Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.Разград,
06. 08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският окръжен съд в публично
заседание на трети август
през две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Анелия Йорданова
при секретаря Д.
Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Ан.
Йорданова гр. д. № 8 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Херба макс“ ЕООД против ЗП Н.Р. К.
***. Ищецът твърди, че представляваното от него дружество през 2010 г. засяло с билка Маточина 15
дка в землището на с. Дянково в района на Стопанския двор в близост до
Овцеферма, собственост на М.Е.А.. През 2011 г., 2012 г. и 2013 г. имал добив на
растения, които продал в страната и в Германия. Приходите от декар площ през
2012 г. и 2013 г. били 2100 лв. на декар за година, а след приспадане на
разходите, печалбата била 1700 лв. на декар.
На 30. 11. 2014 г. синът на ответницата А.К., по нейно нареждане разорал с трактор част от насаждението в размер около 12 дка, за да извърши
последваща обработка на мястото. След като ищецът
се противопоставил, А.К. преустановил действията си и напуснал. Вследствие на
противоправните действия на ответницата, ищецът претърпял имуществени вреди за
унищожаването на 12 дка насаждения с билка Маточина с разходи по създаване на
насажденията от 800 лв. за декар или общо
9600 лв.; общо сумата 35 000 лв. за
унищожаване на 12 дка насаждения билка Маточина, довело до пропуснати ползи от
нереализирана печалба от 12 дка площ по 1700 лв. за година, като претенцията е
за две стопански години 2015 г. и 2016 г. или по 3 400 лв. за декар, т. е.
общо 48 000 лв.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати сумата 40 000 лв. , представляваща обезщетение
за имуществени вреди, от които сумата 5 000 лв. , представляваща разходи
по създаване на насаждението и 35 000 лв. , представляващи претърпени
загуби от нереализирана печалба от 12 дка за стопанските 2015 г. и 2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на деликта 30. 10. 2014 г. до окончателното
плащане на сумата. В последното по делото съдебно заседание ищецът е уточнил претенцията си,
че е формирана от сумата 5 696, 40 лв.
разходи по създаване на насаждението и 34 303, 60 лв. претърпени
загуби от нереализирана печалба.
В производството по чл. 131 и
сл. ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Твърди, че иска е недопустим,
алтернативно неоснователен.
Съображенията му за това са, че ищецът е приложил като писмени
доказателства договори и фактури без превод на български език, картен материал
от Гугъл мапс и АГКК, които са неясни и нечетливи. В исковата молба се
съдържали неуточнени фактически твърдения, противоречащи на петитума. Не е
индивидуализирана нивата с идентификатор по КК, площ и граници, на която ищецът
твърди, че е засял билка Маточина. Не е посочена собствеността върху терена.
Твърди се, че ответницата не е извършила разораване на насаждения от Маточина,
не е разпореждала на сина си да извършва такива действия. Ищецът след 2010 г.
не е имал кадрова обезпеченост да извършва стопанска дейност – производство на
Маточина и е осъществявал прекупваческа
дейност, изкупувайки продукция от други производители.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че представляваното от него дружество през
2010 г. засяло с билка Маточина 15 дка в землището на с. Дянково в района на
Стопанския двор в близост до Овцеферма, собственост на М.Е.А..
По
молба на ищеца е назначена СТЕ, която е дала заключение, че теренът върху който
се твърди, че е бил засят с култивирана маточина е в границата на имот с
идентификатор 24829.432.15 по КККР на с. Дянково. Площта на имота е 19 044
кв. м. с предназначение на
територията-земеделска /Приложение № 1/.
Ищецът твърди, че през 2011 г., 2012 г. и 2013 г.
имал добив на растения, които продал в страната и в Германия. Приходите от
декар площ през 2012 г. и 2013 г. били 2100 лв. на декар за година, а след
приспадане на разходите, печалбата била 1700 лв. на декар. На 30. 11. 2014 г.
синът на ответницата А.К., по нейно нареждане
разорал с трактор част от насаждението
в размер около 12 дка, за да извърши последваща обработка на мястото.
След като ищецът се противопоставил, А.К. преустановил действията си и
напуснал. Вследствие на противоправните действия на ответницата, ищецът
претърпял имуществени вреди за унищожаването на 12 дка насаждения с билка
Маточина с разходи по създаване на насажденията от 800 лв. за декар или общо 9600 лв.; общо сумата
35 000 лв. за унищожаване на 12 дка
насаждения билка Маточина, довело до пропуснати ползи от нереализирана печалба
от 12 дка площ по 1700 лв. за година, като претенцията е за две стопански
години 2015 г. и 2016 г. или по 3 400 лв. за декар, т. е. общо 48 000
лв.
По делото са разпитани като свидетели Е.Е., Д.Х., А.К., С.М.,
С.Р. и Т.Д..
Св. Е.Е. е баща на собственика на ищцовото дружество.
Дава показания, че през 2010 г. фирмата на дъщеря му, на която той тогава бил
управител, започнала да отглежда билка
Маточина и упражнявала тази дейност в продължение на 5 години. Билката се
отглеждала в землището на с. Дянково и заемала няколко ниви. Една от засетите
ниви е тази, означена под № 15 на картата на Службата по ГКК, до сградите. 15 декара от нивата били засадени с маточина
през есента на 2010 г. В края на м. ноември 2014 г. бащата на свидетеля му се
обадил и му казал, че техният съсед д-р А. наредил на сина си и последният разоравал нивата с маточина.
Бащата на свидетеля отишъл и го попитал защо разорава място, а синът отговорил,
че баща му казал да го разоре.
Разораването било извършено с трактор – челен товарач, собственост на ЗП
Натика. Тогава се обадили и извикали св. Т.Д., която установила, че са разорани
12 дка, съставила протокол, изчислила загубите. Ищцовата фирма дотогава
реализирала добиви от насажденията, имала договори за продажба с варненска
фирма и немска фирма.
Св. Д.Х. дава показания, че в края на м. ноември 2014 г.
отишъл до базата на ищеца в с. Дянково да вземе маточина и видял, че някакъв
млад мъж с трактор оре насажденията. Отишъл и съобщил на бащата на св. Е.Е..
Св. А.К., който е съпруг на ответницата, заявява в
показанията си, че ищцовото дружество „Херба макс“ обработвало около 150 декара с маточина, като
в близост до стопанския двор имали насаждение от около 20 декара. До 2013 г.
някои от насажденията били амортизирани и изоставени, включително и тези 12
декара, които били държавна собственост. На 30. 11. 2014 г. синът му ОИ. А.А.,
който също бил регистриран като земеделски производител, взел трактора на майка
си и без нейно знание разорал терена, за да го подготви за ползване през
следващата стопанска година. Св. С.М. му се обадил и свидетелят от него узнал,
че синът му ОИ. разорава нивата. Тогава се обадил на ОИ. и му казал да спре.
Свидетелят не знае дали синът му е получил разрешение от майка си за ползване
на трактора.
Св. С.М. работил една година с ищцовото дружество и в
този период, през 2010 г. засадили
насаждението с маточина от 12-13 дка, намиращо се до стопанските сгради в с.
Дянково.През есента на 2014 г. видял, че ОИ.-син на А., оре мястото и се обадил
да съобщи на бащата на св. Е..
Св. С.Р. от 2010 г. до 2013 г. бил работник на ищеца.
През 2010 г. терена до стопанските
сгради бил засят от ищеца с маточина. Видял, че мястото е разорано.
Св. Т.Д. в качеството й на специалист инженер – агроном,
преди 4-5 години била потърсена от ищеца.
Отишли в с. Дянково до място, намиращо се до стопанския двор и
свидетелката установила, че има разорана маточина. Много малка част от
насажденията била запазена. Имало следи от разораване. Лицата, които я потърсили й обяснили, че
някой влязъл и разорал без тяхно
съгласие нивата. Можело да се получи добив от разораните насаждения.
От ищеца са представени и приети като писмени
доказателства: трудови договори с персонала на „Херба Мак“ ЕООД, данъчни
фактури, съставени от ищеца и издадени на „ Martin
Bauer Group“ с
копия на български език за продажба на маточина № 1/ 27. 08. 2010 г., № 2/ 15.
10. 2010 г., № 3/ 30. 11. 2010 г., № 4/ 19. 10. 2011 г., № 5/ 19. 10. 2011 г.,
№ 6/ 19. 10. 2011 г., № 7/ 19. 10. 2011 г., № 8/ 18. 11. 2011 г., Договори за
доставка на маточина – 4 бр. на немски език с превод на български език.
По молба на ищеца е назначена комплексна
съдебно – техническа и агротехническа експертиза, според която разходите за
засяване на един декар маточина са в размер на 474, 70 лв. За 12 дка са в
размер на 5 696, 40 лв. Добивът за 12 дка сурови стръкове и сухи стръкове
е 25 200 кг., респ. 6 300 кг. Добивът за 12 дка на сурови листа и сухи листа е 8 640
кг., респ. 1 440 кг. Средната пазарна стойност на сухи листа е 4 лв./кг.,
а за сухи стръкове е на стойност 0, 95
лв./кг. За 2015 г. печалбата от засятата площ с маточина би била 9 310, 50
лв. , а за 2016 г. в размер на 4 860 лв. Печалбата е изчислена с
намаляващи при ходи и добиви, тъй като
всяка година добивите от маточина намаляват спрямо предходната година. Ползвани
са данни от методиката на Централен
кооперативен съюз /ЦКС/, Главна дирекция „Методология на стопанските дейности“,
както и данни от региона. Според заключението, амортизационния период на
насаждението е 5 години, поради което през 2016 г. печалба не може да бъде реализирана, защото
насаждението не би трябвало да съществува.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД. Въпреки, че в доклада по чл. 146 ГПК съдът е посочил
правна квалификация на иск по чл. 45 ЗЗД, е докладвал посочените обстоятелства,
от които произтичат претендираните от ищеца права, разпределението на
доказателствената тежест между страните и са дадени указания, относно
обстоятелствата, подлежащи на доказване, предвид хипотезиса, съдържащ се в
правната норма на чл. 49 от ЗЗД. Разгледан по същество, искът е
неоснователен.
С твърденията си ищецът е навел
фактическа обстановка като основание на иска, с която съдът е обвързан, тъй
като ищецът е този, който определя фактическия състав, от който произтича
заявеното от него право. Твърди, че на 30. 11. 2014 г. синът на ответницата - А.К.
/ОИ. А., както се установява в хода на делото/, по нейно нареждане, разорал с трактор част от насаждението в размер около 12 дка, за да извърши
последваща обработка на мястото. След като ищецът се противопоставил, А.К.
преустановил действията си и напуснал. Вследствие на противоправните действия
на ответницата ЗП Н.Р. К., ищецът претърпял имуществени вреди за унищожаването
на 12 дка негови насаждения с билка Маточина.
Безспорно се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на
СТЕ, че ищецът през 2010 г. засадил с билка Маточина 15 дка в землището на с.
Дянково в района на Стопанския двор в границата на имот с идентификатор 24829.432.15 по
КККР на с. Дянково.
ОИ. А. – син на ответника ЗП Н.Р. К., на 30. 11. 2014 г. , ползвайки техника на
ответника, разорал 12 дка от същото насаждение.
В
случая ищецът е предявила иск не срещу делинквента - прекия извършител на
деянието, причинил претендираните вреди, а срещу обвързвания с
гаранционнообезпечителната отговорност правен субект съобразно изричния
регламент на тази възможност, визиран в нормата на чл. 49 от ЗЗД. За да възникне тази отговорност, е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД, е
възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на
изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между
тях. Възлагането на работата може да се осъществи, както от физическо
лице, така и от ЮЛ. Относно правната характеристика
на възлагането в доктрината и
съдебната практика се поддържа становището, че то е
фактическо натоварване на друг правен субект - физическо
лице за извършването на определена работа в чужд интерес. За
отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно значение формата, чрез която се осъществява
възлагането на работа. Възлагането на работата може да е по трудов или
по граждански договор, или дори като услуга. Упражняването
от възложителя на властническото правомощие да възложи работа е основанието за
ангажиране на деликтната му отговорност.Макар да отговаря на различно правно
основание, отговорността на възложителя на работата е винаги обвързана от
действията на делинквента, причинил увреждането при и по повод изпълнение на
възложената му работа. Отговорност за вреди от
чуждо поведение, когато те са настъпили при и по повод извършване на определена
работа, носи този, който е възложил извършването на работата.
В случая не
са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника
ЗП Н.Р. К.. По делото не са ангажирани каквито и да било гласни или
писмени доказателства ответникът да е нареждал или възлагал на ОИ. А. да разоре процесната площ, засята с маточина от ищеца. Дори
соченият от ищеца св. Е.Е. дава показания, че техният съсед
д-р А. наредил на сина си и последният разоравал нивата с маточина. След като
бащата на свидетеля попитал ОИ. защо разорава
мястото, той отговорил, че баща му казал да го разоре. От така събраните доказателства, съдът приема, че ответникът ЗП Н.Р. К. не е възложител на работата на ОИ. А., следователно не може да носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Същият
не може да носи и отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, тъй като по делото дори не се твърди,
че той е разорал маточината. Без значение е факта,
дали трактора е собственост на ответника, след като не се установява последният
да е възлагал извършената с него работа от ОИ. А..
Авторът
на деликта задължително следва да бъде конституиран само като ответник по иск по
чл. 45 от ЗЗД, какъвто в случая не е предявен - повдигнатият
правен спор е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, по
който отговорността се носи от възложителя на работата, чиято отговорност
е обусловена от чуждо вредоносно действие.
Предвид
изложеното, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и акцесорната претниця за заплащане на законната лихва от датата на
деликта.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на разноски. Ищецът следва да бъде осъден да заплати разноските
по делото, направени от ответника, съгл. приложения списък по чл. 80 от ГПК и
договор за правна защита и съдействие в размер на 1730 лв., платени за
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ХЕРБА МАКС“ ЕООД гр. Разград,
бул. „България“ № 13, вх. А, ет. 3, ап. 6, представлявано от управител М.Е.А.,
ЕИК ********* против ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Н.Р. К.,***, ЕГН ********** на
осн. чл. 49 от ЗЗД да заплати сумата 40 000 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от унищожаване на насаждение с билка Маточина в
границата на имот с идентификатор 24829.432.15 по КККР на с. Дянково, от които сумата 5 696,40
лв. , представляваща разходи по създаване на насаждението и сумата 34 303,
60 лв. , представляваща претърпени загуби от нереализирана печалба от 12 дка от
билка Маточина за стопанските 2015 г. и 2016 г., ведно със законната лихва от
датата на деликта 30. 10. 2014 г. до окончателното плащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ХЕРБА МАКС“ ЕООД гр. Разград, бул. „България“ №
13, вх. А, ет. 3, ап. 6, представлявано от управител М.Е.А., ЕИК ********* да
заплати на ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛ Н.Р. К.,***, ЕГН ********** сумата 1730 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ:
ДГ