Решение по дело №3197/2014 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2015
Дата: 24 ноември 2014 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20145300503197
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2014 г.

Съдържание на акта

           Р  Е  Ш  Е   Н  И   Е    2015

 

 

                                         гр.Пловдив, 24.11.2014г.

 

В    И М Е Т О    Н А      Н А Р О Д А

 

Пловдивският  окръжен съд, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, в  закрито  заседание   на  двадесет и четвърти  ноември, през   две  хиляди и  четиринадесета   година   в  състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                                         НЕДЯЛКА СВИРКОВА                                                        

като   разгледа  докладваното  от  председателя  гр.д.№3197 по описа на  ПОС  за  2014г., за  да  се произнесе, взе  предвид следното:

Производството е образувано по жалба на адв. Л.Р., в качеството и на процесуален представител на   А.И.К. с ЕГН-********** ***, с адрес за връчване: гр.**** против разпореждане на ДСИ при РС гр.**** по изп.д.№6094/2014г., шести район, с което на процесуалния представител е отказано да бъде определено адвокатско възнаграждение, с мотив че  ДСИ не е компетентен да определя възнаграждение..Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като се твърди, че процесуалният представител на взискателя  в изпълнителното производство на основание чл.38 Закона за адвокатурата е оказал безплатна помощ, поради което  е направено  искане да  бъде определен и събран за сметка на длъжника адвокатски хонорар, съобразно Наредбата за минималните  адвокатски възнаграждение, но такъв не е  посочен в поканата за доброволно  и съответно не е събран от длъжника. В тази връзка навежда твърдения, че законовите разпоредби на  ГПК и Закона за адвокатурата, регламентиращи присъждането  и заплащането на разноски в гражданския процес, са приложими и за изпълнителното производство, поради което отказа на ДСИ да определи адвокатски хонорар се явява изцяло незаконосъобразен, и като такъв жалбоподателят моли да бъде отменен, като вместо това  съдът определи  за сметка  на длъжника в изпълнителното производство адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело или при условията на евентуалност  - за образуването му.

Ответникът по жалбата – длъжник в изпълнителното производство  М.  И.П.  не  взема становище по жалбата.

          В мотивите си депозирани по реда на чл.436 ал.3 ГПК, ДСИ е изразил становище относно неоснователността на  частната жалба, предвид на това, че  ДСИ не е компетентен да определя разноски, а само да признава направени такива.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства и наведените доводи, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по  същество е  основателна.

Изпълнително дело  №6094/2014г. по  описа на ДСИ  при ПРС, шести район е образувано по молба на взискателя  А.И.К.  въз основа на издаден в полза на взискателя изпълнителен лист на 16.07.2014г. по гр.д.№648/2014г. по  описа на ПРС срещу  длъжника М.И. П. Установено е, че процесуалния представител на взискателя адв. Л.Р. е оказала безплатна помощ по изпълнителното дело, поради което последната е направила искане, ДСИ да и определи  адвокатски хонорар, съобразно Наредбата  за минималните  адвокатски възнаграждения, която да се събере за сметка на длъжника. С  обжалваното  разпореждане ДСИ е оказал, с мотив че ДСИ не  е  компетентен да  определя  адвокатско  възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира  обжалваното разпореждане за незаконосъобразно. Съдът  не  споделя мотива  на  ДСИ, с  който е отказал да  определи адвокатско възнаграждение, тъй като това не е в правомощията му. Логическото  и систематическото тълкуване  на нормата  на чл.78 ГПК налагат единствения извод, че съдебният изпълнител  е компетентен да я прилагала по искане на страните в изпълнителния процес, при спазване на  специалните  изисквания на Закона за адвокатурата. чл.78 ГПК се намира  в част Първа „Общи правила”, следователно има  приложение във всички производства, уредени  в процесуалния закон, включително и в изпълнителното производство, а  по аргумент на  чл.434 ГПК, съдебният изпълнител е този, който се произнася относно направените разноски по делото. Ето защо съдът намира, че изцяло в правомощията на съдебния изпълнител е да определи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя  при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата и съобразно Наредбата  за минималните  адвокатски възнаграждения, която сума  да се събере за сметка на длъжника.

Предвид гореизложеното отказа на  ДСИ да определи адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя следва да бъде отменен, поради което съдът  

                                               Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ разпореждане на ДСИ при РС гр.**** по изп.д.№6094/2014г., шести район, с което на процесуалния представител  на взискателя - адв. Л.Р.,*** е отказано да бъде определено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.

Решението  не подлежи на обжалване.

                    

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   Членове: