РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Пловдив, 07.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Пенка Георгиева,
като разгледа въззивно гражданско дело № 511/ 2019 г. по описа на ПдОС, IХ-ти
гр. състав, докладвано от съдия Дублекова, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК,
образувано по въззивни жалби, подадени от ответниците в първоинстанционното
производство К.К.К., ЕГН **********, с
адрес ***, чрез пълномощник адв. Л.Ч., със съдебен адрес ***, и С.А.К., ЕГН **********,
с адрес ***, С.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Д.Х., ЕГН **********, с
адрес ***, тримата чрез пълномощник
адв. С.И., със съдебен адрес ***, пл. „***,
ет.4, офис 401, против Решение № 52/ 07.01.2019г., постановено по гр. д. №
11447/ 2017г. по описа на Районен съд- Пловдив.
С обжалваното решение е допуснато да бъде извършено
изкупуване от ищците Ц.Д.Х. – М. и Р.А.Х. на 31/36 ид.части от правото на
собственост върху имоти с идентификатори, както следва: сграда с идентификатор
№ 56784.554.**, сграда с идентификатор 56784.554.***, сграда с идентификатор №
56784.554.***, всичките разположени в ПИ
с идентификатор № 56784.554.**, с адрес: гр. П., ул. „*** от действащата КК и
КР на гр. Пловдив, които идеални части са прехвърлени с договор за покупко-
продажба, оформен в нотариален акт за покупко-продажба № 21, том II, рег. №
1183, нот.дело № 167/2017г. от 22.05.2017г. на нотариус Карамфила Клявкова, с
рег. № 468 от НК, от ответниците С.А.К., С.А.Х. и С.Д.Х., в полза на ответника К.К.К.,
за сумата от 9 900 лева, която сума следва да бъде заплатена от ищците Ц.Д.Х.
– М. и Р.А.Х. в полза на ответник К.К.К. в едномесечен срок от влизане в сила
на решението, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС, както и ответниците са осъдени да
заплатят разноски в общ размер от 1652.90 лв.
Във въззивната жалба, подадена от ответника К.К.К., се
излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Оспорва се като
неправилен извода на първоинстанционния съд, че датата на узнаване от ищците за
извършената сделка е различна от датата на изповядване на самата сделка, като в
тази връзка се развиват съображения, че ищците са знаели за датата на
извършване на процесната сделка и в този смисъл се поддържа, че срокът по
предявяване на иска тече от датата на извършване на процесната сделка, като се
счита, че в настоящия случай този срок не е спазен. Сочи се, че от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че ищцата Р.Х. е знаела за датата на
изповядване на процесната сделка, като същевременно не са събрани каквито и да
било доказателства, с които да се установи друга дата, на която ищците да са
узнали. Излагат се оплаквания, че решението е необосновано, тъй като не става
ясно от кои събрани по делото писмени доказателства се установява, че страните
са притежавали съсобственост в процесния имот и в тази връзка се оспорва
приложеното по делото удостоверение за наследници, тъй като в същото не е
посочено родството на съответното лице спрямо качеството на общия наследодател.
Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд
е допуснал изкупуване на процесните 31/36 ид. части от имотите общо за
двете ищци, при условие, че с исковата молба ищците са претендирали поотделно
идеални части от имотите, а именно 15/36 ид.части за Ц.Х.-М. и 16/36 ид. части
за Р.Х.. Въз основа на изложеното се иска решението да бъде отменено, като бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Във въззивната жалба, подадена от ответниците в
първоинстанционното производство С.А.К., С.А.Х. и С.Д.Х., се излагат оплаквания
за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния
и процесуалния закон и необоснованост. Оспорва се като неправилен изводът на
районния съд кога ищците са узнали за процесната
сделка, като се счита, че това е датата на извършване на самата сделка, която е
била известна на ищците, а не последваща по- късна дата, както е възприето от
първоинстанционния съд и в тази връзка се излагат подробни съображения, основани
на събраните по делото гласни доказателства, в частност на показанията на свидетеля
Т., от които според жалбоподателите се установява знанието на ищцата Р.Х. за
датата на извършване на разпоредителната сделка. И в тази връзка се поддържа,
че искът е предявен извън законоустановения срок за това, предвид на което
решението се явява неправилно. Въз основа на изложеното се иска обжалваното
решение да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски пред двете
съдебни инстанции.
Въззиваемите Ц.Д.Х.- М., ЕГН **********, с адрес ***,
и Р.А.Х., с ЕГН **********, с адрес ***,
двете чрез пълномощник адв. М.В., със съдебен адрес ***, оспорват жалбите като
неоснователни, по подробно изложени в депозирани писмени отговори доводи и
съображения. Излагат се съображения, че е спазен срокът за предявяване на иска,
като се мотивира, че датата 31.05.2017г. следва да бъде приета като начална
дата за узнаване от ищците за процесната сделка, тъй като това е датата, на
която сделката е вписана в Службата по вписванията, както и че дори да бъде
приета датата 22.05.2017г. за дата на узнаване на процесната сделка, то този
двумесечен срок изтича на 22.07.2017 г.,
който ден се явява събота, като исковата молба е депозирана в съда на
24.07.2017 г., което е ден понеделник, който се явява първият работен
присъствен ден, след деня, на който е изтекъл срокът, с оглед на което се
подържа, че е спазен срокът за предявяване. По отношение на оспорване
съсобствеността на ищците в процесните имоти се излага довод, че с влязло в
сила решение на 23.05.2018 г., по гр. дело № 17033/2017г. на ПдРС, със сила на
присъдено нещо е установено, че 5/36 ид. части от правото на собственост върху
тези имоти принадлежат на двете ищци, които са придобили наследство от общия
наследодател. Въз основа на изложените в отговорите доводи и съображения се
иска да бъдат отхвърлени въззивните жалби като неоснователни и да бъде потвърдено постановеното решение
като правилно и законосъобразно. Претендират
се разноски пред въззивната
инстанции.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното
решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват
процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение
за валидно, допустимо и правилно по следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по иск с
правно основание чл.33, ал.2 ЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл.
33, ал.1 ЗС собственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на
трето лице след като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил
на другите съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира
писмено пред него, че никой от тях не е приел това предложение. Според ал. 2 на
същия член ако декларацията на съсобственика е неистинска или ако третото лице
купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на
останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази
част при действително уговорените условия, като искът следва да се предяви в
двумесечен срок от продажбата.
Страните
не спорят, както се установява и от приетото като писмено доказателство по
делото копие от нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 21 /
22.05.2017г., том І, рег. № 1183, нот. дело № 167/ 2017г., на нотариус
Карамфилка Клявкова, рег. № 468 на НК, с район на действие Районен съд-
Пловдив, вписан в СВ под вх. рег. № 15786/ 31.05.2017г., акт № 79, т.42, дело №
8317/ 2017г. (л.7-л.8, гр. д. № 11447/ 20017г. на ПдРС), че на 22.05.2017 г.
ответниците С.А.К., С.А.Х. и С.Д.Х. са
продали на ответника К.К., за сумата от общо 9 900 лв., съсобствените си 31/36
идеални части от следните недвижими имоти- сгради, попадащи в поземлен имот с
идентификатор 56784.554.**, с адрес на имота гр. П., ул. „***, с площ от 296
кв.м., начин на трайно ползване – ниско застрояване, а именно: сграда с
идентификатор 56784.554.**, със ЗП 68 кв.м., на два етажа, с предназначение-
друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 56784.554.**, със ЗП 23 кв.м.,
едноетажна, с предназначение- селскостопанска сграда; сграда с идентификатор
56784.554.**, със ЗП 25 кв.м., на един етажа, с предназначение- хангар, депо,
гараж.
Правото на изкупуване в настоящия случай се явява
предявено в двумесечния срок по чл.33, ал.2 ЗС, тъй като съгласно постоянната и
непротиворечива съдебна практика срокът тече от момента на узнаването, т.е. от
фактическото узнаване на продажбата. Ищците твърдят, че фактически са узнали за
сделката на 29.06.2017г., когато упълномощен от тях адвокат е направил проверка
в имотния регистър и е получил копие от нотариалния акт, като доказателства в
тази насока не са представени, но ищците поддържат, че начален момент на срока
по чл.33, ал.2 ЗС следва да се приеме датата на вписване на нотариалния акт,
обективиращ процесната сделка, която е 31.05.2017г. От данните по делото
безспорно се установява, че нотариалният акт, обективиращ процесната
разпоредителна сделка, е вписан на 31.05.2017г., следователно това е денят,
считано от който се презумира, че сделката става известна на всяко трето лице,
включително и на ищците. От ангажираните от ответниците гласни доказателства не
се оборва твърдението на ищците, че са могли да узнаят за процесната сделка
най- рано от деня на вписването в имотния регистър, както и съответно не се
установява възражението на ответниците, че на ищците им е било известно кога се
е реализирала процесната сделка и съответно датата на разпоредителната сделка –
22.05.2017г., следва да бъде приета за начален момент за срока по чл.33, ал.2
ЗС. Възражението за неспазване на преклузивния срок за предявяване на иска е
неоснователно и поради това, че процесната сделка е сключена на 22.05.2017г. и съответно исковата молба е
подадена включително в рамките на двумесечен срок от сключването й - 24.07.2017г.,
който е първият присъствен ден /понеделник/ след последния ден от срока -
22.07.2017 г., който в случая е неприсъствен ден /събота/.
От събраните по делото писмени доказателства – Делбен
протокол от 20.06.1979г., по гр. д. № 3508/ 1979г. на ПРС, Нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № 28/ 05.08.1960г., т. VІІ, дело № 2147/
1960г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 198/ 12.05.1987г., т. VІ,
дело № 2404/ 1987г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 199/
12.05.1987г., т. VІ, дело № 2405/ 1987 (л.9 - 12, гр. д. № 11447/ 2017г. на ПдРС),
Удостоверение за наследници, изх. № 10У-2411/ 22.05.2017г. (л.13, гр. д. №
11447/ 2017г. на ПдРС) и Удостоверение за наследници, изх. № 10У-1364/
20.03.2017г. (л.180-л.181, гр. д. № 11447/ 2017г. на ПдРС), се установява
безспорно, че ищците и ответниците С.А.К., С.А.Х. и С.Д.Х. са били съсобственици
на следните имоти: сграда с идентификатор № 56784.554.**, сграда с
идентификатор 56784.554.**, сграда с идентификатор № 56784.554.** всичките
разположени в ПИ с идентификатор № 56784.554.**, с адрес гр. П., ул. „***,
които имоти са обект на процесната разпоредителна сделка, при следните квоти:
за Ц. М. – 3/36 ид.части, за Р.Х. – 2/36 ид.части, за С.К. – 14/36 ид.части, за
С. Ат. Х. – 14/36 ид.части, за С. Д. Х. 3/36 ид.части, или за ищците общо 5/36
ид.части и 31/36 ид.части общо за ответниците, на основание по наследство и
дарение от общия на страните наследодател Х. С. Х., роден 1933 г. и починал на
13.07.20111г., бивш жител ***. Принципно наследствените права и размера на
квотата на ищците не са оспорени от ответниците С.К., С. А. Х. и С. Д. Х., като
последните са поддържали, че са придобили идеалните части на ищците в
съсобствеността на процесните сгради по давностно владение, който въпрос е
решен с влязло в сила на 23.05.2018г. решение от 02.05.2018г., постановено по
гр. д. № 17033/ 2017г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което са отхвърлени
исковете на С.К., С. А. Х. и С. Д. Х. за признаване за установено по отношение
на Ц.Х.- М. и Р.Х., че С.К., С. А. Х. и С. Д. Х. са собственици на 5/36 ид.
части от процесните сгради. Обстоятелството, че С.К., С. А. Х. и С. Д. Х., Ц.Х.-
М. и Р.Х. са наследници на Х. С. Х., роден 1933 г. и починал на 13.07.20111г.,
бивш жител ***, се установява от цитираните по- горе удостоверения за
наследници. Удостоверение за наследници, изх. № 10У-1364/ 20.03.2017г.
(л.180-л.181, гр. д. № 11447/ 2017г. на ПдРС) е приложено по нотариално дело №
167/ 2017г. по описа на нотариус К. К., с рег. № 468, с район на действие РС-
Пловдив, копие от документите по което са приети като писмени доказателства по
делото в с.з. от 28.09.2018г. (л.164-л.191, гр. д. № 11447/ 2017г. на ПдРС),
като от същото се установява безспорно родствената връзка на страните с общия
им наследодател, с оглед на което съдът приема за безспорно установени
наследствените квоти на страните, а оттам и като съобрази извършените приживе
от общия наследодател разпоредителни сделки, и квотите на ищците и ответниците
в съсобствеността върху процесните сгради. С оглед на изложеното оплакването на
жалбоподателя К., че от събраните по делото доказателства не се установява, че
страните са притежавали съсобственост в процесните имоти, се явява
неоснователно.
Не се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства на ищците да е било предложено да закупят процесната
идеална част в размер на 31/36 от другите съсобственици при същите условия,
каквито са договорени за конкретната сделка, както и не се установява, че всяка
от ищците не е приела това предложение. Писмени покани до ищците, изходящи от
ответниците с конкретно предложение за изкупуване на техните идеални части, при
посочена конкретна покупна цена, не са представени. Ангажираните в тази насока
от ответниците гласни доказателства не мотивират извод в обратна насока. Споделят
се изводите на районния съд, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели Г. Т., С.Х. и П. Й. не се установява, че всеки от ответниците е
отправил предложение до всяка от ищцата, нито че това предложение е съдържало
цената на която са продадени ид.части, нито пък че предложението е прието от
всяка от ищците, нито пък че всяка от тях е отказала. Районният съд е направил
точен анализ на показанията на посочените свидетели, като изложените в тази
връзка се мотиви се споделят напълно от настоящата инстанция, с оглед на което
на основание чл.271 ГПК препраща към тях. Както е възприето от районния съд и
тримата свидетели свидетелстват относно разговори за това, че ответниците съсобственици
са възнамерявали да продават своите идеални части и затова дали ищците желаят
да продадат техните идеални части, но показанията им не сочат за направено
предложение до всяка от ищците да изкупи притежаваните от ответниците идеални части
от правото на собственост върху имотите. Не се установява от показанията им да
е предлагано на която и да е от ищците да закупи дял срещу парична сума. Установява
се, че ответниците- продавачи са информирали ищците за намерението си да
продават своите идеални части, но не се установява и съответно остава
недоказано, че те са предложили първо на ищците да закупят дяловете им при
конкретни параметри на сделка.
Приложената по нотариалното дело декларация по чл.33
от ЗС (л.179, гр. д. № 11447/ 2017г. на ПдРС) в настоящия случай не може да се
счита за писмено доказателство по смисъла на чл.33, ал.1 ЗС, тъй като независимо,
че законът не предвижда някаква специална форма или особени реквизити на
същото, то при всяко положение за целите на доказването, следва в един такъв
нарочен документ - да е видно кое лице от съсобствениците е адресатът на
поканата, какво му се предлага като предмет и цена на сделката, респ. следва да
е категорично ясно и недвусмислено, че адресатът се е запознал с тъкмо тези
предлагани му условия по конкретната сделка и че не приема това изрично
предложение, а от съдържанието на приложената декларация, която не може да
отговори на нито едно от посочените изисквания, не се удостоверява нито, че е
направено предложение, нито че такова е получено. Декларацията не съдържа и
един от основните параметри на процесната разпоредителна сделка, а именно конкретно
предложена покупна цена.
Предвид на гореизложеното въззивните жалби като
неоснователни следва да се оставят без уважение, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В частта за разноските.
С оглед изхода
от спора – неоснователност на
въззивните жалби, заявената претенция за присъждане на разноски за настоящото
производство и представените доказателства за тяхната направа, на въззиваемите Ц.Д.Х.
– М. и Р.А.Х. следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция общо в
размер на 1200 лв. за заплатено възнаграждение за оказана правна помощ и
процесуално представителство.
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52/ 07.01.2019г., постановено по гр. д. №
11447/ 2017г. по описа на Районен съд- гр. Пловдив.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, С.А.К., ЕГН **********, с адрес ***,
С.А.Х., ЕГН **********, с адрес ***, и С.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят общо на Ц.Д.Х.- М., ЕГН **********, с адрес ***, и Р.А.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1200 /хиляда и двеста/
лева, представляваща разноски за производството по в. гр. дело № 511/ 2019г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от
решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.