Р Е Ш Е Н И Е
474/20.7.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Шумен, IX-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и втори юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Д.Д.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 2745/2019
г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, от Д.Д.С., против „Енерго про Продажби“ AД
гр. Варна, за установяване в отношенията между страните, че ищецът,
не дължи на ответника, сумата 1 357.48 (хиляда триста петдесет и седем лева и четиридесет и
осем стотинки) лева - цена на начислена електроенергия, по партида, с клиентски номер **********,
за абонатен номер **********, на адрес: гр. Ш.,
***, за периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г., за която от
ответника е издадена фактура
за корекция № **********/30.08.2019 г.
Ищецът
обосновава правният си интерес твърдейки, че като собственик на недвижим имот, в гр. Ш., ***, бил потребител на електрическа енергия, на обект, с абонатен №
**********. На този
адрес получил от ответното дружество Покана за плащане на сумата от 1375.48
лева по фактура, № **********/30.08.2019 г., както и Уведомление, в което било
посочено, че поради констатирано неточно измерване на електрическата енергия, е
направена корекция на потребени количества, от клиентски номер **********, с абонатен
номер **********, за периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г., като бил
издаден счетоводен документ на стойност 1375.48 лв., която следвало да се плати
до 01.10.2019 г.
Ищецът счита, че тъй като СТИ на
потребена ел. енергия – електромер, с фабр. № 1114021564360886, не било негова собственост, а на „Електроразпределение
Север“ АД, чиито служители съставили Констативен протокол, твърдейки, че нямал
достъп до този електромер, нито до софтуера, то поддържането на техническата му
изправност е задължение на електроразпределителното дружество. Намира, че процесното
СТИ не отговаряло на действащите правила и норми за метрологичен контрол, а
ответникът като доставчик на ел. енергия не бил представил конкретни данни за
законно монтиран, сертифициран по реда на Закона за измерванията и Правилата за
измерване средства за търговско измерване на процесния адрес СТИ – електромер.
Твърди, че реално не е потребил ел. енергията, посочена в процесната фактура.
Оспорва факта, че е налице неточно измерване, като в случай, че има неточно
измерване, твърди, че няма нищо общо с неточността, поради което и за него не е
възникнало задължение за плащане на начислената ел. енергия посочена в
процесната фактура, както и, че сумата била начислена едностранно и без негово
участие, което водело до неоснователно обогатяване на ответното дружество.
Намира, че ответникът не е посочил точното основание, на което прави
корекцията, поради което за него било невъзможно да се позове на нищожност на
клаузи от Договора и от Общите условия на ответника. Моли съдът да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от от 1375.48 лв., по фактура №
**********/30.08.2019г., издадена от ответника. Претендира разноски.
В
срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба.
Намира иска за допустим, но неоснователен. Твърди, че отношенията между
страните се уреждали от Закона за енергетиката,
Правилата за измерване на количеството ел. енергия, приети от ДКЕВР, както и че
корекцията била извършена по реда, предвиден в ПИКЕЕ, които имали характер на
подзаконов нормативен акт, към които препращали и Общите условия на ответника, както и в
условията на евентуалност, по общите правила на ЗЗД, страните са в валидно
продажбено отношение и купувачът - ищец дължи заплащането на цената на потребената
от него ел. енергия. Излага подробни аргументи. Претендира
разноски.
В
проведеното по делото съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители поддържат исковата молба и отговора. Ищеца прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
По
делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, а и от доказателствата еднозначно се установява, че между
ищеца и ответното дружество същуствува валидно правоотношение по силата, на което
ищецът е потребител на доставяна от
ответното дружество електрическа енергия на адрес: гр. Ш., ***; че е извършена
проверка изправността на електромера на посочения адрес; че резултатът oт
проверката е обективиран в Констативен протокол, както и че в резултат от
направените констатации е извършена корекция на количеството потребена
електрическа енергия в сметката на абоната, за което ответникът с издал фактура
за процесната сума.
Съгласно
Констативен протокол № 13108089 /л. 95/ на 17.08.2015 г., на адрес: гр. Ш., ***, служители на
„Енерго про мрежи“ АД, в присъствието на ищеца, са монтирали електромер фабр. №
1114 0215 6436 0886, тип „Iskra МЕ 162“, на потребител с кл. № **********, аб.
№ **********, с нулеви показания на нощна и дневна тарифа.
От
Констативен протокол № 1301491 /л. 6/ се установява, че на 28.09.2018 г. по
инициатива на „ЕРП Север“, служители на това дружество, в присъствието на ищеца,
извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически
инсталации на СТИ, с фабр. № 1114 0215 6436 0886, на потребител клиентски номер
**********, абонатен номер **********, на обект в гр. Ш.,
***, при което са установени показания за консумирана ел.
енергия: нощна – 001564 и дневна – 004116. Отбелязано е, че въпросното СТИ е
демонтирано за експертиза в БИМ.
От
Констативен протокол от метрологична експертиза № 1665/20.08.2019 г. /л. 38/,
се установява, че при изследване извършено на 20.08.2019 г. техническото състояние
на частите и механизмите на СТИ с фабр. № 1114 0215 6436 0886, са защитени от
нерегламентиран достъп. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната
схема на електромера, която за типа електромер „Iskra МЕ 162“ трябва да се
състои от три тарифи Т1, Т2 и ТЗ, като действително потребената еленергия се
разпределя и върху невизуализирана тарифа 15.8.3, показанията, по която са за
потребени 0007186.407 kWh. Отразено е, че достъп до вътрешността на СТИ не е
осъществяван, както и че електромерът съответства на метрологичните
характеристики, отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Със
Становище за начисление на ел. енергия /л. 8/ „Електроразпределение Север“ АД
уведомява ответното дружество за извършената техническа проверка като намира,
че за период от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г. на клиента следва да бъде
начислено общо количество ел. енергия в размер на 7 186 кВТч, както следва: 5
414 кВтч - за период от 29.09.2017 г. до 30.06.2018 г. и 1 772 кВтч - за период
от 01.07.2018 г. до 28.09.2018 г..
С
Фактура № **********/30.08.2019г. /л. 7/, на ищеца е начислена служебно общо
сумата 1 357.48 лв., с ДДС, за потребена енергия, отчетена с електромер № 1114
0215 6436 0886, за периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018 г., както следва: за
подпериод от 29.09.2017 г. до 30.06.2018 г. – 5 414 кВтч на цена 0.15503 лв./кВтч,
на стойност 839.33 лв.; за подпериод от 01.07.2018 г. до 28.09.2018 г. - 1772
кВтч на цена 0.16473лв./кВтч, на стойност 291.90 лв. или общо 1 357.48 лв., с
ДДС.
С
Писмо изх. № 54799-КП 1301491-1/30.08.2019 г., по описа на
„Електроразпределение Север“ АД /л. 5/, ищецът е уведомен за констатираното,
като му е предоставено копие от Констативен протокол № 1301491, а с Писмо изх.
№ 54799-КП 1301491-2/02.09.2019 г., по описа на „Енерго про Продажби“ АД /л.
40/, връчено на синът на ищеца на 05.09.2019 г. съгласно Известие за доставяне
/л. 41/, ищецът е уведомен за извършена корекция на сметка със сумата 1 357.48
лв., с ДДС., като му е определен срок за плащане – 01.10.2019 г..
Към
отговора на исковата молба ответникът е представил „Извлечение за фактури и
плащания към дата 03.10.2019 г.“ /л. 35/ и „Извлечение от сметка към 03.10.2019 г.“ /л. 37/, неоспорени
от ищеца, от които се установява, че към 04.10.2019 г. при ответника по сметка на името на
ищеца с клиентски № **********, за адрес: гр. Ш., ***, е начислена по фактура №
ФП **********/30.08.2019 г., сумата 1357.48 лв..
Разпитан
в съдебно заседание свидетелят П.Д. – съставител на Констативния протокол № 1301491
твърди, че на 28.09.2018 г., заедно с негов колега, като служители на „ЕРП
Север“ гр. Варна, с преносим лаптоп, посредством софтуер, извършили техническа проверка
на електромера на ищеца, в присъствие на живущ на адреса. Софтуерът, с който
разполагали бил само за четене на показания. Когато електромерът бил изправен
правили връзка и четели всички тарифи: 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и общата. При
проверката не могли да установят връзка с електромера. Това наложило неговата
смяна с нов електромер, съгласно дадените им указания. При монтажа на новия
електромер били описани всички тарифи. Демонтираният електромер бил изпратен за
проверка в БИМ.
