Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на втори
юли две хиляди двайсет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.ч.д. № 1012/2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
протоколно определение от 15.10.2020 г., постановено по н.ч.х.д. № 4512/2019
г., СРС, НО, 22-ри състав е прекратил наказателното производство на основание
чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК, образувано от частния тъжител Н.М.Н.
срещу подсъдимия И. П. М. за твърдяно от първия престъпление от частен характер
поради неявяване както на частния тъжител, така и на повереника му в открито
съдебно заседание на 15.10.2020 г.
Срещу
описания съдебен акт в законоустановения срок е постъпила частна жалба от
частния тъжител чрез повереника му. В сезиращия съда акт наред с общи
декларативни твърдения, че първоинстанционният съдия е постановил атакувания
съдебен акт „с цел да прикрие своята престъпна, зловеща, антибългарска и антиевропейска
дейност“, се излагат доводи за нарушение на изискването за публичен процес,
неосигуряване на достъп до делото на тъжителя, като се твърди, че обжалваният
акт представлявал отказ от правосъдие. На следващо място се излагат общи
съображения относно съдържанието на тъжбата, като се посочва, че предмет на
настоящия наказателен процес е „изключително зловещо „Активно мероприятие“,
организирано от разузнавателни служби на ислямистки държави и ислямистки
структури, действащи в зловеща симбиоза с мафиотски структури“. Посочва се, че
частният тъжител добронамерено е предявил заявление от 14.10.2020 г. до СРС с
искане за отлагане на заседанието поради служебен ангажимент. Излагат се
декларативни доводи, че определението е постановено от незаконен състав. Прави
се искане за събиране на доказателства чрез разпит на свидетели, които да
установяват, че частният тъжител е бил ангажиран по в.н.ч.х.д. № 3923/2019 г. по
описа на СГС.
По
делото е постъпило възражение от подс. И.М., в което се подчертава правилността
на извода на СРС, тъй като не се е явил нито тъжителят, нито негов представител
в открито съдебно заседание, а също не са представени относими и навременни
доказателства, вкл. и по отношение на гражданския иск, който не е приет за
съвместно разглеждане.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на свидетели и
на вещи лица, но е изискан от СГС, НО, заверен препис от протокола от съдебното
заседание, насрочено за 15.10.2019 г. по в.н.ч.д. № 3923/2019 г. по описа на
СГС.
В
откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжител Н.Н.,
нередовно призован, не се явява. Установено е по делото, че нито частният
тъжител, нито повереникът му могат да бъдат открити на представения в хода на
първоинстанционното производство (с тъжбата и поредица молби) и във въззивната
жалба съдебен адрес. Поради това въззивният съд е приел, че частният тъжител,
който е инициирал производството, сам се е поставил в невъзможност да бъде
редовно призован, за да упражни правото си на лично участие.
Подс.
И.М., редовно призован, не се явява. От него е постъпила молба на 29.06.2021
г., с която се прави искане да бъдат приети писмени доказателства, изброени в
молбата по опис, от които подсъдимият счита, че се установява определено
процесуално поведение на тъжителя. От представените писмени доказателства е
видно, че тъжителят и повереникът му са образували срещу него и негов клиент
н.ч.х.д. № 3882/2019 г. по описа на СРС, НО, 19-ти състав, и са предпочели да
участват в заседанието за въззивно обжалване на прекратяване на това дело в
СГС, вместо да се явят на процесното заседание пред СРС. Представени са и
писмени доказателства, от които е видно, че тъжителят в качеството на повереник
на майка си Н.М., както и самата Н.М. са образували още две висящи дела срещу
подсъдимия. Въззивният съд приобщи към доказателствената съвкупност
представените писмени материали като относими към предмета на разглеждане.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като
обсъди доводите във въззивната жалба и възражението срещу нея и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
определение, намира за установено следното.
Производството
по н.ч.х.д. № 4512/2019 г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав е образувано въз
основа на подадена частна тъжба с вх. № 1018573/15.03.2019 г. от Н.М.Н. чрез
повереника му – адв. Н.М., срещу И. П.М. с твърдения за извършени престъпления
по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 от НК и по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК. В тъжбата са направени множество
доказателствени искания за събиране на писмени доказателства.
С
разпореждане от 3.04.2019 г. СРС, НО, 22-ри състав е констатирал, че са налице
неясноти в описаното в тъжбата обвинение относно обстоятелствата на престъпленията,
доколкото сочените деяния не са надлежно индивидуализирани по време, място и
начин на извършване и не е представена вносна бележка за внесена държавна
такса. Съдията-докладчик е оставил без движение тъжбата и е дал 7-дневен срок
на тъжителя да отстрани нередовностите.
На
29.05.2019 г. повереникът на частния тъжител – адв. Н.М.,
е подала писмено заявление с изложени съображения по
същество, както и копие от разписка за внесена парична сума за държавна такса.
На същата дата и частният тъжител Н. е подал писмено заявление, с което е направил
искане на основание чл. 185-186 от НПК да бъде продължен с минимум един месец
срокът, в който да му бъде връчен съдебен акт поради изключително висока правна
и фактическа сложност.
С
разпореждане от 4.06.2019 г. на СРС, НО, 22-ри състав, делото е насрочено в
открито съдебно заседание на 20.06.2019 г., 12:00 часа, като е указано да се
призоват частният тъжител и подсъдимият.
В открито
съдебно заседание, проведено на 20.06.2019 г., не е даден ход на делото поради
нередовна процедура за призоваване на тъжителя Н.. Съдът е отложил
разглеждането на делото на 31.10.2019 г., за което е дал указания да се призове
тъжителят. Приел е, че не са налице предпоставките за прекратяване на
наказателното производство по делото, визирани в чл. 24, ал. 4 от НПК, по
съображения, че процедурата по призоваване на тъжителя е била нередовна.
За
участие в откритото съдебно заседание, насрочено за 31.10.2019 г., тъжителят е редовно
призован с призовка, лично връчена на тъжителя, с посочен адрес за призоваване
гр. Шумен, ул. „****** – адресът, посочен в тъжбата. За участие в посоченото
заседание е призована с призовка от 6.07.2019 г. със същия посочен адрес за
призоваване и повереника на тъжителя – адв. Н.М., като призовката също й е
връчена лично.
На
18.07.2019 г. е постъпило заявление от тъжителя Н., с което се иска да бъде
продължен срокът за изпълнение на указания с минимум един месец, считано от
момента, в който му бъде връчен в законоустановения срок съдебен акт, с който
се продължават всички законоустановени и указани от съда срокове. С
разпореждане съдията-докладчик е оставил искането без уважение, доколкото
делото е било отложено за 31.10.2019 г.
На
30.10.2019 г. е постъпило писмено заявление от частния тъжител чрез повереника
му – адв. Н.М., с което е направено искане за събиране на доказателства,
подробно описани в тъжбата, както и да бъде изискан и приобщен като писмено
доказателство по делото документ, наречен „клеветнически пасквил“, подписан от
подсъдимия и регистриран в Софийски районен съд с рег. № 5176850/1.11.2018 г. Направено
е искане и за допускане до разпит като свидетели на минимум седем лица,
неназовани, както и на разпит на минимум пет свидетели, отново
неиндивидуализирани, които да бъдат разпитани след като бъдат събрани писмените
доказателства, във връзка със задаване на конкретни въпроси по писмените
доказателства и предявяване на конкретни документи. В заявлението е посочено и
че след като съдебният състав реши колко свидетели ще разпита, ще бъдат
посочени техните имена и адреси за призоваване. Представени са писмени
доказателства, касаещи главно личността и професионалните качества на тъжителя,
които да бъдат приобщени по делото. На същата дата е постъпило и писмено заявление
лично от частния тъжител Н., с което са представени писмени доказателства
(съдебни присъди и решения), които се иска да бъдат приобщени по делото.
В
открито съдебно заседание, проведено на 31.10.2019 г., съдията-докладчик не е
дал ход на делото и е преценил, че с оглед големия обем материали, които са
представени от тъжителя и повереника му с искане да бъдат приобщени като
доказателства, следва да вземе отношение допълнително след изслушване на
становището на другата страна. Взето е становище единствено по отношение на
искането за приобщаване на документ, наречен от тъжителя „клеветнически
пасквил“, подписан от подсъдимия и регистриран в Софийски районен съд с рег. №
5176850/1.11.2018 г., като е уважено искането на тъжителя за издаване на
съдебно удостоверение за получаването му. Делото е отложено за 11.02.2020 г.,
11:30 часа, за които дата и час тъжителят е уведомен от заседанието.
На
10.02.2020 г. частният тъжител Н. е подал писмено заявление, с което иска да
бъде отложено откритото съдебно заседание на 11.02.2002 г. и е посочил, че по
същото време е служебно ангажиран пред СРС в качеството на ищец по гр. д. №
77280/2018 г. по описа на СРС. На същата дата и повереникът на тъжителя е подал
писмено заявление, с което прави искане съдебният състав да изиска и приобщи
писмен документ, постъпил в регистратурата на СРС, Гражданска колегия с рег. №
5176850/1.11.2018 г., тъй като същият не е предоставен нито на тъжителя, нито
на повереника след представяне на издаденото от съда съдебно удостоверение.
На
10.02.2020 г. подс. И.М. е депозирал писмено заявление и е приложил писмени
доказателства – документи, които се съдържат в гр. д. № 6206/2015 г. по описа
на СРС, 35-ти състав, вкл. и копие на писмен документ, постъпил в
регистратурата на СРС, ГО с рег. № 5176850/1.11.2018 г. Подсъдимият е
представил и писмени доказателства, за които е изтъкнал, че имат значение за
установяване на обстоятелството с какво име се ползва тъжителят в обществото и
юридическите среди, респ. за основателността на предявения от него иск за
обезщетение на претърпени неимуществени вреди. Със заявлението подсъдимият
възразява срещу приемането на писмените доказателства, представени от тъжителя Н.,
като посочва, че същите нямат отношение към предмета на доказване и не допринасят
за разкриване на обективната истина. Възразява и срещу доказателствените
искания, направени от тъжителя, за разпит на седем или пет свидетеля.
В
открито съдебно заседание, проведено на 11.02.2020 г., СРС, НО, 22-ри състав е
докладвал постъпилите писмени заявления от страните. Уважено е искането на
частния тъжител Н. за предоставяне на възможност за запознаване с представените
от подсъдимия писмени материали, както и искането на служебно назначения
защитник на подсъдимия – адв. Щ., за предоставяне на възможност за
осъществяване на лична среща с подсъдимия, който не се е явил лично в
заседанието. Делото е отложено и насрочено за 31.03.2020 г., 11:30 часа.
С
разпореждане от 25.05.2020 г. СРС, НО, 22-ри състав поради въведената в
страната епидемична обстановка и обявеното от Народното събрание извънредно
положение е пренасочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
4.06.2020 г., 11:30 часа.
На
1.06.2020 г. повереникът на частния тъжител – адв. М., е депозирала писмено
заявление, в което е заявено, че предвид пандемията от КОВИД-19 е практически
невъзможно да бъде проведено съдебно заседание и се моли при така създалата се
ситуация да се насрочи ново такова чрез призоваването й в минимални срокове,
което следва да бъде по чл. 180, ал. 3 от НПК. Изложени са съображения по
същество, че предметът на делото засяга „зловещи антибългарски и антиевропейски
интереси на разузнавателни служби на ислямски държави и на ислямски и мафиотски
структури, поради което често по такива съдебни дела биват вербувани
недобросъвестни и корумпирани призовкари“. Формулирани са искания в пет пункта
и се акцентира на обстоятелството, че в бъдеще желае да бъде призовавана на
адрес: гр. Шумен, ул. „********.
В
открито съдебно заседание, проведено на 4.06.2020 г., съдията-докладчик е
докладвал писменото заявление и е отложил и насрочил делото за 15.10.2020 г.,
11:00 часа поради липса на отрязък от върната призовка за частния тъжител Н..
За
участие в съдебното заседание, насрочено за 15.10.2020 г., тъжителят е редовно
призован с призовка № 2056969 от 12.09.2020 г., с посочен адрес за призоваване
гр. Шумен, ул. „*“ № 6 – адресът, посочен в тъжбата и в писменото заявление на
адв. М. от 1.06.2020 г.**** писмено заявление от частния тъжител Н., насочено
до СРС, Гражданска колегия и постъпило в СРС, НО, 22-ри състав, с резолюция да
се прецизира същото с оглед обстоятелството, че е налице неяснота относно
адресата от една страна, а от друга – и във връзка с исканото удължаване на
срока за индивидуализиране.
На
13.10.2020 г. е постъпило писмено заявление от повереника на тъжителя с искане
да бъде постановено съдебната администрация на СРС да представи документ с
входящ № 51768501/1.11.2018 г. по дело на СРС с оглед приобщаването му като
доказателство по делото. Отново е изложено писмено искане неназовани свидетели
да бъдат призовани за разпит.
На
14.10.2020 г. е постъпило писмено заявление от частния тъжител Н., с което е
поискал отлагане на делото поради негова служебна ангажираност на 15.10.2020 г.
пред СРС по в.н.ч.д. № 3923/2019 г. на СГС и е приложен списък на призовани
лица по в.н.ч.д. № 3923/2019 г.
В
открито съдебно заседание, проведено на 15.10.2020 г., частният тъжител Н.,
призован чрез адв. М. с пълномощно по делото, не се е явил. Адв. М. също не се
е явила. СРС, НО, 22-ри състав е докладвал постъпилите писмени заявления от
17.09.2020 г., 13.10.2020 г. и 14.10.2020 г. Защитата е представила оригинал от
документ от 1.11.2018 г. с вх. № 5176850, адресиран чрез СРС, ГО, 35-ти състав
до гр. д. № 62064/2015 г. до СГС и е направено възражение срещу
доказателствените искания на тъжителя. Също така са изложени съображения, че
доколкото е налице редовна процедура по призоваване, а видно от писменото
заявление на тъжителя, той е уведомен за датата и часа на съдебното заседание,
както и поради обстоятелството, че в заседанието не се е явил повереника му, са
налице основания за прекратяване на производството. На основание чл. 289, ал.
1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5, вр. ал. 1 от НПК първоинстанционният съд е
прекратил наказателното производство.
На 15.10.2020 г. е проведено открито съдебно
заседание по в.н.ч.д. № 3923/2019 г. по описа на СГС пред СГС, НО, IV-ти
въззивен състав, насрочено за 12 ч., по което тъжителят не е бил редовно
призован, но се е явил отново като тъжител, въззивен жалботодател. В протокола
от съдебното заседание е отразено, че разглеждането на делото е започнало в
12.02 часа и е приключило в 12.10 часа.
Съобразявайки изложените факти за движението
на делото и процесуалното поведение на тъжителя, въззивният намира за
обоснована преценката на първостепенния съд, че към датата на разглеждане на
първоинстанционното дело в открито съдебно заседание на 15.10.2019 г. тъжителят
и повереникът му са били редовно уведомени, не са се явили и не са посочили
уважителни причини за неявяването си. Видно е, че същевременно частният тъжител
е предпочел да се яви по въззивно производство, насрочено един час по-късно от
часа, за който е било насрочено заседанието пред СРС по процесното наказателно
производство. Този избор частният тъжител е направил, въпреки че
първоинстанционното производство, чието развитие зависи изцяло от неговата
активност съгласно чл. 80 НПК и чл. 103, ал. 1 НПК, е образувано на 15.03.2019
г. и до прекратяването не е бил даден
ход на съдебното му следствие, както и въпреки факта, че явяването на тъжителя
във въззивното производство не е задължително, съответно неявяването не е обвързано
с прекратяване. От служебното
проследяване на движението на в.н.ч.д. № 3923/2019 г. на СГС, достъпно от
направените записи в деловодната система, става ясно, че поради нередовно
призоваване и неявяване на частния тъжител Н. и на повереника му са били
отложени насрочените заседания за 6.01.2020 г., 7.02.2020 г., 12.06.2020 г.
Иначе казано, частният тъжител, нередовно призован по въззивното производство
за четвърти път, тъй като не е бил намерен на адреса, посочен в тъжбата и
въззивната жалба, се е явил за откритото съдебно заседание пред СГС единствено
когато в същия ден е бил редовно призован по образуваното по негова тъжба
процесно дело в СРС, чието съдебно следствие не е било започвало повече от
година поради бездействие на тъжителя.
На
тази фактическа основа, като обсъди комплексно значението на всички изложени
обстоятелства, включително това, че заседанието в СРС е било насрочено за
по-ранен час от този, за който е насрочено делото пред СГС, което е осигурявало
възможност на тъжителя първо да се яви по него, въззивният съд намира, че за
тъжителя не е съществувала основателна причина за пореден път да възпрепятства
разглеждането на процесното първоинстанционно производство с неявяването си в
съдебното заседание на 15.10.2019 г. Анализът на процесуалните действия и
бездействия на частния тъжител от първото съдебно заседание до това, в което
производството е било прекратено поради неявяването му, както и на неговия
повереник, показва, че процесуалната активност на тъжителя не е била насочена
към упражняването на процесуалното му право по чл. 80 НПК да повдига и да
поддържа обвинение, а към неколкократното отлагане на делото, т.е. – към
поддържане на неговата висящност. Поддържането на висящност на наказателното
производство, образувано по негова тъжба, обаче не представлява защитимият
правен интерес на тъжителя по чл. 80 НПК, който цели единствено постигане на
защита на претендираното право с влязъл в сила съдебен акт по съществото на
обвинението.
Съгласно
чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК съдът прекратява наказателното
производство като специфична процесуална санкция на поведението на частния
тъжител, по чиято инициатива се образува и провежда наказателното производство
от частен характер, ако то вместо обективно да служи за успешното приключване
на делото с акт по същество, постига противното – забавяне и възпрепятстване на
развитието му. По обвинения, които се преследват по тъжба на пострадалия, подсъдимият
не може да бъде поставян в положение, в което да търпи насрещно процесуално
поведение, несъответно на защитимия правен интерес на частния тъжител. Изхождайки
от изложените правни съображения, въззивният съд прие, че за частния частния
тъжител и упълномощения от него повереник, редовно уведомени за датата и часа
на съдебното заседание на 15.10.2019 г. в 11 ч. по процесното първоинстанционно
производство, не е съществувала уважителна причина за неявяването им. При това
положение законосъобразно районният съд е приел, че частният тъжител
демонстрира дезинтересираност от делото според точния смисъл на понятието за
правния му интерес по чл. 80 НПК.
По
изтъкнатите съображения въззивният съд намира жалбата срещу определението на
районния съд за неоснователна, а атакувания с нея съдебен акт – за правилен,
поради което прие, че следва да бъде потвърден като правилен.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 338 вр.
чл. 334, т. 6 НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.10.2020 г., постановено по н.ч.х.д. №
4512/2019 г. по описа на СРС, НО, 22-ри състав, с което е прекратено
наказателното производство, образувано по тъжба на Н.М.Н. на основание чл. 289,
ал. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.