РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. София, 23.09.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКO
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание на двадесет и трети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдия
Вълкова по ч.гр.д. № 11414 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 във
вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 и чл. 436 ГПК.
Образувано е по частна жалба от
14.08.2019г. на Г. Ф. *** срещу разпореждане от 07.08.2019г. по Изпълнително
дело № 20198600401560 на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ относно претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 420
лв. В жалбата се твърди, че претендираното възнаграждение е прекомерно, не е
съобразено с липсата на каквато и да е правна и фактическа сложност по
изпълнителното дело, както и с извършените до момента изпълнителни действия за
събиране на претендираната сума, които от страна на взискателя се свеждат само
до изготвяне на молба за образуване на изпълнителното дело. Седалището и
банковите сметки на Фонда са публични и общоизвестни. Задължението по
изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение. Моли да бъде
постановено определение, с което да
отмените разпореждането на ЧСИ от 07.08.2019г. за отказ на намаляване на
адвокатския хонорар на взискателя, както и да отмените разпореждането на ЧСИ, с
рег. № 860 на КЧСИ за разноски по изпълнителното дело като бъде намалено
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до законоустановения
минимум в размер на 200 лв. При условията на евентуалност, моли да бъдат
намалени разноските за водене на изпълнителното производство до законоустановения
минимум съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. При условията на евентуалност, моли да бъде
изменен размерът на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧИС съобразно размера на
дълга. Претендира разноски по делото.
ЧСИ В.М. е представила пред съда мотиви,
според които подадената жалба е неоснователна. Твърди, че,
освен молба за образуване на изпълнителното дело, от страна на процесуалния
представител на взискателите са подадени
конкретни искания за извършване на изпълнителни действия; същият е осъществил
процесуално представителство, защита и съдействие. Навежда доводи, че
претендираните и приети разноски за двамата взискатели в размер на 420 лв. с
ДДС са много под размер на минималното адвокатско възнаграждение за всеки един
от взискателите. Твърди, че дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се изчислява на
база материален интерес по делото и намалява или се увеличава спрямо неговия
интерес, поради което, при промяна размера на разноските за адвокатско възнаграждение,
таксата по т. 26 ТТРЧСИ се преизчислява спрямо актуалния материален интерес.
Твърди, че на длъжника не могат да се присъждат разноски в изпълнителното
производство и в производството по обжалване действията на съдебния изпълнител.
Съдът, след извършването на проверка
относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в
изпълнителното дело, намира следното:
От
фактическа страна:
Изпълнителното производство е образувано
по молба от 01.08.2019г. на Ц.Г.К. и Б.И.К., чрез адв. П.К., въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 31.07.2019г. от САС по гр.д. № 5654/2018г. срещу Г.
фонд, който е осъден да плати на взискателите обезщетение за неимуществени
вреди за сумата от по 80 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната
лихва от 30.03.2017г. до окончателното плащане. В молбата е поискано да бъде
направено пълно имуществено проучване на длъжника и да бъде връчена покана за
доброволно изпълнение. Поискан e запор върху
банковите сметки на длъжника. С молбата е поискано и събиране на разноски в
изпълнителното производство, включително и за адвокатско възнаграждение.
Приложен е договор за правна и защита и съдействие от 01.08.2019г., сключен
между Ц.К. и Б.К.– като клиенти и адв. П.К. за сумата от 420 лв. за
представителство по изпълнителното дело, която
сума, съгласно договора, е платена в брой. Приложено е и доказателство за
регистрация на адвоката по ЗДДС. С разпореждане от 01.08.2019г. е образувано
изпълнителното дело и предявеният адвокатски хонорар в размер на 420 лв. е
приет като разноски по делото. На 02.08.2019г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение. С искане с вх. № 44007/02.08.2019г. взискателят е
поискал извършване на справка за регистрирани МПС, собственост на длъжника и да
бъдат наложени запори, ако бъдат открити такива. С искане с вх. №
44006/02.08.2019г. взискателят е поискал извършване на справка в БНБ и налагане
на запор на установените банкови сметки. С възражение с вх. №
44494/06.08.2019г. длъжникът е поискал да се намалят разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело до размер от 200 лв. Възражението е
оставено без уважение с разпореждане от 07.08.2019г., за
което длъжникът е уведомен със съобщение, връчено на 12.08.2019г. На
08.08.2019г. сметката на ЧСИ е заверена със сума в размер на 207 160,08
лв., преведена от длъжника, като изпълнение по делото. Частната жалба е
входирана на 13.08.2019г.
При така констатираните факти и
обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:
По
допустимост на Жалбата:
Жалбата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния
срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435,
ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му
представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.
По
основателност на Жалбата:
Жалбата е основателна по следните съображения:
Изпълнителното дело е образувано на
основание подадена една молба с един изпълнителен лист в полза на две лица.
Претендираното адвокатско възнаграждение е договорено с един договор за правна
защита и съдействие като договореното възнаграждение е в полза на един адвокат.
Уважаването на искането за намаляване на възнаграждението на адвокат, платено
във връзка с воденето на изпълнителното производство, предпоставя
възнаграждението да е съобразено с фактическата и правна сложност на делото (арг.
от чл. 78, ал.5 от ГПК), както и с правния интерес, за защита на който е
ползвана правната помощ на адвокат (арг. от чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата). При наличието на посочените предпоставки, възнаграждението може
да бъде намалено под трикратния размер на възнаграждението по § 2 от Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
този смисъл е задължителната практика на ВКС – арг. от т. 3 от ТР № 6/2012 г.
от 06.11.2013г. на ОСТГК, ВКС).
По Изпълнителното дело процесуалният
представител на взискателя е представил пред съда молба за образуване на
изпълнително дело, в същата е посочен изпълнителен способ - запор върху
банковите сметки на длъжника; с последващи молби е посочен и друг изпълнителен
способ – запори на МПС-та. Тези изпълнителни способи не са били приложен за
целите на събиране на сумата, за която е издаден изпълнителния лист – същата е
платена в срока по чл. 428, ал. 1, чрез доброволно плащане на длъжника като към
датата на плащане не е наложен запор от ЧСИ. Събирането на сума от ЧСИ не е
резултат от изпълнителни действия, поискани от взискателя и наложени от ЧСИ.
Следователно, не може да се приеме, че за целите на събиране на присъдената с
изпълнителния лист сума процесуалният представител на взискателя е извършил
действия по водене на изпълнителното дело или че делото се отличава с
фактическа или правна сложност.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредбата
възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнително
дело е в размер на 200 лв., а съобразно т.2 от същия член за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. –
1/2 от съответните възнаграждения посочени в чл. 7, ал.2, т. 2-7 от Наредбата.
Тълкуването на разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата води до извода, че
размерът на адвокатския хонорар не е обусловен от стойността на вземането,
предмет на изпълнение, а представлява твърд размер. Това решение намира резон и
в обстоятелството, че и критериите към молбата за образуване на изпълнително
дело са еднакви независимо от стойността на вземането или броя на взискателите.
Доводите за приложимост на т. 2 на чл.
10 от Наредбата са неоснователни. Посочената разпоредба касае процесуално
представителство по изпълнителното дело извън подаване на молба за образуване,
а както беше посочено участието на представителя на взискателя в настоящия
случай се свежда до подаване на молба за образуване на изпълнително дело, а
останалите извършени действия не са довели до изплащане на дълга. Настоящият
състав намира, че не следва да се възлагат допълнителни разноски във връзка с
действия, които не са били необходими за удовлетворяване на кредитора.
Ето защо, съдът приема, че жалбата е
основателна и, че следва да се определи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в дължимия размер от 200 лв.
без ДДС. На осн. § 2а от Наредбата, съгласно който за регистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, към определено
възнаграждение следва да бъде добавена дължимото ДДС, т.е. следва да бъде
присъдена сума за адвокатското възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.
По отношение на пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата, съдът намира следното:
По арг. от ТР № 3/2015 от 10.07.2017г.
на ОСГТК, ВКС, за да бъдат събрани от длъжника, дължимите авансово такси и
разноски по изпълнението, следва да се установи, че внесените суми са
действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е
възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на
органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи
дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането
им на длъжника. ЧСИ се е произнесъл за дължимата пропорционална такса в Сметка
за размера на дълга от 02.08.2019г. и е уведомил длъжника с Поканата за
доброволно изпълнение. Определената в Сметка за размера на дълга от
02.08.2019г. и в Поканата пропорционална такса е в размер на 8 626,08 лв.
Разпоредбата на т. 26 от Тарифата ясно
сочи, че визираната в нея пропорционална такса се определя върху събраната
сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ,
таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия,
като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Под „парично вземане“ по смисъла на посочената норма следва да се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които, такса по т. 26 от Тарифата не следва
да се дължи. Съгласно забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени
от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не
се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение не следва да се начисляват и събират (в т. см.
Решение от 08.03.2018г. по ч.гр.д. № 666/2018г. на СГС, ГО, I-20 с-в, Решение
от 05.06.2018г. по ч.гр.д. № 6778/2018г. на СГС, ГО).
Съгласно Сметката за размера на дълга от
02.08.2019г. и в Поканата за доброволно изпълнение, към 02.08.2019г. размерът
на дълга, без дължимите такси, е в размер на 198 000 лв., от която –
олихвяема сума в размер на 160 000 лв. и лихви – 38 000 лв. Плащане на
дълга е направено на 08.08.2019г., на която дата сумата в размер на
207 160,08лв. е постъпила по сметка на ЧСИ. Дължимата законна лихва върху
сумата от 160 000 лв. за периода 02.08.2019г. – 07.08.2019г. е в размер на
266,69 лв. Следователно, дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т.
26 от Тарифата се формира на базата на сумата от 198 226,69 лв.,
представляваща сумата, за която е издаден изпълнителния лист, въз основа на
който е образувано производството по Изпълнителното дело. Съгласно т. 26, б. е
от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100
000 лв.. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. е от Тарифата върху това
парично вземане е в размер на 7184,53 лв., върху която сума следва да се
начисли ДДС в размер на 1436,90 лв., т.е. дължима пропорционална такса -
8621,44 лв. с ДДС
Поради изложените съображения,
разпореждането, с което е определена пропорционалната такса по т. 26 от
Тарифата е незаконосъобразно в частта за сумата над 8621,44 лв. с ДДС до
определения от ЧСИ размер, поради което следва да бъде отменено в тази част.
Разноски в настоящото производство не се
дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение
на длъжника и не е свързано с
процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК
не следва да намери приложение. Предмет
на настоящото производство е
законосъобразността на действията на
съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при
което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За
извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ
правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Водим от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Разпореждане
от 07.08.2019г. по Изпълнително дело № 20198600401560 на ЧСИ В.М., с рег. № 860
на КЧСИ, в частта, в която съдебният изпълнител е определил адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на взискателя за сумата над 240 лв.
до сумата от 420 лв. и разпореждането, инкорпорирано в Поканата за доброволно
изпълнение в частта, в която съдебният изпълнител е определил пропорционална
такса за сумата над 8 626,08 лв. до сумата от 8621,44 лв.
и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на процесуалния
представител на взискателите по Изпълнително дело № 20198600401560 на ЧСИ В.М.,
с рег. № 860 на КЧСИ в размер на 240 лева, представляващи разноски за
образуване на изпълнителното дело.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по т. 26
от Тарифата към ЗЧСИ по Изпълнително дело № 20198600401560 на ЧСИ В.М., с рег.
№ 860 на КЧСИ в размер на 8621,44 лв.
Решението не подлежи на обжалване на
осн. чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.