Р Е Ш Е Н И Е № 813

гр.Пловдив, 20.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ  в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  адм. дело № 3042  по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118 от КСО във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на И.С.Г. с ЕГН ********** ***, чрез адв.С.Г.,***, против Решение № Ц2153-15-237/ 13.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 151-00-8296-5/ 25.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  - Пловдив.

Жалбоподателят иска отмяна на решението като неправилно и необосновано. Твърди, че на 17.09.2018г. напуснал Великобритания и до месец септември 2019 г. живял постоянно в Република България, с което на законово основание получил правото на обезщетение за безработица в Република България. Посочва, че една година след подаване на заявлението с Разпореждане от 19.07.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив му е отпуснато заявеното обезщетение до 29.09.2019г. Изразява несъгласие с приетото от ответния орган, че продължава да пребивава във Великобритания и през заявения период и в тази връзка посочва, че представените в хода на административното производство изключват обстоятелството за отсъствието му от България за периода за който претендира да му бъде изплатено обезщетението за безработица.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ  - Пловдив, чрез  юрисконсулт С., моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Административен съд - Пловдив, ІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е започнало по повод заявление вх. № 151-00-8296/02.11.2018 г. (лист 222-223), с което И.Г. е направил искане за отпускане на парично обезщетение за безработица. Към заявлението са приложени копие на издаден от КИ на Великобритания преносим документ U1 за удостоверяване на осигурителни периоди, доход и причина за прекратяване на правоотношението от държава-членка на ЕС; и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г.  С Разпореждане №151-00-8296-3/19.07.2019г. (лист 189) на М.Д., н-к сектор Краткосрочни плащания (за Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив, съгласно Заповед № 1015-15-113/30.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив) е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 02.10.2018г. до 27.09.2019г. в размер на 74,29 лева дневно на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО и чл.62 от Регламент (ЕО) 883/2004. В разпореждането е посочено, че осигурителния стаж след 31.12.2001г. е 16г. и 0 месеца, а осигурителен доход за периода от 18.09.2016г. до 17.09.2018г., от който е определен размерът на паричното обезщетение за безработица – 62284.44 лв.

С разпореждане № 151-00-8296-4/25.06.2020г. (лист 167) на За ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е отменено разпореждане № 151-00-8296-3/19.07.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ — Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица.

А с разпореждане № 151-00-8296-5/25.06.2020г. (лист 166) на За ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11. §3, буква ,.а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от И.Г. заявление вх. № 151-00-8296/02.11.2018 г.

С разпореждане № 151-00-8296-6/29.06.2020г. на  ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив е разпоредено И.С.Г. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 02.10.2018г. – 27.09.2019г. в размер на 18 349,63 лв.

Няма спор, че И.С.Г. е подал жалба до Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив (лист 157 и 158) против разпореждане № 151-00-8296-4/25.06.2020г., разпореждане № 151-00-8296-5/25.06.2020г. и разпореждане № 151-00-8296-6/29.06.2020г. С Решение № Ц2153-15-152/03.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив (лист 130 – 132) жалбата на Г. срещу разпореждане № 151-00-8296-4/25.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отмяна на разпореждане № 151-00-8296-3/19.07.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица е отхвърлена като неоснователна.

С Решение № Ц1040-15-51/03.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив (лист 127 – 129), производството по обжалване на разпореждане № 151-00-8296-5/25.06.2020г. е спряно до приключване на производството по оспорване на разпореждане № 151-00-8296-4/25.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отмяна на разпореждане № 151-00-8296-3/19.07.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на парично обезщетение за безработица със стабилен административен (съдебен) акт.

С Решение № Ц1040-15-52/03.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив (лист 124 – 126), производството по обжалване на разпореждане № 151-00-8296-6/29.06.2020г. е спряно до приключване на производството по оспорване на разпореждане № 151-00-8296-4/25.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив и № 151-00-8296-5/25.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив със стабилен административен (съдебен) акт.

С Определение № 1561 от 28.09.2020г. по адм.д. № 2383/2020г., Административен съд Пловдив е отменил Решение № Ц1040-15-51/03.09.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.

В резултат на това, с оспореното в настоящото производство Решение № Ц2153-15-237/ 13.11.2020 г., Директора на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил жалбата против Разпореждане № 151-00-8296-5/ 25.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  - Пловдив. Според мотивите на ответния орган поради това, че от представените документи и декларацията за определяне на пребиваването във вр. с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004 г. не се доказва по безспорен начин пребиваването на г-н Г. в Република България, с писмо изх. № 3208-15-724 от 13.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, е изпратено в Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" ("ЕРМД") при ЦУ на НОИ - София искане за изясняване на пребиваването на същия с формуляр Н006 от Великобритания. В отговор на това компетентната институция на Великобритания (изразен в СЕД Н006 от 25.06.2019 г.) е удостоверила, че за периода от 22.02.2016 г. до 26.09.2018 г. по отношение на Г., Великобритания се явява държава по престой и така с разпореждане № 151-00-8296-3/19.07.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на И.С.Г. е отпуснато ПОБ за периода от 02.10.2018 г. до 27.09.2019 г. в размер на 74,29 лв. на работен ден. Ответния орган е посочил още, че на 03.02.2020 г. в ТП на НОИ - Пловдив е получено писмо изх. № 3206-50-78#1/29.01.2020 г. на Дирекция „ЕРМД" - НОИ - София с приложен нов отговор от компетентната институция на Великобритания, изразен в СЕД Н006 от 05.12.2019 г., според който за периода от 22.02.2016 г. до 26.09.2018 г. за И.Г., Великобритания се явява държава по пребиваване. Според оспореното решение, поради установени различия в получените от КИ на държавата-членка нов СЕД Н006, издаден на 05.12.2019 г., с предходен СЕД Н006 от 25.06.2019 г., наличен в преписката, е изпратено писмо изх. № 3208-15-724#9/07.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив до Дирекция „ЕРМД" - НОИ - София, с приложени двата документа за уточняване на съдържанието и изясняване на пребиваването на лицето, в отговор на което КИ на Великобритания отново изпратила, издадения на 05.12.2019 г. СЕД Н006, получен в ТП на НОИ - Пловдив на 26.05.2020 г. с писмо изх. № Ц3206-50-106#1/21.05.2020 г. на Дирекщф „ЕРМД" - НОИ - София, в който, в т.2.1.1.1.1 с удостоверено, че по отношение на г-н Г. именно чуждата държава-членка се явява държава по пребиваване. За да постанови този резултат ответния орган се е позовал на разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за координация на системите за социална сигурност и КСО, и е посочил, че въз основа на постъпилите нови документи, по отношение на Г. е преценено, че е налице хипотезата на чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, тъй като същите имат значение за правото му на ПОБ, поради което с разпореждане № 151-00-8296-4/25.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив е отменено първоначално издаденото разпореждане № 151 -00-8296-3/19.07.2019 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пловдив за отпускане на ПОБ.

По делото са приети като доказателства следните документи: Формуляр U1 с лицензиран превод от английски, Формуляр U1 на английски; Справка от Агенция приходи и митници на Великобритания с превод; Писмо от работодателя, ведно с лицензиран превод от английски; Билети за пътуване от Англия за България; регистрация в Бюрото по труда; Справка за недвижими имоти; Справка за притежание на МПС; Справка за постоянен адрес; Справка за семейно положение; Справка за родственост; Справка обучение; Декларация за пребиваване; Справка медицински прегледи; извадки от УниКредит Булбанк за теглене на суми от дебитна карта; Договори, фактури и гаранционни бележки.

По искане на жалбоподателя, по делото са разпитани свидетелите Б.И.Г. и А.Д.Г.–Б..

Свидетелката Б.И.Г. – леля на жалбоподателя заявява, че през периода септември 2018 г. - 2019 г. И. *** във фамилната им къща, която е на два етажа. Уточнява, че къщата е нейна и на бащата на И.Г., както и че сутрин пиели кафе заедно, а вечер вечеряли заедно, и като цяло непрекъснато били заедно. Посочва още, че в периода 2018г. - 2019 г., по време на пребиваването си в България, И. не е работил, а търсил работа, но не успял да намери такава. Твърди, че И. е бил регистриран в Бюрото по труда и ходил там в определеното време да се подписва. Посочва още, че през 2018 г. - 2019 г. И. ходил на гости в Англия по Нова година, а през пролетта ходил до Турция с негов приятел за един ден. Посочва, че през този период същият е имал здравословни проблеми и е ходил на изследвания. Заявява още, че пак през този период жалбоподателят е ходил в общината във връзка с поставен пред прозореца му шкаф на ЕВН. Излага, че е правил и ремонти на етажа си. Подробни показания дава във връзка със съучениците на жалбоподателя и срещите му с тях. Посочва, че реалната причина И. да се върне в България е, че договора му изтекъл и не  му го подновили. Твърди, че И. е имал притеснения, че не може в този период да намери работа и без пари няма какво да прави в чужда страна.

Свидетелката А.Д.Г.–Б. - майка на жалбоподателя също посочва, че през 2018 г. - 2019 г. И. живеел в България, в наследствена къща в гр. Пловдив на ***. Твърди, че през този период поддържала всекидневен контакт с И., който ходил в Бюрото по труда да се разписва във връзка с регистрацията му. Посочва, че И. си е търсил работа и му е бил доста труден период. Излага още, че единствените му пътувания били около коледните празници за два дни до Англия и два дни през пролетта в Турция с приятели. Свидетелката Б., също сочи, че И. е имал здравословни проблеми и че си е правил изследвания, както и че е правил ремонт на етажа си. Според майката на жалбоподателя, същият не е излизал навън с желание да се установява там. Изрично посочва, че същият няма придобити имоти в Англия.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като безпротиворечиви и достоверни.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 54ж от КСО, което е приключило с постановяване на административен акт за  отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица, издадено също от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. В тази връзка по делото на лист 61 е приложена Заповед № 1015-15-321/11.11.2019г.

Спорът в случая е от правен характер и се свежда до това коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица по отношение  периода, през който оспорващият е работил по трудово правоотношение на територията на Великобритания. За пълнота следва да се отбележи, че доколкото настоящият отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по подаденото от И.Г. заявление вх. № 151-00-8296/02.11.2018 г. не е първоначален такъв, а е постановен след отпускане на исканото парично обезщетение и впоследствие неговата отмяна, то настоящият съдебен състав е длъжен да изследва и тези обстоятелства.

Следва да се отбележи, че Република България е част от ЕС /такава част е  била през времето, през което жалбодателят е работил във Великобритания/ и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза. Всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС обаче определят общите правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф "л") относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3, параграф 1, б."з").   

 

 

 

 

 

Няма спор по делото, че жалбодателят е гражданин на РБългария - държава - членка на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента).  

 

 

 

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г.

 

 

 

 

Спорът в случая е свързан с тълкуването и прилагането на термина "пребиваване". Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1, §3, б. "й" от цитирания Регламент - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл. 11, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 11, §2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.  

 

 

 

В член 1, букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между "пребиваване" и "престой", последният дефиниран като „временно пребиваване".

В тази връзка настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка в деловодната система на съда констатира, че в Пловдивски административен съд е образувано адм.д № 2321/2020г., чийто предмет е било именно Решение № Ц-2153-15-152/03.09.2020г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №151-00-8296-4 от 25.06.2020г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е отменено Разпореждане №151-00-8296-3/19.07.2019г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на настоящия жалбоподател И.С.Г.. По посоченото дело е постановено влязло в сила Решение № 602 от 22.03.2021г., което настоящия съдебен състав следва да съобрази. В действителност адм. дело № 2321/2020 и настоящото адм.дело № 3042/2020г. са с различен предмет, но са между същите страни, както и касаят едни и същи обстоятелства.

С влязлото в сила Решение № 602 от 22.03.2021г. по адм.д № 2321/2020г. на Административен съд - Пловдив е прието, че държавата- членка по пребиваване към момента на подаване на заявлението от И.Г. безспорно е Република България, в която същият се е завърнал през м. 09.2018г. и в която е регистрирал настоящ и постоянен адрес, и се е поставил на разположение на службите по заетост. В този смисъл са и показанията на разпитаните в настоящото производство свидетели. Според съда по посоченото дело именно институцията на Република България е компетентна по смисъла на чл.65, §5  б."а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 да предостави обезщетения за безработица. Така съдът е отменил Решение № Ц-2153-15-152/03.09.2020г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №151-00-8296-4 от 25.06.2020г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ-гр. Пловдив, с което е отменено Разпореждане №151-00-8296-3/19.07.2019г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на настоящия жалбоподател. Доколкото Решение № 602 от 22.03.2021г. по адм.д № 2321/2020г. на Административен съд - Пловдив е окончателно, то същото е влязло в законна сила на датата на постановяването му, а именно 22.03.2021г.

В контекста на всичко изложено следва, че след като не е налице валидна отмяна на административния акт, с който първоначално е отпуснато парично обезщетение за безработица на И.С.Г. (Разпореждане №151-00-8296-3/19.07.2019г.) и след като с влязъл в сила съдебен акт е установено, че държавата- членка по пребиваване към момента на подаване на заявлението от И.Г. е Република България, както и че институцията на Република България е компетентна по смисъла на чл.65, §5  б."а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 да предостави обезщетения за безработица на лицето, то последвалият отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица на същото лице за същия период е напълно незаконосъобразен.

 

 

 

 

По изложените съображения съдът намира, че жалбата срещу Решение № Ц2153-15-237/ 13.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 151-00-8296-5/ 25.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  - Пловдив е основателна и следва да бъде уважена.  

 

 

 

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, направените от жалбоподателя разноски по делото следва да се възстановят от бюджета на органа, издал отменения акт. На лист 46 по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 17.07.2020г. в който е отразено, че по договора е заплатена сумата от 900 лв. по фактура (лист 34 по делото). Съдът счита за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед разпоредбата на  чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, когато делата са по КСО, какъвто е настоящият случай, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 350 лева. Поради това и според съда съответен на фактическата и правна сложност на делото се явява размер на адвокатско възнаграждение от 350 лева, в какъвто размер и ще следва да се уважи искането за присъждане на разноски.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-15-237/ 13.11.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № 151-00-8296-5/ 25.06.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ  - Пловдив.

ОСЪЖДА  ТП на НОИ - Пловдив, да заплати на  И.С.Г. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 350 лв.

Решението е окончателно – чл.119 от КСО.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: