Р Е Ш Е Н И Е 87/2.5.2019г.Г.
Гр. Ямбол, 02.05.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Ст. Панайотова и с участието на прокурора Едмонд
Гоцев, разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 72 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба „СТМ Д-Р С.
- Д-Р Т.“ ООД - гр. Ямбол против Национална
агенция по приходите - София, с която се претендира заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 1300 лева, съставляващи направени
разноски – платено адвокатско възнаграждение във връзка подаването на
възражение по съставен АУАН № F*****
от 26.02.2018 г. и с воденото съдебно производство по обжалване на Наказателно
постановление № 329624-F374245/28.03.2018
г., издадено Зам. директора на ТД на НАП – Бургас. Претендира се присъждане и на
законната лихва, считано от 18.12.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, както и на разноските, направени по
настоящото съдебно производство.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения
от него процесуален представител поддържа исковата молба така, както е депозирана.
Счита, че същата е основателна и като такава, следва да бъде изцяло уважена.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва исковата молба. Счита, че същата е неоснователна, тъй като
ищецът е бил в правото си да ползва или да не ползва адвокатска защита, както и
че размерът на претенцията е твърде завишен.
Участващия по делото прокурор
счита исковата молба за основателна.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
С Наказателно
постановление № 329624-F3774245/28.03.2018
г., издадено Зам. директора на ТД на НАП – Бургас, на основание чл. 185, ал. 2
от ЗДДС на ищеца „СТМ Д-Р С. - Д-Р Т.“
ООД - гр. Ямбол била наложена имуществена
санкция в размер на 3 000 лева за извършено административно нарушение по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Ямболския районен съд и с Решение № 248/16.10.2018 г. по АНД № 513/2018
г., същото е потвърдено. Против решението на ЯРС „СТМ Д-Р С. - Д-Р Т.“ ООД - гр. Ямбол е подало касационна жалба пред
Административен съд – Ямбол, като с Решение № 186/18.12.2018 г. по КАНД № 169/2018
г. първоинстанционното съдебно решение е отменено, като е постановена отмяна и на наказателното
постановление.
АНД № 513/2018 г. на ЯРС е приложено
към настоящото дело и от него е видно, че за правна защита и съдействие във
връзка в подаването на жалба срещу горното наказателно постановление и
процесуално представителство по делото пред ЯРС, ищецът е упълномощил адв. М.М. и е заплатил изцяло и в
брой договорената сума от 500 лева, за което е представил пред съда пълномощно и Договор за правна помощ от
16.05.2018 г.
Към делото е приложено съща така и
КАНД № 169/2018 г. на ЯАС, в което се намират
пълномощно и Договор за правна защита и съдействие № ********** от
30.10.2018 г., от които се установява, че ищецът „СТМ Д-Р С. - Д-Р Т.“ ООД - гр. Ямбол е упълномощил адв. М. да го представлява пред касационния съд, за
което му е заплатил напълно и в брой сумата от 500 лева.
Към исковата си молба ищецът е
представил и копие от Договор за правна помощ, от който се установява, че в
хода на административнонаказателното производство, за
изготвяне на възражение против съставения АУАН № F374245, дружеството – ищец е заплатило
на адв. М. 300 лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претенцията
на ищеца е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.
1 от АПК, гражданите и юридическите лица
могат да предявяват искове за обезщетение на вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, а съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след
отмяна на административния акт по съответния ред.
В настоящия случай, видно от данните
по делото Наказателно постановление № 236053-F281630/03.01.2017 г., издадено Зам.
директора на ТД на НАП – Бургас, от
което се твърди, че са произтекли вреди за „СТМ Д-Р С. - Д-Р Т.“ ООД - гр. Ямбол, е отменено с влязлото в сила на
13.06.2017 г. Решение № 101/13.06.2017 г. на Ямболския административен съд по
КАНД № 78/2017 г.
Поради това съдът намира, че са налице
предпоставките за завеждане на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и искът е
процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
I. По
отношение на исковата претенция, касаеща направените
разноски по обжалването на издаденото наказателно постановление пред Районен
съд – Ямбол и на решението на последния пред Административен съд - Ямбол:
Исковата претенция в тази си част е
ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на
държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод на изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. В случая всички,
предвидени от законодателя предпоставки, са налице.
Дейността на администрацията по
налагане на административни наказания представлява форма на административна
дейност, свързана със защита на реда в областта на държавното управление,
извършва се по административен ред, чрез властнически метод и въз основа на
законово предоставена административнонаказателна
компетентност.
Наказателните постановления, като
резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание,
представляват индивидуални правораздавателни актове, които не се издават по
реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни
актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това обаче, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените във връзка
в административното наказание действия или бездействия не дава основание
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложно
поле и да са ограничи само до административните актове, издавани по реда на
АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на
правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на
закона. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и
ВАС. Ето защо, след като наказателното постановление, от което се
твърди, че са претърпени вредите е отменено като незаконосъобразно с влязло в
сила решение, е налице първата от предвидените в закона предпоставки.
В хода на съдебното обжалване на
горепосоченото наказателно постановление, ищеца „СТМ Д-Р С. - Д-Р Т.“ ООД - гр. Ямбол, в качеството му на жалбоподател, е направил
съдебно-деловодни разноски в размер на общо 1000 лева, съставляващи договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените договори за правна
защита и съдействие. В тези договори е посочен както номера на обжалваното
наказателно постановление, респ. на обжалваното решение на ЯРС, така и договорените и заплатени суми.
Същевременно, както жалбата до Ямболския районен съд, така и касационната жалба
до Ямболския административен съд са
изготвени и подписани от упълномощения адвокат М., като той е участвал и при разглеждането на делото в двете съдебни
инстанции, т.е. последният е осъществил
процесуалното представителство на ищеца съобразно сключения договор.
В настоящия казус е налице и третата,
предвидена в закона предпоставка, а именно наличието на причинно-следствена
връзка между издаденото наказателно постановление и направените от ищеца „СТМ
Д-Р С. - Д-Р Т.“ ООД - гр. Ямбол
разноски по неговото обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като
разходите по оспорване на наказателното постановление пред съда са направени
във връзка с извършения му съдебен контрол за законосъобразност. Действително,
процесуалното представителство в производството по обжалване на наказателните
постановления не е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото
си да ползва адвокатска помощ, то направените разходи за нейното заплащане се
явяват пряка и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно
наказателно постановление, тъй като, ако не беше издадено наказателното
постановление, ищецът не би имал нужда и
съответно не би заплатил адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се
приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност,
а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване
на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г.
Видно от разпоредбата на чл. 18, ал. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в приложимата й редакцията (ДВ, бр. 28 от 2014 г.) за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от
300 лева. В настоящия случай размера на наложената имуществена санкция е 3000 лева, което обуславя адвокатското възнаграждение в минимален размер
от 440 лева за първата съдебна инстанция. Пред касационната инстанция, предвид
факта, че наказателното постановление е било потвърдено от районния съд, материалният интерес също е бил в размер на
3 000 лева, което обуславя възнаграждение също в размер на 440 лева. Заплатените
и претендирани от ищеца възнаграждения за всяка от
инстанциите надвишава съвсем незначително предвидения минимален такъв, поради
което същите в никакъв случай не биха могли да се приемат като прекомерни.
С исковата молба ищецът претендира ответникът да бъде осъден да
заплати обезщетението за причинени имуществени вреди заедно със законната
лихва, считано от 18.12.2018 г., когато е било
отменено наказателното постановление.
Видно от т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, при незаконни актове на
администрацията, какъвто е и настоящият казус, началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху
сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унижощаемите административни актове. В настоящия случай
решението Административен съд - Ямбол, с което се отменя наказателното постановление
е влязло в сила 18.12.2018 г. и именно
от там насетне се дължи законната лихва.
С оглед на изложеното съдът намира, че
в тази си част предявеният от „СТМ Д-Р С. - Д-Р Т.“ ООД - гр. Ямбол иск е изцяло основателен и следва да бъде
уважен в пълният му размер от 1000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на влизането в сила на решението, с което
наказателното постановление е отменено –
18.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
II.
По отношение на исковата молба в частта, с която се претендира заплащане на
сумата от 300 лева, съставляваща заплатено възнаграждение за адвокатска защита
във връзка с изготвянето на възражение по съставения АУАН № F374245/26.02.2018 г.:
В тази си част искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На обезщетяване по реда на чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ подлежат вредите от отменен по надлежния ред като незаконосъобразен
административен акт, респ. наказателно постановление.
В случая се претендира заплащане на вреди
от акт за установяване на административно нарушение. Последният обаче няма
санкционен характер, той не подлежи на изпълнение и от него не могат да настъпят каквито и да
било вреди. Такива биха могли да настъпят в резултат на незаконосъобразно наказателно постановление. Актът слага
началото на административнонаказателното
производство, но има само установителна функция.
Същият няма самостоятелно значение,
не подлежи на самостоятелно обжалване и именно поради това не може и да бъде
отменен. Поради това съдът намира, че в тази
си част претенцията е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца „СТМ Д-Р С. - Д-Р Т.“
ООД - гр. Ямбол и разноски, които съразмерно на уважената част от иска
възлизат на 292,31 лева.
Водим от горното, Я А С
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ – СОФИЯ,
бул. „Дондуков“ № 52 да заплати „СТМ Д-Р С. - Д-Р Т.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. Ямбол, ул. „Страхил“ № 58, със съдебен адрес:***, чрез адв. М.М. сумата от 1000 (хиляда)
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено
като незаконосъобразно Наказателно постановление № 329624-F374245/28.03.2018 г., издадено Зам.
директора на ТД на НАП – Бургас, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 1000 до 1300
лева, отхвърля предявеният иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ - СОФИЯ да заплати на „СТМ
Д-Р С. - Д-Р Т.“ ООД - Ямбол сумата от 292,31лева (двеста
деветдесет и два лева и 31 стотинки) за направените по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