Р Е Ш Е
Н И Е
№ ………….. / .24.02.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 07.02.2020г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, сложи за разглеждане гр. дело № 6904 по описа за 2019г., докладвано
от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на "П."ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Г***, чрез пълномощника си адв.Г***
от Адвокатска колегия -
Шумен Гр. Шумен, пл.„ *** "
№ 12, ет.З срещу „М.В.Б."ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя И***, с която е отправено искане за
осъждане ответникът да заплати на
основание чл.79 ЗЗД, сумата
в размер на 593.00 лева, представляваща задължение на ответника по фактури: № **********/29.04.2014г.., на стойност 260.00 лв. с ДДС, с падеж: 29.05.2014г.; № **********/30.04.2014г., на стойност 149.00 лв. с ДДС, с падеж 30.05.2014г.; №
**********/14.05.2014г., на стойност 184.00 лв.,
с ДДС, с падеж 13.06.2014г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019г.
до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се
за присъждане и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Според
изнесеното в исковата молба ищецът е бил в установени
договорни отношения с „М.В.Б." ЕООД, по повод сключен неформален договор
за търговска продажба на гуми, други артикули за автомобили, и извършване на
свързаните с тях услуги. За извършената продажба и осъществените услуги са
издадени фактури с описани марки, количества и партидни номера: № **********/29.04.2014г.., на стойност 260.00 лв. с ДДС, с падеж: 29.05.2014г.; №
**********/30.04.2014г., на стойност 149.00 лв. с ДДС, с падеж 30.05.2014г.; №
**********/14.05.2014г., на стойност 184.00 лв., с ДЦС, с падеж 13.06.2014г. Договорът се счита за сключен към датата на издаване на първата
данъчна фактура: 29.04.2014г. Между страните е уговорен отложен
едномесечен падеж на плащане, който е настъпил и вземането е станало изискуемо.
Фактурите са издадени, стоките получени, а свързаните с тях услуги- извършени,
което представлява пълно изпълнение на задълженията по договора от страна на „П."
ЕООД. От друга страна, обаче „М.В.Б." ЕООД не е изпълнило своето
задължение по неформалния договор - да заплати уговорената
между страните цена на стоки и услуги в уговорения срок. Стойността по
фактурите е следвало да бъде заплатена по банкова сметка *** „П." ЕООД на
падежа, посочен във всяка една от тях.
С цел да поддържа добри взаимоотношения със своите търговски
партньори, ищцовото дружество, все пак предприело
първоначално действия по доброволно събиране на своите отдавна падежирали вземания, посредством изпращане на Покана за
доброволно плащане до ответника. Пощенският плик, обаче се върнал, като на него
е било изписано, че пратката не е потърсена от адресата след връщането й в
пощенския клон в гр.Варна.
Това се сочи, че е дало основание на „П." ЕООД да
потърси своите имуществени права по съдебен ред, още повече че ищецът съвестно
е изпълнил всички свои задължения по сключения между страните неформален
договор за периодични доставки на гуми, артикули за нуждите на автомобили,
както и предоставяне на свързаните с тях услуги. Правният интерес на
дружеството е обусловен и от настъпилата преди години изискуемост на
задължението по процесиите фактури.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, не се явява в съдебно заседание редовно призован по реда на чл.50, ал.4 от ГПК и не взема становище по спора.
Съдът, като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в предявените размери.
Претенцията на ищецът е установено по размер и посредством специални познания на вещо лице по приета т съда ССЕ.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер на общо 560.00лв., представляващи сбор от платена държавна такса по делото/50.00лв./, заплатено адв.възнаграждение/360.00лв./, заплатен депозит за ССЕ/150.00лв./, съобразно представените писмени доказателства и списък по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, ответникът
„М.В.Б."ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя И*** ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца "П."ЕООД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г***, сумата в размер на 593.00
лева, представляваща
задължение на ответника по следните фактури: №**********/29.04.2014г..,
на стойност
260.00лв. с ДДС, с падеж: 29.05.2014г.; №**********/30.04.2014г.,
на стойност
149.00лв. с ДДС, с падеж
30.05.2014г.; №**********/14.05.2014г.,
на стойност 184.00лв., с
ДДС, с падеж 13.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „М.В.Б."ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя
И*** ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА ищеца "П."ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Г***, сумата от 560,00лв./потстотин и шестдесет лева/, представляваща
сбор от сторени по делото съдебно деловодни разноски, както следва: платена
държавна такса по делото/50.00лв./, заплатено адв.възнаграждение/360.00лв./, заплатен депозит за ССЕ/150.00лв./.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК, а само на
отмяна при наличие предпоставките на чл.240 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: