ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1928
гр. София, 12.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Частно наказателно дело №
20231110207318 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243 и сл. от НПК.
Подадена е жалба от А. Б. Г., чрез адв. Л. К. срещу Постановление от
09.03.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство (ДП) № 225 ЗМИП-15461/2020 г. по описа на 01 Районно
управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР),
прокурорска преписка (пр. пр.) №31472/2020 г. на Софийска районна
прокуратура (СРП). С жалбата се излага, че наказателното производство е
проведено непълно и поради крайният акт е неправилен, незаконосъобразен и
необоснован, като следвало разследващите органи и прокурорът да проверят
версията за извършено престъпление от повече от едно лице, като имало
данни освен за починалия П. В., така също и за Г.Г.и Г. Г.. Моли се за отмяна
на постановлението на СРП с произтичащите от това законови последици.
Съдът като взе предвид изложеното в жалбата и след като се запозна с
материалите по ДП № 225 ЗМИП-15461/2020 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр.
пр. №31472/2020 г. на СРП, установи следното:
Досъдебното производство е образувано на 14.12.2020 г. за това, че на
20.07.2018 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага е
възбудено заблуждение у А. Б. Г., че спестяванията й ще бъдат вложени в
петролна рафинерия, за което ще получи печалба и с това й е причинена
имотна вреда в големи размери, а именно 17 500 лева и 14 500 долара –
престъпление по чл.210, ал.1, т.5, във вр. с чл.209, ал.1 от НК.
1
По време на разследването са събирани писмени и гласни доказателства,
допусната е експертиза, разкрити са банкови тайни по сметки.
Свидетелката А. Г. се познавала със свидетеля Г. Г. като запознанството
им било във връзка с това, че Г.гадаел на карти Таро на импулсен телефон, а
тя му била клиентка. Впоследствие отношенията им станали по-близки от
приятелски. Свидетелят Г. се познавал със свидетеля Г. А. Г. Последният
работил като майстор по покривите в областта на гр. Пловдив и бил поправял
покрив на къща на Г. с. Сестрино, обл. Пловдив. Свидетелите Г. и Г.
познавали П. П. В. от гр. Пловдив, който освен с поправки на покриви се
занимавал и с бизнес с турци, като давал пари за лихва.
С оглед факта, че Г. била близка с Г. и споделяла с него много свои лични
неща, той знаел, че тя разполага с парични средства от продажба на
наследствен имот, както и спестени. Свидетелката Г. била научила от
свидетеля Г. че той получавал доходи от инвестиция в Петролна компания.
Свидетелката Г. също искала да получа доходи от паричните суми, които
имала. На няколко пъти ставало въпрос през 2018 г. за това между Г. и Г. в
разговорите им. Свидетелят Г. бил споделил веднъж и че има сключен
договор с П. от гр. Пловдив, който бил управител на петролна рафинерия и от
вложените пари получавал месечни доходи, като само веднъж имало
закъсняло плащане, поради това, че П. бил в Германия. Свидетелката Г.
изключително много се заинтригувала от споделеното й от свидетеля Г.и на
няколко пъти го молила да вложи и тя своите пари, за да получава
допълнителен доход. Веднъж по време на разходка на Г. и Г. в гр. София по
бул. „Витоша“ в заведение видели П. В. и представеният за негов шофьор
свидетел Г. за които свидетеля Г.казал на Г., че чакат хора за среща. След
този случай свидетелката Г. продължила да настоява пред Г. да й помогне, за
да инвестира пари в петролната компания, чийто управител й било казано, че
е П. В. По това време Вълчев бил добре финансово. Така било уговорено, че
Г.ще придружи Г. до гр. Пловдив, където при нотариус да се сключи договор
между нея и П.В., на когото да даде пари за инвестиция и да получава доходи
от това. Свидетелката Г. била заведена при нотариус в гр. Пловдив, като
документите за учудване на Г. не били подготвени от П. а от Г.. Тя поискала
да види и петролната рафинерия, но й било отказано под претекст, е
свидетелят Г. трябвало да се прибира в гр. София и няма време. Посетил
2
нотариус в гр. Пловдив заедно свидетелите Г., Г.в, Г. и В.. Нотариусът, който
бил жена, поискала да погледне капитала на фирмата и видяла, че в
подготвения договор, екземпляр от който Г. нямала и не знаела какъв му е
предмета, не присъства БУЛСТАТ. Тъй като нямали готовност с тези
документи сделка не била сключена и Г., заедно с Г. се прибрали в гр. София.
У Г. възникнало съмнение, но Г.продължил да я убеждава, че трябва да се
намери адвокат и нотариус и да се сключи договор. Свидетелката Г. приела,
че следва да действа и поетапно изтеглила пари от депозитите си. Когато
Г.научил това от нея й се обадил и й казал, че има дата за подписване на
договор, като той е уредил всичко. На 20.07.2018 г. съгласно указанията на
свидетеля Г. свидетелката Г. превела по посочена й от него банкова сметка на
П. В. сумата от 17 500 лева и 14 500 щатски долара, като не се усъмнила, че
сумите не превежда по фирмени сметки, а на лична такава. Тя била поискала
да прочете договора предварително, но Гаврилов й казал да не се притеснява,
че всичко е наред. При нотариус З. Т., с рег. №438 на НК на Р България, с
район на действие СРС, влезли всички: Г., Г., Г.и В.. Прочетен бил договора
от нотариуса като тогава Г. разбрала, че става въпрос за договор за заем за
сумите от 17 500 лева и 14 500 щатски долара, който тя дава на П. за една
година. Уговорката в договора, който бил с нотариална заверка на подписите
на страните е, че П.В. се задължава да върне сумата по договора по банкова
сметка на Г. между двадесето и тридесето число на м. юли 2019 г. Тя показала
платежните. Накарали я да подпише и още един договор пред нотариуса,
който също бил с нотариална заверка на подписите, за сумата от 7 164 лева,
които тя не била давала на П., а той написал собственоръчно, че е получил
тези пари за заем на гърба на втория договор. За този договор Г. била учудена,
тъй като не била давала такава сума в заем на П. В него било посочено, че
сумата се връща от 20 до 30 число на равни вноски по 597 лв., считано от м.
август 2018 г. до м. юли 2019 г. След като напуснали нотариалната кантора тя
поискала да има връзка с П., при което свидетеля Г., за който Г. знаела, че е
шофьор във фирмата на П. й дал номера си.
Установява се от справките, които са извършени, че П. П. В. е управител
и едноличен собственик на „Д. Т.“ ЕООД, считано от 04.10.2019 г., както и
управител на „О-Ф.“ ЕООД, считано от 04.08.2020 г., което дружество е с
едноличен собственик на капитала Г. И. В., считано от 22.08.2014 г., а Г. П. Г.
едноличен собственик на капитала и управител от 24.02.2015 г. на „Б. 22“
3
ЕООД и заличен в ТР на 01.01.2012 г. ЕТ „Б.– Г. Г.“.
От извлечение по банкова сметка №25197007 в Банка ДСК АД, филиал
„Райко Даскалов“ – гр. Пловдив в лева с титуляр П. П. В. която е открита на
02.04.2018 г. със сумата от 10 лв. са постъпили на 20.07.2018 г. 17 500 лв.,
като захранване на сметка от А. Б. Г., като в размер на по 2000 лв. са
изтеглени от В. още на 20.07.2018 г. на каса, а 13 000 лв. също изтеглени на
каса на 23.07.2018 г. От извлечение на банкова сметка №25237545 в Банка
ДСК АД, филиал „Васил Левски“ – гр. Пловдив в щатски долари с титуляр П.
П. В. която е открита на 19.04.2018 г. със сумата от 4 щатски долара са
постъпили на 20.07.2018 г. 14 500 щатски долара, като захранване на сметка
от А. Б. Г., като в размер на по 1000 щатски долара са изтеглени от В. още на
20.07.2018 г. на каса, а 12 435, 88 щатски долара също изтеглени на каса на
24.07.2018 г.
Установява се от извлечението на банковата сметка на свидетеля Г. в
„Райфайзенбанк“ АД, че същият е теглил малки парични средства, но е и
захранвал сметката си с малки парични средства, за които няма данни от
какви приходи са. Същият видно от преводите е получавал социални помощи
от ДСП – Люлин.
Свидетелят Г. казал на Г., че е увеличил инвестицията си във фирмата на
П.и на въпроса дали П. е идвал в София да подпишат договор той й казал, че
секретарката му го е изпратила по факса. Следващите пет месеца Г.
получавала на една и съща дата регулярно една и съща сума, като тя знаела,
че това е лихвата за парите й и се успокоила, поради което и спряла да
проверява. През м. март 2019 г. решила да изтегли пари, за да си купи нещо и
установила, че от м. януари 2019 г. няма правени вноски. Установява се от
справка по банкова сметка на А. Б. Г. в „Инвестбанк“ АД, че по същата са
постъпвали от П. В. суми, както следва: в размер на 597, 00 лв. на 14.08.2018
г. и 19.09.2018 г., в размер на 598,00 лв. на 22.10.2018 г., в размер на 628, 00
лв., на 20.12.2018 г. в размер на 598, 00 лв. Веднага решила да се свърже със
свидетеля Г. но той не вдигал телефона. Позвънила на Г. като телефона бил
вдигнат от жена, която се представила за секретарка в рафинерията, като тя
се опитала да я успокои, че имало забавяне в плащанията от страна на
партньорите на П. и всичко ще бъде наред. В този смисъл провел и разговор с
Г., който потвърдил думите на жената. След няколко дни й се обадил Г., на
4
когото казала, че няма преводи и той й обещал да провери как стоят нещата с
неговите преводи. След ден-два й се обадил и й казал, че няма и щял да
разбере какво се случва. Г. получила след няколко дни обаждания от Г. и от
Г., който се опитали да я успокоят, че всичко ще е наред и май-юни месец П.
щял да й върне всички пари, заедно с лихвите и допълнителни 10 % за
забавата.
Свидетелката Г. нямала никаква връзка с Вълчев, уговорките с него
ставали само чрез свидетеля Г.. Тя не била и никога разговаряла с П. В. при
няколкото им на брой срещи, нито по телефон.
След като била уговаряна на няколко пъти от Г. и Г. че парите й ще бъдат
върнати, това не станало нито към м. юли 2019 г., нито по-късно.
Свидетелката Г. предала запис от 03.07.2019 г. между нея и свидетеля Г., на
който била извършена експертиза.
Свидетелят Г. твърдял, че последно когато бил със свидетелката Г. през
лятото на 2020 г. бил получил уверение от П. В., че ще върне парите, но още
никакви пари не му били дадени и даже бил ходил до Одрин, но нямало
резултат. В такъв смисъл била уверена свидетелката Г. и ов телефонен
разговор от свидетеля Г..
Установява се от справка за пътуванията на лицето П. П.В., че същият
има в периода 01.01.2015 г. до 15.11.2021 г. едно излизане през ГКПП
„Капитан Андреево – шосе“ на 11.07.2017 г. и влизане в Р България на
12.07.2017 г. през същия ГКПП.
Посъветвана от адвокати свидетелката Г. подала жалба в полицията по
случая.
Установен бил П. П. В. от свидетеля Ал. С.– ОР при 01 РУ-СДВР със
съдействието на Г. и Г. В. дал писмени обяснение в присъствието на адвокат
Ив. В. като в пълномощното вместо първо име „Пл.“ било вписано „П.“.
Същият не е бил разпитван в качеството на свидетел.
Лицето П.П.В.починал на 28.12.2021 г. в гр. Пловдив.
С Постановление от 09.03.2023 г. на СРП е прекратено ДП с мотива, че от
анализа на събраните доказателства се налага извод, че извършител на
престъплението е П. П. В., но тъй като П. П. В. е починал наказателното
производство следва на основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК да бъде прекратено,
5
като погрешните прояви у свидетелката Г. и съответно въвеждането на
заблуждението имал и свидетеля Г. но нямало непораждащ съмнение и
категоричен извод за наличие на съучастие между В. и Г., като такова можело
само да се предполага, не били събрани доказателства за общност в умисъла
на Г. и В., не било доказано по какъв начин В. се е разпоредил с изтеглените
от банковата му сметка пари, както и дали е дал от тях на Г., а като правно
основание за прекратяване на ДП се сочи разпоредбата на чл.243, ал.2, във вр.
с чл.24, ал.1, т.4 от НПК.
Съгласно компетенциите си Софийски районен съд е съответния
компетентен съд и следва да разгледа подадената жалба.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице: повереник на
явяващо се пострадало лице по прекратеното с процесното постановление
ДП. Постановлението на СРП е връчено на пострадалата на 22.05.2023 г., като
жалбата срещу Постановлението е подадена 26.05.2023 г., ето защо се явява
допустима.
След като обсъди всички въпроси по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК, а
именно относно обосноваността и законосъобразността на Постановлението
на СРП от 09.03.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по
ДП № 225 ЗМИП-15461/2020 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр.
№31472/2020 г. на СРП, визираните доводи в процесната жалба, намери
следното:
Постановлението на СРП е незаконосъобразно, поради следното:
В мотивната част на атакуваното Постановление на СРП липсват
изложени аргументи констатирани ли са и противоречия в показанията на
основните свидетели Г. и Г. относно това в каква връзка са установени
отношения между Г. и В. и от кога, провеждани ли са разговори между В.и Г.
в тяхно присъствие и на каква тема, имало ли вложени суми от страна на
някой от тях в начинания на П. В., респективно давали ли са му пари на заем,
получавали ли са доходи от тези заеми, респективно има ли ли са сключени
договори с В.и да представят същите. Също така не е подлаган на анализ
факта кой е записал час за нотариална заверка на подписи на свидетелката Г.
при нотариус в гр. Пловдив и в гр. София, от кой адвокат са били изготвени
договорите за заем от 20.07.2018 г. Не на последно място не е бил разпитан
свидетеля Ал. С. – ОР при 01 РУ-СДВР относно факта по какъв начин е
6
получил съдействие същия от свидетелите Г. и Г., за да се установи П. В. и
снета ли му е била самоличност на същия от него, с оглед разминаването в
първото име на това лице в пълномощното на адв. В..
Като в атакуваното постановление на СРП не се прави анализ налице е
съпричастност на свидетеля Г. към деянието, за което се води разследване, с
оглед въведената заблуда у свидетелката Г., че той е бил шофьор във фирмата
на П. В.. Не е бил разпитван този свидетел относно това каква е била
договорката му с В.и респективно с Г. защо е идвал в гр. София с В., защо е
посещавал нотариус в гр. Пловдив и в гр. София с В. по повод на договор със
свидетелката Г., както и тези факти да се съотнесат към останалите гласни и
писмени доказателства, включително заключението по техническата
експертиза. Коя от двете групи гласни доказателства, тези на свидетелката Г.
от една страна и тези на свидетеля Г.от друга страна намират опора в
останалите доказателства и кои се кредитират. Не на последно място липсват
данни от какъв източник са били доходите на Г.и Г. през инкриминирания
период, с оглед липсата на постъпления по банковите им сметки, респективно
малките захранвания в този период на сметките на Г..от какъв източник са
били, доколкото същият през този период е получавал и социални помощи от
ДСП-Люлин, не е изяснен и въпроса кой е заплатил нотариалните такси при
нотариуса, който е заверил подписите на 20.07.2018 г. на Г. и В.. Какво е
наложило подписването и на втори договор за заем на същата дата, доколкото
свидетелката Г. твърди, че не е давала сумата в размер на 7 164 лева на П. В.
Не била разпитвана свидетелката Г. относно факта на какво основание е
приемала плащания в размер на по около 597 лв. по втория договор, каквито
са и залегнали, без да е давала сумата по него на лицето П.В. в какъвто
смисъл са нейните твърдения в разпитите й. Не е изискана документацията от
съответните банки на В. и Г., съответно: Банка ДСК АД и Инвестбанк АД по
посочените и установени техни банкови сметки вписано ли е основание за
преводите в размерите на 597, 00 лв. на 14.08.2018 г. и 19.09.2018 г., в размер
на 598,00 лв. на 22.10.2018 г., в размер на 628, 00 лв., на 20.12.2018 г. в размер
на 598, 00 лв. и дали П. В. лично ги е внасял сумите в кой клон на банката или
друго лице – т. е. съответните платежни нареждания за тези внесени суми по
сметка на свидетелката Г.. Като по този начин ще се установи кой евентуално
е поддържал заблуждение у свидетелката Г., че получава доходи от
инвестиция в петролна рафинерия. Присъствал ли е Г. и/или Георгиев при
7
тегленето на сумите от преводите, направени от Г. на 20.07.2018 г., на
23.07.2018 г. и на 24.07.2018 г. Придружавали ли са Г. или Г. при срещи на П.
В. с лица от турски произход и дали това е било през инкриминирания
период, какво им е станало известно по време на тези срещи. Не е
установявана и разпитвана като свидетел едноличен собственик на капитала
Г. Ив. В.едноличния собственик на капитала на „О-Ф.“ ЕООД от 22.08.2014 г.,
чийто управител, считано от 04.08.2020 г. е бил Пл. В., във връзка с фактите
същия с какво се е занимавал по това време и какви доходи е имал, защо е бил
назначен като управител, имало ли е контакти с турски фирми и лихвари и
дейност в такава насока. Горното е необходимо не само, за да остане
несъмнен извода, който към момента с оглед липсата на изчистване на
неяснотите по противоречивите доказателства е под съмнение, че липсва
общност на умисъла между В. и Г., така и за да се установи налице ли е
съпричастност на Г. към инкриминираното деяние, а и да се установи дали са
налице данни не само за това престъпление, за което се води досъдебното
производство, но и за друг вид осъществено престъпление, доколкото на
досъдебното производство следва да се изследва не само дали е налице
престъплението, за което е образувано ДП и се води същото, а изобщо налице
ли е каквото ѝ да е престъпление.
Налице са недостатъци на прокурорския акт и на самото разследване,
фактите и изводите, наложили прекратяването на наказателното производство
са незаконосъобразни - при допуснати нарушения на процесуалния закон
(чл.107, ал.3 от НПК и чл.13 и чл.14 от НПК) и на материалния закон
(приемайки, че не е осъществено престъпление и че липсва съпричастност на
свидетеля Г. към същото, респективно Г. към същото). Липсват аргументи и
приема ли се от страна на СРП наличие на данни и за друг вид
престъпление/я, които да са установени в хода на проведеното разследване.
Поради което, за да направи изложените изводи в постановлението си за
прекратяване на наказателното производство прокурора при СРП е следвало
да ги изведе от конкретни доказателства по делото, които същият кредитира и
да посочи защо ги кредитира, а неяснотите да бъдат отстранени чрез
способите предвидени в НПК.
Предвид което съдът намира, че Постановлението на СРП, което се
атакува е незаконосъобразно, тъй като не са спазени изискванията на чл.14 и
8
чл.18 от НПК. Като прокуратурата е длъжна при прекратяване на едно
наказателно производство да разгледа и обсъди всички факти, които биха
могли да съставляват престъпление от общ характер, с оглед функциите,
които са й предоставени от Конституцията и НПК.
Предвид което атакуваното прокурорско постановление от 09.03.2023 г.
за прекратяване на наказателното производство по ДП № 225 ЗМИП-
15461/2020 г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр. пр. №31472/2020 г. на СРП като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено, като СРП следва да предприеме
действия по отстраняване на допуснатите в хода на досъдебното
производство нарушения, изложени по – горе, включително и да отстрани по
предвидените в НПК способи и чрез средствата на същия противоречията в
доказателствата.
По тези мотиви и на основание чл.243, ал.5, във вр. с ал.6, т.3 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление на СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА от 09.03.2023 г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 225 ЗМИП-15461/2020 г. по описа на 01 РУ - СДВР,
пр. пр. №31472/2020 г. на СРП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано от пострадалата А. Б.
Г., както и протестирано от СРП, пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9