№ 363
гр. Перник, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720104587 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Г.
Б. Ц., чрез неговия попечител В. Б. Ц. за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите в размер на – 1115,97 лева -
представляващи главница по договор за стоков кредит № 4516244/18.03.2021 г. за
периода от 01.05.2021 г. до 01.04.2022 г. (Договора) ведно със законна лихва за забава
върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 176,43 лева
представляваща договорна лихва за периода от за периода от 01.05.2021 г. до
01.04.2022 г. и 42,40 лева представляваща обезщетение за забава считано от 02.04.2022
г. до 25.05.2022 г., за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в рамките на ч.гр.д. № 3232/2022 г. по описа на Районен съд Перник.
Обосновава активната си процесуална и материална легитимация като цесионер
по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.11.2021 г., сключен
между него и „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД, като цедента му е прехвърлил
вземането си срещу ответника. Твърди, че на 29.01.2021 г. до ответника, на адреса
посочен в Договора, е изпратено уведомление за цесия и покана за доброволно
изпълнение, което е получено лично от адресата на 07.02.2022 г.
Пояснява, че Договорът е сключен при ГЛП – 28,00 %, ГПР – 31,89% и е
следвало да бъде възстановен на 12 анюитетни вноски, всяка една от които в размер на
107,70 лева.
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза съществуват
горепосочените притезания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срока по чл. 131 ГПК. В защитната си теза
намира Договора за нищожен, респективно унищожаем като моли съдът в условията на
1
евентуалност да приеме тезата му. Конкретно се сочи, че ответникът е ограничено
запретен с решение, постановено по гр.д. № 742/2009 г. на Окръжен съд Перник и
страда от психично заболяване „******* На същият е учреден попечителски съвет със
заповед № 1248/09.06.2010 г., чието действие е отменено и е назначен нов
попечителски съвет със заповед № 632/19.04.2021 г. на Органа по настойничество и
попечителство към Община Перник. Твърди се, че към сключването на договора за
кредит ответникът не е могъл да изрази съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД),
алтернативно не е разбирал свойството и значението на постъпките си – чл. 31, ал. 1,
вр. чл. 27, вр. чл. 32, ал. 3 ЗЗД.
Твърди се, че с решение, постановено по ЧНД № 567/2021 г. по описа на
Районен съд Перник, ответникът е настанен на задължително лечение за срок от три
месеца – стационарна форма в Държавна психиатрична болница ****, тъй като
заболяването му било в обострена фаза, вкл. към датата на сключване на Договора.
Твърди се също, че предсрочнаа изискуемост на вземането по Договора не е
надлежно съобщено, както и че не са налице предпоставките за това.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът не се представлява като изразява становище с
писмена молба.
В съдебно заседание ответникът се представлява като признава задължение до
размер на 1060,00 лева – получена чиста стойност по договора за кредит.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е при
условията пълно и главно доказване да установи: 1) валидно облигационно
правоотношение по договор за кредит с ответника, предаването на заемната сума на
ответника по начина, предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните
вноски и изтичането на срока на договора, респективно надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост и настъпване на предпоставките за това; 2). наличието на
валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с лихва и
начисляване на допълнителни такси; 3). изпадане на ответника в забава; 4). размера на
вземанията; 5). че е изпълнил задълженията си по договора; 6). давността за
вземанията е прекъсвана. 6). че е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното
основание – договор за цесия, сключен с дружество кредитор и уведомяването на
длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията, в случай
че ищецът докаже горното.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство и е депозирано възражение по чл. 414 ГПК,
поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята
предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от
който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде
2
недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното
производство съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.
Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална
легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет
съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за
цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след
като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.
По делото е представен рамков договор за цесия от 19.11.2021 г., сключен межди
цедента „Уникредит кънсюмърс файненсинг“ ЕАД и цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Този договор по своя характер определя съдържанието на един бъдещ договор и
улеснява бъдещото сключване на основния договор, но сам по себе си не е източник на
права и задължения. По делото е представено и Приложение 1, което е неразделна част
от договора за цесия, съдържащо множество заличени записвания и едно незаличено.
От него се установява, че ищецът е придобил процесното вземане с длъжник ответника.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие
спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата
хипотеза – чл. 5.1.1. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в представеното
изрично пълномощно. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015
на второ т.о. ВКС.
След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера
като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за
съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията
от цедента, което е получено на 02.07.2022 г. Такова изявление е направено и с
връчването на препис от исковата молба, към която е са приложени конкретните
изявления в тази насока на цедента, и това на цесионера в качеството му на
упълномощени лице съгласно приложеното по делото пълномощно.
При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер
предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.
В рамките на производството бе направено признание от ответника, че сумата в
размер на 1060,00 лева е получена, като с нея е финансирано закупуването на
конкретни стоки съгласно представения по делото дубликат на касов бон.
Ответникът се брани с възражения за нищожност на Договора, евентуално
унищожаемост на същия с твърдението, че е ограничено запретен, в която връзка са
представени и приети по делото редица писмени доказателства. Ето защо дължима е
единствено чистата стойност по Договора.
Съдът намира, че процесния договор не е нищожен. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
3
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От събраните
по делото доказателства се установи, че императивно определеното съдържание на
договора е налице съгласно специалния ЗПК.
Ответникът е твърдял, че Договорът е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 от
ЗЗД, съгласно която разпоредба нищожни са договорите, при които липсва съгласие.
Това възражение съдът намира за неоснователно. В Решение № 143 от 16.12.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2729/2018 г., III г. о., ГК се прави обстоен анализ и се съпоставят
нормите на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 31, ал. 1 ЗЗД, като позовавайки се на
други решения, постановени от ВКС, конкретния съдебен състав разяснява, че
разграничителния критерий е т. нар. "съзнавано" и "несъзнавано отсъствие на воля".
Приема се, че "разликата между нищожността на сделката поради липса на съгласие и
унищожаемостта поради неразбиране на значението на действията е в субективния
момент – в първия случай липсата на воля е съзнавана (мислена уговорка, шега или
насилие, когато е налице пълна липса на валидно съгласие за сключването на
договора), а във втория – неосъзната". В конкретния случай по делото не се установява
ответникът "съзнавано" да не е желал сключването на Договора. В това решение на
ВКС се прави и критичен анализ към така възприетото в съдебната практика с оглед на
обстоятелството, че правата на лицата, страдащи от дадено заболяване, които не
разбират значението на постъпките си и не могат да ги ръководят са по – малко
защитени, тъй като искът за унищожаемост се погасява с тригодишен давностен срок,
но в конкретния случай тези разсъждения са неотносими, тъй като защита на
унищожаемост на договор, въведена с възражение не е ограничена със срок – арг. чл.
32, ал. 3 ЗЗД.
Съдът намира за неоснователно и възражението, че предсрочната изискуемост
не е надлежно съобщена. Това е правно ирелевантно, тъй като срокът на Договора е
бил до 01.04.2022 г. и всички вноски по него са падежирали. За неоснователно намира
и твърдението, че кредитодателят е бил уведомен, че ответникът е ограничено
запретен, тъй като имал открита банкова сметка в „Уникредит булбанк“ АД. Това е
така, защото макар и „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и „Уникредит булбанк“
АД да са свързани лица по смисъла на ТЗ, това обстоятелство е неотносимо към
процесния случай доколкото са отделни юридически лижа със съответна оперативна
самостоятелност.
С отговора на исковата молба и в рамките на производството ответната страна е
поддържала, че поради заболяването си не е била в състояние да разбира или да
ръководи действията си.
От приложеното по делото Решение № 8 от 22.02.2010 г. по гр.д. № 742/2009 г.
на Окръжен съд Перник се установява, че ответникът Г. Б. Ц. е постановен под
ограничено запрещение. Следователно последният е дееспособно лице, тъй като
дееспособни лица са пълнолетните физически лица, а също и непълнолетните и
поставените под ограничено запрещение - какъвто е настоящия случай, следователно
настоящата хипотеза е извън случаите, визирани в чл. 27 ЗЗД.
От приложеното и неоспорено експертно решение № 2149 от 19.10.2015 г. на
ТЕЛК при МБАЛ „Р. Ангелова“ гр. Перник се установява, че на ответникът е
определена 80 % загубена работоспособност поради общо заболяване, с дата на
инвалидност – 22.07.2008 г., и водеща диагноза ********** сегашен епизод –
4
***********“.
От представено искане от 05.04.2021 г. за задължително настаняване и лечение
на ответника, приключили с постановяване на влязло в сила Решение № 260218 от
18.05.2021 г., по ЧНД № 00567/2021 г. на ПРС се установява по безспорен начин, че Г.
Б. Ц. е настанен на задължително лечение за срок от 3 месеца, при стационарна форма
на лечение, което да се провежда в специализирано психиатрично заведение от
затворен тип – Държавна Психиатрична болница ****, обл. Луковит. От приложената
епикриза от 26.08.2021 г. на Държавна Психиатрична болница – ****, се установява, че
лечението е проведено, като е проявило добър терапевтичен афект, а ответникът е
изписан с препоръка за поддържаща терапия. Това решение, макар и постановено след
сключването на процесния договор, изследва поведението на ответника именно в този
период, като установява, че същият страда от тежко психично заболяване, което
нарушава възможността му да разбира свойството и значението на действията си и да
ръководи постъпките си. Налице е нарушен емоционално – волеви контрол, който е
ескалирал поради прекратен прием на лекарства през последните четири месеца.
С оглед на установените факти, че ответникът страда от психично заболяване
„******* което към дата на сключване на процесния Договора е било обострено и е
бил в криза, съдът приема, че той не е могъл разбира свойството и значението на
действията си и да ръководи постъпките си. Съгласно приетото в Тълкувателно
решение 5/2020 от 30.05.2022 г. - Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при
сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да
ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
В общата част на ЗЗД предпоставките за нищожност и унищожаемост на
договорите са разгледани като част от родовото понятие Недействителност на
договорите. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Задължението по чл. 23 ЗПК е за реституиране на
даденото по едно недействително правоотношение и е проявление на водещия в
облигационното право принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване.
Това правило урежда извъндоговорно основание за връщане на главницата, проявление
е на общата норма на чл. 34 от ЗЗД, че когато един договор бъде обявен за
недействителен, всеки е длъжен да върне на другата страна, това което реално е
получил по него. Ето защо не се дължат възнаградителна лихва и суми по други
акцесорни задължения, поради което предявения главен иск е основателен до размер от
1060,00 лева – стойността на закупените продукти и следва да бъде отхвърлен до
пълния предявен размер. По изложените съображение неоснователен е искът за
възнаградителна лихва и същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
При извода за основателност на чистото задължение по Договора, основателна е
акцесорната претенция за обезщетение за забава, чиято дължимост произтича пряко от
закона. Ищецът е заявил, че е изчислил тази претенция върху сумата от 1115,97 лева,
но доколкото съдът счете за основателен главния иск до размер от 1060,00 лева по
правилото на чл. 162 ГПК изчисли, че обезщетението за забава върху 1060,00 лева за
периода от 02.04.2022 г. до 25.05.2022 г. е в размер на 15,90 лева, до който следва да
бъде уважен иска и отхвърлен до пълния предявен размер.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски в размер на 26,70 лева, като не е претендирал и възнаграждение за
процесуално представителство.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
5
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски - 26,70
лева за ДТ и 180,00 лева за процесуално представителство, общо за двете проеизвоства
му се дължат 188,13 лева, които следва да бъдат присъдени.
Ответникът е претендирал разноски в размер на 300,00 лева за процесуално
представителство и по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК такива следва да му бъдат
присъдени в размер на 58,19 лева. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът
намира за неоснователно, тъй като уговореното и платено адвокатско възнаграждение е
минимално съобразно Наредба 1 за минимални адвокатски възнаграждения, в сила към
датата на договора за правна помощ.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 34 ЗЗД, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД ЕИК *********
съществува изискуемо вземане срещу Г. Б. Ц., ЕГН **********, ******* чрез
неговия попечител В. Б. Ц., ЕГН ********** в размер на 1060,00 лева,
представляваща чистата стойност на кредита по договор стоков кредит №
4516244/18.03.2021 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и
ответника, ведно със законна лихва за забава върху от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.05.2022
г. до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сума в размер на 15,90 лева, представляваща обезщетение за забава в периода от
02.04.2022 г. до 25.05.2022 г. върху сумата от 1060,00 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 1060,00 лева до пълния предявен размер от 1115,97 лева,
изцяло този по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на ищеца съществува вземане в размер на 176,43 лева за
възнаградителна лихва в периода от 01.05.2021 г. до 01.04.2022 г. и този за
обезщетение за забава за разликата над 15,90 лева до пълния предявен размер от 42,40
лева в периода от 02.04.2022 г. до 25.05.2022 г. като неоснователни, за които суми е
издадена заповед за изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 3232/2022 г. по описа на
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. Б. Ц., чрез неговия попечител В.
Б. Ц. да заплати в полза „„ЕОС Матрикс“ ЕООД сумите в размер на 188,13 лева –
разноски в исковото и в заповедното производства, съразмерно на уважената част от
исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати
в полза на Г. Б. Ц., чрез неговия попечител В. Б. Ц. сума в размер на 58,19 лева –
разноски в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната в едноседмичен срок пред
същия съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
6
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7