Решение по дело №2757/2023 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 155, ал. 2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба на Д. П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат И.С., срещу Отказ рег. № 281з – 532/23.10.2023 г. на Началника на Районно управление Карлово към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с което е отказано да бъде върнато Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20170355316.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че ответникът не е съобразил, че основанието за отнемане на процесното разрешително е отпаднало с обезсилването по съдебен ред на издадената срещу оспорващия заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Твърди се, че отказът е немотивиран, издаден при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие със закона. Иска се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

2. Ответникът – Началника на Районно управление Карлово към ОДМВР - Пловдив поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Възразява срещу размер на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта:

3. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

4. Спрямо Д. П.Д. (Я. ), ЕГН ********* на основание чл. 18 Закона за защита от домашно насилие била издадена заповед за незабавна защита № 158/15.09.2022г. в производство по гр. дело № 12902 по описа 2022г. на Районен съд – Пловдив, като със същата са му наложени следните мерки: да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване от съвместно обитаваното жилище и забрана да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, всичките със срок до издаване на заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от ЗЗДН.

5. С решение № 281з-545/21.09.2022г. на Началника на Районно управление Карлово към ОДМВР – Пловдив, на основание чл. 155, ал. 1 вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, било отнето издаденото на Д. П.Д. Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20170355316, което било със срок на валидност до 23.02.2027г.

Според писмо рег. № 281000-14645/19.12.2023г. на Началника на Районно управление Карлово към ОДМВР – Пловдив, решение № 281з-545/21.09.2022г. не е обжалвано по административен и/или съдебен ред.

6. Пред Районен съд - Карлово било образувано гр. дело № 1438/2022г., по препратено по подсъдност гр. дело № 12902 по описа 2022г. на Районен съд – Пловдив, производството по което било прекратено с определение № 576/22.05.2023г., влязло в сила на 08.06.2023 г.

7. Със заявление рег. № 281000-10698/25.09.2023г. Д. П.Д. поискал от Началника на Районно управление Карлово към ОДМВР – Пловдив да му бъде върнато Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20170355316, с мотив че основанието за отнемането му е отпаднало с прекратяване на образуваното по ЗЗДН съдебно производство.

8. Началникът на Районно управление Карлово към ОДМВР – Пловдив издал отказ рег. № 281з – 532/23.10.2023 г. за връщане на Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20170355316, като се позовал на забраната по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ и мотива, че спрямо заявителя не е изтекъл предвидения в закона тригодишен срок от налагане на мярката по ЗЗДН.

IV. От правна страна:

9. Според чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в правомощията на началниците на РУ на МВР е да издават разрешения или откази за издаване на разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. При това положение съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Органите на МВР, по смисъла на чл. 152, ал. 1 от ЗОБВВПИ упражняват контрола върху дейностите с взривни вещества, с оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия. Според чл. 153, т. 6 ЗОБВВПИ тези органи имат правомощието да отнемат издадените разрешения по реда на закона и да изземват взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия.

Нормата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ предвижда като основание за отнемане на вече издадени разрешителни настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1 т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1 т. 10.

Правилото на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ поставя забрана за издаване на разрешително за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, на лица, на които са на наложена през последните три години мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие.

Мерките за защита от домашно насили са разписани в чл. 5, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ЗЗДН, сред тях са: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда и забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда.

По аргумент от чл. 15, ал. 8 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 5 ЗЗДН, заповедта за защита и заповедта за незабавна защита преследват поставената от закона цел - бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието. Тоест двата акта имат идентичен правен ефект като незабавната защита се отличава единствено по привременния си характер и служи като своеобразна принудителна обезпечителна мярка до приключване на съдебния спор. По тази причина срокът на действие на заповедта по чл. 18 ЗЗДН се приспада при определяне на срока на заповед за защита по чл. 15 ЗЗДН (чл. 5, ал.2 ЗЗДН).

В случая спрямо оспорващия е била издадена заповед за незабава защита по чл. 18 ЗЗДН, с която са му наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 3 ЗЗДН. По правилото на чл. 18, ал. 3 ЗЗДН, при прекратяване на производството по делото издадената заповед за незабавна защита се обезсилва и влязлото в сила определение се изпраща на районните управления на Министерството на вътрешните работи и на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес и по установения в хода на производството адрес на извършителя, както и по посочения от пострадалото лице адрес.

Относно правния ефект на обезсилването на съдебните актове в съдебната практика непротиворечив се приема, че при прекратяване на съдебното производството поради неговата недопустимост, недопустими се явяват и издадените в производството съдебни актове по съществото на спора (така Тълкувателно Решение 7/2014 гр. по тъл. дело № 7 по описа за 2014 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии; Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд; Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд).

В случая заповедта по чл. 18 ЗЗДН няма характер на правораздавателен съдебен акт, а представлява съдебен акт за налагане на принудителна обезпечителна мярка. Сходна на тази категория актове се явяват административните актове, с които се прилагат принудителни административни мерки, респ. съдебните актове, с които се допуска предварително изпълнение на административен акт или се спира изпълнението на такъв. Характерно за всички тях е, че преследваната цели по правило е свързана с регулиране на обществени отношения, изискващи незабавна и превантивна защита.

При тази правна регламентация настоящият състава намира, че макар в нормата на чл. 18, ал. 3 ЗЗДН законодателят да е използвал термина „заличава“, в случая следва да се разбира отпадане прилагането на мярката за напред, без това да засяга факта на нейното налагане. Тоест породеният от тези категория актове правен ефект не може да бъде заличен в същинския смисъл на отпадане с обратна сила на настъпилите правни последици, какъвто ще бъде случаят с нищожния административен акт или обезсиленото съдебно решение. В подкрепа на това се явява и обстоятелството, че макар в случая делото пред районния съд да е прекратено поради оттегляне на молбата от засегнатото от домашно насилие лице, това само по себе си не води до извод, че към момента на подаването й същото не е имало незабавна нужда от такава закрила. По тази причина действието на прекратяване и обезсилването на заповедта е занапред и по същество не променя обстоятелството, че спрямо съответното лице е била наложена мярка по чл. 5 ЗЗДН. Това е така, защото прекратяването на съдебното производство се основава на новонастъпило обстоятелство - оттегляне на молбата за защита, което променя нуждата от по - нататъшното прилагане на мярката, но не променя факта на наложена вече мярка по ЗЗДН. Иначе казано, прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка (в този смисъл Решение № 2461 от 16.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 28/2022 г., VII о.; Решение № 3561 от 4.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6781/2022 г., VII о.). Този извод се подкрепя и от новелата на чл.19, ал. 2 ЗЗДН, според която заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Тоест дори в хода на производството да е установено, че прилагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е необходимо и спорът приключва с отказ за издаване на заповед за защита по чл. 15 ЗЗДН, фактът на наложените със заповедта по чл. 18 ЗЗДН мерки не се счита заличен.

Дори да се приеме, че обезсилването в случая заличава правния ефект на мярката с обратна сила, каквато е позицията на оспорващия, то това ново за административното производство обстоятелство има значение като основание за отмяна на влязъл в сила административен акт по реда и в сроковете по чл. чл. 99, ал.1, т. 4 от АПК (така решение № 3199/28.02.2020г. по адм. дело 1013/2020г. на ВАС). С такова искане ответният административен орган не е бил сезиран. В случая решението за отнемане на издаденото разрешително не е оспорено от жалбоподателя, породило е своя правен ефект, окончаващ до това, че лицето не притежава разрешително, което да му бъде възстановено. Отделно самият закон не предвижда и процедура за възстановяване на отнето разрешително, доколкото отнемането не е с временен характер, обусловен от настъпването или отпадането на съответен правнозначим факт. Тоест ако лицето, чието разрешително е отнето, желае да поднови правото си да борави, съхранява и носи оръжия, следва да поиска издаване на ново разрешително като докаже наличието на положителните и липсата на отрицателните предпоставки за издаване на такова.

Правилото на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е ясно и не може да има съмнение, че след като от налагането на мярката по ЗЗДН не са изтекли три години, то за заявителя седи абсолютна императивна забрана да му бъде издадено разрешително. Тоест дори заявлението на оспорващия да се счита за издаване на нов разрешително, отказът на ответника отново се явява правилен и законосъобразен.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна

V. По съдебните разноски:

10. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат И.С., срещу Отказ рег. № 281з – 532/23.10.2023 г. на Началника на Районно управление Карлово към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с което е отказано да бъде върнато Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20170355316.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

Съдия: