Р Е
Ш Е Н
И Е № 260172
гр.
Пловдив, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав, в публичното заседание на 09.12.2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при участието на секретаря Е. Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1554 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
20656/22.07.2020г. на Р.П.Б., ЕГН ********** чрез адв. Е.Г. *** против решение
№ 1550 от 05.05.2020г., постановено по гр. д. № 17521 по описа за 2018г. на
Пловдивски районен съд, X гр. с., с което се
признава за установено на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, по отношение на
ответника Р.П.Б., ЕГН **********, че
ищците Р.М.У., ЕГН ********** и С.Н.У., ЕГН ********** са собственици по силата
на договор за делба за първата и по завещание за втория ищец, на жилище с площ
от 51, 60 кв. м., разположено в сутеренния етаж на жилищна сграда с
идентификатор 56784.531.628.1, находящо се на адрес: гр. Пловдив, ул. „****,
представляващо южната част от сутеренния етаж, обособено като самостоятелен
обект в сграда с проектен идентификатор 56784.531.628.1.5 съгласно заповед № РД
– 18-5917/25.07.2016г. на изп. директор на АГКК, който е онагледен между точки
2, 7, 6, 5, 8, 1, 2 на приложената скица на вещото лице Г., при съседи: Р.Б.,***,
дворно място и общо стълбище, което жилище поради грешка, не е било заснето в
кадастралната карта на гр. Пловдив.С решението се осъжда Р.П.Б. да заплати на Р.М.У.
и С.Н.У. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 483, 91 лева, представляваща
деловодни разноски.Скицата под № 1 от заключението на вещото лице В.Г.,
приложена на лист 113 от делото и приподписана от съда, се счита за неразделна
част от решението.На основание чл. 115 от ЗС е даден на ищците шестмесечен
срок, считано от датата на влизане в сила на решението, да отбележат същото в
регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата
молба ще загуби действието си.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно
и необосновано.Прави се оплакване, че ищците не са доказали собствеността си.Поддържа
се, че в случая са били завещани обслужващи помещения, които са принадлежност
към индивидуалните жилища и следват главната вещ, поради което с тях не можело
да бъдат извършвани разпоредителни сделки.Прави се и оплакване, че ищците
завзели общи части от сутерена – коридор, ведно със санитарно помещение, които
приобщили незаконно към техния обект.Моли се за отмяна на оспорваното решение,
вместо което се иска да бъде постановено ново, с което искът да бъде
отхвърлен.Претендират се направените по делото разноски.
С писмения отговор на въззиваемите се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Моли се решението на
районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се
разноски.
По отношение валидността и
допустимостта на постановеното решение, въззивният съд намира, че същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав
и в рамките на иска,
с който е бил
сезиран.
При това положение следва да се приеме, че решението е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена
в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен
иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено, че е
налице грешка в КККР, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп. директор
на Агенция по кадастъра относно недвижим имот, собственост на ищците,
представляващ южната част от сутерена, обособена като самостоятелно жилище –
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.531.628.1.5 съгласно Заповед
№ 18-5917-25/25.07.2016г. на Началник на СГКК Пловдив, при граници: Р.Б.,***,
дворно място и общо стълбище.
В обстоятелствената част на
исковата си молба ищците твърдят, че са собственици на жилище с площ 51, 60 кв.
м., разположено в сутерена на жилищна сграда с идентификатор 56784.531.628.1 по
КККР на гр. Пловдив, което жилище било описано в протокол за делба по гр. д. №
1089/1982г. по описа на ПРС, том 1, парт. № 534, стр. 171, като южната част от
сутерена, устроена за живеене.Със заповед № 18-5917/25.07.2016г. на Началника
на СГКК Пловдив било одобрено изменение на КККР с нанасяне на нов обект с
идентификатор 56784.531.628.1.5, с площ 51, 6 кв. м., собственост на Н.С. У. и Р.М.У.
съгласно постигнатата съдебна спогодба по посоченото гражданско дело.По
възражение на Р.П.У. /по съпруг Б./ било прието, че е налице спор за
собственост и с писмо изх. № 01-126975/23.08.2016г. на СГКК Пловдив било
указано да се предяви иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.Последвали преговори и
уточнения с обещания за оттегляне на възражението, но до момента това не било
сторено.Ответницата била собственик на североизточна сутеренна стая с вход за
нея от обща стълбищна клетка по силата на договор за дарение, сключен с
нотариален акт № 186, том 35, дело № 9125 от 16.08.1993г. на Пловдивски нотариус
за ½ ид. част, а другата 1/2 била нейна собственост по силата на
описаната съдебна спогодба.Ищците се легитимирали като собственици на процесния
имот, както следва: Р.М.У. била
собственик на ½ ид. ч. след прекратяване на СИО със смъртта на Н. С. У.,
починал на 24.10.2018г., а С.Н.У. получил по завещание от Н. С. У. неговата
½ ид. ч. от имота, обявено с протокол рег. № 4036/30.10.2018г. на Росица
Танчева, нотариус рег. № 341 в регистъра на нотариалната камара, с район
ПРС.Завещанието не можело да се впише в имотния регистър, тъй като заповедта не
била влязла в сила и не можели да се снабдят със схема за обекта.Процесният
имот представлявал южната част от сутерена, обособена като самостоятелно жилище
с идентификатор 56784.531.628.1.5 съгласно Заповед № 18-5917/25.07.2016г. на
Началника на СГКК Пловдив, при граници: Р.Б.,***, дворно място и общо стълбище.С
допълнителна молба ищците са конкретизирали твърденията си, че са собственици
на описания самостоятелен обект в сграда, който не бил заснет, поради грешка –
непълнота на кадастралната карта към 2009г.
С писмения отговор на
ответника по чл. 131 от ГПК искът е оспорен като неоснователен с възражение, че
от ищците не е посочен точно имота, за който се твърди, че има грешка в
кадастралната карта.Освен това в документите за собственост на страните
обектите били описани като сутеренни стаи за живеене, а процесният имот не
отговарял на изискванията за самостоятелно жилище.Последният представлявал
сутеренна стая, част самостоятелния обект – жилище на ищците в същата
сграда.Оспорва се завещанието, с което се легитимира ищеца С.У., тъй като
предмет на същото били обслужващи помещения, които трябвало съгласно
нормативните изисквания да са неразделна част от жилището.Със същото обаче
завещателят се бил разпоредил преди това с нот. акт № 41, т. 5, дело №
1637/1982г. на нотариус при Пловдивски районен съд.В протокола за съдебна делба
не била посочена площта на „южната част“ от сутерена, нито площта на целия
сутерен.Нямало данни същият да е разделен на самостоятелни обекти.Направено е и
възражение, че ищците са завзели общи части – коридор, ведно със санитарно помещение,
които обслужвали целия сутерен.С това лишили ответницата от възможността да
ползва самостоятелно сутеренната стая.
Районният съд след
подробен анализ на събраните по делото доказателства е приел за безспорно
установено по делото, че ищците са съсобственици на процесните помещения в
сутерена на сградата.Приел е също, че в случая е налице непълнота на
кадастралната карта, като в нея не е било отразено обособеното жилище – южната
част на сутерена.Начинът, по който са описани в протокола за делба имотите,
намиращи се в сутерена на сградата обуславял извод, че Н. У. и съпругата му са
получили в дял не складово помещение, принадлежност към разпределеното им в
дял жилище, а самостоятелен обект на
собственост.Въз основа на гласните доказателства по делото решаващият съд е
достигнал до извод, че от самото построяване на сградата помещенията,
собственост на ищците, са били функционално обособени за живеене, което е
посочено и в делбения протокол.В този смисъл отговарят на дефиницията за жилище
– съвкупност от функционално обединени помещения, предназначени да задоволяват
жилищни нужди.Кредитирано е заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, съгласно което в сутеренния етаж
разположението на стаите на ищците и тази на ответницата отговаря на описаното
в документа за делба.Именно разликата в
сутеренните стаи, поставени в дял на наследодателя на ищците и самостоятелната
стая, поставена в дял на ответницата и нейната майка, дават основание да се
приеме, че разпределението е било факт още към момента на построяването на
сградата, като санитарните помещения не съставляват обща част.Съобразени са и
показанията на свидетелката на ответницата, че въпросната стая с вход откъм
стълбищната клетка, не се е ползвала за живеене, а като складово помещение,
което съвпада с показанията и на другия разпитан свидетел.
