РЕШЕНИЕ
№ 718
Кърджали, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
Членове: | ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора БОНКА ВЕНКОВА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия АЙГЮЛ ШЕФКИ кнахд № 20247120600072 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, срещу Решение №6/11.01.2024 г., постановено по анд №893/2023 г. по описа на РС– Кърджали. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно прилагане на материалния закон. Касаторът намира за неправилен извода на районния съд за наличие на предпоставките за прилагането на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда КТ/. Сочи, че за работодателя е възникнало задължение да извърши оценка на риска, която да бъде съпроводена с документи, доказващи осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд при работа с продукта ***, класифициран като опасен по Регламент (ЕО) № 1272/2008. Твърди, че неизпълнението на законовите изисквания е продължило относително дълъг период от време - 08.03.2023 г. до 05.07.2023 г., както и че при продължителна и/или постоянна експозицията на опасни химични вещества, вредоносният ефект може да настъпи и на по-късен етап от първоначалното въздействие на химичния агент. Счита, че АУАН и НП са издадени в съответствие с целите, посочени в чл.12 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателно постановление № 09-2300153/09.08.2023 г., издадено от директора на Д“ИТ“-Кърджали. В о.с.з., чрез процесуалния си представител, както и в представено от последния писмено становище, поддържа подадената касационна жалба, по изложените в нея съображения. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касация – „Серта България“ АД, [населено място], чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В о.с.з. и в представен писмен отговор, излага съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение. Сочи, че към 08.03.2023 г., в дружеството има приета и действаща Оценка на риска за здравето и безопасността на работещите. На 17.07.2023 г. в Дирекция „ИТ“ Кърджали е била представена актуализирана оценка на риска, като в т.3 в Карта №30 и Карта №49 е добавено само измерването на химични агенти в работна среда, съгласно протокол №433/05.07.2023 г. Според този протокол, акредитираният орган за контрол е извършил необходимите измервания на концентрацията на химични агенти и е дал заключение, според което контролираният параметър за групата експонирани работници, за 8-часов период, съответства на изискванията на Наредба №13/2004 г. Актуализираната оценка била приета без възражения от Дирекция „ИТ“, поради което следва да се приеме, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, както и че не са настъпили вредни последици за работниците. Претендира направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на административнонаказателното производство работодателят е представил доказателства, установяващи отстраняване на нарушението. Намира за законосъобразен и съответен на доказателствата по делото и извода на районния съд, за липса на вредни последици, респ за наличие на условията за прилагане на разпоредбата на чл.415в от КТ.
Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №893/2023 г. по описа на РС –Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С оспореното решение районният съд е изменил Наказателно постановление № 09-2300153/ 09.08.2023 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от КТ, на „Серта България” АД, [населено място], в качеството му на работодател, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба №13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа, във вр. с чл.276, ал.1 от КТ, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ е намалил размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 1 500 лв. на 200 лв. С горното решение ИА “ГИТ“-София е осъдена да заплати на „Серта България“ АД, [населено място] и разноски по делото в размер на 390 лв.
За да постанови този резултат, след като обсъдил събраните по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, районният съд е приел, че дружеството безспорно е извършило вмененото му нарушение и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В мотивите към решението е прието, че в стопанисвания oт дружеството завод, от 08.03.2023 г. е започнало използване на нов продукт-***, класифициран в Информационния лист за безопасност като опасен в съответствие с Регламент (ЕО) 1272/2008 с измененията. Затова, жалбоподателят е бил длъжен да извърши оценка на риска за здравето и безопасността на работещите. Посочено е, че въвеждането на нов и опасен продукт, безспорно оказва влияние върху риска, поради което е следвало работодателят да преразгледа съществуващата оценка на риска. Съдът приел обаче, че спрямо наказаното дружество следва да се приложи разпоредбата на чл.415в от КТ, тъй като след установяване на нарушението, но преди приключване на административнонаказателното производство, същото е било отстранено от работодателя. От деянието, за което е наказано дружеството, не се твърди и не се установява да са настъпили вредни последици. Преценено е, че имуществената санкция следва да бъде към средния размер, предвиден в чл.415в, ал.1 от КТ, поради наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение, както и на отегчаващи такива - констатираните други нарушения на трудовото законодателство, според приложения протокол за извършената проверка. По тези съображения, спорното наказателно постановление било изменено, като размерът на наложеното административно наказание „имуществена санкция” бил намален от 1 500 лв. на 200 лв.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице сочените в касационната жалба пороци, свързани с нарушение на материалния закон.
По делото няма спор по фактите, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, съдържанието на мотивите към решението, не следва да бъде преповтаряно.
Следва да бъде споделено становището на районния съд, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя за нарушение на чл.3, ал.2 от Наредба №13 от 30.12.2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа, във вр. с чл.276, ал.1 от КТ.
Спорът в настоящото касационно производство е относно наличието на хипотезата на чл.415в, ал.1 от КТ. Според последната разпоредба, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.
Настоящият касационен състав споделя изводите на районния съд, че случаят следва да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.
Установено е в производството пред районния съд, че работодателят е изпълнил задължението си да извърши оценка на риска за здравето и безопасността на работещите, във връзка с използването на продукта ***, класифициран като опасен по Регламент (ЕО) № 1272/2008. По делото са приложени документи, от които е видно, че три дни след извършената проверка дружеството подало заявка до акредитирана лаборатория за извършването на измервания на концентрацията на химични агенти, необходими за оценяването на риска. Нужните измервания от акредитирана лаборатория били извършени 05.07.2023 г., и още същия ден въпросната оценка на риска, в частта касаеща работните места, свързани с използването на новия продукт, била изготвена, а на 10.07.2023 г. била утвърдена от изпълнителния директор на предприятието.
В случая от първостепенно значение за преценката по чл.415в, ал.1 КТ за вредни последици, е установеното в представения сертификат за контрол, съдържащ заключение, че концентрацията на химични агенти съответства на изискванията на Наредба №13 от 30.12.2003 г. 2004 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на химични агенти при работа. Респ., от това заключение може да се направи обоснован извод, че и при използването на новия продукт ***, за работниците в предприятието не са настъпили вредни последици, тъй като не са установени концентрации, надвишаващи допустимите в Наредба №13 от 30.12.2003 г. По тези съображения, неоснователни са доводите в касационната жалба, за вредоносен ефект, тъй като по делото не се констатира такъв.
Ето защо и с оглед безспорно установеното отстраняване на нарушението, непосредствено след констатирането, както и липсата на вредни последици за работници и служители, правилно районният съд е изменил процесното НП и е определил размера на имуществената санкция на основание чл. 415в от КТ, поради което следва оспореното решение да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, предвид своевременно направеното искане и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, на ответника по касация се следват и деловодни разноски в размер на 450 лв., за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е в рамките на минималния размер, предвиден в чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6/11.01.2024 г., постановено по анд №893/2023 г. по описа на РС– Кърджали.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" – София да заплати на „Серта България“ АД, с ЕИК ***, със седалище и управление: [населено място], ***, деловодни разноски в размер на 450 лв.
Решението е окончателно.
Председател: | |
Членове: |