№ 2541
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100511028 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 13070/25.07.2023 г., постановено по гр.д. 43010/2021 г. на
СРС, ГО, 155 състав, Н. Е. Б., с ЕГН **********, е осъдена да заплати на С. Я.
К., с ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 1000
лв., представляваща дадена на отпаднало основание по договор от 29.07.2016
г., прекратен с едностранно изявление от ищеца, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 22.07.2021 г.
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 340 лв., представляваща направени по делото разноски, като е
отхвърлена предявената искова претенция с правно основание чл. 59, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 1000 лв., с която ответницата се е обогатила неоснователно
за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба – 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск с правно
основание чл.55,ал.1, пр. 3 ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от ответника Н.
Е. Б.. В жалбата се поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като
процесната сума е внесена като гаранция – депозит, като ищецът се е отказал
от сключването на договора, поради което и не е налице основание за
връщане на платената сума съгласно т.1 от сключения договор за гаранция.
1
Твърди се, че доказателствената тежест е разпределена неправилно.
Въззивникът сочи, че от разпита на свидетеля Б. се установило, че ищецът се
е отказал от сключването на договор за покупко – продажба на процесния
имот, поради което и на основание т.1 от договора за гаранция получената
сума не подлежи на връщане. Навежда, че заедно със съпруга си са били
подготвили необходимите документи за продажба на имота, но ответникът се
отказал от закупуването му поради липса на средства, с оглед което и същият
е бил неизправна страна по договора за гаранция. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд, че договорът за гаранция бил предварителен
договор, както и че с връщане на ключовете на къщата договорът бил
развален. Въззивникът твърди, че сумата от 2000 лв. била възстановена на
ищеца. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на
предявения иск. Претендират се разноски.
Въззиваемият С. Я. К. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който
се излагат доводи за правилност и законосъобразност на постановеното
решение. Поддържа се, че исковата молба е редовна, като с нея е отправено
изявление за разваляне на сключения договор. Твърди се, че ответницата не е
доказала да е изправна страна по сделката и да има право да задържи
платеното капаро. Моли се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
По делото е представен договор за гаранция-депозит от 29.07.2016 г.,
сключен между А.И.Б. и Н. Е. Б. от една страна като продавачи и С. Я. К. от
друга страна като купувач, по силата на който купувачът предава на
продавачите сумата от 2000 лв., представляваща депозит за покупка на
неурегулиран поземлен имот с площ от 400 кв.м., съставляващ част от имот с
2
пл.сн. № 549 по плана на махала Ляшкова, с. К.ци, ведно с построената в този
имот масивна жилищна сграда с площ от 25 кв.м. срещу продажна цена от
12 000 лв. С договора купувачите се задължават да осигурят всички
необходими документи за нотариално изповядване на сделката, като е
уговорен краен срок за сключване на предварителен или окончателен
договор – 30.09.2016 г. В чл.1 от договора е предвидено, че в случай, че
купувачът се откаже да сключи предварителен /окончателен договор за
покупко - продажба в упоменатия срок и при така уговорените условия, а
продавачът е готов с всички документи и отделна скица, купувачът губи
предадената сума. В чл.2 е предвидено, че ако продавачите се откажат от
сключването на предварителен/окончателен договор, дължат връщане на
получената сума в двоен размер.
Каква ще бъде функцията на предварително платената сума решават
страните. Свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД предоставя правото на
страните по договора да уговорят специални правила относно
неизпълнението на постигнатите договорки. Задатъкът има обезщетителна
функция и доказва сключването на договора. При неизпълнение на
задължението даденият задатък може да се задържи или претендира в двоен
размер, след като изправната страна се откаже от договора. Отметнината по
чл. 308 ТЗ се губи или заплаща от отказалата се страна, но това право е
предоставено и на неизправната страна по договора страна до започване на
изпълнението. Задатъкът засилва облигационната връзка между страните, а
отметнината я разхлабва. И двата института обаче са приложими при налично
облигационно отношение. Няма никакви пречки в преддоговорните
отношения страните да сключат и съглашения с организационен и
подготвителен характер, както и тези съглашения да бъдат обезпечени с
уговорени между страните клаузи. Автономията на волята дава възможност
на страните да придадат на авансово платената сума функциите, характерни
за задатъка, като подобна клауза представлявала капаро – част от цената,
платима предварително, при воденето на преговорите, която ще подлежи на
приспадане при изпълнението, а при неизпълнение – ще се задържи или
върне в двоен размер – т. нар. стоп-капаро. Подобно „стоп-капаро“, освен
обезпечителната и обезщетителна функция, стимулира страните към
добросъвестност при преговорите и постигането на крайната им цел, а
именно –обвързването на страните в облигационна договорна връзка. Ето
3
защо, съдът намира, че предоставената сума има характеристиките на задатък.
На основание чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема
на търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната
квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в
обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които
формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум /в този
смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019 г., IV
г. о., ГК/. Ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право, чиято защита
в исковото производство търси. Дори в исковата молба такава квалификация
да е дадена, тя не обвързва съда. Правораздавателният орган е обвързан от
изложените в исковата молба основания на претенцията, но не и от сочените
от ищеца правни норми. Фактическите твърдения на ищеца в подадената
искова молба, са за това, че ответникът Н. Е. Б. е отказала да сключи
предварителен или окончателен договор, като отказва да върне и заплатената
сума от 2000 лв. Ето защо и във вр. с наведените оплаквания във въззивната
жалба за допуснати процесуални нарушения, въззивният съд е дал
правилната правна квалификация на предявения иск по чл.93,ал.2 ЗЗД и
съответно е разпределил доказателствената тежест. Същевременно
допуснатото процесуално нарушение на първоинстанционния съд по
отношение дадената неправилната правна квалификация на спорното
материално право в случая няма за последица недопустимост на
постановеното решение.
От представения заверен препис от нареждане от касов паричен
превод се установява, че на 29.07.2016 г. ищецът е наредил по сметка на
ответницата Н. Б. сумата от 2 000 лв. с основание: депозит за недвижим имот
в с. К.ци, като получаването на сумата не е спорно между страните. Не е
спорно също така, че Н. Е. Б. и А.И.Б. са били в граждански брак при
сключването на договора. Представена е и разписка, издадена от „ИЗИПЕЙ“
АД от 17.10.2016 г., от която е видно, че А.И.Б. е наредил по сметката на Н. Е.
Б. сумата от 2000 лв.
Пред първоинстанционния съд е разпитан свидетелят Б., който твърди,
че познава ищеца като кандидат-купувач на имот в с. К.ци, общ. Перник и
същият е искал да купи вилата на няколко пъти, но се е отказвал. Сочи, че
първият път е изтекъл срокът за документите и е подготвил нови, а
4
последният път ищецът се обадил на свидетеля, за да го уведоми, че няма
пари за купуване на имота. Свидетелят навежда, че е предоставил на ищеца
ключове за имота и документите за регулация на парцела, след което ищецът
върнал на свидетеля ключовете от имота. Свидетелят твърди, че изпратил
пари по „Изи пей“ на съпругата си, за да върне парите на ищеца. Разпитана е
и свидетелката Димитрова, която твърди, че работи заедно с ответницата,
както и че знае за един човек, който ту искал да купува вилата, ту се отказвал.
Сочи, че знае че бившият съпруг на ответницата да е изпратил пари, за да
може Н. да върне капарото на кандидат-купувача, като ответницата поискала
бял плик от свидетелката за паричната сума, като Н. имала среща с купувача
на пазара през есента на 2016 г., за да му върне парите. Разпитана пред
въззивната инстанция свидетелката поддържа дадените показания, като сочи,
че ответницата е загубила много време за да се снабди с всички необходими
документи за продажба на имота, но купувачът се отказал поради липса на
пари.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като логични,
последователни, кореспондиращи едни с други и с всички останали събрани
по делото доказателства, от които се установява, че договор за покупко –
продажба не се е сключил единствено поради отказа на ищеца да закупи
имота. Ето защо и не са налице предпоставките на чл.93,ал.2 ЗЗД за връщане
на платения задатък, а са налице основания за задържането му от продавача
Н. Е. Б. поради виновното неизпълнение от страна на ищеца и на основание
чл.1 от сключения договор за гаранция-депозит от 29.07.2016 г. По
изложените съображения и предявеният иск се явява неоснователен.
С оглед несъвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да бъде отменено изцяло, а предявеният
иск изцяло отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която в полза на ищеца са присъдени разноски в размер
от 340 лв. Въззивникът има право на разноски в размер на 20 лв. за заплатена
д.т. за въззивното производство. В полза на процесуалния представител на
въззивника адв. Е. И. Л. – Т., ЕГН **********, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в размер от 300 лв. за
първоинстанционното производство и в размер от 400 лв. за въззивното
5
производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13070/25.07.2023 г., постановено по гр.д.
43010/2021 г. на СРС, ГО, 155 състав, в частта, в която Н. Е. Б., ЕГН
**********, е осъдена да заплати на С. Я. К., ЕГН **********, на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД сумата от 1000 лв., представляваща дадена на
отпаднало основание по договор от 29.07.2016 г., прекратен с едностранно
изявление от ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба – 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 340 лв.,
представляваща направени по делото разноски, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Я. К., с ЕГН **********, срещу Н. Е.
Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 93,ал.2 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 1000 лв., представляваща дадена на отпаднало основание по
договор за гаранция – депозит от 29.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 22.07.2021 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА от С. Я. К., с ЕГН **********, да заплати на основание
чл.78,ал.1 ГПК на Н. Е. Б., ЕГН **********, разноски за въззивното
производство в размер от 20 лв.
ОСЪЖДА С. Я. К., с ЕГН **********, да заплати на основание чл.38
ЗА на адв. Е. И. Л. – Т., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер от 300 лв., както и адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер от 400 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6