От
Заключение по допуснатата по делото СТЕ, което съдът намира за изчерпателно и
компетентно, се установява че процесният електромер е преминал първоначална
метрологична проверка и срокът на метрологичната му годност е до края на 2021
г. и към момента на проверката е бил метрологично годен. Съгласно заключението
чрез това СТИ е възможно да бъде измерена цялата, потребена от ищеца
електрическа енергия през процесния период. При монтажа на процесното СТИ през
2015 г. показания по визуализираните тарифи Т1 и Т2, били с нулеви стойности. Вещото
лице счита наличие на неправомерно вмешателство върху процесното СТИ -
електромерът бил софтуерно препараметризиран /препрограмиран, за което не било
необходимо да се осъществи пряк, физически контакт със СТИ, тоест, възможно
била манипулиране без отваряне/ да отчита част от преминалата електрическа
енергия в невидим на дисплея регистър Т3, където се натрупвала. Според вещото
лице ответникът притежава софтуерна версия само за четене на данни от паметта
на СТИ, но не и за препараметризиране, като при правомерна експлоатация на
процесния електромер не следва да има натрупване на електроенергия по скрития
регистър. Заключението е, че е налице неотчитане от измервателната схема на СТИ
преминала от захранващия кабел към абоната електроенергия, като неотчетеното
количество е отразено в регистър Т3 на процесното СТИ, както и, че определеното
в справката за корекция количество електрическа енергия може да бъде доставено
до обекта на абоната, съобразно пропускателната способност на присъединителните
съоръжения и на СТИ. Вещото лице заключава, че изчисленията по корекционната
процедура са извършени аритметично точно.
Представени
са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал.
2 вр. чл. 12 ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, ШРС – девети състав намира за установено
от правна страна следното:
Основателността
на предявения отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД, за недължимост на служебно начислена електроенергия, от доставчика по
партидата на потребителя, сума под формата на корекция на сметка, е
предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, както
от ищеца, че с ответника са в отношения по силата на Договор за продажба на ел.
енергия и му е начислена процесната сума, така и от ответника: че е извършена
проверка на електромера по абонатния номер, потребител по който е ищецът; че са
установени отклоненията в точността на измерване на СТИ при описаните времеви и
количествени параметри; че извършената корекция е съобразно Общите условия,
както и че стойността на електроенергията се дължи в посочените размери и
период от време.
Първият
довод на ищеца за недължимост на претенцията на ответника е, че не е посочил точното основание, на което прави корекцията,
поради което за потребителя било невъзможно да се позове на нищожност на клаузи
от Договора и от Общите условия на ответника, от което се налага извода, че ищецът
не намира да съществува
нормативна възможност за осъществяване на корекционна процедура въз основа, на която
е начислено количеството ел. енергия, респ. да се претендира плащане на
процесната сума. В този смисъл единият от спорните между страните въпрос е
съществува ли законова възможност за електроразпределителното дружество да
извършва корекции в сметките на потребителите за минал период. Изясняването на възможността
ответникът да начисли процесната сума е предпоставено от изследване хронологията
на измененията в нормативната уредба даваща възможност на ответното дружество,
в качеството на доставчик на ел. енергия да приложи т. нар. „корекционна
процедура“ В чл. 49 от отменената Наредба за присъединяване към преносната и
разпределетилните електрически мрежи на производители и потребители издадена по
прилагане на ЗЕЕЕ /отм./ и действала в периода 2000 г. - 2005 г., е предвидена
изрична възможност за корекция на сметките на потребителите за минал период в
случаите на установени с Протокол отклонения извън допустимите граници на
метрологичните и технически характеристики на СТИ, както и при нарушения в
целостта и функционалността на СТИ или в свързващите ги електрически
инсталации. В първия случай става въпрос за дефект на СТИ, а във втория - за
неправомерна намеса върху СТИ. В ЗЕ първоначално не съществува изрична уредба,
която да позволява установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. Тази възможност е предвидена с
изменението на ЗЕ - ДВ бр. 54/2012 г. След изменението практиката на ВКС (Р. №
111/17.07.2015 г., по ТД № 650/2014 г. I т. о.) приема, че за да може крайният
снабдител да се възползва от въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, е необходимо да е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ – следва да предвиди в Общите условия на договорите ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и да
създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите
на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от СТИ. В
тази връзка от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране са приети
Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). С Р. № 1500/06.02.2017
г., АД № 2385/2016 г., по описа на ВАС, са отменени ПИКЕЕ, приети от Държавната
комисията за енергийно и водно регулиране, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г.. С
последващо Р. № 2315/2018 г., по описа на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 97/2018
г., в сила от 23.11.2018 г., нормите на чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ са отменени.
Комисията за енергийно и водно регулиране е приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019
год., но съгласно § 2. от ПЗР на
новите ПИКЕЕ процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия,
уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които
са започнали въз основа на Констативни протоколи, съставени до влизане в сила
на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне. По
настоящото делото, Констативният протокол № 1301491, е съставен на 28.09.2018
г., към която дата е отменена разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, регламентираща
специалните изисквания към констативния протокол, който е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извърши едностранна корекция, както и нормите на чл. 41 - 44 ПИКЕЕ, ето защо
настоящият съдебен състав приема, че липсва и ред и предпоставки за извършване
на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ.
Неотменените, към момента на проверката норми (чл. 48 - 51) не могат да
запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 6 ЗЕ
правомощие на комисията. Те регламентират само хипотезите, при които може да
бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Липсващата
нормативна уредба регламентираща реда за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира допълнително
начислените количества енергия, не може да бъде заместена и по аналогия.
Предвид това и не може да се признае правото на ответника да начисли исковата
сума на основание и за срока, предвиден в чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.). В практиката
си по казуси, касаещи корекции на сметки, извършени след отмяна на ПИКЕЕ, ВКС
възприема подхода, че дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва
да се запълни с прилагане на правилото на чл. 183 ЗЗД. Такова твърдение е
въведено и от страна на ответното дружество. Според ЗЕ източник на задължението
на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа
енергия е договорът за продажба (доставка) и макар той да има специфичен
предмет, в ЗЕ липсват разпоредби, които да изключват общите правила на ЗЗД. От
правилото на чл. 183 ЗЗД следва, чe когато е било
доставено определено количество енергия, но е отчетена доставка в по-малък
размер и съответно е платена по-малка цена от реално дължимата, купувачът
следва да доплати дължимата сума. Това задължение следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Според константната
практика на ВКС (Р. № 97/28.07.2015 г. по ТД № 877/2014 г., І т. о.; Р. № 115/20.05.2015
г. ГД № 4907/2014 г., ІV г. о.; Р. № 487/29.11.2012 г., ГД №1750/2011 г., ІV г.
о. и др.), при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той
дължи плащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът
докаже наличието на потребление и действителния му размер (Опр. № 159/21.02.2019
г., ІV г. о.; Опр. № 490/05.06.2019 г. ГД № 4696/2018г., ІV г. о.). В този
смисъл доводът на ищеца, че за ответника
не съществува
нормативна възможност за осъществяване на корекционна процедура въз основа,
която да начисли количеството ел. енергия, респ. да претендира плащане на
процесната сума, е неоснователно.
Неоснователен
е и довода на ищеца, че процесното СТИ не отговаря на
действащите правила и норми за метрологичен контрол, а ответникът като
доставчик на ел. енергия не бил представил конкретни данни за законно монтиран на
процесния адрес електромер сертифициран по реда на Закона за измерванията и
Правилата за измерване средства за търговско измерване, доколкото, както от
заключението на вещото лице, така и от Констативния протокол от метрологична
експертиза № 1665/20.08.2019 г., еднозначно се установява, че техническото
състояние на частите и механизмите на СТИ с фабр. № 111402156436 0886,
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия.
Основателността
на исковата претенция обаче, както бе посочено, е предпоставено от еднозначно установяване
на ответника, както че стойността на електроенергията се дължи и то в претендираните
размери, така и че е подребена през посочения период от време. В процесния случай,
според настоящият състав на съда, липсват доказателства както, че неправомерното
въздействие е извършено от потребителя, така и за количеството и за периода на реално
потребена ел. енергия. На първо място, не е установено по безспорен начин от
ответното дружество, че ищецът е осъществил твърдяното неправомерно въздействие
върху СТИ, довело до констатираното натрупване на показания по „скрит регистър“
- Т3. В тази връзка особено съществени са отговорите на вещото лице на
въпросите зададени в съдебно заседание, според които, за да настъпи
препараметризация, т. е. потребеното количество ел. енергия да се отчита в
„скрита тарифа“, е необходимо да се извърши софтуерна манипулация, която се
осъществява, чрез достъп до СТИ на специален софтуер от преносим компютър,
оптична връзка и т. н., като физическа намеса не е необходима, а липсват, както
твърдения, така и доказателства, че е извършен достъп по друг начин. Предвид,
че манипулацията за достъп до самия електромер се извършва чрез специален
софтуер, следва извода, че е необходим достъп, какъвто потребителят не
притежава. По делото не е изяснено от ответника дали е възможно чрез софтуерната
манипулация да бъдат променяни показателите на „невидимите регистри“ или
единствената възможност е в тях да бъдат отчетени показания като се „пренасочи“
отчитането на извършено реално потребление. Извън посоченото съдът намира, че
не е доказано по несъмнен начин, че отчетените количества енергия в „скрития
регистър“ Т3 са действително потребени от ищеца. От една страна не бе доказано еднозначно,
че при монтажа, СТИ е било с нулеви показания за всички регистри. От друга
страна неизяснено остава и обстоятелството кога е започнало отчитане в „скрития
регистър“, т. е. липсват доказателства дали разчетените показатели от този
регистър касаят период една година преди проверката, в какъвто смисъл е
извършената корекция на сметката. Липсата на конкретен момент, от който е
започнало некоректното отчитане, води до невъзможност да се определи реално
доставената електрическа енергия за минал период и в този смисъл извършените от
крайния снабдител корекции за минал период се явяват произволни, което води до
запретен от закона резултат – доставчикът да получи цена за недоставена от него
електрическа енергия, т. е. до неоснователно обогатяване. В този смисъл, ако констатираното
натрупване се дължи на неправомерна, софтуерна манипулация,
както твърди и доказва ответникът, то не се установява кога е настъпил този
факт, тъй като, нито от назначената СТЕ, нито от показанията на разпитаните
свидетели, може да се установи кой е началният момент (както и периодът) на
натрупването. Такава информация би могла да се извлече, ако процесният
електромер беше „смарт устройство“, което „помни“ данни и изпраща информация за
отчетеното количество електрическа енергия до ответното дружество, каквото
обаче „смарт устройство“ процесното СТИ не е, а същото е на ответника и ищецът
– потребител е в невъзможност да избира друго. ВЛ по цитираната СТЕ е изразило
статистическо (математическо) предположение, че е технически възможно такова
количество електрическа енергия да премине през СТИ за процесния период, т. е.
да бъде реално доставено (потребено) от абоната, но наличието на показания
отчетени по „скрит регистър“ Т3, нефигурираща на дисплея на СТИ, установено при
софтуерно четене на електромера в БИМ, само по себе си не доказва, че такова
количество ел. енергия в действителност е реално доставено и потребено от
абоната. В протокола на БИМ, е отразено, че тези показания касаят преминала
през СТИ ел. енергия. Този протокол е официален свидетелстващ документ и по
аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща, материална,
доказателствена сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях
действия. В настоящия случай натрупването на показанията по „скритата тарифа”,
обаче, не е станало в присъствието на тези лица, поради което само въз основа
на този документ не може да се обоснове извод, че съдържащите се и установени
при софтуерното четене на електромера показания са на реално преминала през
него ел. енергия и то за конкретния времеви период.
Предвид
изложеното съдът намира, че искът се явява основателен, т. к. не е налице нито
една от двете хипотези обосноваващи право на ответника да получи претендираната
сума – от една страна не е доказано неправомерно вмешателство в СТИ да е
осъществено от потребителя, а от друга страна не е доказано еднозначно и
обстоятелството, че ответникът е предоставил услуга, чиято стойност е в протендирания
размер, за процесния едногодишен период. По тези съображения следва да се
приеме, че ищецът не дължи на електроразпределителното дружество цената на начислената
електрическа енергия, за посочения период, поради което предявеният,
отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, следва
да бъде уважен като основателен.
Относно
наличието на неравноправни клаузи в Общите условия към Договора за продажба на
електроенергия между страните, предвид, че ответникът – доставчик претендира
само цена на доставеното количество и не претендира други акцесорни вземания,
съдът не намира основание да се произнася.
Относно
разноските в производството.
Двете
страни са направили искане за присъждане на разноски. При този изход на делото ответникът
дължи на ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които по приетия
списък по чл. 80 ГПК са в общ размер на 564.30 лв. /л. 138/, в това число адвокатско възнаграждение в размер на 444
лв., с ДДС. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца за един адвокат,
което съдът намира за неоснователно предвид, че и от двете страни са въведени множество
твърдения и възражения, в четири открити съдебни заседания, въз основа на които
делото е усложено от фактическа и правна страна.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, по предявения
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д.Д.С., с ЕГН ********** и адрес: ***,
не дължи на „Енерго – про Продажби“ АД, с ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: гр. Варна, „Варна Таурс кула Г“, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, сума в
размер на 1
357.48 (хиляда триста петдесет и седем лева и четиридесет и
осем стотинки) лева, представляваща цена на начислена по партида, с клиентски номер **********, за абонатен номер
**********, на адрес: гр. Ш., ***, за периода от 29.09.2017 г. до 28.09.2018
г., за която от ответника е издадена фактура за корекция №
**********/30.08.2019 г., като основателен.
Осъжда
„Енерго – про Продажби“ АД, с ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр. Варна, „Варна Таурс кула Г“, бул. „Владислав
Варненчик“ № 258, да плати на Д.Д.С., с
ЕГН ********** и адрес: ***, сумата 564.30 (петстотин
шестдесет и четири лева и тридесет стотинки)
лева, разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на страните, основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия:.................