
намира извън съдържанието на ценната книга. Предметът на доказване по
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка със задължение по запис на
заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като
защитно средство срещу твърдяната материалноправна незаконосъобразност на
съответния документ. В настоящия случай ответникът по иска е навел доводи за
съществуването на каузално отношение, представляващи основание за издаване на
процесния запис на заповед, като е оспорил наличието на задължения на издателя
на записа на заповед към ищеца по това каузално отношение. Ищецът не е оспорил
наличието на каузално отношение, изпълнението на задълженията по което обезпечава
процесния запис на заповед, поради което и съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест, ищецът следва да установи наличието на валидно
облигационно отношение между него и издателя на записа на заповед, във връзка с
което е издадена фактура № **********/15.08.2018 г. Ищецът следва да установи и
обстоятелството, че съгласно уговореното от страните е платил 90 % от
стойността на тази фактура, както и обстоятелството, че ответникът е обезпечил
чрез поръчителство плащането на сумата по записа на заповед от страна на
издателя.
Между страните е безспорно съществуването
на валидно облигационно правоотношение между „Г.А.Р.“ ООД и „Н.с.м.“ ЕООД по договор за покупко-продажба № 400-453-Р от
13.04.2018 г. и анексите към него, с който договор „Н.с.м.“ ЕООД се задължава да продаде на ищеца българска
пшеница – текуща реколта 2018 г. С анекси към този договор страните
индивидуализират количествата на отделните доставки и тяхната цена. С Анекс № 1-В от 15.08.2018 г. са договорени 2000 метр. тона пшеница, при
цена 151.50 евро на база европейска дестинация за метричен тон при доставка на
място /уговорено местоназначение/ - пристанище Варна. Предвидено е плащането да
се извърши на две вноски, първата от които в размер на 90 % от цената и
стойността на стоката, която е налична в склада преди доставката и втората
вноска в размер на оставащите 10 % от стойността на стоката, платима в рамките
на 2 работни дни след доставяне на стоката. Страните постигат съгласие за
гарантиране изпълнението на цялото договорено количество стока продавачът да
издаде запис на заповед, с падеж 15.09.2018 г. Не се спори, че в изпълнение на
тази договорка е издаден процесният запис на заповед. Във връзка с този анекс „Н.с.м.“ ЕООД издава
фактура № **********/15.08.2018 г. за сумата от
262095 евро, като страните не спорят, че ищецът е платил 90 % от стойността на тази фактура в размер
на 235 885.50 евро. Страните не оспорват и обстоятелството, че процесният
запис на заповед е подписан от ответника в качеството му на авалист.
Ищецът е предявил пред Арбитражния съд
при БТПП претенция за осъждане на „Н.с.м.“ ЕООД да изпълни реално поетите с
гореописания договор и анекси към него задължения за доставка на пшеница
/включително и доставката по фактура № **********/15.08.2018 г./, евентуално за
присъждане на паричния еквивалент на недоставената стока. Към момента на даване
ход на устните състезания по делото няма
данни това арбитражно производство да е
приключило.
Ищецът е представил разменена между
страните по договора електронна кореспонденция, както и връчена на продавача „Н.с.м.“
ЕООД нотариална покана по реда на чл.
50, ал. 4 от ГПК /видно от неоспореното нотариално удостоверяване от 11.10.2018
г. за връчването по този начин на нотариус В.М./, с които писма и покана ищецът
кани продавача да изпълни поетите с договора задължения за доставка на пшеницата,
съгласно уговорените условия, включително и доставката по анекс № 1.
Видно от справка в Търговския регистър,
спрямо издателя на записа на заповед „Н.с.м.“ ЕООД е открито производство по
несъстоятелност с решение № 1418/02.08.2019 г. на СГС, по т. дело № 2149/2018
г. С определение на съда по несъстоятелността, обявено в търговския регистър на
22.04.2020 г., постановено по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ, е одобрен списъка
на приетите вземания на кредиторите на „Н.с.м.“ ЕООД, предявени в срока по чл.
685 от ТЗ, в който списък под т. 1.5 е включено и вземането на ищеца по
процесния запис на заповед, присъдено със заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.11.2018 г., по гр.д. №
62460/2018 г. по описа на СРС, 45 състав, а под т. 1.6, 1.8 и 1.9 са включени вземания за законна лихва върху вземането по
записа на заповед за период от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане. Към момента не е постановено определение по чл. 692 от ТЗ на съда по несъстоятелността за одобряване на обявения в търговския регистър
изготвен от синдика списък на неприети вземания, препис от който списък е
представен по делото от ответника.
От служебно изисканото ч. гр. д. № 62460/2018 г. по описа на СРС, 45
състав се установява, че на 26.09.2018 г. ищецът подава заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед от
15.08.2018 г. срещу „Н.с.м.“ ЕООД и Я.И.Д.
за сумата 262095 евро, представляваща
главница по запис на заповед от 15.08.2018 г., издадена от „Н.с.м.“
ЕООД и авалирана от Я.И.Д., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане. Заявителят претендира и направените в производството
разноски. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 62460/2018 г. по описа на СРС,
45 състав, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 15.11.2018 г., с които
длъжниците са осъдени солидарно да платят на заявителя горепосочената сума, ведно
със законната лихва от 26.09.2018 г. до изплащане на вземането, както и
разноски в размер на 10252.27 лева за държавна такса. В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта
ответникът длъжник Д. възразява срещу издадената заповед и съдът дава
указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта, във връзка с които указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства се установява, че между ищеца и издателя на записа на заповед съществува
облигационно правоотношение, по което ищецът е изпълнил задължението си да плати
90 % от цената на уговорената с анекс № 1-В към договор за покупко-продажба №
400-453-Р от 13.04.2018 г. доставка на пшеница. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест не установи издателят на записа на заповед и продавач
по горепосочения договор да е изпълнил задължението си да доставки стоката,
съгласно договорените условия и срокове. Правилата за разпределение на
доказателствената тежест задължават съда да приеме, че фактите, за които не е
проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване,
не са се осъществили.
Съдът намира за
неоснователен довода на ответника, че предявеният иск е недопустим, тъй като не
може едновременно да се предяви иск срещу издателя на записа на заповед за
реално изпълнение на договора, във връзка с обезпечаване на който е издаден
записа на заповед и иск срещу авалиста
за плати сумата по записа на заповед. Съгласно постановеното по реда на чл. 290
от ГПК решение № 231/25.03.2010 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 226/2009 г.,
снабдяването с изпълнителен лист по издаден запис на заповед като гаранция за
изпълнение на поето по каузална сделка задължение не съставлява процесуална
пречка за предявяване на иск за реалното изпълнение на обезпеченото задължение.
Този въпрос е относим към разрешаването по същество на материалноправния спор,
като съдът следва да се съобрази с евентуално извършено плащане в образувания
въз основа на него изпълнителен процес. Възприетото с това решение принципно
положение за допустимост на паралелно предявяване на претенции, основани на
каузално и менителнично основание, съответно тяхното едновременно уважаване при
условие, че няма погасяване на дълга по едната от тях е споделено и в следващи
актове на ВКС. Затова и наличието на висящо арбитражно производство, част от
предмета на което е претенцията на купувача и поемател на записа на заповед за
реално изпълнение на продавача и издател на записа на заповед на задължението
му да достави договореното с анекс № 1В количество пшеница, евентуално да
заплати обезщетение, равняващо се на паричната равностойност на недоставеното
количество пшеница, не е пречка да бъде уважен настоящият положителен
установителен иск, доколкото липсват каквито и да е доказателства за погасяването
на това задължение на продавача, което е обезпечено с процесния запис на
заповед, авалиран от ответника. Трайната и
непротиворечива съдебна практика на ВКС по приложението на уреденото в чл. 483-485 от ТЗ менителнично поръчителство приема неговия
самостоятелен и неакцесорен характер спрямо главното задължение, което
обезпечава. Авалът е
дефиниран като едностранна,
абстрактна и формална сделка, по силата на която авалистът поема да отговаря
солидарно с издателя, спрямо поемателя, за заплащане вземането по ефекта.
Менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта
възраженията, които би могъл да му противопостави издателят на менителничния ефект - абсолютни възражения
за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/ и
лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между приносителя и
издателя. Противопоставянето на лични възражения от авалиста, основани на
каузалното правоотношение между приносителя и издателя, е допустимо, само ако
авалистът също е страна по каузалното правоотношение или ако приносителят е
недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, знаейки за наличието на
лични възражения по каузалното правоотношение с издателя /в този смисъл решение № 120 от 30.07.2010
г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 988/2019 г.; решение № 17 от 21.04.2011 г. на ВКС,
ІІ ТО, по т. д. № 213/2010 г.; решение № 26 от 24.04.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, по
т. д. № 1027/2013 г. и др./. В тези случаи авалистът може да
противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното
правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му
принадлежи. Отговорността на издателя и на поръчителя към поемателя като
длъжници по записа на заповед е солидарна – арг. от чл. 513, ал. 1 от ТЗ. Връзката на
менителничния ефект с каузалното задължение, гарантирано от издателя със записа
на заповед, изключва възможността издателят и поръчителят да отговарят в
различен обем по прекия менителничен иск на поемателя. Затова независимо от
самостоятелния характер на задължението на авалиста, той дължи същата по обем
престация както и издателя, освен ако не е налице предвидено в закона изключение. Затова принципно правилно е изразеното
от ответника становище, че авалистът не
може да отговаря за повече отколкото се е задължил издателят – страна по
договора, тъй като обратното би довело до неоснователно
обогатяване на кредитора. Следователно по прекия менителничен иск на поемателя
авалистът разполага с възражения, че каузалното задължение на издателя е
погасено-изцяло или отчасти. Той може да се позове на осъществени погасителни
способи, но и на действието на упражнените от издателя насрещни права, които
също са погасили неговото задължение към поемателя, а с това - и прекия
менителничен иск /напр. възражение за разваляне на договора или за неизпълнен
договор/. Чрез тези възражения поръчителят не упражнява чуждите лични права /на
издателя/, а се позовава на обстоятелства, които рефлектират върху прекия иск
на поемателя срещу всеки длъжник по записа на заповед. Тези възражения авалистът следва да
въведе като защита срещу предявения иск по чл. 422 от ГПК, като негова е тежестта да докаже фактите,
които са погасили /изцяло или отчасти/ каузалното задължение на издателя, а с
това - и прекия иск на поемателя срещу авалиста. В случая Съдът прие, че такова доказване не е направено.
Предвид изложеното, Съдът намира
предявеният установителен иск за основателен и доказан по размер, поради което
следва да бъде уважен.
При този изход на
производството, ответникът следва да бъде осъден да репарира направените от
ищеца в настоящето производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които
възлизат на 22034.54 лева, в това число 10252.27 лева– дължима за довнасяне
държавна такса по предявения иск и 11782.27 лева заплатено и поискано със
списъка по чл. 80 от ГПК адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело №
4/2013 г., съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Затова ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и присъдените със заповедта по чл.
417 от ГПК разноски в размер на 10252.27
лева за държавна такса.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Г.А.Р.“
ООД, дружество регистрирано в Румъния, вписано в търговския регистър на Румъния
под № J40/29297/1994, със седалище и адрес на управление:***,
със съдебен адрес: адв. Ф.К. и адв. В.Ц., гр. София, бул. „**********срещу Я.И.Д.,
ЕГН **********, положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК, че Я.И.Д.
дължи на „Г.А.Р.“ ООД, дружество регистрирано в Румъния, сумата от 262095 евро, представляваща главница
по запис на заповед от 15.08.2018 г., издаден за обезпечаване на вземанията на „Г.А.Р.“
ООД по договор за покупко-продажба № 400-453-Р от 13.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 26.09.2018 г. до окончателното плащане, за която сума срещу
Я.И.Д., в качеството на авалист на издателя на записа на заповед от 15.08.2018
г. „Н.с.м.“ ЕООД, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 15.11.2018
г., по гр.д. № 62460/2018 г. по описа на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА Я.И.Д., ЕГН ********** да заплати на „Г.А.Р.“ ООД, дружество регистрирано в
Румъния, вписано в търговския регистър на Румъния под № J40/29297/1994, със седалище и адрес на управление:***,
със съдебен адрес: адв. Ф.К. и адв. В.Ц., гр. София, бул. „*******” № 9-*******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по настоящето производство в размер на
22034.54 лева /двадесет и две хиляди и тридесет и четири лева и 54 ст./.
ОСЪЖДА Я.И.Д., ЕГН ********** да заплати на „Г.А.Р.“ ООД, дружество регистрирано в
Румъния, вписано в търговския регистър на Румъния под № J40/29297/1994, със седалище и адрес на управление:***,
със съдебен адрес: адв. Ф.К. и адв. В.Ц., гр. София, бул. „*******” № 9-*******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по заповедното производство - по гр.д.
№ 62460/2018 г. по описа на СРС, 45 състав, в размер на 10252.27 лева /десет
хиляди двеста петдесет и два лева и 27 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане в сила на решението, да се
изпрати заверен препис на СРС, 45 състав, по гр.д. № 62460/2018 г.
Съдия: