Определение по дело №6223/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2764
Дата: 24 юли 2019 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530106223
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

            Номер  2764          Година   24.07.2019                Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти юли                                                                         Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6223 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата не е подала писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито ответницата не е представяла по делото.

 Следва да се назначи служебно съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/. какъв е размера на предоставения от 4. кредит на ответницата по процесния договор от 15.11.2015 г., на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/. извършвани ли са от ответницата и/или от други лица някакви плащания за погасяването на този кредит, на 4. и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер задължения по погасителния план и договора, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, такси, обезщетения за забава, комисиони и прочие, са били погасени с всяко от тези плащания; 3/. какви точно по съдържание и размери вземания по този кредит, за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани на ищеца от 4. с цесията от 01.02.2018 г.; 4/. обявяван ли е от ищеца и/или от 4. този кредит за предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно фактическо основание и с какво точно негово и/или на 4. волеизявление, и уведомявана ли е ответницата за тази предсрочна изискуемост, от ищеца и/или от 4., на коя дата и по кой точно начин (по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 5/. спирани ли са плащанията за погасяването на този кредит и на коя точно дата, както и останали ли са след това непогасени от ответницата суми по същия кредит и с какво точно съдържание и размери - поотделно за главница, възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/настъпване на уговорения в договора падеж за погасяването му, на сключване на договора за цесия, на предявяване в съда на исковата молба на ищеца и на представяне на заключението на вещото лице по делото; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи предявилият исковете ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат други искания, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което същите да се призоват с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. На ищеца не може да се изпрати препис от отговор, защото такъв ответницата не е подала. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в исковата му молба и се изразяват по същество в това, че на 15.11.2015 г., между 4., което оперирало на пазара на финансови услуги под търговска марка В., и ответницата, бил сключен договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 ЗПФУР. Договорът бил оформен съгласно чл. 3, във вр. с чл. 2 ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването му била подробно описана в ОУ на 4. и била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство. Същата се посочва и в исковата молба. В случая, на 15.11.2015 г., страните сключили договор за кредит, който фигурирал в системата на В. под № ********** и се явявал трети по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответницата заявила желание да й бъдела отпусната сумата 500 лева, като заявила и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата 15.12.2015 г. Съгласно заявката на ответницата и условията по договора, сумата била отпусната на името й в И. на същия ден - 15.11.2015 г. Съгласно условията по кредита, към главницата били начислени и лихви и такси, както следвало: договорна лихва в размер 16.84 лева, която била начислена въз основа на т. 6.1 от ОУ, които били приложими към договора за кредит № ********** за следния период: от 15.11.2015 г. (дата на отпускане на кредита) до 15.12.2015 г. (падежна дата на кредита) и такса за експресно разглеждане в размер 82.53 лева. На 18.11.2015 г. ответницата заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер 150 лева, като отново заявила и услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно т. 8.2 от ОУ, кредитополучателят имал право да кандидатства за допълнителен кредит, преди да бил върнал първоначално отпуснатия. При отпускане на допълнителен кредит, съществуващият договор за кредит се изменял чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, оставали непроменени и се прилагали съответно и за допълнителния кредит. Договорът бил изменен на същата дата - 18.11.2015 г. Съгласно клаузите на изменения договор за кредит и на основание т. 8.3 от Общите условия, за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължали пропорционално лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения договор за кредит и остатъчния срок до падежа. На 18.11.2015 г. кредитодателят отпуснал исканата сума на името на кредитополучателя в И.. За допълнително изтеглената сума страните уговорили договорна лихва в размер 4.54 лева, изчислена за периода от 18.11.2015 г. (промяната на договора и получаване на допълнителната сума) до 15.12.2015 г. (падежната дата по кредита). Съгласно заявката отново да бъдела използвана услугата за експресно разглеждане на кредита, била начислена такса в размер 23.74 лева. На 19.11.2015 г. ответницата отново заявила искане за отпускане на допълнителен кредит, този път в размер 100 лева, като отново заявила и услугата експресно разглеждане на заявката. Договорът бил изменен отново на същата дата - 19.11.2015 г., като на същия ден кредитодателят отпуснал исканата сума на името й в И.. С последното изменение на договора от 19.11.2015 г., точно спазвайки уговорените срокове, ответницата се задължила да върне на кредитодателя сума в общ размер 896.77 лева, от които главница в размер 750 лева, договорна лихва в размер 24.29 лева от 15.11.2015 г. (датата на отпускане на кредита) до 15.12.2015 г. (падежната дата по кредита) и такса за експресно разглеждане от 122.48 лева. С настъпване на падежа по договора на 15.12.2015 г., същата не погасила дължимите суми изпаднала в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 16.12.2015 г., 4. (Вивус) започнало да начислява наказателна лихва, която била формирана чрез надбавяне на ОЛП, определен от БНБ - 10,01 %, към договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора за кредит - в случая 40,85 %, върху неизплатената главница за периода на просрочието. От В. изпратили три броя напомнителни писма до ответницата на адреса й, посочен в договора за кредит. В тях се съдържала информация за просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към договор за кредит № **********, се таксували по 10 лева всяко и били за сметка на изпадналият в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответницата не погасила посочените вземания. На 01.02.2018 г. 4., в качеството си на цедент, сключил с ищеца, в качеството му на цесионер, договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. По силата му цедентьт прехвърлил на цесионера вземанията си по договора № **********, както следвало: главница – 750 лева, договорна лихва – 24.29 лева, такса за експресно разглеждане – 122.48 лева, наказателна лихва – 817.95 лева от 16.12.2015 г. до 31.01.2018 г., отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30 лева. Посочените вземания били подробно описани в приложение № 1, което било неразделна част от цесията. По силата й, в чл. 26 и приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, ищецът изпратил уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством Б., която била върната с отметка „непотърсено". Поради това към исковата молба прилагал уведомление за цесията. В изпълнение на същата, 4. предоставило на ищеца потвърждение за прехвърляне на вземанията от 01.06.2018 г. От сключването на цесията до момента, забавата на ответницата продължавала. Предвид изложеното, имал ликвидно и изискуемо вземане срещу ответницата, като с исковата молба претендирал сума в общ размер от 1690.43 лева, от която 750 лева неплатена главница по договора за кредит № **********, с 122.48 лева такса за експресно разглеждане, с 817.95 лева наказателна лихва от 16.12.2015 г. до 31.01.2018 г.

Искането е да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 750 лева за невърнат кредит по договора за кредит № **********, с 122.48 лева такса за експресно разглеждане,  с 817.95 лева наказателна лихва от 16.12.2015 г. до 31.01.2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Правна квалификация на предявените искове е нормата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала писмен отговор, не е взела становище по предявените искове, не е претендирала самостоятелни права и възражения,  не е посочила и представила доказателства.

Тежестта за доказване на твърдените от ищеца в исковата му молба горепосочени обстоятелства, се носи от същия по делото, тъй като на тях е основал предявените по делото искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ищеца, че не е представил по делото посочените в исковата му молба общи условия на 4., при които твърди, че е сключен процесния договор за кредит с ответницата.

 

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за кредит № **********/15.11.2015 г.; договор за кредит № **********/18.1.2015 г.; договор за кредит № **********/19.11.2015 г.; разписка за извършено плащане № 2000000092728199/15.11.2015 г.; разписка за извършено плащане № 2000000092907016/18.11.2015 г.; разписка за извършено плащане № 2000000092993617/19.08.2015 г.; договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г. и приложение № 1 към него (извлечения); потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г., издадено от 4.; пълномощно и уведомление за прехвърляне на вземания.

 

НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г. Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните, в счетоводството на ищеца и 4., и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежния документ, удостоверяващи внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 23.10.2019 г. от 14.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение. За същата дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: