№ 1966
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110211483 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Т.Ю. Г., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 21-4332-011318 от 04.06.2021 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на
850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
С жалбата се иска, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се твърдения за
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на
административнонаказателното производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата и изложените в нея основания за отмяна на атакуваното НП. Претендира
разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
1
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 07.03.2021 г. в 15:36 часа, в град София, по ул. „***“, в посока от ул. „***“
към ул. „**“ се движел лек автомобил марка „**”, модел „**” с рег. № *** със скорост
от 119 км/ч, която била засечена в района до метростанция „***“. Разрешената
максимална скорост за движение в този участък била 50 км/ч, общовалидна за населено
място. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана със система ATCC ARH
CAM S1 № 11743С7. На 13.05.2021 г. жалбоподателят Т.Ю. Г. се явил лично в ОПП-
СДВР, където попълнил и представил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, че той е
управлявал автомобила на процесната дата и час.
Срещу жалбоподателя, в качеството му на собственик на заснетия автомобил,
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 665867/13.05.2021
г. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 07.03.2021 г. в 15:36
часа, управлявал в град София, по ул. „***“, в посока от ул. „***“ към ул. „**“ до
метростанция „***“, лек автомобил марка „**”, модел „**” с рег. № *** със скорост от
119 км/ч (след приспадане на толеранса), при разрешена за движение скорост до 50
км/ч, общовалидна за населено място. Актът бил връчен на Г., а той го подписал без
възражения. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели.
Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 21-4332-011318 от 04.06.2021 г., с което за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Издаденото наказателно
постановление обаче не било подписано от наказващия орган и в този му вид, без
подпис, било връчено на жалбоподателя Г. на 02.07.2021 г. Нарушителят Г. решил да
го обжалва, като на 09.07.2021 г. подал по пощата жалба чрез ОПП-СДВР, която
постъпила в деловодството им на 14.07.2021 г. Когато административнонаказващият
орган започнал да окомплектова преписката, за да я изпрати заедно с жалбата в съда,
било установено, че обжалваното и връчено на Г. НП не е подписано от наказващия
орган. В тази връзка по телефона и по „Вайбър“ била осъществена кореспонденция с
жалбоподателя на 19.07.2021 г., като от него било поискано да снима връченото му НП
и да изпрати снимката по „Вайбър“. След като той сторил това, служителите на ОПП-
СДВР видели, че издаденото НП е без подпис, поради което поискали от
жалбоподателя да отиде до СДВР-ОПП, за да му върнат отнетото на 02.07.2021 г.
свидетелство за управление на МПС, като му указали да носи наказателното
постановление. Жалбоподателят Г. се явил на 20.07.2021 г. в сградата на СДВР-ОПП,
където, за да му бъде върнато свидетелството за управление на МПС, той бил заставен
2
да даде връченото му без подпис НП и да се подпише на разписката на ново НП със
същата дата и номер, което вече било подписано. По данни на Г. старото НП без
подпис било скъсано пред него от служителите на ОПП-СДВР.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
представената снимка на нарушението и от приложените по делото писмени
доказателства, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни
фактически изводи. С жалбата са представени както снимка на кореспонденцията по
„Вайбър“, така и копие на връченото на нарушителя Г. НП без подпис на издателя му.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да
проверява изцяло законосъобразността на издаденото НП, независимо от
основанията, посочени от страните, намира жалбата за основателна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбите на чл.57, ал.1, т.1, т.2 и ал.2 от ЗАНН, наказателното
постановление трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и
длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номерата на
постановлението, като наказателното постановление се подписва от длъжностното
лице, което го е издало. По делото категорично се доказа, че процесното наказателно
постановление е било връчено на жалбоподателя Г. на 02.07.2021 г. без в него да е
имало положен подпис на длъжностното лице, което го е издало. Такъв подпис е бил
положен едва на 19.07.2021 г. или на 20.07.2021 г., когато жалбоподателят Г. се е явил
в сградата на СДВР-ОПП, за да му бъде върнато свидетелството за управление на
МПС, като той е бил заставен да даде връченото му без подпис НП и да се подпише на
разписката на ново НП със същата дата и номер, което вече е било подписано.
Фактическият състав на съставянето на официалния документ, какъвто се явява
издаденото НП, завършва с полагане на подписа на длъжностното лице, което го е
издало. Без положен подпис реално няма автор на документа и до този момент то
представлява един проект на наказателно постановление, но не и официален документ
по смисъла на закона, понеже липсва авторство. Установи се, че обжалваното НП е
било съставено най-рано на 19.07.2021 г. или на 20.07.2021 г., когато жалбоподателят
Г. се е явил в сградата на СДВР-ОПП, тоест посочената в НП дата на съставяне
04.06.2021 г. се явява невярна и обжалваното НП в случая представлява официален
документ с невярно съдържание. Когато административнонаказващият орган е
започнал да окомплектова преписката, за да я изпрати заедно с жалбата в съда, едва
тогава е било установено, че обжалваното и връчено на Г. НП не е подписано от
наказващия орган. В случая обаче наказващият орган е трябвало да окомплектова
преписката и да я изпрати на съда такава, каквато е, тоест с неподписаното в нея НП, а
не да „замазва“ положението, като иска жалбоподателя да отиде до СДВР-ОПП,
3
където, за да му бъде върнато свидетелството за управление на МПС, той е бил
заставен да даде връченото му без подпис НП и да се подпише на разписката на ново
НП със същата дата и номер, което вече било подписано. Това са абсолютно
недопустими действия на наказващия орган, тъй като едно от основанията да се иска
отмяна на връченото на жалбоподателя наказателно постановление е именно липсата
на подписа на длъжностното лице, което го е издало. Следователно се касае за липсата
на основен реквизит на наказателното постановление, предвиден в чл.57, ал.2 от
ЗАНН, който води до неговата нищожност, понеже липсва авторство и съответно
липсва документ поради незавършеност на фактическия състав по неговото съставяне.
Датата на наказателното постановление е изключително важна, тъй като съгласно нея
се преценява компетентността на длъжностното лице издало документа, тоест дали към
тази дата наказващият орган е имал правомощие да издава наказателни постановления.
Датата е важна за преценката и на това, дали е бил спазен преклузивният 6 месечен
срок за издаване на НП след съставянето на акта. Когато длъжностното лице е
подписало наказателното постановление, след като на 19.07.2021 г. е разбрало за
допуснатия пропуск, с подписа си то е удостоверило невярно обстоятелство – че датата
на издаване на НП е 04.06.2021 г. и това е направено с ясното съзнание, че не това е
датата на издаване на административния акт. В тази връзка дори има състав на
престъпление, а именно чл.311, ал.1 от НК, според който длъжностно лице, което в
кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни
обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство
за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години,
като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Издателят
на наказателното постановление е длъжностно лице, което действа в кръга на службата
си и съставя официален документ, в който удостоверява невярно обстоятелство, че НП
е издадено на 04.06.2021 г., а документът се използва като доказателство пред съда, че
НП е издадено на 04.06.2021 г., към която дата съдът проверява компетентността на
наказващия орган и преклузивния срок за издаване на официалния документ. В тази
връзка, отново следва да се обърне внимание на наказващия орган, че такива действия
по „замазване“ на допуснати нарушения са абсолютно неприемливи и след като е
видял пропуска, органът е трябвало да изпрати на съда преписката така както е, с
наличните непълноти, а не да се опитва да ги отстранява по незаконосъобразен начин,
който дори може да доведе до извършване на престъпление. Такава порочна практика
съдът е забелязвал и по други дела със страна СДВР-ОПП, където е била поправяна
датата на извършване на нарушението върху снимка за превишена скорост, понеже е
бил изпуснат едногодишният срок за съставяне на акта. В тази връзка съдът обръща
внимание на наказващите органи при СДВР-ОПП да преустановят подобни порочни
практики, да се придържат към закона и да изпращат преписките и доказателствата в
оригиналния им вид, а не да се опитват да отстраняват собствените си пропуски и
4
грешки. В случая издаденото НП вече е било връчено без подпис на жалбоподателя,
той е приложил по делото копие на този документ без подпис и за съда е непонятно как
АНО смята, че ще може да прикрие своите закъснели действия по незаконосъобразното
последващо подписване на административния акт на друга дата и то даже след като
вече е подадена жалба срещу това НП с аргумент за липса на подпис.
Всичко изложено до тук води на извода за незаконосъобразност издаденото НП,
поради което същото следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на представените
доказателства и списък на разноските става ясно, че жалбоподателят е заплатил на
адвокат Л. Т. от САК уговорената сума в договора за правна защита и съдействие в
размер на 400 лева. Съдът намира, че не следва да се редуцира размерът на така
заплатеното адвокатското възнаграждение, тъй като първо няма направено възражение
в тази насока от страна на наказващия орган за прекомерност на претендираните
разноски, а освен това с оглед представените доказателства досежно реалното
заплащане, то възнаграждението не надхвърля дори двукратно размера на
минималното такова, дължимо съгласно Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, което е 300 лева. По делото са били проведени няколко
открити съдебни заседания и защитникът се е явил в тях, а преди това е изготвил и
въззивната жалба. Поради това и съдът счита, че заплатеното от страна на
жалбоподателя възнаграждение не може да бъде счетено за прекомерно. С оглед
изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, съобразно представения договор за правна
защита и съдействие, който е и доказателство за реалното заплащане на уговореното
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-011318 от 04.06.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на Т.Ю. Г., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца на основание чл.182,
5
ал.1, т.6 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати на Т.Ю. Г., ЕГН ********** сумата
от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторените от жалбоподателя разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6