Настоящият състав на съда
споделя изцяло изложените съображения, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
В допълнение с оглед наведените
оплаквания във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:
Основният спорен момент по делото е
относно това, съставлява ли самостоятелен обект ползваната от ищците като
жилище южна част от сутерена на процесната сграда, описана в протокола от
11.02.1982г. по гр. д. № 1089/1982г. по описа на Районен съд Пловдив и
саморъчно завещание от 07.10.2016г. на Н.С. У.,***, починал на 24.10.2018г., с
които ищците се легитимират като съсобственици, или е със статут на
принадлежност към самостоятелния обект – жилище на първия етаж от сградата,
собственост на ищеца.Вещото лице, изготвило приетата във въззивното
производство съдебно-техническа експертиза, която съдът цени като компетентно и
обосновано изготвена, неоспорена от страните, дава заключение, че към момента
на построяване на процесната сграда – 1962г. групата помещения по точки № 1, 2,
7, 5, 6, 1 в приложение № 1, са отговаряли на изискванията за жилище,
определени в чл. 36 и чл. 38 от „Строителни правила и норми за изграждане на
населените места“ /ДВ бр. 75/18.09.1959г. с измененията от 1963г. и 1965г./.Към
момента на изготвяне на протокола за делба по гр. д. № 1089/1982г. по описа на
РС Пловдив групата помещения по точки №
1, 2, 7, 5, 6, 1 в приложение № 1 също отговаря на изискванията за жилище,
определени в чл. 35 от Наредба № 5 /редакция ДВ, бр. 69 от 1977г./, както и на
изискванията за жилища в глава трета „Жилища и жилищни сгради“ на Наредба №
5/1977г.
Преценката дали един обект представлява
принадлежност към жилищен обект в сграда в режим на етажна собственост или е
самостоятелен обект на право на собственост, следва да бъде направена към
момента, в който настъпва ефекта на съответния придобивен способ /сделка или
придобивна давност/, въз основа на който се твърди, че е придобито правото на
собственост.Безспорно е, че предмет на самостоятелно придобиване може да бъде
само такава част от жилищна сграда, която е обособена като самостоятелен обект
/жилище, ателие и др./ или отговаря на изискванията на действащия устройствен
закон за такъв обект.В настоящия случай с оглед данните по делото и настоящият
състав на съда намира, че процесните помещения са били обособени като отделно
жилище още към момента на построяването на сградата и са ползвани като такива
до настоящия момент.В КККР на гр. Пловдив, одобрена със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК е налице непълнота, изразяваща
се в незаснемането на това жилище като самостоятелен обект.
Предвид гореизложеното
въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а
решението на районния съд като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода да делото
пред въззивната инстанция в полза на въззиваемите следва да се присъдят направените
за настоящето производство разноски общо в размер на 812, 40 лева, включващи
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
По тези съображения Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1550 от 05.05.2020г., постановено
по гр. д. № 17521 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, X гр. с.
ОСЪЖДА Р.П.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.У.,
ЕГН ********** и С.Н.У., ЕГН **********,*** сумата от 812, 40 лева – разноски
за настоящето производство.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: